Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 13.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, V-ти гр.състав, в публично заседание на 31 март, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря М. КЪНЕВА, като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 4912 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата Т.Р.Б. твърди, че на 14.05.2020 г., около 19.40 часа в гр.
Р, П.А.П. при управление на л.а.“Фолксваген Голф“, с рег.№ Р7491 АК, нарушил правилата за предимство на урегулираното с пътни знаци кръстовище на ул.“С.Г."
с ул.„Л.П.", вследствие на което блъснал л.а."Опел Вектра", с рег.№ РР2762ВК и реализирал ПТП. При произшествието като
пътник в л.а. "Опел Вектра" пострадала ищцата. Причина за пътнотранспортното произшествие били неправомерните действия на водача на л.а.„Фолксваген Голф", който
не съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП и виновно причинил телесни увреждания на ищцата. На мястото на произшествието пристигнали органите на МВР и по случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-313/69. След настъпване на ПТП Т.Р. била откарана в Спешното отделение на УМБАЛ „Канев" АД с болка в главата, замайване и гадене. Извършени й били прегледи, изследвания и компютърна томография на глава, след което й била поставена диагноза - контузия на главата. Предложено й било да бъде хоспитализирана, но тя отказала, тъй като вследствие изживяния силен шок и уплаха от катастрофата предпочела да се лекува у дома, където се чувствала най-сигурна и спокойна.
В
тази връзка й били дадени указания да почива, да не се натоварва, да не гледа телевизия и да спазва назначеното медикаментозно лечение. Полученото нараняване й причинило значителни болки и страдания за период от 10 дни. Тя се чувствала отпаднала, замаяна и сънлива, гадело й се. С оглед пълноценното си възстановяване, ищцата следвало да изпълнява щадящ режим, без физическа активност и натоварване, което й пречело на самообслужването и посрещането със собствени
сили на обикновените битови нужди, за задоволяване на които получавала помощ от своите близки.
В резултат на главоболието, ищцата не можела да спи. Чувствала дискомфорт във всяко едно положение на тялото. Всяко едно ставане от леглото било свързано с главозамайване, виене на свят и гадене. Силните звуци и светлина също я дразнели и тя не била в състояние да извършва каквато и да е физическа дейност. Процесният инцидент повлиял негативно на ежедневието и емоционалното й състояние. Преди катастрофата тя била много жизнена и енергична млада жена. Работела неуморно, била много социална и контактна личност. Обичала да излиза с приятели, да спортува
и да се
забавлява. Неотминавашото главоболие, наред със световъртежа, които получила вследствие на контузията, я направили силно раздразнителна и потисната, Тя се чувствала много отпаднала и това довело до дългото й залежаване на легло. Ишцага занемарила външния си
вид, изгубила желание да комуникира и да се среща с приятели. Изпаднала в състояние на апатия и безразличие към околния
свят. У нея се появил страх от автомобили, а изживяният стрес и душевните страдания щели да съпътстват пострадалото лице до края на живота
му.
Лек автомобил "Фолксваген Голф", с рег. № P7491АК бил застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" при ЗД „БУЛ ИНС“ със застрахователна полица № ВG02119002076861, валидна към датата па събитието. С претенция вх. № ОК- 296893/03.06.2020 г., на основание чл, 429. ал, 1 КЗ било депозирано искане за обезвреда на ишцата и при ответника била заведена щета. До момента ЗД "Бул Инс" АД не
се произнесло с окончателно становище. Ето защо за Т.Б. бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с
който, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД претендира ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на ПТП неимуществени
вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 03.09.2020 г. до окончателното й плащане, както и направените разноски по
делото.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, противоправността
и вината в поведението на водача на застрахованото при тях МПС. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от самата пострадала, тъй като е пътувала без поставен предпазен колан. Оспорва
описаните в исковата молба телесни повреди по вид и размер, като заявява, че се
дължат на нейни предходни заболявания.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Притезателното имуществено
право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента
за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ,
установяваща възможност за предявяване претенцията на увреденото лице пред съд,
единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на
увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496,
ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
С разпоредбата
на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото
лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на
претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен
срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел
допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на
увреденото лице. Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от
които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните
/специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в разпоредбата на
чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - започнала процедура за доброволно плащане на
застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ,
в който е заплатено или определено обезщетение от страна на застрахователя, с
размера на което увреденото лице е изразило несъгласие, в който смисъл е и
практиката на ВКС /напр. Определение №
332/19.07.2018 г. по ч.т.д.№ 1614/2018 г., ТК, І т.о./.
В производството
по делото са представени писмени доказателства, установяващи обстоятелството,
че пострадалото лице е предявило претенцията си за получаване на обезщетение
към застрахователя на деликвента на 03.06.2020 г., по
която е образувана щета № ОК-296893. До изтичане на тримесечния срок по чл.496,
ал.1 КЗ, а и след това липсват данни или твърдения застрахователят да се е
произнесъл по претенцията на ищцата. Съобразно тези правнорелевантни
обстоятелства, съдът намира, че исковата молба е предявена след изтичане на
установения в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ срок, считано от уведомяване на
застрахователното дружество за претенцията по реда на чл. 380 КЗ, поради което предявеният
по делото иск се явява процесуално допустим.
Възникването на
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, се обуславя
от положителното установяване на следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1. делинквентът
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното
деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента
да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента
и ответника – застраховател.
От представената
по делото справка за извършена проверка в Гаранционен фонд за сключена
застраховка „ГО“ се установява, че МПС с ДК № Р 7491 АК е било застраховано по
застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД „Бул Инс“
АД с период на покритие от 04.08.2019 г. до 03.08.2020 г., който факт не се
оспорва от ответника.
Видно от приложения към исковата
молба Констативен протокол за ПТП с пострадали № 313/69 от 14.05.2020 г.,
изготвен от служител на Сектор „ПП“ при ОДМВР-Русе, на същата дата, в 19,40
часа, в гр.Р, на ул.“С.Г.“, кръстовище с ул.“Л.П.“, е настъпило ПТП, при което
участник 1 - л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№ Р 7491 АК, собственост на П.А.П. и управляван
от него, нарушава правилата за предимство в кръстовище, урегулирано с пътни
знаци, вследствие на което блъска участник 2 – л.а.“Опел Вектра“
с рег.№ РР 2762 ВК, управляван от П.В.Д.. В края на протокола саморъчно са
изписани данните на пострадалите лица от произшествието, като срещу името на
ищцата е вписано „контузия на главата“. На виновния водач за процесното ПТП е съставен АУАН за нарушение на чл.50, ал.1
от ЗДвП, въз основа на който е издадена НП № 20-1085-001752/28.05.2020 г., с
което му е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на
200 лв.
В представения лист за първичен преглед
на пациент в Спешно отделение на УМБАЛ „Канев“-Русе от същата дата е снета
следната анамнеза: „Съобщава, че е пострадала при ПТП като пътник. Получила
удар фронтално. Съобщава за замайване и гадене без повръщане“. В момента на
прегледа е отразено, че е адекватна, хемодинамично
стабилна, без видими наранявания. Т.Б. е отказала болнично лечение. Същото
обстоятелство се установява и от приетото експертно заключение по назначената
съдебно-медицинска експертиза. Т.е., няма данни за обективно установени
травматични увреждания по ищцата, като на базата на съобщените от нея данни за
удар в челната област на главата и субективни оплаквания от замайване и гадене
й е поставена диагноза „Повърхностна травма на други части от главата“. При
описаното ПТП е възможно пътник в автомобил „Опел Вектра“
да получи удар в главата без да останат видими следи, при което на ищцата да е причинена
болка и страдание. При подобни удари в областта на главата, които не оставят
обективно установими траматични
увреждания, е възможно да са налице болки в областта на удареното място или
главоболие в рамките на часове или денонощия. В делото няма данни Т.Б. да е
търсила допълнителна специализирана мед.помощ. Наличието на поставен предпазен
колан на пасажера намалява вероятността, но не я изключва, за удар на главата в
неподвижни части от интериора на автомобила. В съдебно заседание експертът
обяснява, че протоколът се дописва от полицейските служители, които стоят на
мястото на ПТП и чакат да им се обадят от болницата дали има или няма
пострадали със средна телесна повреда.
Разпитаният по делото свидетел П.Д.
– съжителстващ с ищцата на семейни начала и управлявал автомобила, в който се е
возила пострадалата, описва механизма на процесното
ПТП. Същият заявява, че другият автомобил ги е ударил в колонката отпред, в
лявата страна. На задната седалка от дясно се возила съпругата му, а детето им
било в скута й. Свид.Д. работел като такси и макар да
имал детска седалка, него ден не я бил сложил. Същият не може да каже дали
ищцата е била с колан. След инцидента тя била стресирана, повърнала и плачела. Друг
автомобил я откарал в болницата, защото Т. имала сътресение, било й лошо.
Оттогава не шофирала и като минавали през същото кръстовище казвала на съпруга
си да намали. Няколко дни след злополуката тя била в шок, имала главоболие, не
можела да си върши къщната работа. Възстановявала се около 7-10 дни, страх я
било и все лежала.
В производството по делото са
изслушани и показанията на свидетеля П.П. – водачът
на моторното превозно средство, причинило твърдяното застрахователно събитие. Същият
признава, че ПТП станало поради невнимание от негова страна. Времето било сухо
и все още било светло. Свидетелят твърди, че жената в другия автомобил пътувала
на предната седалка до шофьора и на нея нищо й нямало, била в съвсем нормално
състояние, не е казвала нещо да я боли.
Въз основа на тези гласни доказателствени средства, на останалите събрани материали
по делото и след оглед на място, е изготвено и заключението по назначената
съдебна автотехническа експертиза. В него са описани
подробно обстоятелствата, причините и механизма за настъпване на ПТП от
14.05.2020 г. Според експерта, л.а.“Опел Вектра“ с
рег.№ РР 2762 ВК е имал 5 бр.обезопасителни колани.
Тяхната употреба намалява риска от травми, но не винаги гарантира абсолютната
безопасност на пътниците. Основната техническа причина за възникване на процесното произшествие е поведението на водача на
л.а.“Фолксваген Голф“, който се движи по улица без предимство и навлиза в
кръстовището без да осигури предимство за движение на другия автомобил. П.П. се е движил със скорост малко над 50 км./ч. и макар да е
имал видимост към другия автомобил в рамките на 20 м., не е реагирал и дори не
е намалил скоростта – няма никакъв спирачен път. При тази скорост, обаче, дори
да е реагирал, няма да може да спре и ще нанесе удар странично на Опела.
В случая полицейските органи са
били сигнализирани за пътно-транспортното произшествие, осъществили са проверка
на местопроизшествието, завършила със съставянето на Протокол за ПТП с
пострадали. Водачът е наказан за това, че навлиза в кръстовище при наличие на
пътен знак „Б-1“ /„Пропусни движещите се по пътя
с предимство“/, без да пропусне движещия се по път с предимство лек
автомобил “Опел“ с рег.№ РР 2762 ВК, в резултат на което се сблъскват. Следователно,
деянието на водача на автомобила е било противоправно,
като последното, съобразно установената в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
презумпция, е било виновно, доколкото същата не бе оборена в настоящото
производство чрез обратно доказване от ответника.
С оглед изложеното, съдът намира,
че всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната
отговорност на водача на л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№ Р 7491 АК, са
осъществени в обективната действителност.
Неимуществените вреди
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага. Последните
не биха могли да бъдат възстановени, поради което и предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
В конкретния случай при
определяне размера на заместващо обезщетение съдът съобрази заключението по
допуснатите автотехническа и съдебномедицинска експертизи.
От последната се установява, че няма никакви обективни данни за увреждане на
ищцата, макар прегледът в Спешно приемно отделение на УМБАЛ „Канев“ и
назначеното изследване – КТ на главен мозък да са направени час след инцидента.
Само на база субективните й оплаквания е поставена диагноза „Повърхностна
травма на други части от главата“. Свидетелят П.П. –
виновният водач за пътния инцидент заявява, че след ПТП наранени били само той
и шофьорът на другия автомобил и двамата били откарани с линейка. Жената била
добре, нямало й нищо и свидетелят е учуден, че тя фигурира в протокола за ПТП
като пострадало лице. Само съжителстващият партньор на Т.Б. – свид.П.В., който е заинтересован от изхода на спора, излага
твърдения, че съпругата му повърнала, била стресирана и плачела. Няколко дни
след инцидента имала главоболие, било й лошо, била в шок, не можела да си върши
къщната работа и да спи. Свидетелят не е сигурен, но мисли, че ищцата имала
цицина на главата.
С оглед така установените правнорелевантни факти, съдът приема, че заместващото
обезщетение на ищцата за причинените й при настъпване на процесното
телесно увреждане неимуществени вреди е в размер на 1300 лв. Налице е обаче съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, която по време на пътния инцидент е била без обезопасителен
колан, в нарушение на чл.137а от ЗДвП, и с едното си дете в скута. Както обясни
свид.Д., тъй като работел с автомобила си като такси,
не можел всеки път да слага детското столче, когато трябва да откара децата си
до някъде. Него ден трябвало да остави съпругата си при майка й на гости и
затова едното от близнаците се возело в скута на майка си. И двамата експерти
са категорични, че употребата на предпазни колани, макар да не изключва
възможността, намалява риска от травми /намалява вероятността за удар на
главата в неподвижни части от интериора на автомобила/. При това положение дължимото обезщетение на
ищцата следва да бъде намалено с 30 %. Следователно, до размера от 1000 лв.
исковата претенция следва да бъде уважена, като за разликата до пълния й
предявен размер от 5 000 лв. предявеният иск следва да се отхвърли.
След като
главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените
неимуществени вреди на ищцата от процесното
застрахователно събитие е основателен, следва да бъде присъдена и законна лихва
върху главницата, която се претендира от изтичане на тримесечния срок, в който
ответникът е следвало да се произнесе по заведената пред него щета – 03.09.2020
г., до окончателното й заплащане.
С оглед изхода на правния спор и
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в полза на пълномощника на ищцата следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., определено на
основание чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тежест на ответника е и държавната
такса върху уважения размер на претенцията, възлизаща на 50 лв.
На
ответника се следват разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно на отхвърлената
част от исковата претенция, възлизащи на 980.80 лв. /съгласно представения
списък по чл.80 ГПК се претендират такива в общ размер 1250 лв., от които 530
лв. депозити за двете експертизи, за един свидетел и две съдебни удостоверения,
както и 720 лв. адвокатско възнаграждение. Последното, предвид направеното
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК от пълномощника на ищцата, съдът
редуцира на 696 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба №
1/9.07.2004 г. с включен ДДС/.
Мотивират
така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.„Джеймс Баучер“ 87, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД ЗД, да заплати на Т.Р.Б., с ЕГН **********,***, сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени при настъпването на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а
именно - пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.05.2020 г. в гр.Русе, ведно
със законната лихва, считано от 03.09.2020 г. до окончателното й изплащане, по
банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения
размер от 1000 лв. до пълния му предявен размер от 5000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.„Джеймс Баучер“ 87, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов,
на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, да заплати на адвокат М.Б.Н.-Т. ***,
300 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.„Джеймс Баучер“ 87, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов,
да заплати по сметка на РС-Русе 50 лв.
държавна такса по делото.
ОСЪЖДА Т.Р.Б., с ЕГН **********,***, да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, гр.София, с ЕИК
*********, 980.80 лв. деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: