№ 260
гр. Благоевград , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
гражданско дело № 20211200500304 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Инициирано е въз основа
на въззивна жалба, подадена от „Е.“ ООД, чрез адвокат И.П., насочена срещу Решение №
500561 от 01.02.2021 г., постановено по гр.д. № 376 от 2019 г. по описа на Районен съд – Р..
С оспорения съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният частичен иск
от „Е.” ООД, ЕИК * против „Г.З.” ЕАД, ЕИК * за сумата 19000 лева /деветнадесет хиляди
лева/, представляваща част от неизплатено застрахователно обезщетение в размер на
31627.67 лева /тридесет и една хиляди шестстотин двадесет и седем лева и шестдесет и
седем стотинки/ по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица
„Индустриален пожар и други щети на имущество” № 91000000170970/14.11.2017 г.
В жалбата са изложени подробни съображения, според който решението на
първостепенния съд е неправилно. Твърди се, че районният съдебен състав неправилно е
тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ. На следващо място се
излагат доводи, че не са взети предвид всички ангажирани по делото доказателства, в това
число свидетелски показания, проформа фактури и кореспонденция по електронна поща.
Според жалбоподателя от доказателствената съвкупност по безспорен начин се установява,
че е настъпило застрахователно събитие, което е увредило част от застрахованото
имущество. Настоява се оспореният съдебен акт да бъде отменен и вместо него да се
постанови решение, с което да бъде уважена исковата претенция.
1
Във връзка с въззивната жалба е постъпил отговор от насрещната страна „Г.З.” ЕАД.
В отговора са развити подробни доводи за правилността на решението, като се настоява
същото да бъде потвърдено.
В хода на въззивното производство не са ангажирани нови доказателства.
В проведеното открито съдебно заседания законни представители на страните не се
явяват, не се явяват и техни процесуални такива. Преди заседанието са депозирани писмени
становища, като със становището на жалбоподателя се поддържа въззивна жалба, а с това на
въззиваемата страна се поддържа подаденият отговор.
Окръжен съд – Благоевград намира въззивната жалба за допустима – същата изхожда
от страна, която има интерес от нея, подадена е в срок и е насочена срещу подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.
След служебна проверка въззивната инстанция приема, че атакуваното решение е
валидно и допустимо. Това предполага, че следва да бъде разгледана неговата правилност.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Производството пред първостепенния съд е било образувано по осъдителен частичен
иск, предявен от „Е.” ООД, ЕИК * против „Г.З.” ЕАД, ЕИК *. Исковата претенция е за
сумата от 19000 лева, представляваща част от неизплатено застрахователно обезщетение в
общ размер на 31627.67 лева по застрахователна полица „Индустриален пожар и други
щети на имущество” № 91000000170970/14.11.2017 г. С исковата молба се заявява, че
ищецът е собственик на вятърна електрическа централа, изградена и функционираща в
землището на с. Х.Д., община К., област Д., състояща се от три броя вятърни генератори и
главна разпределителна уредба. Твърди се, че през месец ноември 2017 г. между ищцовото и
ответното дружества е сключен Договор за застраховка чрез застрахователна полица, чийто
предмет е застраховането на имущество /вятърната електрическа централа/, собственост на
„Е.“ ООД, като срокът на действие на договора е една година. Според ищеца на 23.01.2018
г. техници на „Е.Б.С.У.Ф.“ ООД - дружество, поддържащо вятърната електрическа централа,
са констатирали настъпване на застрахователно събитие, изразяващо се в повреждане на
Вятърен генератор Vestas V44-600kW SN /сериен номер/ 2293, като увреждането било
причинено от паднала мълния. Поради това представител на „Е.“ ООД уведомил
застрахователя. Наведени са твърдения, според които стойността на повреденото
имущество, което застрахователят следва да заплати по част първа от застрахователния
договор, е както следва: щетите по увреждането на лагера на генератора и на RCC-модула в
размер общо на 37485.56 лева с ДДС и обезщетение по част втора от застраховката -
„Прекъсване на дейността”, което се дължи за престоя на вятърния генератор поради
настъпване на застрахователно събитие и е в размер на 1504.10 лева. Според активно
легитимираната страна ответникът е заплатил цялото обезщетение по част втора
„Прекъсване на дейността“ в размер на 1504.10 лева, а по част първа от застрахователната
2
полица заплатил сумата от 5857.89, като ответникът е посочил, че с втората сума е заплатен
ремонта на дефектиралите лагери. Ищецът претендира, че му се дължи застрахователното
обезщетение за още 31627.67 лева. Именно поради тези съображения ищцовото дружество
отправя претенция /частична/ за заплащането на сумата от 19000 лева.
С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил наличието на валиден
застрахователен договор, но заявява, че повредите по RCC модула на вятърен генератор
VESTAS V44-600KW не се дължат от настъпване на покрит от застраховката риск, както и
че размерът на имуществените вреди не е такъв, какъвто се твърди от ищеца. Според
ответното дружество за вредите по вятърния генератор на 30.01.2018 г. е съставен
констативен протокол от служител на „О.К.Е.Е.Б.”ЕООД, действащо като авариен комисар
по възлагане от застрахователя, от който е видно, че при извършване на огледа на аварийния
комисар не е представен управляващия RCC модул на повредения генератор, тъй като към
този момент вече е бил изпратил в Г. за ремонтиране. Оспорва се твърдението, че
въпросният модул е бил повреден, че същият е изпратен в Г. за наложителен ремонт и че
впоследствие именно този модул е поставен във вятърния генератор. Според ответника
причината за увреждане на модула е токов удар, а не мълния. Прави се възражение за
неизпълнение от ищеца на задълженията му по т.12.4 и т.12.5 от Раздел пет, Глава втора от
Общите условия, при действието на които е сключен застрахователният договор. Прави се
възражение и за самоучастие на застрахования, което се заявява, че самоучастие е в размер
на 100 /сто/ лева.
Районният съд е приел, че страните действително са били обвързани от валидно
сключен застрахователен договор, както и че имущество, предмет на застраховката, е било
увредено. За да отхвърли иска първостепенният съдебен състав е посочил, че застрахованият
не е изпълнил свои ангажименти, произтичащи от разпоредбите на т.12.4, т.12.5 и т. 15 от
Глава втора, Раздел пет от Общите условия, според които застрахованият е длъжен да не
променя състоянието на застрахованото имущество, длъжен е да осигури достъп на
застрахователя до него и че вредите се установяват чрез оглед и опис от представител на
застрахователната компания. Поради неизпълнение на тези договорни клаузи,
първоинстанционният съдебен състав счита, че застрахователното обезщетение трябва да
бъде отказано на основание чл. 408, ал. 1 т. 3 от КЗ. На следващо място е посочено, че не са
ангажирани доказателства за размера на вредите в стойностно изражение, което също е
основание за отхвърляне на иска. Неоснователността на исковата претенция е обоснована и
с неизпълнение на клаузите на т. 20, т.21.3 от Глава втора, Раздел шест от Общите условия,
според които разпоредби при частично повреждане на имущество размерът на вредите се
определя на базата на представена ясна, изчерпателна и обоснована документация за
извършен ремонт по стопански начин или чрез възлагане на външен изпълнител, като
офертата на последния следва да е предварително одобрена от застрахователя и с
последващо приемане на извършената работа.
След като се запозна с материалите по делото и със становищата на страните,
3
Окръжен съд – Благоевград приема, че въззивната жалба е основателна, а съображенията за
това са следните:
От доказателствата по делото безспорно се установява, а и страните в процеса не
оспорват това обстоятелство, че между „Е.” ООД и „Г.З.” ЕАД е бил сключен договор за
имуществена застраховка, обективиран в застрахователна полица „Индустриален пожар и
други щети на имущество” № 91000000170970. Предмет на застрахователното съглашение е
застраховането на следното имущество, собственост на „Е.“ ООД: Вятърен генератор Vestas
V44-600kW SN /сериен номер/ 2175, Вятърен генератор Vestas V44-600kW SN /сериен
номер/ 2293 и Главна разпределителна уредба. Били са покрити застрахователни рискове по
Част първа от договора „Индустриален пожар” по клаузи A, А1, Б, Д1, ДЗ, Д4, Д6 Д9 и
клауза „Кражба, въоръжен грабеж и вандализъм” и по Част втора „Прекъсване на
дейността”. Срокът на действие на договора е бил от 21.11.2017 г. до 21.11.2018 г.
Застрахователният договор е сключен при Общи условия. Общите условия са представени
по делото и никоя от страните не оспорва съдържанието им. От застрахователната полица се
установява, че общата застрахователна сума на застрахованото имущество по част I е
1912000 лева.
На 18.01.2018 г. е настъпило застрахователно събитие /падане на мълния/, в резултат
на което е причинено увреждане на части от Вятърен генератор Vestas V44-600kW SN
/сериен номер/ 2293. Увредени са били лагери и RCC-модул, който се състои от три
компонента – резистор, силов електронен модул и процесор. Това обстоятелство се
установява от факта, че част от причинените вреди са обезщетени от застрахователя, което
не се оспорва от последния. От ангажирани по делото доказателства става ясно, че
застрахователното дружество е заплатило на застрахования сума в общ размер на 7461.99
лева, от които 1504.10 лева са по Част втора от застраховката „Прекъсване на дейността“ и
представляват обезщетение за престоя на вятърния генератор и 5857.89 лева са заплатени по
Част първа „Индустриален пожар“, като с тях е обезщетен ремонтът и подмяната на
повредения лагер. Също така, по делото е представено писмено доказателство от
Националния институт по метеорология и хидрология - Филиал Варна, от което е видно, че
на 18.01.2018 г. на мястото, където е ситуиран процесният вятърен генератор, са
съществували необходимите метеорологични условия за образуване на гръмотевична
дейност.
Също така, в изслушаната пред първа инстанция съдебно-техническа експертиза е
посочено, че причината за повреждане на RCC модула най-вероятно е попадане на мълния
върху ветрения генератор. В тази връзка вещото лице е пояснило, че попадането на мълния
може да индицира напрежение с много голяма скорост, което да провокира протичане на
токове по-големи от максимално допустимите, а това от своя страна да доведе до
дефектиране на електронни блокове и модули. Уточнено е, че попадането на мълния във
витлото на генератора е от естество да повреди RCC модула, който се състои от няколко
взаимосвързани компонента. Според вещото лице може да се твърди за връзка между
4
настъпилите щети и падането на мълния, а така също и че от приложените данни по делото
няма такива, които да установяват, че модулът е повреден от друго пренапрежение в
мрежата, предизвикано не от мълния. Според експертизата няма информация в България да
съществуват фирми, които биха могли да рециклират всички елементи на модула и да
осигурят гаранция и въвеждане в експлоатация на същия, така че той да функционира
безпроблемно. Експертизата е изготвена от вещо лице, което е има завършено висше
образование по електрически мрежи и централи /това обстоятелство се установява от
снетата самоличност на вещото лице/. Със заключението се дават подробни и мотивирани
отговори на поставените въпроси. Липсват данни вещото лице да е заинтересовано по
някакъв начин от изхода на делото. Поради тези съображения настоящият съдебен състав
приема, че така изслушаното пред районен съд заключение по назначената съдебно-
техническа експертиза е обективно и същото допринася за изясняване на релевантните по
делото факти.
Също така в изготвен Констативен протокол от 30.01.2018 г., подписан от
представители на „Е.Б.С.У.Ф.“ ООД - дружество, поддържащо вятърната електрическа
централа и „О.К.Е.Е.Б.”ЕООД – дружество, действащо като авариен комисар по възлагане
от застрахователя, изрично е отбелязано, че по едно от витлата на перката на генератора има
следи от опушване.
Всичко изложено дава възможност са се направи категоричен извода, че повредата на
генератора е предизвикана от попадане на мълния върху него.
Изложените дотук факти са били установени и от първоинстанционния съд.
Спорни пред настоящата инстанция са единствено въпросите дали процесният RCC
модул действително е бил повреден, изпратен ли е за поправка в Г. и същият модул ли е
поставен обратно във ветрения генератор. Спорно е и това, дали с поведението си след
настъпване на застрахователното събитие, застрахованият не е спазил изискванията на
застрахователя, разписани в общите условия и по този начин е възпрепятствал
възможността да се установи вредата и нейната стойност.
На първо място трябва да се посочи, че от представените по делото доказателства не
остава съмнение, че след настъпване на застрахователното събитие се е стигнало до
увреждане и на въпросния RCC модул, а не само на лагера, подмяната на който е заплатена
от застрахователя. Като бе посочено и по-горе, според вещото лице, изготвило съдебно-
техническата експертиза, попадането на мълния върху ветрения генератор може да
предизвика повреда именно в тази негова част - RCC модул. В същото време по делото е
разпитан като свидетел И.И., който е служител на „Е.Б.С.У.Ф.“ ООД – дружеството, което
отговаря за поддръжка на вятърния генератор и което е извършило ремонта. Според този
свидетел, след като генераторът е спрял работа, на същия е извършена проверка. По време
на проверката било констатирано, че по крилата му има черни следи, които най-вероятно са
от попадение от мълния. Уточнява, че бил установен проблем в RCC модула и последният е
5
изпратен за поправка в Г., понеже само там има фирма, която може да се ангажира с
ремонта. Този свидетел е категоричен, че модулът, който е бил повреден и е свален от
генератора, е изпратен за ремонт в Г., а след това е върнат и поставен обратно. Показанията
на свидетеля И.И. са логични и последователни. Те не противоречат с останалия
доказателствен материал, а така също при тях не се откриват и вътрешни противоречия.
Поради това следва да се приеме, че са обективни и допринасят за изясняване на
фактическата обстановка. От показанията на този свидетел може да се направи извод, че
модулът действително е бил повреден, след което е изпратен в Г. за ремонт, а после това е
отново е поставен в генератора. Обстоятелството, че RCC модулът е изпратен за ремонт в Г.,
се подкрепя и от приложената по делото като писмено доказателство Експедиционна
бележка, а така също и от Доклад за повредите, изготвен от немската фирма, която е
извършила ремонта. Тези писмени доказателства потвърждават твърдението на свидетеля
И., че модулът е бил повреден и поправен в Г..
От показанията на свидетеля И.Н. – служител на „О.К.Е.Е.Б.” ЕООД, също се
установява, че ветреният генератор, собственост на ищеца /понастоящем жалбоподател/ е
бил увреден. Този свидетел е извършил оглед на засегната вещ, като на място е констатирал,
че един от лагерите е спукан, а модулът липсва, като му е било обяснено, че същият е
изпратен за отремонтиране в Г..
Неправилно първостепенният съдебен състав приема, че с поведението си след
настъпване на застрахователното събитие застрахованият не е изпълнил произтичащи от
Общите условия задължения, поради което на основание чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ трябва да
се откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Действително, съгласно съдебната
практика на ВКС /например Решение № 95 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1805/2016 г., I
т. о., ТК/, правно значимо за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение е това
поведение на застрахования, което е последващо спрямо възникването на застрахователното
правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от закона, от договора или от
общите условия изисквания за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на
събитието и на вредите или към ограничаването им. Към момента на постановяване на тази
практика е действала разпоредбата на чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗК /отменен/, където изрично е
било посочено, че застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед
интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор.
Съгласно текста на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г. и намиращ приложения
към настоящия случай/, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което
е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. При
съпоставка на двата текста /чл. 211, ал. 1, т. 2 от стария КЗ и чл. 408, ал. 1 ,т. 3 от навия КЗ/
се установява, че в по-новата разпоредба е разписано, че за да се откаже обезщетяване на
6
причинените имуществени вреди, не е достатъчно само неизпълнение на поети ангажименти
от страна на застраховането лице, а е необходимо точно това неизпълнение да е довело до
възникване на застрахователното събитие. Тоест, налага се извод, че неизпълнението на
поети с договора за застраховане ангажименти, които са последващи на застрахователното
събитие и на увреждане на имуществото, не е представлява абсолютно основание за отказ
от изплащане на застрахователно обезщетение. Неизпълнението на такива ангажименти
може да доведе до отказ да се плати, но само ако заради тях е станало невъзможно да се
установи дали действително е причинена вреда.
В настоящия случай няма съмнение, че застрахователното събитие /попадане на
мълния върху застрахованото имущество/ е настъпило не по вина на застрахования. Липсват
и възражения от страна на „Г.З.” ЕАД, според които „Е.” ООД преди застрахователното
събитие да не е изпълнявал поети със застрахователния договор ангажименти.
Предвид изложеното по-горе, трябва да се даде отговор на въпроса, дали
застрахованият се е отклонил от разпоредбите на т. 12.4, т. 12.5 и т. 15 от Глава втора,
Раздел пет от Общите условия и на т. 20 и т. 21.3 от Глава втора, Раздел шест от Общите
условия и това отклонение възпрепятствало ли е установяването на щетата.
Както вече бе изяснено, част /компонент/ от застрахованата вещ е била увредена и
същата е ремонтира от „Е.Б.С.У.Ф.“ ООД – дружеството, което отговаря и за поддръжка на
вятърния генератор. Съгласно т. 12.4, т. 12.5 и т. 15 от Глава втора, Раздел пет от
приложимите в настоящи казус общи условия, застрахованият е длъжен да не променя
състоянието на застрахованото имущество, длъжен е да осигури достъп на застрахователя
до него и е предвидено, че вредите се установяват чрез оглед и опис от представител на
застрахователната компания. В случай не е спорно, че застрахователят малко след
настъпване на застрахователното събитие е бил уведомен и че на 30.10.2018 г. е съставен
Констативен протокол, подписан от представители на „Е.Б.С.У.Ф.“ ООД - дружество,
поддържащо вятърната електрическа централа и „О.К.Е.Е.Б.”ЕООД – дружество, действащо
като авариен комисар по възлагане от застрахователя. В съдържанието на протокола е
отбелязано, че въпросният модул липсва, тъй като е изпратен за поправка в Г.. По този
начин, наистина, на застрахователя или на негов представител не е била дадена възможност
да огледат увредената вещ. В същото време от обсъдените по-горе доказателства по делото
безспорно се установява, че RCC-модулът на ветрения генератор е бил увреден, че същият е
изпратен в Г. за поправка и впоследствие монтиран отново. Поради тези съображения
настоящият съдебен състав приема, че неизвършването на оглед от застрахователя на този
модул не е довело до невъзможност да се установи причината за повредата му.
