РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20225001000116 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260129, постановено на 9.12.2021 г. по т.д.
58/2020 г. на Окръжен съд-Х., в неговите части, с които са отхвърлени
предявените от В. Г. АНГ., Д. Г. ИЛ. и ИВ. Г. ИЛ. искове за присъждане на
обезщетение за размер над 50 000 лв. до 90 000 лв. за всеки едни от тях
тримата, ведно със законна лихва върху сумата на обезщетението от
30.08.2019 г., което обезщетение е дължимо от С. „Н. б. на б. а. з.“-гр. С. за
причинени на всеки от тях тримата неимуществени вреди от смъртта на Г.Д.
И., настъпила на 18.02.2019 г. вследствие на ПТП, станало 18.02.2019 г., както
и в частта му за разноските.
Жалбоподателите В. Г. АНГ., Д.Г. И. и ИВ. Г. ИЛ. молят решението да
бъде отменено като неправилно в обжалваните негови части по съображения,
изложени във въззивната жалба, подадена на 14.01.2022 г. Като ищци в
производството пред окръжния съд предявяват с искова молба от 16.03.2020
г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 511,ал.3
1
във вр. с ал.1,т.2 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
Н.б.б.а.з.-гр.С. да заплати на всеки един от тях тримата сума 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от всеки едни от тях
неимуществени вреди за понесени душевни болки и страдания вследствие на
смъртта на техния баща Г.Д. И., настъпила при и в резултат на ПТП на
18.02.2019 г. по вина на водача М.А.А. при управлението от него на турски
автомобил влекач „В.****“ с турски рег. №********* с прикачено
полуремарке „К.“ с рег. №*******, за който към момента на ПТП е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна
компания без кореспондент за територията на Р.Б., което обезщетение се
претендира от ищците като увредени лица, спрямо които виновният водач е
отговорен, от ответника НББАП-гр.С. в качеството му на Компенсационен
орган, ведно със законната лихва върху сумата 30.07.2019 г. Не ангажират
нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция.
Претендират за присъждане на разноски. Заявяват възражение по чл. 78,ал.5
от ГПК за прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата С. „Н. б. на б. а. з.“ -гр.С. моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователни по съображения, изложени в отговор от
23.02.2022 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва
исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на доказателства
в производството пред въззивната инстанция. Претендира за присъждане на
разноски за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, че на 18.02.2019 г. е настъпило ПТП, при
което е загинал бащата на ищците Г.Д. И.. Безспорно е, че ищцата В.А. е
дъщеря на починалия Г. И., а ищците Д.И. и И.И. са негови синове. Не се
спори, че с влязла в сила на 26.06.2021 г. присъда е признат подсъдимият
М.А.А. за виновен в това, че на 18.02.2019 г. на път в землището на гр. Х. при
управление на ВПС влекач „В. ** ***“ с рег. № ******** с полуремарке „К.“
2
с рег. № ********** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.
20,ал.2,изр.1 от ЗДвП, „водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движение да се съобразяват с … конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие“, с което по непредпазливост е причинил смъртта на
Г.Д. И., поради което му е наложено наказание. Безспорно е, че за виновния
водач на посоченото МПС е имало към момента на ПТП валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ с чуждестранен
застраховател, който няма кореспондент за територията на Р.Б.. Безспорно е,
че ищците са предявили претенции за изплащане на обезщетение пред
ответника и че като Компенсационен орган НББАП-гр.С. не е изплатил такова
преди завеждането на исковете. Твърдението на ищците е, че в резултат на
смъртта на техния баща всеки един от тях е търпял душевни болки и
страдания, поради което претендира от ответника да му заплати обезщетение
за претърпените неимуществени вреди още в размер на 150 000 лв.
Ответникът С. „НББАЗ“-гр.С. с отговора на исковата молба, подаден на
11.08.2020 г., оспорва исковете изцяло, по основание и размер. Заявява, че
пешеходецът Г. И. е предизвикал ПТП, евентуално е съпричинил ПТП и
претърпените от него увреждания, довели до смъртта му, като е предприел в
тъмната част на деня внезапно, нерегламентирано пресичане на
високоскоростен път, несъобразявайки приближаващото на къси светлини
товарно МПС, с което си поведение е поставил в невъзможност водача на
МПС да предотврати технически произшествието.
С допълнителната искова молба от 14.09.2020 г. ищците оспорват
твърдението на ответника, че Г. И. виновно и противоправно е нарушил ЗДвП
и е предизвикал ПТП. Оспорват възражението на ответника относно
твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от починалия Г. И., както
и относно какъвто и да е принос на починалия към настъпилото ПТП.
С отговора на допълнителната искова молба от 13.10.2020 г. ответникът
поддържа заявените с отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
С обжалваното решение окръжният съд приема, че са налице основания
за присъждане на обезщетение в размер на по 100 000 лв. в полза на всеки
един от ищците и в тежест на ответника. Съдът намира, че съгласно
заключението на приетата по делото КСМАТЕ водачът на товарния
3
автомобил е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на
ПТП чрез своевременно аварийно спиране, като причините за възникването
на ПТП са движението на товарния автомобил в участъка на ПТП със скорост
по-голяма от технически съобразената скорост при конкретната пътна
обстановка и несъобразена с осветеността на фаровете на автомобила на къси
светлини и предприемане на пресичане на платното за движение от страна на
пешеходеца в момент, когато в близост е имало движение на автомобили.
Съдът приема, че произшествието е било предотвратимо при скорост на
движение на товарния автомобил 41 км/ч и своевременна реакция за аварийно
спиране от страна на водача му в момента на промяната на траекторията на
движение на пешеходеца и предприемане на пресичане на платното за
движение, както и при скорост на движение 59,8 км/ч и своевременна реакция
за аварийно спиране от страна на водача в момента, когато пешеходецът
попада в полезрението му (в позиция на десен банкет) при движение на къси
светлини. Съдът приема, че от експертното заключение се установява, че
пешеходецът е предприел внезапно пресичане на пътното платно и ударът е
настъпил на 1,40 м. в лентата за движение на товарното МПС, като е
направил според вещото лице при изчислената скорост на придвижване две
крачки от момента на предприемане на пресичането. Съдът намира, че
пешеходецът Г. И. не се е съобразил с разпоредбата на чл. 113,ал.1 от ЗДвП,
като не е отчел приближаващото товарно МПС, отстоянието от същото и
скоростта му на движение, движел се е в тъмната част на денонощието без
осветителни елементи на дрехите си, на високоскоростен път, находящ се
извън населено място, с което си поведение е предизвикал опасност от
реализиране на ПТП и е поставил в невъзможност водача на МПС да го
забележи своевременно и да реагира на възникналата опасност. Съдът
съгласно чл. 300 от ГПК въз основа на влязлата в сила присъда на
наказателния съд приема, че водачът М.А.А. е признат за виновен в това, че
при управлението на влекача с полуремарке е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 20,ал.2,изр.1 от ЗдДвП, а именно че водачите на
ППС са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразят с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, с което по непредпазливост е причинил
смъртта на Г. И.. Съдът намира за основателно заявеното от ответника
възражение по чл. 51,ал.2 от ЗЗД за съпричиняване от страна на пострадалия
4
на вредоносния резултат. Съдът преценява, че пострадалият при ПТП Г. И.
като пешеходец е предизвикал в изключително висока степен реализирането
на ПТП. Съдът приема, че Г. И. не е отчел приближаващото се товарно МПС,
отстоянието от същото и скоростта му на движение, като с извършените от
пешеходеца действия непосредствено преди предприемане и при
предприемане на пресичането на пътното платно той е нарушил разпоредбата
на чл. 113,ал.1 от ЗДвП, вследствие на което е създал внезапна и неочаквана
за водача на МПС опасност от ПТП, като с поведението си е поставил сам в
риск живота и здравето си и е предизвикал във висока степен претърпените от
него телесни увреди, довели до смъртта му. Съдът посочва, че преди да
предприеме пресичане на пътното платно пешеходецът е следвало да
прецени, че пресичането му е безопасно както за него, така и за останалите
участници в движението и да се убеди, че не съществува риск от реализиране
на ПТП, както е прието в ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ВКС,
ОСНК. Съдът преценява, че пострадалият пешеходец към момента на
предприемане на пресичането на пътното платно се е намирал в границите на
опасната зона за спиране на МПС, т.е. за водача на МПС ударът е бил
технически непредотвратим. Затова окръжният съд приема, че ПТП е било
предизвикано при висока степен на съпричиняване от страна на пострадалото
лице Г. И., който е поставил в техническа невъзможност водача на МПС да
избегне настъпването му, поради което и на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД
размерите на обезщетенията съобразно доказаното по делото в изключително
висок дял над 50% съпричиняване на ПТП и произтеклият от него вредоносен
резултат от страна на пешеходеца Г. И. следва да бъдат редуцирани и
определени в размер на по 50 000 лв.
С въззивната жалба тримата жалбоподатели твърдят, че решението е
неправилно в частите му, с които исковете са отхвърлени за размерите над
50 000 лв. до 90 000 лв. ведно със законна лихва, тъй като съдът необосновано
приема изключително висок процент на съпричиняване 50%, в резултат на
което неправилно е приложил разпоредбата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Считат, че
съдът е определил справедлив размер на дължимото им обезщетение за
неимуществени вреди, но неправилно е определил съпричиняване в размер на
50% на вредоносния резултат от пострадалото лице, с който процент е
намалил определените им обезщетения. Считат, че приетото от окръжния съд,
че пострадалият И. е съпричинил вредоносния резултат, като не е отчел
5
приближаващото МПС, отстоянието от същото и скоростта му на движение,
както и че ПТП е било предизвикано при висока степен на съпричиняване от
страна на И., който е поставил в техническа невъзможност водача на МПС да
избегне настъпването, е в противоречие със събраните по делото
доказателства. Заявяват, че от приетата КСМАТЕ е видно, че произшествието
е било предотвратимо за водача на товарния автомобил при два варианта,
първо, при скорост на движение на товарния автомобил от 59,8 км/ч и
своевременна реакция за аварийно спиране от страна на водача в момента,
когато пешеходецът попада в полезрението му, и второ, при скорост на
движение на товарния автомобил от 41 км/ч и своевременна реакция за
аварийно спиране от страна на водача му в момента на промяната на
траекторията на движение на пешеходеца и предприемане на пресичане на
пътното платно. Считат, че се извежда извод, че не пешеходецът е поставил в
техническа невъзможност водача на МПС да избегне настъпването му, а
напротив, водачът сам се е поставил в такава невъзможност, като се е движил
с два пъти по-висока скорост от технически съобразената при конкретната
пътна обстановка и която скорост също така е била несъобразена с
осветеността на фаровете на автомобила на къси светлини. Заявено е, че при
определянето на конкретната степен на приноса за настъпването на вредите
подлежи на съпоставка тежестта на конкретното нарушение на деликвента и
това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки
един от тях е допринесъл за настъпването на процесното пътно произшествие.
Заявено е, че при преценка на поведението на пострадалия следва да се има
предвид, че съгласно чл. 20,ал.2 от ЗДвП отговорността на водачите на МПС
за осигуряване безопасност на движението е завишена спрямо тази на
пешеходците, включително чрез законодателно вмененото им задължение за
избиране на подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която
би им позволила спиране при поява на препятствие на пътя, което са могли и
са били длъжни да предвидят. Считат, че в случая виновният водач в
качеството си на участник в движението е допуснал повече на брой и по
тежест нарушения, както и че извършените от него нарушения са основната
причина за настъпването на процесното произшествие– движел се е с
несъобразена скорост, която не му е позволявала да спре при всяка
възникнала опасност за движението, която скорост е била два пъти по-висока
от технически съобразената при конкретната пътна обстановка и също така е
6
била несъобразена с осветеността на фаровете на автомобила на къси
светлини, като водачът не е бил внимателен и предпазлив към появилия се на
пътя пешеходец. Заявяват, че следва да се отчете и обстоятелството, че
водачът е нарушил и едно от основните задължения съгласно ЗДвП,
регламентирано в чл. 116 от ЗДвП, съгласно което водачът на ППС е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
престарелите хора, какъвто пострадалият е бил предвид възрастта му към
датата на ПТП 72 години. Считат, че съобразно данните по делото и
отчитайки принципно завишените изисквания на закона към водачите на
МПС спрямо тези към пешеходците, приносът на водача значително
надвишава този на пострадалия, като процентът на съпричиняване на
вредоносните последици предвид поведението на пешеходеца и допуснатите
от същия нарушения следва да бъде не повече от 10%.
С отговора на въззивната жалба ответникът по нея заявява, че правилно
окръжният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
реализираното ПТП. Твърди, че правилно окръжният съд е приел внезапност
на предприетото пресичане от пешеходеца и че на практика от момента на
навлизане в платното за движение до момента на удара пешеходецът е
направил две крачки. Твърди, че правилно окръжният съд е счел, че
поведението на пешеходеца следва да се разглежда като внезапна опасност и
доколкото пострадалото лице е предприело нерегламентирано пресичане на
пътното платно извън населено място, на високоскоростен път, в тъмната част
на денонощието, без светлоотразителни елементи, с което си поведение е
създал реална опасност за реализиране на ПТП и е поставил в невъзможност
водача на МПС да го забележи своевременно и да реагира на възникналата
опасност, като с това поведение е поставил и себе си в риск за живота и
здравето си. Твърди, че е правилен и изводът на съда, че пешеходецът е могъл
да избегне пътния инцидент, ако не е предприел това рисково пресичане на
пътното платно и е изчакал преминаването на товарния автомобил, тъй като
той е бил видим да пешеходеца от достатъчна дистанция, която да му позволи
тази преценка. Заявява, че обосновано съдът е направил извод, че процентът
на съпричиняване е 50% спрямо отговорността на водача на МПС. Заявява, че
по делото е установено по несъмнен начин, че пострадалият пешеходец е
нарушил произтичащите за него задължения от чл. 113,ал.1,т.1 и чл. 114,т.2
7
от ЗДвП, като е предприел нерегламентирано пресичане на пътното платно
без да се е уверил и съобразил с приближаващото ППС така, че да не създаде
опасност от ПТП, което представлява опасност за собствения му живот.
Заявява, че е неоснователно и възражението на жалбоподателя за нарушение
на чл. 116 от ЗДвП от страна на водача с оглед възрастта на пострадалия,
защото за осъществяване на състава на тази разпоредба следва да се установи
по делото, че водачът е могъл своевременно да забележи пешеходеца и то в
степен, която да му позволи детайлно да открои възрастта му, каквото
обстоятелство не е установено по делото и с оглед конкретните обстоятелства
на внезапност на пресичането възрастовият критерий е неприложим.
Съгласно разпоредбата на чл. 511,ал.1,т.2 от КЗ, НББАЗ-гр.С. в
качеството му на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено
лице, когато е сключена застраховка за „Гражданска отговорност“ за водача,
управляващ регистрирано в чужда държава МПС, но застрахователят няма
кореспондент за територията на Р.Б.. Безспорно е между страните, че в случая
с оглед близката родствена връзка между ищците и починалия (те са негови
деца) е налице основание ответникът да им изплати обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди. С оглед изложеното във
въззивнана жалба спори се понастоящем дали има основание определеното от
окръжния съд като справедливо обезщетение от по 100 000 лв. за всеки от
ищците да бъде намалено при условията на чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Според
жалбоподателите не е налице в случая съпричиняване на вредоносния
резултат от починалия техен баща, евентуално, съпричиняване не следва да се
определя в размер на повече от 10%. Съответно, те претендират решението на
окръжния съд да бъде отменено в частта му, с която техните искове за
присъждане на обезщетението са отхвърлени за размерите над 50 000 лв. до
90 000 лв. Съгласно нормата на чл. 269, изр.2 от ГПК следва да бъде
преценено сега дали е налице основание за приложение в случая на нормата
на чл. 51,ал.2 от ЗЗД – дали починалият при процесното ПТП баща на ищците
е допринесъл за настъпването на вредата, съответно, дали и с какъв размер
следва да се намали дължимото обезщетение.
От страна на застрахователното дружество като ответник в
производството пред окръжния съд е надлежно заявено възражение по чл. 51,
ал.2 от ЗЗД за допринасяне от бащата на ищците като пострадало лице за
8
настъпването на вредите, което да е основание за намаляване на дължимо
обезщетение, с твърдение, че той като пешеходец е предприел в тъмната част
на денонощието внезапно, нерегламентирано пресичане на високоскоростен
път, несъобразявайки приближаващото на къси светлини товарно МПС, с
което си поведение е поставил в невъзможност водача на МПС да
предотврати технически произшествието, от което е произтекла смъртта му.
Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза от 27.10.2021 г., изготвено от вещите лица д-р
Х.Е. и инж. С.П., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 1.11.2021
г., процесното ПТП е възникнало на път извън населено място, няма данни за
наличие на пътни знаци в района на ПТП, товарният автомобил се е движел в
посока към гр. П., скоростта на товарния автомобил в момента на удара е
еднаква със скоростта му непосредствено преди ПТП и е 87,9 км/ч, мястото
на удара е на около 1,40 м. вляво от дясната ограничителна линия на платното
за движение, произшествието е станало през тъмната част на денонощието на
18.02.2019 г. около 19 часа, на прав участък при намалена видимост и на
осветеност от фаровете на автомобилите, при конкретната пътна обстановка
водачът на товарния автомобил с прикачено полуремарке е нямал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез своевременно
аварийно спиране, пешеходецът Г. И. е предприел пресичане на платното за
движение пред товарния автомобил отдясно наляво спрямо посоката на
движение на автомобила, произшествието е било предотвратимо при скорост
на движение на товарния автомобил 41 км/ч и своевременна реакция на
водача за аварийно спиране в момента на промяна на траекторията на
движение на пешеходеца и предприемане на пресичане на платното за
движение, съответно, при скорост на движение на товарния автомобил и
своевременна реакция за аварийно спиране от страна на водача
произшествието е било предотвратимо при скорост 59,8 км/ч в момента,
когато пешеходецът попада в полезрението на водача (в позиция на десния
банкет) при движение на къси светлини, от техническа гледна точка
причините за възникването на ПТП са движението на товарния автомобил в
участъка на ПТП със скорост по-голяма от технически съобразената скорост
при конкретната пътна обстановка и несъобразена с осветеността от фаровете
на автомобила на къси светлини и предприемането на пресичане на платното
за движение от страна на пешеходеца в момента, когато в близост е имало
9
движение на автомобили, непосредствено преди ПТП влекачът се е движел на
къси светлини, при конкретната пътна обстановка водачът е имал техническа
възможност да възприеме пешеходеца към момента на предприемане на
пресичането, в момента на предприемане на пресичането на пътното платно
от пешеходеца влекачът се е намирал на 44,22 м., изминатото разстояние от
пешеходеца от мястото на стъпване на платното до мястото на удара е 1,40 м.,
в случая няма влияние на алкохол върху поведението на пострадалия, преди
удара пешеходецът е бил обърнат с лице към автомобилите, движещи се в
посока към П., и е имал техническа възможност да възприеме влекача е да
спре пресичането преди да навлезе върху платното за движение, при
конкретната пътна обстановка водачът е нямал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП чрез своевременно аварийно спиране или
чрез своевременна маневра за заобикаляне на пешеходеца отляво в момента
на откриване на възможност да го види на осветеността на фаровете на къси
светлини, технически съобразената (безопасна) скорост на движение на
товарния автомобил с ремарке е 59,8 км/ч на къси светлини, определената
скорост на движение на товарния автомобил непосредствено преди ПТП е
87,9 км/ч и при движение на къси светлини тя не позволява автомобилът да
спре в зоната на осветеност. Установява се следователно от това заключение,
че поведението на починалия пешеходец е причина за настъпването на ПТП,
тъй като той е предприел пресичане на платното за движение в момента,
когато в близост е имало движение на автомобили, навлязъл е на около 1,40
м.в платното за движение на товарния автомобил, преди настъпването на
удара пешеходецът е бил обърнат с лице към автомобила и е имал техническа
възможност да възприеме товарния автомобил и да спре пресичането преди
да навлезе върху платното за движение. Установява се, че поведението на
загиналия наследодател на ищците като пешеходец обективно е допринесло
за настъпване на вредните последици и затова е налице съпричиняване по
смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Налице е причинна връзка между поведението
на загиналия баща на ищците Г. И. и настъпилия вредоносен резултат, защото
при спазване на изискванията на чл. 113, ал.1,т.1 и на чл. 114, т.1 от ЗДвП, а
именно като пешеходец преди да навлезе на платното за движение на път
извън населено място да се съобрази с приближаващите се ППС и да не
навлиза внезапно на платното за движение, е нямало да настъпи процесното
ПТП, съответно, травмите и смъртта му е нямало да настъпят. Затова е
10
налице допринасяне от страна на пострадалия И. за настъпването на ПТП,
съответно на вредите от него, поради което в случая следва обезщетението да
бъде намалено съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Наличието на
вина на пострадалия не се изследва при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
В случая водачът на товарния автомобил М.А.А. е нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно нормата на чл. 20,ал.2,изр.1 от ЗДвП,
според която водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на
движение да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, и така е причинил
ПТП и по непредпазливост и смъртта на Г. И. (както е прието с влязлата в
сила на 26.06.2021 г. присъда № 260025/10.06.2021 г. по НОХД № 602/2020 г.
на ОС-Х.). Видно е от заключението на КСМАТЕ, че неговото нарушение се
изразява в това, че се е движел с позволена скорост от 87,9 км/ч, но при тази
скорост е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП
чрез своевременно аварийно спиране, защото технически съобразената
(безопасна) скорост на движение на товарния автомобил е определена на 59,8
км/ч на къси светлини, като произшествието е било предотвратимо при
скорост на движение на товарния автомобил 41 км/ч. в момента на промяната
на траекторията на движение на пешеходеца и предприемане на пресичане на
платното за движение или при скорост равна или по-малка от 59,8 км/ч в
момента, когато пешеходецът попада в полезрението му (в позиция на десния
банкет) при движение на къси светлини. Видно от същото заключение, едната
причина за настъпването на ПТП е движението на товарния автомобил в
участъка със скорост по-голяма от технически съобразената скорост при
конкретната пътна обстановка и несъобразена с осветеността от фаровете на
автомобила на къси светлини. Загиналият пешеходец Г. И. е нарушил
нормите на чл. 113, ал.1,т.1 и на чл. 114, т.1 от ЗДвП, а именно като
пешеходец преди да навлезе на платното за движение на път извън населено
място да се съобрази с приближаващите се ППС и да не навлиза внезапно на
платното за движение. Видно от заключението на КСМАТЕ, мястото на удара
е на около 1,40 м. на платното за движение на товарния автомобил, като
пешеходецът е навлязъл на платното за движение през тъмната част на
денонощието, при намалена видимост и на осветеност от фаровете на
автомобилите, в момент, когато товарният автомобил е бил на около 44,22 м.,
при което в тази позиция и преди нея е имал техническа възможност да
11
възприеме товарния автомобил и да спре пресичането преди да навлезе върху
платното за движение, защото преди промяната на траекторията си на
движение е бил обърнат с лице към идващия товарен автомобил. Видно от
същото заключение, втората причина за настъпването на ПТП е именно
предприемане на пресичане на платното за движение от страна на
пешеходеца в момент, когато в близост е имало движение на автомобили.
Установява се следователно, че именно поведението на пешеходеца Г. И. да
навлезе в платното за движение при движещ се срещу него товарен
автомобил е довело до настъпването на ПТП, тъй като е несъмнено, че при
движение на пешеходеца извън платното за движение ПТП е нямало да
настъпи. Основната причина за настъпването на ПТП и на травмите и
смъртта на И. следователно е именно така посоченото негово поведение като
пешеходец. Затова следва да се приеме, че ПТП е било предизвикано при
висока степен на съпричиняване от страна на пострадалото лице Г. И., както
правилно е приел и окръжният съд. Това съпричиняване се определя в размер
на 50%, както правилно е приел и окръжният съд. С оглед движението на
пешеходеца И. в тъмната част на денонощието по път извън населено място
няма основания да се приеме, че в случая водачът на товарния автомобил е
следвало специално да бъде внимателен и предпазлив към И. като престарял
човек, на възраст 72 години, доколкото не се установява той да имал
възможност да възприеме именно и специално това качество на пешеходеца,
поради което неоснователно жалбоподателите претендират да е допуснато от
водача нарушение на изискването на чл. 116 от ЗДвП. Неоснователно е
следователно оплакването на жалбоподателите, че И. не е допринесъл за
настъпването на ПТП и за претърпените от него и в резултат на него телесни
увреждания и неговата смърт, евентуално, че приносът е определен като
завишен. Дължимото на тримата ищци обезщетение по реда на чл.
51,ал.1,изр.1 и чл. 52 от ЗЗД следва да бъде намалено при условията на чл. 51,
ал.2 от ЗЗД именно с 1/2 част поради принос на загиналия техен баща в
такава степен спрямо приноса на виновния водач, както правилно е приел
окръжният съд. Няма следователно основания да се приеме, че присъдените
от окръжния съд размери на обезщетенията за претърпените от ищците
неимуществени вреди следва да бъдат променени и определени в посочените
в подадената от жалбоподателите размери – над 50 000 лв. до 90 000 лв.
Установява се, че въззивната жалба е неоснователна, поради което следва да
12
бъде отхвърлена, а решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено в
обжалваните негови части.
От страна на ответника по въззивната жалба се претендира за
присъждане на направените за въззивното производство разноски, а именно
адвокатско възнаграждение за защитата по въззивната жалба по три иска за
по 40 000 лв. в размер общо на 6 228 лв. с ДДС. Плащането на разноските се
установява от представената фактура от 8.02.2022 г. и извлечение от банкова
сметка от 10.02.2022 г. От страна на жалбоподателите се възразява за
прекомерност на така платеното адвокатско възнаграждение с искане за
неговото намаляване по реда на чл. 78,ал.5 от ГПК. В случая обаче платеното
адвокатско възнаграждение от ответника действително е в минималния
размер с ДДС, установен съгласно чл. 36,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от
Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и §2а от същата Наредба. При интерес от 40 000 лв.
минималното адвокатско възнаграждение с ДДС е 2076 лв., а за защитата
общо срещу тримата жалбоподатели то е именно 6 228 лв. Затова е
неоснователна претенцията на жалбоподателите то да бъде намалено като
прекомерно и да бъде присъдено под този минимален размер. Възражението
на жалбоподателите по чл. 78,ал.5 от ГПК като неоснователно следва да бъде
оставено без уважение. Жалбоподателите следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника по жалбата направените от него разноски за платеното
адвокатско възнаграждение в размера, който е платен – 6 228 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260129, постановено на 9.12.2021 г. по
т.д. 58/2020 г. на Окръжен съд-Х., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с
които са отхвърлени предявените от В. Г. АНГ., Д. Г. ИЛ. и ИВ. Г. ИЛ. искове
за присъждане на обезщетение за размер над 50 000 лв. до 90 000 лв. за всеки
едни от тях тримата, ведно със законна лихва върху сумата на обезщетението
от 30.08.2019 г., което обезщетение е дължимо от Сдружение „Н.б.б.а.з.“-гр.
С. за причинени на всеки от тях тримата неимуществени вреди от смъртта на
Г.Д. И., настъпила на 18.02.2019 г. вследствие на ПТП, станало 18.02.2019 г.,
и са осъдени В. Г. АНГ., Д. Г. ИЛ. и ИВ. Г. ИЛ. да заплатят на С. „Н.б.б.а.з.“-
13
гр.С. направените по делото разноски в размер на 11 525,33 лв. съобразно
отхвърлена част от исковете, в т.ч. адвокатско възнаграждение и депозит за
вещи лица.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от страна на жалбоподателите В.
Г. АНГ., Д. Г. ИЛ. и ИВ. Г. ИЛ. в съдебното заседание на апелативния съд на
20.04.2022 г. възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК за присъждане на адвокатско
възнаграждение за защитата от пълномощника на ответника по жалбата С.
„Н.б.б.а.з.“-гр.С. в по-нисък размер от платения такъв от 6 228 лв. поради
прекомерност, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА В. Г. АНГ., ЕГН ********** от гр. Х., ул.“М."*, Д. Г. ИЛ.,
ЕГН ********** от гр. Ч., ул.“П."* и ИВ. Г. ИЛ., ЕГН ********** от гр. Ч.,
ул.“П."** да заплатят на С. „Н.б.б.а.з.“-гр.С., ул.“Г.И."*,ет.*, БУЛСТАТ
********* сумата 6 228 лв. – направени разноски за защита на сдружението
като ответник по подадената от тях въззивна жалба в производството пред
апелативния съд за платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14