Решение по дело №5343/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1322
Дата: 9 август 2017 г. (в сила от 20 септември 2017 г.)
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20174430105343
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2017 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

***, 09.08.2017 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

               ***СКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на осми август през две хиляди и седемнадесета година в състав :

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря Марина Цветанова

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5343 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            В ***е постъпило искане от Д. “С.п.” г.П. за прекратяване настаняването на детето К.М.О. с ЕГН ********** в *** за деца без увреждания ***и предприемане на друга мярка за закрила – настаняване в Ц.з.н.о.с.т.- ***.

            Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра необходимите писмени доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прие за установено следното :

           От данните по делото и приложеното удостоверение за раждане на детето К.М.О. с ЕГН **********  е видно, че негова майка е Ф.С.Б.  с ЕГН **********, а негов баща е М.М.О. с ЕГН **********. 

           От приложения препис на ***по ***, влязло в законна сила на 09.10.2013г. се установява, че спрямо детето К.О. е била предприета мярка за закрила – настаняване в *** ***до навършване пълнолетие на детето, а ако учи – до завършване на средното му образование, но не повече от 20-годишна възраст.

           От приетия писмен социален доклад и приложени писмени доказателства се установяват следните обстоятелства: След настаняването му в ***-***, детето К. се променило в негативна посока- започнало често да употребява алкохол, да влиза в конфликти с деца и част от персонала на услугата, напускал *** без разрешение, често не се прибирал да нощува в *** и по този начин излагал на риск от увреждане живота и здравето си. Въпреки многократни разговори, съвети и опити за въздействие от страна на персонала на ***, К. продължавал с това си рисково поведение, поради което станало необходимо спешното му преместване в друга идентична услуга с цел максималното му отдалечаване от негативния приятелски кръг, в който попаднал там. Предвид на това и съобразявайки категоричното му нежелание да продължи да живее в средата на социалната услуга било извършено ново проучване, при което се установило следното: До 2014 г. момчето е било с имена К. Н.О., като е имало само един известен родител - Н.С.О.с ЕГН ********** - майка. През юли месец 2006 г. майката подписала нотариално заверена декларация, с която давала съгласието си за пълното му осиновяване. От този момент нататък майката не се е интересувала от сина си и не е търсила контакти с него. През 2014 г К. О. бил припознат от лицето М.М.О. с ЕГН **********. В резултат на това било издадено ново удостоверение за раждане, в което детето било записано с нови имена К.М.О. и баща М.М.О. ЕГН **********. Бащата подал молба за реинтеграция на момчето в неговото семейство, но тъй като живеел в *** било отправено искане за съдействие за проучването му от ***, но такова и до настоящия момент не било изготвено. Посочено е в доклада, че детето К. нямало изградена самооценка, зачитало авторитети, но не се съобразявало с техните съвети и ограничения. Момчето бързо се изморявало при умствена и физическа дейност. Общото ниво на паметовите възможности не съответствало на нормите за възрастта му. Паметта му била кратковременна, неуслужлива, със затруднения във вербална комуникация. Мисленето било нагледно-образно. През учебната 2016/2017г. непълнолетният бил записан като ученик в 10-ти клас на *** гр. ***, но бил със слаба мотивация за придобиване на знания и безотговорно отношение към учебния процес, като от месец ноември на 2016 г. престанал да посещава занятия, натрупвал много отсъствия, а в началото на 2017г. преминал в индивидуална форма на обучение, като въпреки това не успял да завърши 10-ти клас. През последните шест месеца преди преместването  му в *** ***, К. демонстрирал проблемно поведение основно след употреба на алкохол. През този период момчето многократно било напускало социалната услуга в град ***, без разрешение на отговорните специалисти в *** и е пътувал с автомобил и негови приятели до близки градове. Младежът не желаел да учи, а предпочитал да се наема на работа без трудов договор в сферата на строителството, откъдето да реализира лични доходи. За периода от 28.04.17 г. до 02.06.17 г. К. отсъствал от *** без разрешение от ръководителя на услугата и по този начин е поставил на риск живота и здравето си. Според изложеното в социалния доклад до директор на *** ***, предвид честите девиантни прояви момчето изпитвало нетърпимост към част от персонала на социалната услуга резидентен тип и желаело колкото е възможно по-бързо да бъде преместено в идентична по вид услуга в друго населено място. След настаняването му в ***-*** по административен ред, на момчето били предоставени условия максимално близки до семейните. Било настанено в самостоятелна стая с легло, гардероб, лично пространство, достатъчно и подходящи за възрастта и сезона дрехи, достатъчно по количество и разнообразна храна, която му харесвала. Заявявал желание да продължи образованието си, въпреки че щял да повтаря десети клас и предстояло да бъде записан в училище в гр.***. В тази обстановка момчето споделяло, че се чувства добре и се радва, че се е отделил от вредната за него „приятелска среда”.

           С временна административна *** на ***-*** е било прекратено настаняването на детето К. в *** *** и настанено в ***-***.

           Изслушано е в съдебно заседание и детето К.О., което заявява, че се чувства добре в ***, в който е настанено към момента. Споделя намерения да продължи образованието си, а след навършване на пълнолетие да отиде в *** при своя баща, с когото поддържали връзка по телефон и скайп.

           При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи :

           Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда, като в изключителни случаи, то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и такива причини закона изрично е уредил в хипотезата на чл. 25 от същия.

           Съдът приема, че в настоящия случай е налице втората и третата от хипотезите, посочени в цитирания текст, т.к. майката без основателна причина не полага грижи за сина си, а за бащата е налице невъзможност, т.к. се е установил трайно в ***, а на непълнолетното момче предстои да завърши образованието си в ***.

           Предвид гореизложеното, съдът намира, че направеното искане за прекратяване настаняването на детето в *** ***и прилагане на предложената друга мярка за закрила – настаняване в *** гр.*** се явява основателно и следва да бъде уважено. Настаняването следва да е за срока,  предложен от молителя, а при промяна на обстоятелствата, при които е извършено следва да се сезира съда за произнасяне.

           Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

           ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.30 ал.1, във вр. с чл.29, т.8 от Закона за закрила на детето, НАСТАНЯВАНЕТО на детето К.М.О. с ЕГН **********  в Ц.з.н.о.с.т.з. деца и младежи без увреждания – гр.***.

           НАСТАНЯВА, на основание чл.28, във вр. с чл.25, т.2 и т.3 от Закона за закрила на детето, детето К.М.О. с ЕГН ********** в Ц.з.н.о.с.т.з. деца и младежи без увреждания с адрес гр.***, ***, за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи - до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

           Решението подлежи на изпълнение незабавно.

           Решението подлежи на обжалване пред *** в седмодневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :