Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 09.10.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на девети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря С.Ц.
като разгледа докладваното от
съдия Томова гражданско дело № 6152 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по молба с правно основание чл. 5 от
Закона за защита от домашното насилие.
В ***е постъпила молба от Б.С.Г. ***, чрез адв.А.К.,
съдебен адрес: *** против К.Г.М. ***, в която се твърди, че страните са живели
на съпружески начала, като от съжителството им било родено детето М. К.М.. По
силата на постигната спогодба по гр.д.№1004/2016г. по описа на *** молителката
упражнявала родителските права по отношение на детето след раздялата между
родителите. Твърди се, че от влизане в сила на съдебният акт до настоящия
момент молителката била подложена на емоционален и психически тормоз от
ответника, когато решел да се възползва от правото си да вижда детето. Твърди
се също, че през последния месец
поведението на ответника станало нетърпимо, обидните думи и закани за
саморазправа с молителката травмирали не само нейната психика, но и тази на
детето, което в такива моменти плачело, чувствало се застрашено и не желаело да
вижда ответника, от когото се страхувало.
Излага се, че на 01.08.2018 г. ответника
осъществил спрямо молителката и детето акт на домашно насилие. Предварително я
бил уведомил по телефона, че имал намерение на 01 или 02 август 2018 г. да
вземе детето при себе си. На 01.08.2018 г. се обадил по телефона на молителката и с груб тон, наричайки я ***,
й заповядал да му приготвела оригинала на удостоверението за раждане на детето.
Молителката отказала, т.к всеки родител можел при необходимост да получи от
службата по гражданско състояние дубликат на удостоверението за раждане на
детето си. Ответникът продължил да звъни по телефона, като не преставал да я
обижда и да й се заканва. Молителката твърди, че тъй като била на работа, тези
обаждания я разстроили и спряла да му вдига телефона. В 20.00 часа на същия ден
ответника дошъл да вземе детето, като казал, че ще го върне на 15.08.2018г. При
това започнал отново да проявява ***, включително отправяйки закани спрямо
молителката, от което детето се разплакало и започнало да го моли да спре. За
да не се травмира детето, молителката се прибрала, но ответника започнал по
телефона с още по-голяма ярост да я
обижда, да се заканва, че ***ако веднага не му предаде оригинала на
удостоверението за раждане на детето. Заявил също, че ще държи детето пред
блока докато не му го даде, като по телефона се чувало как дъщеря им плачела.
Твърди се, че на 15.08.2018 г. ответника
осъществил спрямо молителката отново акт на домашно насилие. На същата дата бил
рождения ден на дъщеря им. Излага се, че сутринта молителката установила, че детето ***и лицето. Поради
това го завела при личния лекар. Установило се, че било алергия и се наложило
да изчакат за поставяне на ***. Тогава се обадил по телефон ответника, който с
груб и агресивен тон започнал да разпорежда на молителката незабавно да свали
детето пред блока, защото щяло да й се случи нещо. Тя се опитала да му обясни,
че детето било с алергична реакция, къде се намирали и какво предстояло, след
което щяла да му я предаде. Твърди се, че ответника започнал да крещи обиди и
закани към молителката и тъй като телефона бил на високоговорител детето чуло
крясъците на баща си и започнало да плаче и да моли да не го водят при него,
защото се страхувало. Сочи се, че ответника депозирал жалба в полицейското
управление срещу молителката, което наложило явяването й там, като подписала
предупредителен протокол. Сочи се още, че същия ден полицейски служители, поради
предоставена невярна информация от ответника, посетили дома на молителката,
където била баба й, за да търсят детето
да го предадат на бащата. Всичко това разстроило молителката и детето и
провалило празника на последното.
Отправя се искане за предприемане на мерки за
закрила по отношение на молителката и детето от упражненото от ответника
домашно насилие, което нарушавало ритъма на живот и работа на молителката,
водело до ***. Претендира се задължаване на ответника да се въздържа от домашно
насилие спрямо молителката и детето, както и да му бъде забранено да ги
приближава, както и жилището им и местоработата на молителката за определен от
съда срок.
Ответникът, лично и чрез
пълномощника си ангажира становище, според което молбата е неоснователна.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателствата, намира за установено
следното:
Безспорно е между страните, че са живели на съпружески
начала и от съжителство е било родено детето им М. К.М., родена на ***г., като
това се установява и от приложеното удостоверение за раждане.
Безспорно е също така и се
установява от приложения препис на протокол от о.с.з. на 07.04.2018г. по
гр.д.№1004/2018г. по описа на ***, че по силата на одобрена спогодба между
страните, родителските права по отношение на малолетното им дете М. са били
предоставени за упражняване на майката, а на бащата определен режим на лични
контакти.
С представената по делото
Декларация, съгл. разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката е
декларирала, че на 01.08.2018г. и
15.08.2018г. ответника имал поведение спрямо нея, изразило се в проява на
грубости, обиди, закани за саморазправа и безпричинни скандали в присъствието
на малолетното им дете; сезиране на полицията с неверни данни за противоправно
поведение на молителката, каквото тя не е имала. Декларирано е също така, че
подобно поведение ответника имал и в предходни периоди от време.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства,
ангажирани от страните.
Свидетелката Д.Д.Г. – майка на молителката, излага в
показанията си, че на 01.08.2018г. вечерта, около 20.00часа, ответника отишъл
по предварителна уговорка да вземе детето М. за осъществяване на определения
режим на лични контакти. Сочи, че молителката извела детето и свалила и багажа
пред блока. Св.Г. сочи също, че тя останала в апартамента им на третия етаж, но
наблюдавала от прозореца на терасата какво се случвало при срещата между
страните. Твърди, че чула ответника К.М. да крещи на молителката да му даде
оригинала на удостоверението за раждане на детето, като отправял и обидни думи
– „***. Твърди също, че докато родителите се разправяли, детето започнало да
реве. Пояснява, че лично видяла това през прозореца. След това майката се
прибрала в апартамента. Сочи, че тогава ответника започнал да звъни по
телефона, като продължавал да обижда
молителката и казал, че нямало да тръгне докато не му дадяла удостоверението,
което искал. Тръгнал си, когато тя му казала, че ще викне полиция. Свидетелката
Г. твърди още, че на 14.08.2018г. молителката и детето М. ***. Излага, че на
следващия ден – 15.08., когато бил рождения ден на детето, то се събудило с
обрив по лицето и тялото. Молителката била приготвила почерпка за детската
градина, но там не били пуснали детето заради обрива. Св.Г. твърди още, че от
разговор с дъщеря си по телефон разбрала, че водила детето на лекар, при което
се установило, че имало алергия с неустановен произход и му поставили инжекция
с ***. Разбрала също така от нея, че същата сутрин ответника се бил обаждал да
свали детето пред блока, за да го вземе, а в отговор на нейните обяснения, че
са в болница, започнал да я обижда. Това било чуто от детето и то се
разплакало.
Свидетелят Г.А.Б., живеещ на съпружески начала с
молителката, излага, че на 01.08.2018г. вечерта бил с молителката в дома й,
когато ответника се обадил по телефон и свидетеля чул, че й казал ***до една
минута детето да е пред блока и да носиш оригиналното удостоверение за раждане
на детето“. св.Б.сочи, че молителката извела детето пред блока, заедно с
приготвения му багаж, а той и майка й наблюдавали от терасата на апартамента
какво се случвало. Твърди, че чул ответника да казва на молителката ******, ***,
а през това време детето плачело и молело баща си да не обижда майка му. св.Б.твърди
също, че ответника бил дошъл сам. Излага, че непосредствено след случилото се
пред блока, молителката се прибрала в ***, като ответника продължавал да звъни
по телефона и престанал, когато му казала, че ще се обади в полицията. Същият
свидетел твърди още, че на 15.08.2018г. сутринта около 7.30ч. молителката му се
обадила по телефон, че детето имало обрив и щяла да го води при личния лекар на
преглед. Сочи, че отишли заедно, като след поставена диагноза и предписано
домашно лечение изчакали за поставяне на инжекция с ***. Показала му, че била
получила съобщение по телефон от ответника да приготви детето за 9часа. Твърди,
че докато чакали да се извърши манипулацията, ответника се обадил по телефон на
молителката и използвайки груб тон и закани казал да свали детето до една
минута пред входа. Твърди също, че при обяснението на молителката, че детето
имало обрив и се намирали в болница, ответника започнал да се заканва, казвайки:
***. Допълва, че ответника използвал и обидни думи „***. Свидетелят излага, че
телефона бил с включен високоговорител и детето чуло думите на баща си,
вследствие на което започнало да плаче и да моли майка си да не го води при
баща му. Пояснява, че молителката му показала получено съобщение по телефон от
ответника да приготви детето за 9часа. Пояснява също така, че отишли в
поликлиниката към 8.00 часа , ответника се бил обадил впоследствие към 9 часа,
а инжекцията била поставена след това - около или малко след 9 часа. св.Б.излага
още, че същия ден била пусната жалба от ответника в полицейското управление
срещу молителката и полицейски служители ходили в дома й, което разстроило баба
й.
Свидетелката П.М.Я., сочена от ответника, излага в показанията си, че била поканена от него
на рождения ден на дъщеря му, който трябвало да бъде отпразнуван на
15.08.2018г. Твърди, че на посочената дата отишли с ответника сутринта около
или малко след 9.00 часа на адреса на майката, за да вземат детето. Твърди
също, че той се обадил на молителката по телефон, а след това казал на
свидетелката, че детето било болно и не го взел. Св.Я.излага, че тя изчакала в
автомобила, а ответника провел разговора с молителката извън него. Твърди, че
чувала разговора горе-долу, но не била чула обидни думи и повишаване на тон.
Свидетелят Г.Н.В., също сочен от ответника излага в
показанията, че на 01.08.2018г. той го попитал дали можел да му услужи с
хладилна чанта, т.к. щял да ходи с детето на почивка. Твърди, че отишли пред
дома на майката, ответника взел детето, след което започнал да рови в чантите и
казал, че нямало здравна книжка и
удостоверение за раждане, поради което не можел да отиде на почивка. Твърди
също, че ответника след това се обадил по телефона извън автомобила, а през
това време детето било седнало вътре на предната седалка. Св.В.твърди, че
всичко това се случило на посочения ден към 8.00 часа сутринта.
Свидетелят И.И.сочи в показанията си, че е колега на ответника.
Излага, че бил поканен от него на рождения ден на дъщеря му, който трябвало да
се празнува в заведение, но празненството не се състояло, т.к. майката не била
дала детето. Твърди, че ответника водил детето на море на почивна станция на
МВР, но майката не била дала удостоверението за раждане и това наложило
заплащане на по-висока цена за нощувки и храна.
При обсъждане на събраните гласни доказателства, съдът
констатира противоречие в показанията на свидетелите Д. Г. и Г.Б.от една страна
и свидетелят Г.В.от друга, относно това дали детето М. е присъствало, когато
ответника е искал да му бъде предоставено удостоверението за раждане.
Свидетелите Д. Г. и Г.Б.твърдят в показанията си, че във връзка с този
документ, който искал, ответника крещял на молителката и я обиждал
непосредствено след като тя слязла с детето и това се случило в присъствието на
последното, което започнало да плаче, а Св.В.твърди, че детето било влязло вече
в колата, когато ответника установил, че документите ги нямало и отвън провел
разговор по телефон. При това противоречие, съдът кредитира показанията на
първите двама от сочените свидетели, т.к. свидетеля В. излага информация за
часа на развилата се ситуация, който е различен дори от твърдения от ответника
пред социалния работник и отразен в изготвения социален доклад. Св.В.твърди, че
това се е случило в 8.00 часа сутринта, като допълнително пояснява, че след
това ходил и на работа, и не знаел дали ответника отишъл на почивка. От друга
страна, не само молителката и сочените от нея свидетели, но и ответника е
посочил пред социалния работник, според отразеното в социалния доклад, че е
отишъл да вземе детето в 20.00 часа вечерта на 01.08.2018г. Т.е., относно
посочения час не е налице спор между страните. Излаганата от Св.В.различна
информация относно часа на случилото се, разколебава вярата на съда в
достоверността на показанията му в тяхната цялост.
Съдът счита, че между показанията на св.Б.и Св.Я.относно
съдържанието на проведения между страните разговор на 15.08.2018г. сутринта и
тона на ответника не може да се приеме наличие на противоречие, т.к. първия от
сочените свидетели излага, че е чул разговора на високоговорител, а втората твърди,
че го е чула *** т.к. била вътре в автомобил, а ответника говорел отвън, без да
пояснява разстояние, от което го е възприела.
От приложената справка от *** за период от 15.07.2018г. до
14.08.2018г. е видно, че от телефонния номер на ответника са били изпратени
съобщения до телефонния номер на ******. Представена е справка от същия мобилен
оператор и за следващия отчетен период, от която е видно, че на 15.08.2018г. е имало позвъняване от телефонния
номер на ответника на телефонния номер на молителката в следните часове – *** с продължителност на
разговорите ***По делото е изготвен писмен социален доклад от ***в който са
отразени изявленията на двете страни по делото. Заключено е, че емоционалната
връзка на детето с двамата родители е съхранена, като и двамата разполагат с
нужния родителски капацитет и ресурс за добро родителстване. Посочено е, че от
значение е контактите на детето с двамата родители да са редовни, т.к. майката
и бащата общуват с децата си по различен начин, ролите им не са равни или
взаимозаменяеми и двете страни значимо допринасят за развитието им. Посочено е също така в
доклада, че е необходимо родителите да проявяват разбиране помежду си и да
постигат единодействие в грижите и възпитанието на детето; да поддържат
коректни взаимоотношения помежду си, без да нарушават взаимно авторитетите си
пред детето, т.к. това внася раздвоение у него и оказва негативно влияние върху
***.
Представен е от молителката ***, изд. от д-р Г.В.П.,
удостоверяващ, че на посочената дата детето М. М. е било прегледано, при което
било ***с ***на детето, като била предписана ***. Ответникът е оспорил
истинността на документа, като е открито производство по реда на чл.193 от ГПК.
Касае се за официален свидетелстващ документ, с изключение на ***, в която се
отразяват данни, съобщени от прегледаното лице, а в случая от майката. По
делото са представени от молителката служебна бележка, издадена от детска градина
*** с ***., медицинско направление, издадено от д-р Г.В.на 15.08.2018г.,
извадка от филтърна тетрадка и удостоверение, издадено на 17.08.2018г. от Г.В.,
които подкрепят удостоверените факти в оспорения документ. Не са налице
доказателства, установяващи неговата неистинност. Поради това, съдът приема, че
документа е истински. Същият обаче не е от съществено значение за формиране
изводите по настоящото дело, в което на исзследване подлежат твърдените факти за осъществено
домашно насилие, а съдът не изследва осъществяването на режима на лични
контакти на бащата с детето и евентуалните причини да не се осъществят
регламентираните със съдебен акт контакти.
Представена е служебна бележка, издадена от Детска градина ***
с *** , в която са отразени дати на отсъствие на детето М., като датата
15.08.2018г. не е отразена. Проведен е в о.с.з. на 09.10.2018г. разпит на
свидетелката М.И.П.– ***в същата детска градина, която излага, че на посочената
дата майката дошла сутринта с детето към 8.00 часа, като то ***. Сочи, че се
разбрали да отидат първо на лекар за преглед и той да прецени дали
здравословното състояние позволява посещение на детското заведение. Твърди, че
същия ден детето не се върнало, а почерпката била раздадена на децата сутринта,
като това свидетелката не била видяла лично, а разбрала от учителките.
По делото е приложено копие на ***, образувана по повод
подадена жалба от ответника срещу молителката с твърдения за неспазване режима
на лични контакти с дъщеря му на 15.08.2018г. Съдът не обсъжда съдържащите се в
преписката писмени документи, т.к. не изясняват релевантни за спора
обстоятелства. От значение за решаване на делото е дали има упражнено домашно
насилие по смисъла на Закона, като в случай на упражнено такова причините са
напълно ирелевантни.
Ответникът е представил удостоверение от ***, че е бил с
дъщеря си на почивка в комплекса за периода от 02.08. до 09.08.2018г., сметка
за резервация на 15.08.2018г., поръчка за торта за рожден ден на детето,
фискален бон и служебна бележка, издадена от детска градина *** с ***, които
отново установяват факти, свързани с упражняване режима на лични контакти на
бащата с детето, както и дни на отсъствие на детето от детска градина.
С оглед на установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки
акт на ***, както и опитът за такова насилие, ***, извършено спрямо лица, които
се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. А съгласно разпоредбата
на чл.10 от ЗЗСДН, молбата за издаване на заповед се подава в срок от един
месец от акта на домашно насилие.
В настоящият случай се търси защита за лица, попадащи
в законоустановения кръг по чл.3 от ЗЗДН и молбата е подадена в преклузивния
срок по чл.10 от ЗЗДН.
Съдът намира, че се установи
от показанията на свидетелите Д. Г. и Г.Б.и представената от молителката
декларация, че по повод вземане на детето М. за осъществяване на установения
със съдебен акт режим на лични контакти на 01.08.2018г., ответника К.М. е имал
проява на грубо поведение спрямо молителката, като е викал при разговор с нея,
нарекъл я ***„***“, използвал заплашителен израз ***, като повод за това бил
факта, че молителката не му предоставила удостоверение за раждане на детето,
което било необходимо на бащата. Съдът приема също така, въз основа показанията
на сочените свидетели и представена декларация, че част от проявената *** –
съпроводеното с викане обръщение на ответника към молителката е станало в
присъствие на детето, което се е разплакало.
Съдът счита също така, че
въз основа на представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и показанията на свидетеля
Г.Б.се установи, че на 15.08.2018г. ответника при проведен разговор с
молителката отново използвал обидни думи като ******и заплахи ***, като при
това използвал груб тон. Установи се, че изреченото е било възприето от детето,
т.к. телефона бил включен на високоговорител.
Установеното поведение на
ответника на 01.08.2018г. и 15.08.2018г.
-проявена *** спрямо молителката Б.Г. посредством груб тон, обидни думи
и заплашителни изрази, съдът счита, че следва да се квалифицира ***, т.к. е от
естество да наруши нормалното психично състояние на лицето, към което е
насочено, особено когато не е еднократно, а присъства в общуването между тях по
повод осъществяване на режима на лични контакти на бащата с детето. Поради това
е налице ***спрямо молителката, като степента му има значение само при преценка
на адекватните мерки за закрила. Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства става ясно, че е налице проблем в общуването между родителите по
повод режима на лични контакти с детето, като за преодоляването му усилия
следва да се положат и от двете страни, в това число и с помощта на
предоставяни социални услуги от ***. В настоящото производство обаче са
ирелевантни причините, дори стоящите в поведението на майката, които са
провокирали проявата на *** от ответника спрямо молителката.
С оглед установеното, че и на двете
процесни дати поведението на ответника спрямо майката, квалифицирано по-горе
като домашно насилие, е било възприето от детето, то следва да се приеме, че по
този начин и спрямо него е упражнено домашно насилие, т.к. съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН
за ******. Това е така, т.к. проявите на каквато и да е ***
на единия родител спрямо другия в присъствието на детето неминуемо се отразява
на неговото нормално психическо развитие. То не трябва да се допуска от
родителите и съответно подобна проява следва да се санкционира на основание
законодателната уредба в ЗЗДН. От приложения писмен социален доклад е видно, че
емоционалната връзка на детето М. с бащата е съхранена, но това е без значение
при формиране на изводите за упражнено домашно насилие, а следва да се съобрази
при преценка на адекватните мерки за закрила. Следва да се посочи, че и двамата
родители следва да имат занапред поведение закрепващо и развиващо тази връзка
между баща и дъщеря, която безспорно е от съществено значение за нормалното
развитие на детето.
Предвид приетите за установени два акта на
домашно насилие от ответника спрямо молителката и малолетното дете на
01.08.2018г. и 15.08.2018г., съдът счита, че молбата се явява основателна и
спрямо упражнилия това насилие следва да бъде наложена мярка по ЗЗДН, като съдът приема за адекватна в
случая мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, а именно задължаване на ответника да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката Б.Г. и
малолетното дете М. М.. Съдът намира, че в случая не следва да се налага
исканата мярка по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, т.к. счита, че мярката по т.1 е
достатъчна за защити пострадалите от упражненото насилие, като се има предвид и
степента му.
При този изход на процеса и на
основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 30лв. по сметка на ***, както и глоба в размер на
200лв.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да
заплати на молителката и направени разноски в размер на 400лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн.
чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, К.Г.М. с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие
спрямо Б.С.Г. с ЕГН ********** и детето М. К.М. с ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата за налагане на мярка за закрила по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложената
мярка за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1
от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.16,
ал.2 от ЗЗДН К.Г.М. с
ЕГН **********, че при неизпълнение на
заповедта ще бъде задържан незабавно на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат
уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.1 от ЗЗДН
К.Г.М. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 30лв. по сметка на ***,
както и глоба в размер на 200лв. по сметка на ***.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК,
К.Г.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.Г. с ЕГН **********, сумата от 400лв.,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
***в 7-мо срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: