РЕШЕНИЕ
№ 260078
гр. Троян, 05.11.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти състав, в
публичното заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Десислава Ютерова
при секретаря Мария Станчева и в присъствието на
прокурора ...……………................ като разгледа докладваното от съдията - Ютерова гр. дело № 371 по описа на ТРС за
2020 год., за да се произнесе - съобрази:
И.Т.Х. *** е предявила срещу “***” ЕООД гр.
София, представител А.П., няколко обективно съединени искове с правно основание
чл. 344 ал. 1 т. 1, чл. 225 ал. 1, чл. 224 ал. 1 и чл. 267 а от КТ – за отмяна
на заповед № 1295 от 06.04.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл. 325 т. 1 от КТ и обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за
времето, през което ищцата е останал без работа за периода 06.04.2020 г. до
06.10.2020 г. в размер на 3 894 лева, обезщетение за неползван платен годишен
отпуск от 7 дни в размер на 217 лева и незаплатено тр. възнаграждение в размер
на 465 лева за периода 13.03.20202 г. до 05.04.2020 г.
В с. з. ищцата се представлява от
пълномощника си адв. С. Л.от ЛАК, която моли съда да уважи така предявения
иск.
За ответника “***” ЕООД гр. София, не се явява
представител в с. з. По делото е представен писмен отговор, с който се оспорва
така предявената искова претенция. Излагат се твърдения, че страните са имали
устна уговорка тр. договор да бъде прекратен по взаимно съгласие на основание
чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ. На И.Х. е била изпратена с куриер заповедта за прекратяване, но тя постъпила недобросъвестно
и изпратила на работодателя празен плик.
От приложените към делото писмени доказателства:
заповед № 1295/06.04.2020 г. за прекратяване на трудово правоотношение, Трудов
договор № 1364/13.12.2019 г., Служебна бележка № 00001282 от 13.12.2019 г.,
изд. от „***“ ЕООД, Длъжностна характеристика за длъжността ***, Диплома за
висше образование на И.Т.Х. от ВТУ „***“, Справка от НАП изх. № 22388193607250
от 13.12.2019 г., копие от пощенски плик с пощенско клеймо от 15.05.2020 г.,
Удостоверение за декларирани данни от ТД на НАП
изх. № 110192003015339 от 05.10.2020 г. и Справка актуално състояние на
действащи трудови договори на И.Т.Х. за периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2020
г., заключението на СИЕ с вещо лице Н.Р., от фактическа страна съдът приема за
установено следното:
Ищцата И.Х. е работила на длъжност „***” във
фитнес зала, собственост ответното дружество, видно от представения трудов
договор № 1364, сключен между страните на 13.12.2019 г.
Трудовият договор е бил сключен със срок до 16.06.2020 г. Уговореното
основно трудово възнаграждение е било в размер 649 лева за осемчасов работен
ден при петдневна работна седмица.
На 06.04.2020 г. на ищцата е връчена Заповед № 1295/06.04.2020 г., с
която е прекратено трудовото й правоотношение. Като основание за прекратяването
в издадената заповед е посочен чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ - по взаимно съгласие,
като е отбелязано, че е по молба на ищцата.
Х. намира прекратяването
на трудовото правоотношение за незаконно, тъй като между страните по него не е
било постигнато взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение.
Ищцата твърди, че не е депозирала молба за прекратяването, нито такава е
отправена до нея от страна на работодателя. Предвид на това между нея и
работодателя не е постигано съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие, поради което и фактическият състав на чл.
325 ал. 1 т. 1 от КТ не е изпълнен и прекратяването на трудовото правоотношение
е незаконосъобразно.
След незаконосъобразното
прекратяване на трудовото правоотношение на 06.04.2020 г. Х. е останала без
работа до 08.09.2020 г. В с. з. Х. е представила справка от ТД – В. Търново, от
която се установява, че на 09.09.2020 г. е сключила тр. договор с частна немска
детска градина „***“ ООД – гр. София.
На Х. не е заплатено трудово възнаграждение за периода от 13.03.2020 г.
до 05.04.2020 г. в размер на 465 лева. Последното изплатено възнаграждение е за
периода от 01.03.2020 г. до 12.03.2020 г. Падежът на задължението е настъпил,
тъй като съгласно чл. 1 от трудовия договор заплащането на трудовото
възнаграждение се извършва до 30-то число на текущия месец за предходния,
следователно, за месец март възнаграждението е станало дължимо на 30.04.2020
г., а за месец април - на 31.05.2020 г. В посочения период работата на
ответното дружество е била преустановена поради обявеното в страната извънредно
положение, но на основание чл. 267а от КТ ищцата има право на брутното си
трудово възнаграждение за целия период на преустановяването.
По делото е изслушано заключение по назначената
СИЕ с вещо лице Н.Р., която е изчислила претендираните суми от ищцата относно
дължимите й се обезщетения, а именно: обезщетението за времето, през което
ищцата е останала без работа е в размер на 3 289.25 лева, незаплатено
трудово възнаграждение за периода 13.03.2020 г. до 31.03.2020 г. - 401.70 лева. Вещото лице е констатирало в
заключението си, че претендираната сума в размер на 217.00 – лева,
представляваща обезщетение за 7 дни
неползван платен годишен отпуск за периода 16.12.2019 г. до 06.04.2020 г., е
заплатена.
Съобразно констатираните по СИЕ дължими суми,
пълномощника на ищцата адв. Л.е направила искане по чл. 214 от ГПК и съда е
изменил исковете по размер.
Предвид на изложената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи: Настоящето производство представлява
трудово-правен спор и в доклада си по делото, относно разпределението на доказателствената
тежест, съда е указал на ответника – работодател, че в случая валидно по
трудови спорове за уволнение доказателствената тежест лежи върху работодателя,
който следва да установи, че законосъобразно е упражнил правото си на
уволнение. Основните възражения на ответното дружество са, че поради обявеното
извънредно положение в страната от 13.03.2020 г. фитнес-центъра, където е
работила ищцата, е бил затворен. Периодично са провеждани телефонни разговори с
Х., като в един от разговорите ищцата е заявила, че желае трудовия й договор да
бъде прекратен по взаимно съгласие, като за целта ще изпрати подписана молба до
дружеството. Тези твърдения не бяха доказани в процеса. Не беше доказано и твърдението,
че оформената заповед за прекратяване на тр. договор е изпратена на ищцата, но
вместо същата да я получи и подпише и да я изпрати обратно на работодателя, на
19.05.2020 г. ответното дружество получило от Х. празен плик.
Прекратяване на трудовия договор на посоченото
основание – чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ изисква двете страни – работник и
работодател да са постигнали взаимно съгласие за това. „Страната, към която е
отправено писмено предложение, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми
другата страна в 7-дневен срок от получаването му, Ако тя не направи това,
смята се, че предложението не е прието.“ Подобни доказателства не бяха
представени в процеса. Ето защо, съда приема, че издадената заповед № 1295 от 06.04.2019 г., с която е прекратен трудовия договор с
ищцата на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ е неправилна и незаконосъобразна и
като такава следва да бъде отменена.
При този изход на делото следва да бъдат уважени
акцесорните искове за присъждане на обезщетения за времето, през което Х. е
останала без работа и дължимото и незаплатено тр. възнаграждение, както следва:
чл. 225 ал. 1 от КТ, като същия да се счита предявен за сумата 3 289.25 лева,
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, а именно от
06.04.2020 г. до 08.09.2020 г., както на основание чл. 267а от КТ сумата
401.70 лева, представляваща неплатено възнаграждение за периода от 13.03.2020
г. до 31.03.2020 г. На основание чл. 267а от КТ, въведен
едновременно с обявяване на извънредното положение, в случаите по чл. 120 в от КТ, служителят има право на брутното си трудово възнаграждение за целият период
на преустановяване на работата. Тази разпоредба препраща към новата разпоредба
на чл. 120 в от КТ, съгласно която при обявено извънредно положение или
извънредна епидемична обстановка работодателя може със заповед да преустанови работа
на предприятието на част от предприятието или на отделни работници или
служители.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 359 от КТ ще следва ответникът да
заплати в полза на Държавата по сметка на съдебната власт общо 156.29 лева
държавна такса и 300.00 лева – възнаграждение за изготвеното заключение по СИЕ,
а на ищцата И.Х. да заплати 610.00 лева разноски по делото, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Заповед № 1295 от 06.04.2019 г.,
издадена от „***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес: ***, представител А.П., като
НЕПРАВИЛНА И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, с която е прекратено трудовото правоотношение с
И.Т.Х., ЕГН **********, адрес: *** /съд. адрес:***, ***, адв. С. Л./ на
основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „***”
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес: ***, представител А.П. ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.Х.,
ЕГН **********, адрес: *** /съд. адрес:***, ***, адв. С. Л./ на основание чл.
225 ал. 1 от КТ сумата 3 289.25 – три хиляди двеста осемдесет и девет лева и 25
стотинки - представляваща обезщетение за периода от 06.04.2020 г. до 08.09.2020
г., когато ищцата е останала без работа, ведно със законната лихва от завеждане
на иска до окончателното изплащане, на основание чл. 267а от КТ - сумата 401.70
– четиристотни и един лева и 70 стотинки, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода 13.03.2020 г. до 31.03.2020 г., ведно със законната
лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес: ***,
представител А.П. ДА ЗАПАЛТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ТРС държавна такса в размер на 156.29 –
сто петдесет и шест лева и 29 стотинки -
4 % държавна такса, както и 300.00 – триста лева разноски за изготвяне на
съдебно-икономическата експертиза, а на ищцата И.Т.Х., ЕГН **********, адрес: ***
/съд. адрес:***, ***, адв. С. Л./ да заплати 610.00 – шестстотин и десет лева,
сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЛОС
в двуседмичен срок от съобщението.
Районен
съдия: