МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 90
ОТ 20.03.2019
г.
ПО НОХД № 1230/2019
г.
НА ПЛОВДИВДСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НО, XI
СЪСТАВ
Прокурор от Районна прокуратура Пловдив е внесъл за
разглеждане обвинителен акт по досъдебно производство № 556/2018 г. по описа на
II РУ при ОДВР Пловдив и пр. пр. № 7097/2018
г. по описа на РП Пловдив, с който е повдигнал обвинение на Т.М.Б. с ЕГН **********
за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен
съдебен състав протече по реда на Глава XXII от НПК –
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, като при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Предвид това, съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените
самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият Б.,
като прави предложение на същия да бъде определено наказание при приложение на
разпоредбата на чл. 58а от НК лишаване от свобода в максимално предвидения
размер, а именно от девет години, предвид превеса на отегчаващите на
смекчаващите отговорността обстоятелства, чийто срок да се редуцира на шест
години, и да се определи първоначален строг режим на изпълнение.
Защитникът на подсъдимия – адв. И., намира, че от
събрания доказателствен материал се установява изложената във обвинителния акт
фактическа обстановка, която се признава и от подсъдимия. Пледира за определяне
на наказание лишаване от свобода в рамките на три години, което да бъде
намалено по чл. 58а от НК с една трета и да се наложи ефективното изпълнение на
две години лишаване от свобода.
Подсъдимият признава вината си за извършеното деяние. В
дадената му последна дума моли да му бъде наложено по-ниско наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
От фактическа страна:
Т.М.Б. с ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. С., б.,
б. г., разведен, със средно образование, безработен, осъждан. Живее в гр. Пловдив.
Подсъдимият Т.М.Б. е криминално проявен и многократно осъждан,
като със споразумение № 574 от 05.08.2016 г. по НОХД № 4957/2016 г. по описа на
PC Пловдив, XIV н.с. влязло в сила на 05.08.2016 г., подсъдимият Т.Б. е бил
осъден за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т. 1 вр. чл. 194, ал.1 вр.
чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18, ал.1 от НК, като му било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което наказание е
следвало да се изтърпи при „строг“ режим.
С Присъда № 117 от 07.04.2017 г. по НОХД № 1557/2017 г.
по описа на PC Пловдив, VIII н. с, влязла в сила на 25.04.2017 г., подсъдимият Б.
е бил осъден за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194,
ал.1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК, като му било наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от две години и осем месеца, което наказание е следвало да
се изтърпи при „строг“ режим.
С определение № 965 от 29.05.2017 г. по ЧНД № 2767/2017
г. по описа на PC Пловдив, влязло в сила на 14.06.2017 г., на основание чл. 25,
ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК са били групирани наказанията по НОХД № 4957/2016
г. и по НОХД № 1557/2017 г. и двете по описа на PC Пловдив, като било
определено едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за
срок от две години и осем месеца, което наказание е следвало да се изтърпи при
„строг” режим.
Така
определеното едно общо най-тежко наказание е било изтърпяно на 17.07.2018 г., тъй като с Определение № 815 от 09.07.2018 г. по ЧНД № 1110/2018 г. по описа на ПОС, подсъдимият
е бил условно предсрочно освободен, с остатък от наказанието в размер на два
месеца и двадесет дни.
Със споразумение № 63 от 29.01.2015 г. по НОХД №
7724/2014 г. по описа на PC Пловдив, в сила от 29.01.2015 г., Т.Б. е бил осъден
за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като му било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и девет месеца, което наказание е
следвало да се изтърпи при „строг“ режим. Наказанието е било изтърпяно на
29.02.2016 г.
С Определение № 815 от 09.07.2018 г. по ЧНД №
1110/2018 г. на 17.07.2018 г. подсъдимият Т.Б. бил условно предсрочно освободен
от Затвора гр. Пловдив два месеца и двадесет дни преди изтърпяване на цялото му
наложено наказание от две години и осем месеца. Същият бил с изпитателен срок
от два месеца и двадесет дни, като през този период било постановено да
изтърпява и пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - задължителна
регистрация по настоящ на адрес - ЖК „Тракия“, бл. 100, вх. 3, ет. 1, ап. 4.
Свидетелят В.Х.З. работил като * *във фирма „***
*******“ АД. На 18.07.2018 г. св. З. поел ръководството на строителен обект на дружеството
находящ в гр. Пловдив, а именно „Художествена галерия Гладстон“, намираща се на
ул. „Гладстон“ № 32 в близост до кръстовището на ул. „Гладстон“ с ул. „Виктор
Юго“. Тъй като в обекта се извършвали строително-ремонтни дейности, същият бил
ограден с метални платна, като имало обособен вход в близост до кръстовището на
ул. „Гладстон“ с ул. „Виктор Юго“. Вътре на строителния обект, след металните
платна на няколко метра от входа била поставена пластмасова кабина за охраната
на обекта.
В близост до строителния обект и по- точно на ул.
„Виктор Юго“ № 27 се намирал ресторант „Supa bar“, като една от охранителните
камери на ресторанта била насочена към съседния строителен обект и снимала
точно входа за строителния обект намиращ се между металните платна и мястото,
където се намирала пластмасовата кабина на охраната.
На 31.07.2018 г. около 07:00 часа свидетелят З.
пристигнал на строителния обект „Художествена галерия Гладстон“, като провел
обичайния за деня инструктаж на работниците на обекта. Около 08:00 часа З.
отишъл до кабината на охраната, намираща се до входа на обекта в близост до
кръстовището на ул. „Гладстон“ с ул. „Виктор Юго“, и оставил върху бюрото в нея
черна платнена чанта. В чантата си З. държал, кафяв кожен портфейл, съдържащ
лични документи, СУМПС на негово име, кредитни и дебитни карта на ОББ, малък регистрационен
талон за автомобил Ланд Роувър Дискавъри с peг. № ** **** ** и сумата от 250
лева. В чантата се намирали и контактен ключ за автомобил Ланд Роувър Дискавъри
с peг. № ** **** **, контактен ключ за автомобил Форд Фиеста с peг. № ** ****
**, контактен ключ за автомобил Ситроен Берлинго с peг. № ** **** ** и два броя
секретни ключове за жилищен апартамент. След като оставил чантата си, свидетелят
се върнал на строителната площадка и отишъл да изпълнява служебните си
задължения на място, от където нямало видимост към кабинката на охраната. По
време на работния ден в кабинката на охраната не стоял никой, като поради
високите летни температури, същата стояла с широко отворена врата, подпряна с
камък.
На 31.07.2018 г. сутринта подсъдимият Б. си облякъл
светла риза с къс ръкав, обул светли панталони ¾ - ти и кафяви обувки и
тръгнал към пробационна служба гр. Пловдив, където трябвало да се подпише. Като
излязъл от жилището си, Б. взел със себе си черна раница и черен чадър със светъл
кант по края. Около 08:00 часа, подсъдимият минал през пробационната служба,
подписал се, като след това тръгнал да върви пеша и отишъл до ресторант
„Копчето“, където искал да провери може ли да започне работа. След като провел
разговор и проучил какви са условията, подсъдимият Т.Б. си тръгнал, за да
свърши други свои задачи, като отново вървял пеша по бул. „Руски“. След като
стигнал кръстовището на бул. „Руски“ и бул. „Гладстон“, Б. ***, като след като
стигнал до място, където била бутнатата Художествена галерия видял, че имало ограден
строителен обект. Въпреки че обектът бил ограден с метални платна, около 10:01
ч. подсъдимият влязъл на строителния обект от входа му в близост до
кръстовището на ул. „Гладстон“ с ул. „Виктор Юго“, като носел в ръцете си
черната раница и чадъра си. След като влязъл вътре в строителния обект, Т.Б.
започнал да се оглежда и движи около наблизко намиращата се кабинка за
охраната. Тъй като кабинката била с широко отворена врата, подсъдимият видял на
бюрото в нея оставената от свидетеля З. чанта с гореописаните в нея вещи и
решил да я открадне. След това Б. излязъл пред металните заграждения на
строителния обект и отново се огледал дали някой наблюдава кабинката. В
резултат на взетото решение, около 10:03 ч. Т.Б. се върнал и с бърза крачка
първо влязъл в строителния обект, след което влязъл през отворената врата в
кабинката на охраната и взел от бюрото намиращата се там чанта на В.З.. След като
взел чанта, подсъдимият незабавно напуснал строителния обект, като излизайки от
него поставил чантата на З. в раницата, която носел в себе си.
Всички тези действия на подсъдимия Б. били записани от
охранителната камера на заведение „Supa bar“. Секунди след като напуснал
строителния обект, Б. бил записан да се движи по ул. „Виктор Юго“ от друга
охранителна камера поставена на къща.
Около 10:10 ч. свидетелят З. и работниците на обекта
спрели за почивка. Тогава З. отишъл до кабинката на охраната и установил, че му
липсва чантата с гореописаните вещи. След като попитал дали някой от
работниците не е взел чантата или пък да е видя нещо, той подал сигнал до
полицията за извършена кражба. На мястото /кабинката в строителния обект/ бил
извършен оглед на местопроизшествие, като било образувано досъдебно
производство № 556/2018 по описа на II РУ при
ОД на МВР Пловдив.
Назначена е на досъдебното производство съдебностокова
експертиза, която посочва общата стойност на вещите предмет на деянието по
средни пазарни цени, съобразени с търсеното и предлагането към вторичния пазар
към момента на извършване, а именно 31.07.2018 г. в размер на 799 лв.
По
доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на направеното от подсъдимия Т.Б. самопризнание по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК, както и подкрепящите го доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство: гласни – показанията на свидетелите В.З. (л. 32-34 ДП),
М. Х. (л. 38-39 ДП), В. Г. (л. 40 ДП) и писмени – протокол за оглед на
местопроизшествие
ведно с фотоалбум към него (л. 5 и сл. ДП),
заповед № 16/03.2018 г. на изп. директор на „ГБД-Пловдив“ АД, нотариално
заверено пълномощно с рег. № 8221 от 20.09.2018 г. на нотариус М. П.-А. ,
справка от партида на търговец (л. 35-37 ДП), 3 бр. справки в Централна база
КАТ, медицински картон, експертно решение № 4652 от 195/29.11.2017 г., епикриза
ИЗ № 3678, лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 010573, медицинско направление
от 07.09.2018 г. (л. 71-75 ДП), справка за лице АИС БДС за подсъдимия (л. 82
ДП), справка за съдимост на подсъдимия (л. 12-15 от НОХД), характеристична
справка на подсъдимия (л. 92 от ДП), писмените доказателствени средства –
протокол за оглед на веществени доказателства ведно със снимки (л. 41-53 ДП), протокол за оглед на веществени доказателства ведно
със снимков албум (л. 54-58 ДП), протокол за доброволно предаване (л. 79 ДП),
приемо-предавателни протоколи (л. 80-81 ДП), вещественото доказателство 1 бр. компакт диск, както и съдебностокова експертиза на в. л. П. К. .
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното
самопризнание, което е поддържано от подсъдимия в хода на цялото наказателно
производство, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на
подсъдимия Б. се подкрепят от гореизброените доказателства, с оглед на което
съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние,
както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Обясненията
на подсъдимия съответстват на свидетелските показания. Последните са
непротиворечиви, логични и последователни, като установяват релевантните по
делото обстоятелства категорично, ясно и без съмнение. От друга страна се
подкрепят и от останалия доказателствен масив по делото – най-вече с протокола
за оглед на веществени доказателства 1 бр. компакт диск ведно с извадения от него
снимков материал, протокола за доброволно предаване на вещи на подсъдимия и
протокола за оглед на тях ведно с фотоалбума към него. В цялата си съвкупност
всички доказателства и направеното пред съда самопризнание формират едно
непротиворечиво цяло, което дава основание на съда да приеме установената
фактическа обстановка.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да
постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и
всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна
страна подсъдимият Т.М.Б. с деянието си е осъществил състава на престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК.
Налице са обективните признаци на състава на
посоченото престъпление, а именно – на 31.07.2018 г. в гр. Пловдив е отнел
чужди движими вещи на обща стойност 799 лв. от владението на другиго, а именно В.Х.З.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият е
прекъснал владението на пострадалия върху неговите вещи като ги е взел от
кабината и ги е поставил в своята раница и е установил собствена трайна
фактическа власт върху тях, като се е отдалечил от местопроизшествието,
държейки ги на същото място, и е преодолял установения контрол върху вещите,
т.е. напуснал е кабината и строителните заграждения. Именно от този момент той
е имал реална възможност и намерение да се разпорежда безпрепятствено с тях
като техен собственик, като със свои. За тези действия липсва съгласие на
собственика на вещите пострадалия З., те да бъдат държани от Б..
От установеното за предходната съдимост на подсъдимия
следва, че извършеното от него деяние е при условията на опасен рецидив, както
по чл. 29 ал. 1 б. „а“, така и по б. „б“
от НК. Деянието е извършено след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението па
което не е отложено по чл. 66 от НК – с Присъда № 117 от 07.04.2017 г. по НОХД
№ 1557/2017 г. по описа на PC Пловдив, VIII н. с, влязла в сила на 25.04.2017 г.,
подсъдимият Б. е бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от две години и
осем месеца, което е постановено да се изпълни при строг режим и по което не е
приложен чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, а именно определение
№ 965 от 29.05.2017 г. по ЧНД № 2767/2017 г. по описа на PC Пловдив, влязло в
сила на 14.06.2017 г., което са били групирани наказанията по НОХД № 4957/2016
и НОХД № 1557/2017 г.и двете по описа на РС Пловдив, и споразумение № 63 от
29.01.2015 г. по НОХД № 7724/2014 г. по описа на PC Пловдив, в сила от
29.01.2015 г., като и двете на са отложени по реда на чл. 66 от НК.
Деянието предмет на настоящето производство е
извършено на 31.07.2018 г., т. е. преди да е изтекъл срокът по чл. 30 от НК.
От субективна страна деянието по чл. 196, ал. 1, т. 1
вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК е извършено при форма на вината пряк умисъл по
чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият Б. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, като предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал те да настъпят. Той добре е знаел, че отнема без съгласието на собственика
чужди движими вещи като засяга обществените отношения свързани с опазване на
собствеността, предвиждал е, че с тези си действия ще засегне тези отношение и
че от това ще настъпят неблагоприятни последици за собственика на вещите и
пряко е желаел реализирането им, като е постигнал престъпния резултат да
установи владение върху вещите така ката за свои, т.е. да има и предвиденото в
нормата специфично престъпно намерение.
По
индивидуализацията на наказанието:
При индивидуализиране на наказателната отговорност на
подсъдимия съдът взе предвид, че производството по делото се е развило и
приключило по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, поради което приложи разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК.
В тази връзка съдът индивидуализира наказанието на
подсъдимия в рамките на санкцията на чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК , според правилото на чл. 57, ал. 1 НК,
отчитайки вида и размера на предвиденото наказание „лишаване от свобода” от две
до десет години. Съгласно ал. 2 на същия член съдът може да постанови
конфискация до една
втора от имуществото на виновния.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът
взе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство напредналата възраст на
Т.Б., размера на стойността на отнетите вещи, който е под двукратния размер на
минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието,
недоброто му здравословно състояние и изразеното от него разкаяние за стореното
пред съда. Направеното самопризнание пред съда не може да се отчете като
самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото то не е проява
на цялостното поведение на подсъдимия в наказателното производство, а
следователно и личностна характеристика.
Същевременно съдът отчете и факта, че подсъдимият Б. е
осъждан през годините, видно от приложената по делото справка за съдимост, и
същият е извършил деянието, предмет на настоящото дело много скоро след
предсрочното му освобождаване, които са отегчаващи отговорността му
обстоятелства. Не могат да бъдат оценени като отегчаващи обстоятелства
характера на преходните осъждания на подсъдимия, а само тяхното наличие, което
се стори вече от съда.
Поради това, ограничаването на свободата на подсъдимия
чрез налагане на наказание „лишаване от свобода”, което безспорно в най-голяма
степен препятства и възможността на осъденото лице да извърши друго
престъпление, в конкретния случай би се явило съразмерно и съобразено с целите
на индивидуалната превенция. С него биха се постигнали и целите на генералната
превенция. В този смисъл наказанието следва да се определи по смисъла на чл. 54
от НК в посочените по-горе рамки при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства ориентирано по размер малко над минимума. Това свое
решение съдът основава на становището си, че по-тежко по размер наказание
„лишаване от свобода“ е несъвместимо с напредналата възраст на подсъдимия и
здравословното му състояние и може да доведе до фактическото положение наказанието
да се изпълнява до края на живота му. От друга страна отегчаващите
отговорността обстоятелства не са толкова тежки, че да определят по-тежко от
избраното от съда наказание, и отстъпват значително пред смекчаващите.
Затова наказанието следва да се определи на три години
лишаване от свобода, което след прилагане на чл. 58а, ал. 1 от НК се намали с
една трета. Така наказанието, което се налага, се определя на две години
лишаване от свобода. Съдът намира, че това именно наказание няма да засегне
правата на подсъдимия, като то съответства на степента на обществена опасност
на престъплението и дееца и размера на предмета на престъпното посегателство –
799 лв.
Съдът счита, че не са налице основания за приложението
на чл. 55 от НК, нито чл. 66 от НК. Колкото до предвидената възможност да се
наложи и конфискация, съдът намира, че няма необходимост от налагането ѝ.
Определеното вече наказание съответства на принципа и всеобщото разбиране за
преимущество на индивидуална превенция и съдът намира за достатъчно, а
налагането и на конфискация би прехвърлило границите на справедливост на
наказанието.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „б“ от ЗИНЗС така определеното след редукцията наказание в размер на две
година лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален строг режим,
тъй като деянието е извършено преди да са изтекли 5 години от изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал.2 вр. ал.
1, т. 1 НК следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил
задържан под стража по реда на ЗМВР и НПК, а именно от 01.08.2018 г. до влизане
на присъдата в сила.
Веществените доказателства 1 /един/ брой компакт диск
„Philips“ следва да се унищожи след влизане в сила на
присъдата като вещ без стойност, а 1
бр. бяла памучна риза на квадрати с къс ръкав, 1 бр. светлокафяв памучен
панталон, 1 чифт обувки, кафяви, кожени с отвори, 1 бр. черен чадър с дължина
около 70-80 см., 1 бр. черна раница с табелка с надпис „CCS“, предадени на
съхранение на домакин в II РУ Пловдив, да се върнат
на подсъдимия Б. след влизане в сила на присъдата.
С оглед на изхода от делото и на основание чл. 189,
ал. 3 НПК подсъдимият Т.Б. следва да бъде осъден за заплати в полза и по сметка
на ОД на МВР Пловдив направените на досъдебното производство разноски за
експертизи разноски в размер на 58,65 лева.
По посочените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/п/
Вярно
с оригинала!
ВК