Окръжен съд – Благоевград не споделя мотивите на първостепенния съд, според
които застрахованият не е изпълнил задълженията си по т. 20 и т. 21.3 от Глава втора,
Раздел шест от Общите условия. Според тези разпоредби при частично повреждане на
имущество размерът на вредите се определя на базата на представена ясна, изчерпателна и
7
обоснована документация за извършен ремонт по стопански начин /извършен със собствени
сили и средства/ или чрез възлагане на външен изпълнител, като офертата на последния
следва да е предварително одобрена от застрахователя. По делото е приобщен
доказателствен материал, от който може да се направи обоснован извод, че застрахователят
е бил наясно, че ремонтът ще бъде извършен от „Е.Б.С.У.Ф.“ ООД. От представените като
доказателства разпечатки на водената между застрахователя и застрахования
кореспонденция е видно, че „Г.З.” ЕАД, включително и ангажираният по случая от него
авариен комисар по възлагане „О.К.Е.Е.Б.”ЕООД, са били уведомени от представители на
застрахования и от представители на „Е.Б.С.У.Ф.“ ООД, че именно последното дружество се
ангажира с поправката на повредените части – лагер и RCC-модул. Посредством
разменената електронна кореспонденция на 09.02.2018 г. на застраховател е изпратена за
съгласуване проформа фактура *9 от 09.02.2018 г., в която е отразено, че доставчик е
„Е.Б.С.У.Ф.“ ООД, а получател – „Е.“ ООД, като са описани цените за ремонт на RCC-
модул, за труд монтаж/демонтаж на RCC-модул, за лагер за генератора и за труд за подмяна
на лагер. След получаване на фактурата застрахователят и неговият авариен комисар не са
възразили нито срещу избора на дружество, което е било ангажирано за ремонтиране на
частите, нито срещу посочените цени. Поради това трябва да се приеме, че застрахователят е
дал съгласие ремонтът да бъде извършен именно от „Е.Б.С.У.Ф.“ ООД и то на цените,
посочени в проформа фактурата.
Неоснователно е и възражението, според което не е давано съгласие за поправката на
RCC-модул от немска компания. Както бе изяснено по-горе, „Е.Б.С.У.Ф.“ ООД е извършил
ремонта на повредените компоненти от ветрения генератор. Немското дружество, на което
същите впослдствие са изпратени, се явява подизпълнител, а в общите условия няма
изискване и подизъплнителите да бъдат одобрявани от застрахователя. Дори и да се приеме,
че подобно изискване съществува, от съдържанието на електронната кореспонденция, а и от
съдържанието на Констативен протокол от 30.01.2018 г., става ясно, че застрахователят и
аварийният комисар са били наясно с този факт /изпращане на модула в Г./ и не са се
противопоставили, което идва да покаже, че са се съгласили с това. От значение е и
обстоятелството, че съгласно сключения между страните застрахователен договор,
обективиран в застрахователна полица „Индустриален пожар и други щети на имущество”
№ 91000000170970/14.11.2017 г., застраховката покрива както унищожаването и
повреждането на имущество, така и вреди, причинени от прекъсване на дейността, което
прекъсване води до увеличаване на разходите и намаляване на оборота. Именно поради
това, в интерес и на застрахователя е било максимално бързото отремонтиране на
повредените части, които не са позволявали на генератора да работи, понеже колкото по-
скоро същият бъде въведен отново в експлоатация, толкова по ниско като размер ще е
обезщетението, което би се дължало по част втора от застраховката.
От проформа фактурата, а така също от впоследствие издадените фактура №
********** от 10.05.2019 г. и фактура № ********** от 28.08.2019 г. /всички приложени по
делото като писмени доказателства/, е видно, че цената за поправка на RCC-модула възлиза
8
на 31941.10 лева. От приложените към двете фактури платежни документи се удостоверява,
че тази сума е изплатена от „Е.” ООД на „Е.Б.С.У.Ф.“ ООД.
Действително, в договора /и по-конкретно в общите условия/ е предвидено, че
застрахованият има задължение за самоучастие при настъпване на вреди, като
самоучастието е в размер до 100 лева. В случая, обаче, възражението за самоучастие не
следва да бъде уважено. Това е така, защото искът е предявен като частичен – претендират
се 19000 лева от 31627.67 лева. По делото липсват доказателства разликата над 19000 до
31627.67 лева да е платена извънсъдебно. Именно поради тези съображения претенцията от
19000 лева е основателна, като при евентуално последващо извънсъдебно или съдебно
уреждане на отношенията за заплащане на пълния размер на вредите трябва да се съобрази
клаузата за самооучастие.
Изложеното дотук налага извод, че решението на Районен съд – Р. следва да бъде
отменено, а предявената искова претенция – уважена.
По разноските
Предвид изхода от спора, жалбоподателят /ищец пред районния съд/ има право да му
бъдат присъдени сторените от него разноски в двете съдебни инстанции. Подобна претенция
е отправена както с исковата молба, така и с въззивната жалба.
В хода на първоинстанционното производство ищецът е направил следните разноски:
760 лева – заплатена държавна такса /платежно нареждане на лист 2 от делото/, 2500 лева –
платен адвокатски хонорар /Договор за правна защита и съдействие на лист 10 от делото, в
който изрично е посочено, че хонорарът е платен в брой/, внесен депозит за вещо лице в
размер на 400 лева и доплащане от 112 лева за изготвянето на експертиза /документи за
плащане на лист 220 и лист 271/ и внесен депозит за разпит на свидетели в размер на 50
лева /документ за плащане на лист 272 от делото/. Частично основателно се явява
възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред Районен съд – Р. /Това възражение е направено от ответника
посредством писмено становище – лист 333 от делото/. От материалите по делото е видно,
че са проведени повече от три открити съдебни заседания, събрани са множество писмени
доказателства, допусната е и е изслушана съдебно-техническа експертиза, а така също са
разпитани и свидетели /макар и по делегация/. Това дава основание да се приеме, че
производството се отличава с фактическа и правна сложност. Съгласно разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при материален интерес от 19000 лева минималният хонорар възлиза на
1100 лева. Предвид фактическата и правна сложност по делото пред първа инстанция,
въззивният състав приема, че от претендираните 2500 лева, представляващи заплатено
възнаграждение на процесуален представител, на ищеца следва да бъдат възстановени 2000
лева. Поради изложеното „Г.З.” ЕАД следва да бъде осъдено за заплати на „Е.” ООД сумата
9
от 3322 лева – сторени съдебни разноски по първоинстанционното дело.
Във въззивното дело жалбоподателят е сторил следните разноски: 380 лева – внесена
държавна такса /документ за плащане на лист 11 от делото/ и 2000 лева – платен адвокатски
хонорар /Договор за правна защита и съдействие на лист 26 от делото, в който изрично е
посочено, че хонорарът е платен в брой/. Въззивното производство не се отличава с каквато
и да било фактическа и правна сложност – не са събирани доказателства по искане на
страните или служебно от съда, като е проведено само едно открито съдебно заседание, в
като представители на страните не са се явили. Това означава, че възражението на
въззиваемия за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна
/съдържащо се в становище на лист 30 от делото/ е основателно, поради което хонорарът
следва да се намали до сумата от 1100 лева. Така „Г.З.” ЕАД следва да бъде осъдено за
заплати на „Е.” ООД сумата от 1480 лева – сторени съдебни разноски по
второинстанционното дело.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжен съд –
Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 500561 от 01.02.2021 г., постановено по гр.д. № 376 от
2019 г. по описа на Районен съд – Р. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Г.З.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район С.,
бул. „Ц.ш.“ № *, представлявано от изпълнителния директор С.Б., да заплати на „Е.” ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. ”П.Л.Н.” *, представлявано от
управителя Н.Р., сумата от 19000 лева /деветнадесет хиляди лева/, представляваща част от
неизплатено застрахователно обезщетение в размер на 31627.67 лева /тридесет и една
хиляди шестстотин двадесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки/ по застрахователен
договор, обективиран в застрахователна полица „Индустриален пожар и други щети на
имущество” с №91000000170970/14.11.2017 г., която сума от 19000 лева е предявена
посредством частичен осъдителен иск.
ОСЪЖДА „Г.З.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район С.,
бул. „Ц.ш.“ № *, *, *, представлявано от С.Е.Б., да заплати на „Е.” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. ”П.Л.Н.” *, представлявано от управителя Н.Р.
сумата от 3322 лева /три хиляди триста двадесет и два лева/ – сторени съдебни разноски по
първоинстанционното дело, а така също и сумата от 1480 лева /хиляда четиристотин и
осемдесет лева/ – сторени съдебни разноски по въззивното дело.
Решението на въззивния съд е окончателно.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11