Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260004 / 4.1.2021г.
Гр. Перник, 04.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 6 гр. с. в
публично съдебно заседание на 08
12 2020 година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
При секретар Т Т.
като разгледа гр. д. № 08405/2019
г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 150 от ЗЕ.
по искова молба от
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Л. Спасов
против
Р.Т.Р. ***
Че дължи на дружеството
сумата 693.96 лв. доставена и
незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес, от която
сумата 572.34 лв.главница за периода 01.05.2014- 30.04.2017г.
изтекла лихва 121.62 лв. за
периода 08.07.2014 - 06.12.2017г.
както и законната лихва върху
главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 02.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумите, по чг дело 5704/ 2019г. ПРС
Претендират се и разноските по
УИ и по запов.производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения особен
представител адв.Д. ПАК - е депозирал
отговор, в което се твърди
следното :
Оспорва факта на собствеността върху топлофицираното
жилище,прави възражение за недължимост на сумите, погасени по давност, за част
от периода, като следва те да се изключат от задължението.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
По допустимостта
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Наличието на правен интерес се установява от приложеното
ЧГД по което е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК за вземането
Срещу заповедта е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Искът за установяване на
вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
По
същество:
За уважаването му в тежест на
ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството
клиент/купувач на топлинна енергия за битови нужди на ответника, валидно
възникнала облигационна връзка между тях, изпълнение на своето задължение по
същата, вида и размера на задължението на ответника.
Установи се по делото че
-
ищцовата
страна има предмет на дейност - включва производство, пренос, разпределение на
топлинна енергия като топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 ЗЕ
-
наличието на качеството “клиент”/”купувач на
топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите
на ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване на чл. 150 от ЗЕ.
По делото са представени ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД,
неоспорени от ответника.
Съдът приема, че условията на
чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което представените ОУ имат
обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с
производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по
делото.
Съгласно чл. 1 от ОУ, страни по
тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация -
Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди.
Според чл. 3 от ОУ купувач на
топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ - клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
За установяване качеството
клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, ищецът е представил писмени
доказателства.
Видно от :
декларация подадена до ДМДТ
Перник ,
молба за откриване на партида от 17.03.2001г.
и
Документ за собственост-
нотариален акт
се установява,че топлофицираното жилище е
собственост на ответницата и нейния съпруг В. М. Р. ЕГН ********** – който е
титуляр на партидата и абонатен номер в ТЕЦ
Имотът се явява тяхна собственост в режим на СИО, която е
бездялова и всеки един от съпрузите отговаря за цялото задължение.
Т..е.установява се несъмнено,
че двамата са съпрузи, придобили са топлофицираното жилище по време на брака ,
декларирали са го и плащат данъци за това, и ползват подадената към него
топлоенергия за процесния период.
На второ място, съгласно
ПОСЛЕДНО УТВЪРДЕНАТА съдебна практика в частност на ПОС – СИО като бездялова
съсобственост предполага всеки един от двамата съпрузи да отговаря за цялото
задължение – в случая към ТЕЦ.
На трето място- установява се,
че за част от периода е настъпила погасителна давност, и следва да се отхвърлят исковете за тази част
като неоснователни и недоказани, както следва :
За обща сума 505.11лв. от която главница 397.10лв. за
периода 01.05.2014-06.12.2017г.
Изтекла лихва 108.01лв. за
периода 08.07.2014-06.12.2017г.
Следователно, съдът приема, че
за остатъка от исковия период сумите се дължат, както следва :
Обща сума 188.85 от която
главница 175.24лв. за периода 06.12.2017-30.04.2017г. и изтекла лихва 13.61лв.
за периода 09.10.2016-06.12.2017
Дължи се и законната лихва
върху главницата от датата на
заявлението 02.11.2019 по чгд № 05704/2019г.
ПРС до окончателното изплащане на сумата.
Следователно, съдът приема за
дължими посочените по-горе суми, като уважава възражението за частично погасена
по давност сума.
По разноските :
Предвид изхода на делото , се
дължат разноски от ответника на ищците, в размер
по УИ – 25лв.д.такса, 50лв.юк.възн,
120лв. за особен представител и 200лв. за вещи лица
По заповедното производство–25 лв.за
д.такса и 25лв. юк.възнаграждение
Разноски до пълния предявен
размер не се дължат с оглед изхода на спора.
Ищцовата
страна не дължи на ответника разноски ,
защото е представляван от особен представител и не е правил разноски.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения на основание чл. 415, във вр. с чл.
410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ иск
на Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов, че :
Р.Т.Р. ***
дължи на дружеството обща сума 188.85 доставена и
незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес,
от която главница 175.24лв. за
периода 06.12.2017-30.04.2017г. и изтекла лихва 13.61лв. за периода
09.10.2016-06.12.2017 както и законната лихва върху главницата от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 02.10.2019г. до окончателното изплащане на сумите,
по чг дело 5704/ 2019г. ПРС
КАТО ЗА РАЗЛИКАТА
до пълния предявен размер
сумата 693.96 лв. доставена и
незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес, от която
сумата 572.34 лв.главница за периода 01.05.2014- 30.04.2017г.
изтекла лихва 121.62 лв. за
периода 08.07.2014 - 06.12.2017г.
ОТХВЪРЛЯ КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ ,
както следва:
За обща сума 505.11лв. от която главница 397.10лв. за
периода 01.05.2014-06.12.2017г.
Изтекла лихва 108.01лв. за
периода 08.07.2014-06.12.2017г.
ОСЪЖДА Р.Т.Р. ***-
ДА
ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ на „Топлофикация „Перник АД в размери :
по УИ – 25лв.д.такса,
50лв.юк.възн, 120лв. за особен представител и 200лв. за вещи лица
По заповедното производство–25
лв.за д.такса и 25лв. юк.възнаграждение
Разноски до пълния предявен
размер не се дължат с оглед изхода на спора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните
След влизане в сила на
решението, заверен препис от него да се изпрати за прилагане по ЧГД на съотв.
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: