№ 1932
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
в присъствието на прокурора М. Д. М.
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221100108254 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. М. С., с
ЕГН:********** и адрес:гр.Стара Загора, ул.*******, срещу Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2 и Софийски районен съд, с адрес: гр. София,
бул. *******, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от взетата мярка за неотклонение “задържане под стража“ по НОХД
№ 9804/2020г. по описа на СРС, 13-ти състав, която впоследствие е била отменена, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2022г. до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът твърди, че на 06.04.2022г. е имало насрочено открито съдебно заседание по
НОХД № 9804/20г. по описа на СРС, 13-ти състав, в което е следвало да се изслуша
съдебно-психиатрично-неврологична експертиза, за която е трябвало да бъдат назначени
трима експерти (психолог, психиатър и невролог). По делото са били назначени само
психиатър и невролог, поради което и ищецът се явил на освидетелстване само при двамата
експерти. По делото нямало назначен психолог, поради което и ищецът не се явил за
освидетелстване пред него, поради което и експертното заключение не било изготвено.
Предвид неизготвяне на експертизата ищецът уведомил писмено съда, че няма да се яви по
делото, тъй като без експертиза, то ще бъде отложено. Ищецът подчертал, че е социално
слаб, тежко болен и безработен от 9 години, и освен това живее в гр. Стара Загора, като не
може да си позволи пътни разходи до гр.София. На проведеното открито съдебно заседание
съдът отложил разглеждането на делото, но по искане на Прокуратурата на Република
България наложил мярка на неотклонение "задържане под стража" на ищеца, въпреки
липсата на вина у ищеца за отлагане на съдебното заседание.
След проведеното съдебно заседание ищецът се уведомил за резултата от същото.
Ищецът се уплашил, притеснил се и не можел да спи, а когато заспивал сънувал кошмари с
1
арести. Ищецът твърди, че се укрил за да не бъда задържан.
Ищецът обжалвал протоколното определение от съдебно заседание на СРС от
06.04.2022г. С протоколно определение №843/21.04.2022г. по ВЧНД № 20221100601446
СГС отменил мярката на неотклонение "задържане под стража" на ищеца. Същият разбрал
за това определение на 27.04.2022г., тъй като се бил укрил от страх, че може да бъде
арестуван.
Ищецът твърди, че наложената му незаконна мярка за неотклонение го довела до
тотален психически срив, като го принудила да се укрива, за да не бъда арестуван, което
допълнително се отразило на психиката му. Освен това било нарушено правото на свободно
придвижване за 21 дни, тъй като имало опасност да бъде задържан.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от СРС, с който
процесният иск срещу СРС е оспорен изцяло по основание и размер, поради което и се иска
отхвърлянето му като неоснователен. Съгласно ТР № 5/15.06.2015 г. по ТД № 5/2013 г. на
ОСГК на ВКС, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за
вреди по чл.2 ЗОДОВ (ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г.) само в
случаите по ал.1, т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или
принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно
основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде
отменено като незаконосъобразно. Поради това и същият не е легитимиран да отговаря по
процесния иск.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от Прокуратурата
на Република България, с който процесният иск е оспорен изцяло по основание и размер,
поради което и се иска отхвърлянето му като неоснователен. Неимуществените вреди
подлежат на доказване ,а не се предполагат. Възразява се, че по делото не са
ангажирани доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Предявеният
срещу Прокуратурата на Република България иск за обезщетяване на неимуществени
вреди е в изключително завишен размер и не отговаря на твърдените вреди, на
икономическия стандарт в България и на съдебната практика по аналогични случаи /
включително тази на ЕСПЧ/.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта:
Постоянната съдебна практика приема, че правната квалификация на спорното право
е служебно задължение на съда. Правната квалификация на спорното право се определя от
съда въз основа на заявените от ищеца основание и петитум, като същият не е обвързан от
дадената от страните правна квалификация. В процесния случай съдът намира, че са
предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.1
ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди от задържане под стража като мярка за
неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание. В исковата
молба няма изложени факти и петитум на иск с правно основание чл.2в ЗОДОВ.
Постоянната съдебна практика приема, че процесуалната легитимация на страните се
определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е
носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор
материално право. При проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна,
съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. В този смисъл
е и задължителната за съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с
решение от 06.06.2011г. по гр. д. № 47/2010 г. на ВКС, III г.о.
2
Съгласно ТР № 5/15.06.2015 г. по ТД № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, съдът е
легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ
(ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г.) само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 за
прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински
мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда
на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. В
същото ТР е прието, че съдът не е легитимиран да представлява държавата по искове за
обезщетение за вреди от задържане под стража като мярка за неотклонение, когато то е
отменено поради липса на законно основание. Легититимирана да представлява
държавата в тези случаи е Прокуратурата на Република България.
Предвид гореизложеното съдът намира, че съдът като процесуален субституент не
е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2, ал.1,
т.1 ЗОДОВ, поради което и производството по делото спрямо СРС следва да бъде
прекратено като недопустимо. В този смисъл са и Определение №89/01.04.2016г. по гр.д.
№240/2016г. на ВКС, I г.о., и Определение №465/25.04.2027г. по гр.д.№4265/2016г. на ВКС,
IV г.о. и др.
По основателността:
Видно от приложеното НОХД № 9804/2020г. по описа на Софийски районен съд,
Н.О., 13 състав, същото е образувано въз основа на обвинителен акт по досъдебно
производство № 1626/2019 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 33392/2019 г. по описа на
СРП, с който обвиняемият М. М. С. е привлечен към наказателна отговорност за
престъпление по чл. 325, ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 НК.
В съдебно заседание на 15.02.2022 г. подсъдимият се е явил лично. Даден е ход на
делото и съдът е отложил същото за друга дата за събиране на доказателства (допуснати и
назначени са комплексна СППЕ и СМЕ).
По делото е постъпила молба с вх. № 21005719/15.03.2022г. от подсъдимия М. С. с
искане, че при неизготвяне в срок на заключението по допуснатата експертиза, делото
следва да бъде пренасрочено за друга дата, „тъй като без тази експертиза заседанието е
безсмислено“.
В съдебно заседание на 06.04.2022 г. подсъдимият не се е явил, като с обжалваното
определение районният съд му е изменил мярката за неотклонение „подписка“ в „задържане
под стража“ с мотивите, че подсъдимият е редовно уведомен за съдебното заседание, но не
се явява, като нито твърди, нито представя доказателства за причина, която да го е
възпрепятствал да се яви. Същият е предупреден за правните последици от неизпълнение на
задължението си да се явява в съдебно заседание. Изтъква се, че това не е първото неявяване
на подсъдимото лице, като при предходно неявяване е изложил твърдения за уважителни
причини, но не е представил доказателства за тях въпреки указанията на съда.
С Определение № 843/21.04.2022 г. по ВЧНД № 1446/2022г. на СГС, НО, I въззивен
състав, е отменено протоколно определение от 06.04.2022 г., постановено по НОХД №
9804/2020 г. по описа на СРС, Н.О., 13 състав, с което е изменена взетата спрямо
подсъдимия М. М. С. мярката за неотклонение „подписка“ в мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Със същото определение е потвърдена мярката за неотклонение
„подписка“. Същото определение е влязло в сила незабавно, като препис от същото е
изпратено на Началник Областно звено „Следствени арести“, находящ се в гр. София на
бул. „Д-р Г. М. Димитров” № 42, за сведение и изпълнение, като дава указания подсъдимото
лице да бъде незабавно освободено освен ако не се задържа на друго основание.
По делото няма данни мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо ищеца
да е приведена в изпълнение, а и самият ищецът твърди, че се е укрил за да не бъде
задържан.
3
За да бъде основателен иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ ищецът следва да докаже
елементите на следния фактически състав: наличие на незаконосъобразна мярка за
неотклонение „задържане под стража“, която е отменена по реда на инстанционния контрол
от горестоящ съдебен орган; настъпили вреди (имуществени и/или неимуществени);
причинно-следствена връзка между мярката и настъпилите вреди.
В процесния случай безспорно е налице незаконосъобразна мярка за неотклонение
„задържане под стража“, която е наложена на ищеца на 06.04.2022г. от СРС, и която е
отменена от СГС на 21.04.2022г.,т.е. същата е била валидна мярка на процесуална принуда в
продължение на 15 дни.
За да отмени мярката за неотклонение въззивният съд е изложил съображения, че
„задържането под стража“ е най-тежката мярка за неотклонение, която с най-висок
интензитет засяга правата на обвиняемия, респ. на подсъдимия, сред които водещото е
ограничението на правото на лична свобода и неприкосновеност. Ето защо тя следва да се
определи като най-подходяща измежду останалите мерки за неотклонение, когато целите,
визирани в разпоредбата на чл. 57 НПК, не могат да бъдат постигнати по друг начин.
Въззивният съд е приел, че към датата на вземането на същата мярка не са били налице
условия за толкова интензивна намеса в личната свобода на подсъдимия, като е бил наличен
друг процесуалноправен инструмент (а именно принудително довеждане на лицето), който
(предвид процесните обстоятелства) се явява пропорционален на обществения интерес от
осигуряване на срочното провеждане на съдебното производство.
Настоящият състав на съда намира, че в процесния случай в личен и социален план,
ищецът е изпитвал обичайните притеснения, страх, потиснатост, чувство за срам и
неудобство от наложената му мярка за процесуална принуда. Същият е търпял ограничение
в личната си свобода и правото си на придвижване в пространството, включително социална
изолация. Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е търпял неимуществени вреди
в пряка връзка с процесната мярка за неотклонение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай са налице всички
елементи от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, обосноваващи незаконност на
действията на прокуратурата. Отговорността следва да се ангажира в лицето на
прокуратурата, тъй като тя е процесуалния субституент на държавата в исковете по чл.2,
ал.1, т.1 ЗОДОВ съгласно ТР № 5/15.06.2015 г. по ТД № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС.
Дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се
определи по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. При определяне размера на
обезщетението съдът отчита обстоятелството, че незаконната мярка за неотклонение е
съществувала относително кратък период от 15 дни. В същото време тази мярка е
съществувала като опасност да бъде приведена в действие, но така и не е била изпълнена
ефективно, като ищецът не е бил задържан за изпълнение на мярката.
Съгласно постоянната практика на ВКС по приложението на ЗОДОВ ищецът не е
длъжен да твърди и доказва преживения обичаен страх от задържането под стража и
получения обичаен дискомфорт от упражнената принуда, тъй като те следват от закона.
Не са събрани доказателства да са настъпили трайни, тежки и необратими увреждания
на психиката на ищеца, незаконосъобразната мярка на процесуална принуда не е оказала
влияние върху психиката му към настоящия момент.
Предвид гореизложеното и като взе предвид чл.52 ЗЗД настоящият състав намира, че
сумата от 300,00лв. най- точно би репарирала претърпените от ищеца неимуществени вреди
от процесната незаконосъобразна мярка за неотклонение.
За разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 30000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
4
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетението за вреди от деликт се дължи от момента на
увреждането, тъй като това е най-ранният момент, към който то може да бъде определено.
Обезщетението за вреди от незаконосъобразна мярка за неотклонение „задържане под
стража“ се определя и съответно се дължи към влизането в сила на отмяната и, тъй като от
този момент се прекратяват увреждащите въздействия върху личната сфера на пострадалия.
В съответствие с диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира законна
лихва върху главницата, считано от 27.04.2022г., то и същата следва да му бъде присъдена
то този момент до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ, при частично уважаване на иска, съдът следва да осъди
ответника да заплати разноските по производството и да заплати на ищеца внесената
държавна такса. В случая ищецът е бил освободен от заплащане на такси и разноски, поради
което и такива не са направени, съответно не следва да бъдат присъждани. Съдът намира, че
не следва да осъжда ПРБ да заплаща държавна такса по сметка на СГС, тъй като същият
ответник е освободен от заплащане на държавна такса в производството по ЗОДОВ с оглед
ТР по т.д.7/2014г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ ответникът има право на разноски и
при прекратяване на делото. Ответникът СРС претендира направените по делото разноски,
като същият е бил представляван в настоящето производство от Ръководител сектор
„Правно обслужване“. На основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ, вр. чл. 37 Закона за правната
помощ, вр. чл.25 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния
интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., което и следва да му бъде
присъдено.
Съгласно Решение № 10 от 29.09.2016 г. на КС по к. д. № 3/2016 г. независимо от
това, дали процесуалния представител на страната е на длъжност „юрисконсулт“ или на
друга длъжност, след като той е осъществил процесуалното представителство въз основа на
редовно пълномощно, издадено от представляващия страната, след като представителят
притежава юридическо образование и правоспособност, страната има право на
юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл са и Определение №510/26.10.2017г. по
в.гр.д.№2346/2017г. на ВКС, IV г.о., и Определение № 78/16.04.2020г. по гр.д.№ 16/2020г.
на ВКС, ІV г.о. и др.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска, предявен от М. М. С., с
ЕГН:********** и адрес:гр.Стара Загора, ул.*******, срещу Софийски районен съд, с
адрес: гр. София, бул. *******, с правно основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от взетата мярка за неотклонение
“задържане под стража“ по НОХД № 9804/2020г. по описа на СРС, 13-ти състав, която
впоследствие е била отменена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
5
Витоша № 2, да заплати на М. М. С., с ЕГН:********** и адрес:гр.Стара Загора,
ул.*******, основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, сумата от 300,00лв. /триста лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от взетата мярка за неотклонение
“задържане под стража“ по НОХД № 9804/2020г. по описа на СРС, 13-ти състав, която
впоследствие е била отменена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата му до пълния предявен размер на иска от 30 000
(тридесет хиляди) лева.
ОСЪЖДА М. М. С., с ЕГН:********** и адрес:гр.Стара Загора, ул.*******, да
заплати на Софийски районен съд, с адрес: гр. София, бул. *******, сумата от 100,00лв.,
представляваща направени разноски за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6