Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……03.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ
А въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети март през двехиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 6963 по описа за 2019г.
по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ф.Ф.Б.“ ЕООД срещу решение
от 11.03.2019г. по гр.д. № 57229/2017г. на СРС, I ГО, 43 състав, с което е са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу А.М.Е. и Г.Ч.Д. искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на всеки от
ответниците да заплати сума от по 603. 99 лв., представляваща ½ от
възнаграждение в общ размер на 1207. 99 лв. по договор за фасилити мениджмънт
от 01.07.2015г. и споразумение от 17.03.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане и сумата 21. 05 лв. – ½ част от обезщетение за
забаваза периода 05.01.2017г. – 18.08.2017г.
Въззивникът – ищец обжалва решението като неправилно и
необосновано. Поддържа, че изводите на първоинстанционния съд за липса на
облигационно правоотношение са неправилни, тъй като е налице сключено писмено
споразумение от 17.03.2016г. между страните по делото, по силата на което
ответниците са заместили в правата и задълженията предходния собственик на
съответните имоти по договор за предоставяне на услуги от 01.07.2015г. Сочи, че
е налице изпълнение на възложените му услуги по договора, включително
организиране на дребни ремонти и закупуване на материали, префактуриране на ел.
енергия, вода и др. Твърди, че извършеното от ответниците плащане за предходен
период представлява извънсъдебно признание на иска. Моли съда да отмени първоинстанционното
решение и да постанови друго, с което да уважи исковете, с присъждане на
разноски.
Въззиваемите А.М.Е. и Г.Ч.Д. оспорват жалбата в
депозиран писмен отговор. Поддържат, че са правилни изводите на СРС за липса на
валидно сключен договор за изработка, поради липса на подписи на минимум 80 %
от възложителите, съобразно чл. 3 от договора. Поддържат, че на 12.04.2017г. е
извършено плащане в размер на 2844. 93лв.
за периода м. декември 2016г. – м. април 2017г., а претендираните суми
за фонд „Ремонт“ са недължими, поради изключването на подобна услуга в
договора. Сочат, че по делото не са налице доказателства за извършени от ищеца
ремонти с негови средства. Поддържат, че са обикновени съсобственици на
процесните две сгради, поради което доводите на ищеца за приложимост на ЗУЕС са
неотносими. Евентуално, в случай на различни изводи, молят съда да разгледа
евентуалното възражение за прихващане и да потвърди решението, с присъждане на
разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което съдът следва да разгледа доводите във връзка с неговата
правилност.
Съдът е сезиран с иск с правно основание 266, ал. 1
ЗЗД за разделно заплащане от ответниците на сумата общо 1207. 99 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за фасилити мениджмънт от 01.07.2015г.
и споразумение от 17.03.2016г., съгласно фактури, както следва: фактури от
01.01.2017г., 01.02.2017г. и 01.03.2017г., всяка на стойност 62.80 лв. с
основание – разпределение на сума фонд „Ремонтен“; фактура от 01.03.2017г. и
два броя фактури от 01.04.2017г., издадени с основание – услуги по договор за
фасилити мениджмънт на комплекс София скай – къщи 1.1. и 1.2 и два броя фактури
от 19.06.2017г. с основание – префактуриране на разходи за ремонт съответно за
къщи 1.1 и 1.2.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са оспорили
исковете, с твърдения за частично плащане, като са направили и евентуално възражение за прихващане
за сумата 700 лв.
За да отхвърли исковете, СРС е приел, че по делото не
е доказано наличието на валидно възникнало правоотношение по договор за
изработка, тъй като липсват подписи на 80 % от всички възложители, в
съответствие с чл. 3, ал. 1 от договора, поради което при сключване на
споразумението от 17.03.2016г., ответниците не са заместили „В.В.“ ЕООД –
предходен собственик на къщи 1.1. и 1.2. в правата и задълженията му по договора. Отделно е
изложил съображения, че заплатената от ответниците сума от 2844. 93 лв. касае
периода до м. април 2017г., а по отношение на останалите 3 броя фактури, всяка
на стойност 62. 80 лв., издадени за услуга „Разпределение на сума за фонд
„Ремонт“ е приел, че сумите са недължими, тъй като подобна услуга не е регламентирана
в договора.
Настоящият съдебен състав намира, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по процесния договор за
предоставяне на услуги по поддръжка на жилищен комплекс София скай, като в тази
част не споделя изводите на първоинстанционния съд.
Договорът от 01.07.2015г. е сключен между ищеца, в
качеството на изпълнител и 44 възложители, като съгласно чл. 3, ал. 1, същият
влиза в сила за срок от 3 години при условие, че е подписан от минимум 80 % от
възложителите. В представеното по делото заверено копие от договора са положени
подписи на 27 възложители, т.е. по-малко от 80 %. Със споразумение от
17.03.2016г., сключено между „В.В.“ ЕООД, ищеца и ответниците, в качеството им
на приобретатели на къщи 1.1 и 1.2. от „В.В.“ ЕООД, са заместили в правата и
задълженията техния праводател по договора от 01.07.2015г. Всички страни са
декларирали, че към този момент нямат претенции и неуредени отношения относно изпълнението
на договора.
При така изложеното, съдът намира, че е налице валидно
облигационно правоотношение по договор за изработка между страните по делото.
Следва да се отбележи, че наличието на такова не е оспорено в отговора на
исковата молба, като възраженията на ответниците в срока по чл. 131 ГПК са само
досежно предмета на договора, изпълнението и погасяването на задълженията им
чрез плащане и прихващане. Влизането в сила на договора изрично е потвърдено
със споразумението от 17.03.2016г., в което ответниците са заявили, че встъпват
в правата и задълженията на техния праводател „В.В.“ ЕООД. Предвид изложеното, при
липса на оспорване на облигационното правоотношение, както и наличието на
валидно споразумение от 17.03.2016гг., включително и твърденията за частично
плащане по договора от ответниците по банков път, не може съдът служебно да
отрича съществуването му поради липса на подписи по предходния договор на трети
за делото лица.
Съгласно заключението на приетата ССчЕ, процесната
сума по иска за главницата е осчетоводена като дължима съгласно справка от
09.11.2018г. по две отделни партиди на двамата ответници в различни размери –
съответно сумата 715. 96 лв., дължима от ответника Г.Д. и сумата 492. 04 лв.,
дължима от ответницата А.Е.. Съгласно уточнение на вещото лице, извършеното от
ответниците плащане на 12.04.2017г. в размер на общо сумата 2844. 93 лв. е
осчетоводено по други фактури.
Съгласно представеното по делото извлечение от банкова
сметка *** А.Е., на 12.04.2017г. на ищеца е преведена сумата 2844. 93 лв. с
посочено основание – фасилити мениджмънт за периода м.12.2016г. – м.04.2017г.,
като е посочено в извлечението – минус 700 лв. почистване сняг.
По отношение на фактурите за периода 01.01.2017г. –
01.03.2017г., всяка на стойност 62. 80 лв., издадени за услуга „Разпределение
на сума за фонд „Ремонти“, въззивният съд споделя изводите на СРС, че сумите са
недължими. Освен че подобна услуга не е регламентирана в договора, следва да се
отбележи, че подобна дейност е част от управлението на общите части на жилищен
затворен комплекс и от правомощията на ОС на ЕС – чл. 11, ал.1, т. 7 ЗУЕС, а не
от техническата поддръжка на комплекса, която е предмет на процесния договор. Поддържаните
от ищеца в хода на процеса доводи, че със съгласие на собствениците за извършвани
някакви дребни ремонти, са неконкретни и недоказани.
Дължимостта на сумите по останалите 3 фактури от
01.03.2017г., 01.03.2017г. и
01.04.2017г., съответно на стойности – 30.33 лв., 334. 84 лв. и 334. 84 лв.,
представляващи възнаграждение по договора, е доказана по делото, като
вземанията са извън погасените чрез плащане.
Предвид изложеното, следва да бъде разгледано евентуалното
възражение за прихващане за сумата 700 лв. /равностойност на трите фактури/.
Извършените от ответници разходи по снегопочистване на стойност 700 лв. са
доказани с представения договор за поръчка от 17.01.2017г., приемо-предавателен
протокол от 21.01.2017г., фактура и разписка за получена сума от 700 лв. Събраните
по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетеля Л. установяват
неизпълнение на договора от страна на ищеца в началото на м. януари.
Неоснователни са доводите на ищеца, че няма задължение за снегоизвозване, тъй
като съгласно Приложение 2 – Инфраструктурно, изпълнителят има задължение за
изхвърляне на сняг при необходимост. По делото не са налице доказателства за
изрично материалноправно изявление на ответниците за прихващане, достигнало до
ищеца, поради което следва да се извърши съдебно прихващане. По изложените
съображения вземанията по визираните 3 фактури са погасени чрез прихващане.
По отношение на фактурите от 19.06.2017г. за сумите
162. 38 лв. и 157. 20 лв., издадени на основание „префактуриране на разход за
ремонт на портал и дезинсекция на оси на
външен терен“, исковете са недоказани. По делото не е доказано на какво
основание сума за ремонт е част от предмета на договора, а отделно липсват
доказателства и за извършени такива ремонтни дейности. Показанията на
разпитания свидетел на ищеца К.Н.не установяват извършването на подобни
дейности. Отделно от изложеното, съгласно чл. 4, ал. 7 от договора,
изпълнителят няма задължение да извършва ремонт на общи части на комплекса.
По изложените съображения искът за главницата е
неоснователен и недоказан, поради което е неоснователен и акцесорния иск за
мораторна лихва.
Поради съвпадението в крайните изводи на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При горния изход на делото и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, на въззиваемите - ответници следва да се присъдят своевременно
поисканите и доказани въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 1300 лв. От въззивника е направено своевременно възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, което е основателно. С оглед
фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника на
въззиваемите процесуални действия, възнаграждението следва да бъде намалено до
размера на сумата 350 лв. /при минимален размер по чл. 7, ал.2, т. 2 НМРАВ в
размер на 316. 03 лв./
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.03.2019г. по гр.д. № 57229/2017г.
на СРС, I ГО, 43 състав.
ОСЪЖДА „Ф.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на А.М.Е. и Г.Ч.Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 350 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.