Мотиви към присъда № 2, постановена на 23.01.2020 година по н.о.х.д.
№ 330 по описа на С. районен съд, ІІІ състав, за 2019 година.
С. районна прокуратура е внесла
обвинителен акт Я.М.А. роден на ***
***, български гражданин, жител и живущ ***, с постоянен адрес:***, с
начално образование, работи като строителен работник, неженен, неосъждан и с
ЕГН ********** за извършено от него
престъпление по чл. 149, ал.2, т. 3 от Наказателния кодекс.
В обвинителния акт се сочи, че
подсъдимия че на 06.12.2018г. около 20.30-21.00ч. в гр.С.,
в къща находяща се на ул."О." № .. е извършил действие - търкал е члена си в интимните
части на лице ненавършило 14 годишна възраст, а именно Н.Я.Н.-5
годишна с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление, чрез
използване на безпомощното състояние на пострадалата, с което осъществил
вмененото престъпление.
В съдебно заседание представителят
на С. районна прокуратура поддържа обвинението, изразява мотивирано становище
за доказаност на обвинението, като излага доводи за
размера на наказанието, което да бъде определено в максималния размер. Излага
становище за уважаване на гражданския иск.
Повереникът на частния обвинител и
граждански ищец подлага да подробен анализ доказателствата по делото, от които излага
извод за доказаност на обвинението по безспорен
начин, сочи доводи за превес на отегчаващите наказателната отговорност
обстоятелства и излага доводи за уважаване на гражданския иск.
Защитникът на подсъдимия подробно
аргументира теза за невиновност на А., обосновава твърдение, че обвинението не
е доказано, че единствено доказателство по делото, са показанията на майката на
малолетната пострадала М.С., които са вътрешно
противоречиви, свидетелката променяла своите показания, била повлияна да каже,
че е видяла как подсъдимия е извършил блудствени
действия, че нейните свидетелски показания не се подкрепят от останалите
доказателства по делото, че показанията на детето не следва да се вземат
предвид. Излага алтернативно, че чистото съдебно минало, семейното положение на
подсъдимия, липсата на минало противоправно поведение определя превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, поради което, ако бъде признат за виновен – да му
се наложи минимално наказание, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен
срок. Излага съображения за това, че гражданският иск е завишен
Подсъдимият не се признава за
виновен. В дадените обяснения сочи, че често е посещавал къщата на пострадалата
и всички деца го обичали и бил в приятелски отношения с тях.
Съдът като обсъди доводите на
страните, събраните писмени и гласни доказателства и съобразно закона и по
вътрешно убеждение намира за установено следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Я.М.А. е роден на
*** ***, български
гражданин, жител и живущ ***, с постоянен адрес:***, с начално образование, работи като строителен
работник, неженен, неосъждан и с ЕГН **********.
Подсъдимият не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност, което се установи от приетата по
делото справка за съдимост. От характеристичната справка за подсъдимия се
установи, че същият е с ниска правна култура и склонност към извършване на
противообществени прояви. Няма сключен граждански брак, живее на семейни начала
с З. Ф. П., от
съжителството с която има шест деца. Не упражнява обществено полезен Труд и се
движи в средата на лица от криминалния контингент, като не се ползва с добро
име сред съседите и съгражданите си. От събраните по делото писмени
доказателства се установява че Я.М.А. е баща на две
ненавършили пълнолетие деца - А. А. и Л. А., а
майката на децата З. Ф. П.
се установи, че е с призната трайно намалена работоспособност, страда от инсулинозависим захарен диабет и други заболявания, видни
от представените по делото епикризи.
Подсъдимият бил известен с прякора „П.“ в средата на своите познати в гр. С.. Подсъдимият се
познавал с малолетната пострадала, с нейните родители и с бабата на
пострадалата и нейното семейство, като често посещавал дома, в който живеела пострадалата
в гр. С., ул. О. № ... Подсъдимия познавал малолетната пострадала от бебе,
често и носел лакомства и я гушкал. Входът на дома на ул. О. № .. бил с остъклено
стълбище пред входната врата.
На 06.12.2018 г. бащата на
малолетната пострадала – свид. Д. ***,
а в дома им на ул. О. № .. били самата пострадала с майка си – свид. С. и баба си – свид М.. Вечерта
на същата дата, след 18,30 ч. подсъдимият пристигнал на гости в дома на ул. О.
№ .., влязъл вътре, като носел малко шише ракия. Свид.
С., М. и пострадалата Н. били вътре в къщата заедно с подсъдимия. Около 20,30 -21
ч. свид. С. излязла на двора за да нацепи дърва, като
извикала дъщеря си за да и помага, като и държи чувала. С. излязла навън. След
малко от къщата излязло и малолетното дете, а след нея – и подсъдимия.
Последните двама не излезли на двора, а останали на остъкленото стълбище пред
входната врата. Времето било тъмно, като остъкленото стълбище било осветено от
електрическа крушка, а на остъклението нямало
поставени пердета. Свид. С. отвън вдигнала глава и
видяла подсъдимия, който бил прав в горната част на стълбището. Обвиняемият
държал малолетната пострадала – бил гушнал Н.Н., като
я държал с ръка под дупето й, и същевременно я опипвал по тялото и я целувал, като
я друсал нагоре-надолу върху себе си и допирал члена си до детето, а Н. го била
хванала през врата. С. се завтекла към стълбището, отворила вратата и видяла,
че панталона и долните гащи на подсъдимия били свалени, видяла пениса на
подсъдимия, който възбуден, както и видяла, че стълбището е опръскано със
сперма, а също и клинчето на детето. Чула подсъдимия
да пита детето „дали й е хубаво“.
С. се развикала, запитала го на
висок глас какво прави с дъщеря й. Обвиняемият
пуснал Н.Н., веднага вдигнал панталона си и казал, че
го боли крака. Виковете на С. били чути от М.. Н.Н.
веднага казала на майка си, че подсъдимият й прави глупости, че й затварял
устата за да не вика, а бабата на детето чула как детето обяснява на майка си,
че подсъдимият викал „ох-ох- ох“. Бабата на детето не излязла от къщата да види
какво става, тъй като била наскоро оперирана и не можела да се движи.
Малолетната влязла вътре при баба си и плачела, през това време С. подгонила
подсъдимия, а той избягал. С. се прибрала у дома и позвънила в полицията.
По-късно С. ***. Бащата на детето се прибрал от С.
по-късно и след като не ги заварил у дома, отишъл в полицията.
Очертаната до тук фактическа обстановка
съдът възприема въз основа на доказателствата по делото. Разпитите на
свидетелката С. свидетелката М. и свидетелят Д. несъмнено и безпротиворечиво
установяват по-горе възприетото от фактическа страна. Показанията на
свидетелката С. въз основа на нейните непосредствени възприятия, съдът
преценява като логични и последователни.
В хода на съдебното следствие при разпита на С. се констатира противоречие в
частта, досежно описанието на подсъдимия за неговия външен вид и действията
които свидетелката е възприела той да извършва. Същите бяха преодолени
посредством прочитане на показанията дадени от С. на досъдебното производство.
Свидетелката непосредствено е възприела, че подсъдимия държи детето с ръка на
нивото на гърдите си, а с другата ръка го опипва по тялото и го целува.
Несъмнено и категорично свидетелката установи че половият член на подсъдимия не
е бил покрит от дрехи, същият е бил във възбудено състояние, като по стълбището
имало следи от сперма. Горното се потвърждава и от протокола за оглед от
06.12.2018 г., приобщен към доказателствения материал по делото. В показанията
на свидетелката С. не се установява вътрешна противоречивост, изложените от нея
и възприети факти, настъпили на шести декември 2018 година са изложени
последователно и правдиво. Показанията на С. напълно кореспондират с
показанията на свидетелката М.. По делото бяха прочетени и показанията на
малолетната пострадала, затова че подсъдимият " прави глупости " на
пострадалата, че я " клеца ", че
подсъдимият е целувал и опипвал детето по
гърдичките и гениталите,
че подсъдимият си е събул гащите и е бил без гащи, като така го е видяла
майката на малолетната пострадала, че малолетната пострадала видяла „пишката“
на подсъдимия, а той си я пипал, както и че „вчера на стълбите“ подсъдимият
пипал детето в областта на гениталите и дупето, а
след това я е „клецал“. Установява се от показанията
на малолетната свидетелка и това, че като били в коридора, от „пишката „ на
подсъдимия излязъл „Боклук“, а преди това я е „клецал“
като правел движения до стената. Показанията и на С. и на малолетната
свидетелка са еднопосочни по отношение на действията осъществени от подсъдимия,
по отношение на това, че половият му член не е бил покрит от дрехи. Показанията
на малолетната свидетелка и на свидетелката М. несъмнено установяват и
обстоятелството, че подсъдимият е запитал малолетната " Хубаво ли ти е?
". Съдът при преценка на доказателствата се доверява на заключението на
вещите лица по съдебно-психиатричната и съдебно-психологичната експертиза,
затова че малолетната Н.Н., на пет години има
нормално психично и психологично развитие, съответстващо на възрастта му.
Когнитивното развитие съответства на календарната възраст на детето, при което
не са налице интелектуални или когнитивни дефицити. Съдът напълно се доверява
на вещите лица относно това, че психичното състояние на детето позволява то да
възприема факти от обективната действителност и да дава показания за тях. Като
се вземе предвид ненапълно развитите логическа памет и мислене и когнитивна
незрялост, са обясними особеностите на дадените от детето показания, но същите
не препятстват възможността свидетелства за възприети факти. Ето защо съдът
намира, че показанията на малолетната свидетелка, преценени в съвкупност с
показанията на свидетелката С. и свидетелката М. и останалия доказателствен
материал по един несъмнен начин установяват възприетото по-горе от фактическа
страна.
От прочетеният по делото протокол за
съдебно медицинска експертиза на вещото лице д-р В. Т. се установи, че от приложената по досъдебното
производство медицинска документация е видно, че при проведения на шести
декември 2018 година гинекологичен преглед на Н.Я.Н.
е установено наличие на дефлорационна щърбина, преценена като стара. В медицинския документ
липсва описание на девствената ципа и констатираната дефлорационна
щърбина, което не позволява да се отговори на въпроса
за давността на нейното получаване. Според вещото лице е невъзможно да се
отговори на въпроса за времето на получаването на констатираната дефлорационна щърбина.
От събраните по делото съдебно
психиатрична и психологична експертиза и от разпита на вещите лица Д. и П., както и от проведеният разпит на вещите лица в
съдебното заседание, съдът намира за установено, че малолетната пострадала, на
5 години към датата на инкриминираното деяние, не е притеснителна, с лекота
установява контакт. Когнитивното и развитие отговаря на календарната възраст,
речта е напълно разбираема, но на моменти не е правилно граматически
структурирана, поради това че в дома на детето говорят на цигански. Може да
запомни значително количество информация, но и бързо да я забрави, като
вниманието и е в нормата за възрастта и. Детето е с нормално психосоциално развитие и показва привързаност към
родителите си. Движенията и финната моторика са много добре развити. Поведението е спокойно,
овладяно, внимателно. При изследването на детето вещите лица са установили
посттравматични разстройства, като са дали заключение че същите могат да
отключат и психосоматични разстройства или депресивни преживявания. Установява
се че детето е с нормално психично и психологично развитие. При детето не са
налице интелектуални или когнитивни дефицити към датата на изследването. Вещите
лица дават заключение, че към момента на инкриминираното деяние - шести
декември 2018 година, малолетното дете не може да разбере свойството и
значението на извършеното спрямо него, както и да ръководи постъпките си,
съобразно особеностите на малолетната си възраст. Поради когнитивната си
незрялост, малолетното дете е било въвлечено в действия, които не е разбирало и
не е имало капацитет да даде съгласието си да участва в тях. Изживяното от
детето се явява посттравматичен стрес и се обективира
и към датата на изследването във фобийни реакции, психосоматика, напикаване. Вещите лица са установили, че у
детето са възбудени фобийни страхови
изживявания, което може да наруши бъдещите адаптационни възможности на подрастващия
организъм и да застраши психичното му функциониране. Вещите лица са придобили непосредствени впечатления
от детето. Детето може да възпроизведе, макар и не точно това което му се
случва. Според вещите лица се запомнят нещата, които са свързани със силните
емоции, страх, уплаха, както и травматичните увреждания, а също и силните
положителни емоции. Вещите лица не установяват детето да има склонност към
фантазиране или изопачаване на факти от действителността, нито, че му е
вменявано какво да говори. Вещите лица не са установили при изследването,
откъде детето е научило и използва думата „клеца“.
В хода на съдебното следствие пред съда подсъдимият даде обяснения за това, че от
много дълго време посещава къщата на семейството
на пострадалата и никога не е посягал на жена. В обясненията си твърди, че майката
на пострадалата го е заплашила, че ще му вземе парите и къщата. Сочи, че подсъдимият
с детето е бил в приятелски отношения и че нямало дете което да не го обича,
като децата са го наричали дядо или татко. Горните обяснения не допринасят за
установяване на фактическа обстановка по делото, а представляват защитно
изявление на подсъдимия.
Така описаната фактическа обстановка съдът извежда след цялостна преценка
на събраните по делото доказателства, след анализ и съпоставка на събраните по
делото писмени доказателства и протоколи: протокол за оглед на
местопроизшествие на, ведно с албум към него; медицинска документация; протокол
за доброволно предаване; характеристика; декларация, справка за съдимост; протокол
за разпит на малолетния свидетел; протокол за съдебно- медицинска експертиза;
протокол за психологична - психиатрична експертиза; протоколи по вземане на
мярка за неотклонение на ДП и изменението му на ДП., както и от събраните
непосредствено пред решаващия състав свидетелски показания на разпитаните
свидетели и показанията на вещите лица дадени в хода на съдебното следствие. Анализът
на събраните по делото доказателства, тяхната съпоставка и преценка дават
основание на съда да възприеме като установено по категоричен, несъмнен и
единствено възможен начин горното, възприето от съда от фактическа страна.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съдът намира за доказано от
събраните по делото доказателства, че Я.М.А. роден на
*** ***, български
гражданин, жител и живущ ***, с постоянен адрес:***, с начално образование, работи като строителен
работник, неженен, неосъждан и с ЕГН **********, на 06.12.2018г.
около 20.30-21.00ч. в гр.С., в къща находяща се на ул."О." № … е извършил
действие - търкал е члена си в интимните части на лице ненавършило 14 годишна
възраст, а именно Н.Я.Н.-5 годишна с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание, без съвкупление, чрез използване на безпомощното
състояние на пострадалата, с което е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението по чл. 149, ал.2, т. 3 от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА се доказа, че на
06.12.2018г. около 20.30-21.00ч. подсъдимият се намирал в гр. С., в къща
находяща се на ул."О." №
... Доказа се, че там осъществил действия с цел да възбуди и да удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст. Доказа се, че подсъдимият се е намирал на стълбищната
площадка и е бил прегърнал детето, опипвал го и го целувал. Бил със свалени
панталони и долни гащи, като половият му член се виждало, че е в състояние на
ерекция. Допирал е половия си член до интимните части на детето, като я друсал
нагоре-надолу върху себе си. Тези действия несъмнено установяват осъществяване
на действия с цел да се възбуди полово желание у подсъдимия, което е установява
несъмнено от състоянието на ерекция на половия му член. Подсъдимият освен това
е осъществил и действие с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление.
Това се установи несъмнено от възприетото от фактическа страна обстоятелство –
подсъдимият след като допирал половия си член до детето, започнал да прави
движения, посочени от детето като „клеца“, в резултат
на които движения от „пишката„ на подсъдимия излязъл „боклук“. Горното, заедно
с позаканията на свид. С. и
установеното по протокола за оглед установяват наличието на сперма, което съдът
намира именно за осъществяване на
удовлетворяване на полово желание. Доказа се, че горните действия са
осъществени от подсъдимия спрямо пострадалата без съвкупление. Пострадалата е
на пет години към момента на осъществяване на инкриминираното деяние, поради
което обект на престъпното посегателство е лице ненавършило 14 годишна възраст.
Ето защо съдът намира, че подсъдимият е осъществил блудствени
действия по отношение на малолетната пострадала.
Що се отнася до квалифициращият
признак по чл. 149, ал.2, т. 3 от НК, съдът намира следното. Жертва на
престъпното посегателство е малолетно дете на пет години. Съдът намира, че
ранната възраст на малолетието на пострадалата следва да се приема за
безпомощно състояние. На тази възраст малолетното дете не е в състояние
интелектуално да възприеме и оцени извършените спрямо нея действия. Също така
на таза възраст малолетното дете не е в състояние волево да изяви поведение, с
което да отблъсне или да се противопостави на извършените спрямо него действия.
Дете на
такава възраст, на каквато е жертвата на разглежданото по настоящото дело
сексуално посегателство, не може да разбере действията в които е въвлечено и
няма капацитет да даде съгласието си да участва в тях, поради когнитивната си незрялост
и млада възраст. Както вещите лица по съдебно-психиатричната и психологична
експертиза са дали своето заключение, към момента на инкриминираното деяние -
шести декември 2018 година малолетното 5-годишно дете не може да разбере
свойството и значението на извършеното спрямо него, както и да ръководи
постъпките си съобразно особеностите на малолетната си възраст. Поради
когнитивната си незрялост малолетното 5-годишно дете е било въвлечено във действия
които не е разбирало напълно и не е имало капацитет да даде съгласието си да
участва в тях. Ето защо невъзможността интелектуално да възприеме и оцени извършените
спрямо нея действия и волево да изяви поведение, с което да отблъсне или да им
се противопостави, съдът приравнява на „безпомощно състояние“. Предвид горното
съдът намира, че е осъществен и квалифициращият признак по т. 3 на ал. 2 от чл.
149 НК.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е
извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Субективното отношение на подсъдимия към
общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици се обективира в редица факти, установени по делото. Обстоятелство,
което обективира прекия умисъл на деецът е това, че
същият е осъществил известна подготовка за извършване на деянието – възползвал
се е от неподвижността на бабата на детето и отсъствието на майката, като е бил
е свалил панталона и бельото си. Социалният опит на подсъдимия е достатъчен и
той е имал представа за последиците от извършените от него телодвижения. Извършеното
от подсъдимия е високоорганизирано телодвижение, което се намира под контрола
на съзнанието и е възможно да се осъществи само под ръководство на волята и при
предвиждане на общественоопасните последици. То е целенасочено телодвижение. Съзнавал
е твърде ниската възраст на малолетното дете и това, че то не е разбирало
напълно действията, които подсъдимият извършва с него и че не е могло да изяви
поведение, с което да отблъсне или да им се противопостави.
След като съдът намери че е
осъществен състава на престъплението, то следва да се ангажира отговорността на
извършителя и да му се определи
наказание, съобразно санкцията предвидена за престъплението. При ОПРЕДЕЛЯНЕТО
НА НАКАЗАНИЕТО съдът се ръководи от принципите на чл. 54 НК, както и от
критериите за индивидуализация на наказанието, предвидени в чл. 18, ал. 2 НК.
Съдът взема предвид че механизмът на деянието и личността на дееца очертават високата
обществена опасност на дееца, високата обществена опасност на деянието и
тежестта му. Съдът взема предвид отегчаващи отговорността обстоятелства –
лошите характеристични данни да подсъдимия – установените склонност към
извършване на противообществени прояви, не упражняването на обществено полезен труд,
че се движи в средата на лица от криминалния контингент, като не се ползва с
добро име сред съседите и съгражданите си. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете семейното положение на подсъдимия – наличието
на две ненавършили пълнолетие деца и заболяванията на тяхната майка.
Ето
защо С. районен съд предвид посоченото по-горе и съгласно критериите, посочени
в чл. 18, ал. 2 и чл. 55 НК намира, че на подсъдимия следва да се определи
наказание по вид и в рамките очертани от чл. 149, ал. 2, т. 3 НК, като същото
бъде определено на “лишаване от свобода” към предвидения среден размер. Предвид
възприетите по-горе от съда критерии следва да се наложи наказание “лишаване от
свобода” за срок от Три години и шест месеца. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС следва да се определи първоначален “общ” режим на изтърпяване на
наказанието. По този начин ще се постигнат целите на чл.36 НК-за индивидуална и
генерална превенция.
По
доводите на защитата съдът изчерпателно посочи по-горе, че обвинението е
доказано, че показанията на майката на малолетната пострадала - М.С. преценени в съвкупност с останалия доказателствен
материал установяват непротиворечиво, последователно и правдиво възприетата
фактическа обстановка, като нейните свидетелски показания се подкрепят от
останалите доказателства по делото. по евентуалното искане – на подсъдимия да му
се наложи минимално наказание, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен
срок, съдът не намери основания от доказателствата по делото за това, че за
постигане на целите на наказанието и за поправянето на осъдения не е наложително
същият да изтърпи определеното му наказание, още повече че предвид размера на
индивидуализираното наказание, разпоредбата на чл. 66 НК не е приложима.
По
предявения ГРАЖДАНСКИ ИСК, съдът намира, че с осъщественото от Я.М.А. деяние, изразяващо се в това, че на 06.12.2018г. около 20.30-21.00ч.
в гр.С., в къща находяща се на ул."О."
№ .. е извършил действие - търкал е члена си в
интимните части на лице ненавършило 14 годишна възраст, а именно Н.Я.Н.-5 годишна с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание, без съвкупление, чрез използване на безпомощното състояние на
пострадалата, подсъдимият е осъществил непозволено увреждане по смисъла на чл.
45 ЗЗД. Осъществявайки сексуалното посегателство по отношение на намиращото се
в безпомощно състояние поради ранното си малолетие дете, подсъдимият е причинил
вреди. Същите се изразяват претърпени болки и страдания. Изживения от
детето стрес, у негативни емоции са се проявили и ще се проявяват и в бъдеще
като посттравматичен стрес, във фобийни реакции, страхови изживявания, което може да нарушат бъдещите
адаптационни възможности на подрастващия организъм и да застраши психичното му
функциониране. Преживяното е възможно да бъде запомнено от детето и споменът за
това да го съпътства в живота му. Ето защо съдът намира, че горното съставлява неимуществената
вреда, нанесена от подсъдимия, която подлежи на обезщетяване. По правилото на
чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че така установените неимуществени вреди следва да бъдат репарирани от подсъдимия със
заплащането на обезщетение, което следва да бъде определено в размер на 15000
лв. така определеното обезщетение ще е съразмерно на болките и страданията ,
изживения стрес и негативни изживявания. Предявен е граждански иск за
обезщетение в размер на 100000 лв., който следва да бъде уважен до размер от
15000 лв., а за разликата над тази сума следва да бъде отхвърлен.
ПО РАЗНОСКИТЕ: Върху така уважения
размер на гражданския иск, подсъдимия следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на
600 лв., представляваща 4 на сто от уважения размер.
По делото, в досъдебното и в съдебното производство са сторени разноски от бюджета
в размер на 519,60 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимият
на основание чл. 189 НПК.
По
изложените съображения С. районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: