№ 400
гр. П., 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на седемнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Капка Сп. Станчева
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720103854 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 4005/21.07.2021 г., уточнена с молба с вх.
№ 48/05.01.2022 г., подадена от „Топлофикация-П.“ АД, с която се иска да се признае
за установено, че Л. В. М. дължи сума в размер на 648,63 лева, представляваща
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот-
“Магазин Детски рай”, находящ се до кино К. в гр. П., с адрес гр. П., ул. „С.“ № 33, за
периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. и м. 08.2020 г., както и сумата от 86,47 лева –
лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.04.2020 г. до 12.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 281
от 01.06.2021 г. по ч.гр.д. № 2647/2021 г. на ПРС. При условията на евентуалност, ако
не бъде уважен главният иск, се иска Л. В. М. да бъде осъдена да заплати на
“Топлофикация – П.” АД сума в размер на 648,63 лева, с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран имот- “Магазин Детски рай”, находящ се до кино К. в гр. П.,
за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. и м. 08.2020 г., както и сумата от 86,47 лева
– лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.04.2020 г. до 12.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение, възникнало от момента на откриване на партида с
абонатен номер № FIRM86580 на името на ответника, като титуляр на сметката и
купувач на топлинна енергия за топлофицирания обект, от което правоотношение
произтича претендираното вземане на топлофикационното дружество. По предявения
1
евентуален иск ищецът твърди, че, ако се приеме, че между страните липсва
облигационна връзка за доставка на топлинна енергия до процесния топлофициран
имот, то ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца със стойността на
доставената до собствения му имот топлинна енергия, с което се е намалило
имуществото на топлофицираното дружество. Сочи се още, че въпреки отправените от
ищеца покани за заплащане на дължимите суми, ответникът не е заплатил стойността
на доставената и потребена топлинна енергия.
С исковата молба са представени извлечение от сметка и копие от вестник
“СъП.” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди. Направено е искане да бъде изискано делото, по което се е развило
заповедното производство. Прави се искане за допускане на съдебнотехническа
експертиза и съдебноикономическа експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба, както и за издаване на съдебни удостоверения. Моли се ответникът да бъде
задължен на основание чл. 190 ГПК да представи документ за собственост на
процесния имот.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба,
подаден от Л. В. М., чрез пълномощника адв. Д.М., с който исковете се оспорват по
основание и размер. Изложени са съображения за нередовност на исковата молба и за
недоказаност на исковете. Твърди се, че ответницата няма качеството на потребител на
топлинна енергия, като се оспорва начинът на формиране на задълженията и
методиката за отчитане на потребената топлинна енергия. Претендират се разноски.
Във възражението по чл. 414 ГПК ответницата е заявила, че не е налице яснота
относно начина на формиране на задължението предвид обстоятелството, че
процеснията имот представлява самостоятелна сграда, в която е монтирана
хоризонтална инсталация, което прави услугата индивидуална, а отчетите на
монтираните уреди са с нулеви стойности, поради което не следва да дължи суми за
отопление на общи части, каквито имотът няма.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото са приложени извлечение от сметка и общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди на „Топлофикация-П.“ АД.
От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 34, том V, рег.
№ ****, дело № 779 от 2008 г. се установява, че на 23.12.2008 г. ответницата Л. В. М. е
придобила собствеността върху процесния топлофициран имот- “Магазин Детски
рай”, находящ се до кино К. в гр. П., с адрес гр. П., ул. „С.“ № 33.
По делото са приети като писмени доказателства заявление-декларация за
откриване на партида за небитови нужди с вх. № 2947/02.10.2015 г., подадено от Л. В.
М. до ищцовото дружество, както и сключен между „Топлофикация-П.“ АД и
ответницата договор № ****/06.10.2015 г. за продажба на топлинна енергия за
небитови нужди за процесния топлофициран имот. Договорът е със срок от 5 години,
считано от 01.10.2015 г.
Представени са също така и входящи ноемера на подадени документи в НЕЛБО
ЕАД, но по делото не се установи какви точно са тези документи и дали представляват
жалби, както ответницата твърди, съответно срещу какво са подадени същите.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза.
От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, в
която е въведена сустема за дялово разпределение преди процесния период, като
изравнителни сметки от “Нелбо” АД са изготвяни от 2006 г. досега. Между
топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор
2
след въвеждане на Общите условия за продажба на топлинна енергия на небитови
потребители, като времето на тяхното действие обхваща процесния период. От
заключението се установява, че за процесния период топломерът е преминал
задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се
използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни.
Количеството топлинна енергия и технологичните разходи са определени правилно
съгласно методиката приложение към Наредба №16 – 334 от 06.04.2007 г. Изпълнено е
изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия за стопански нужди между потребителите. Не е
констатирана разлика между доставената и разпределената енергия.
Съгласно заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна
енергия за БГВ- прогнозно. При годишния отчет е установено, че няма разход за топла
вода в имота, което е отразено в индивидуалните изравнителни сметки и начислените
суми са сторнирани. През лятото на 2019 г. топлата вода е запечатана и нови суми за
потребена топла вода не са начислявани.
През процесния периода топлинна енергия за отопление не е използвана, не са
начислявани и суми за това. През 2019 г. отоплителните тела в имота са демонтирани,
което е отразено в годишните индивидуални сметки за имота за този период.
Разходът за топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от
сградната инсталация, е определен по изчислителен път. Той е част от общия разход,
отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на
отоплявания имот по проект- 151 куб.м. Начислен е разход за топлинна енергия само
през зимния сезон за времето, през което е работила отоплителната инсталация.
Определените суми за компонентата „сградна инсталация“ са отразени в
индивидуалната изравнителна сметка за имота.
Вещото лице е посочило, че начислените суми по компоненти за разпределяна
топлоенергия, са коректни и пресметнати в съответствие с методологията, утвърдена
от действащата по време на процесния период нормативна уредба. Експертът
конкретизира, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния период е в
размер на общо 648,63 лева, от които БГВ-7,12 лева, Отопление- 514,91 лева,
изравнителни сметки и корекции- 97,62 лева, както и вноска дялово разпределение-
28,98 лева.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че уредът за дялово разпределение е
монтиран в абонатната станция, която е разположена в сутерена на сградата. Тази
абонатна станция е за целия комплекс от магазини, но има и вторичен измервателен
уред, който е за измерване на разхода за топлинната енергия за външната част, където
са магазините и фризьорските салони, намиращи се в едноетажна сграда- архитектурен
ансамбъл. Вещото лице посочва, че за процесния топлофициран имот е начислена само
сградна инсталация, тъй като отоплителните тела са демонтирани.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице по
съдебнотехническата експертиза. При изготвяне на експертизата вещото лице е
работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни
във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На
следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил
всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на
общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че начислените
суми са за отопление на общите части на сградата, тъй като е установено, че същите са
3
за БГВ, сградна инсталация и вноска дялово разпределение. Съгласно § 1., т. 3 от ДР
наНАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) "Инсталация в
сграда" или "сградна инсталация" е съвкупността от главните вертикални и
хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела,
както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната
станция до имотите на клиентите. Когато към една абонатна станция са присъединени
повече от една сграда, всеки от присъединителните топлопроводи е елемент на
съответната инсталация в сградата. Следователно ответницата като потребител на
топлинна енергия дължи начислените от ищеца суми за сградна инсталация,
независимо от това дали нейният имот е свързан с вертикален или хоризонтален
разпределителен водопровод до абонатната станция на сградата, находяща се в гр. П.,
ул. „С.“ № 33.
По делото е приета и изслушана и съдебноикономическа експертиза, която съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвена. В счетоводните регистри на
топлофикационното дружество е отразено, че за процесния период от 01.02.2019 г. до
30.04.2020 г. и м. 08.2020 г. общата начислена сума за главница за доставена и ползвана
топлинна енергия е в размер на 648,63 лева, а общият размер на лихвата за забава за
периода от 09.04.2020 г. до 12.04.2021 г. възлиза на 86.47 лева. В таблица 1 към
заключението са отразени падежите на всяко месечно задължение за топлинна енергия
съобразено с клаузите на Общите условия на дружеството ищец. Към задължението на
ответника в счетоводството на ищеца са отразени изравнителните сметки, издадени от
фирмата за дялово разпределение за отопление и вода за периода от 01.02.2019 г. до
30.04.2020 г. и м. 08.2020 г. В ищцовото дружество не е установено плащане по дълга
от ответника за исковия период.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Главните искове са предявени по реда на чл. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК и са с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При
условията на евентуалност са предявени искове с правна квалификация чл. 59, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по главните искове е да докаже, че страните се намират в
договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за процесния имот и
период, както и че за този период е доставил до процесния имот претендираното
количество топлинна енергия.
По евентуалните искове ищецът следва да докаже: 1) наличието на имуществено
разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца; 2) връзка между обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и
обедняването.
Приложено е ч.гр.д. № 2647/2021 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
по заявление на “Топлофикация-П.” АД с вх. № 1396/31.05.2021 г., е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК № 281 от 01.06.2021 г. срещу длъжника Л. В. М. за
вземанията, предмет на предявените искове. В законоустановения срок по чл. 414 ГПК
срещу заповедта е подадено възражение от дъжника и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни
искове за съществуване на вземанията.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени
доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
4
ответникът е собственик на процесния имот- “Магазин Детски рай”, находящ се до
кино К. в гр. П., с адрес гр. П., ул. „С.“ № 33. С оглед на това топлоснабдяването на
имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – въз основа на
писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносното предприятие ии
клиентите на топлинна енергия за стопански нужди.
Между ответницата и ищцовото дружество е сключен договор №
****/06.10.2015 г. за продажба на топлинна енергия за небитови нужди за процесния
топлофициран имот, който е бил действащ за процесния период.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва
да установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота е
доставена топлинна енергия на стойност 648,63 лева за процесния период от
01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., която ответницата дължи, доколкото не се установи да е
извършила плащания. Следва да се присъди и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата като законна последица от уважаването на иска и
съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно
клаузите на договора, сключен между страните, потребителят е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок, след
изтичане на периода, за който се отнасят, като в случай на забава дължи
обезщетение(лихви) в размера по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Следователно вземането за цената
за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория
месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните
месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава, дължимо от
ответницата, е в размер на 86,47 лева – лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.04.2020 г. до 12.04.2021 г.
Горното налага извод за основателност на предявените искове.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото и заповедното производство.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните
разноски: 25 лева- държавна такса, 100 лева- юрисконсултско възнаграждение и 350
лева- възнаграждения за вещи лица, т. е. направените разноски са в общ размер на 475
лева.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 75
лева, както следва- 50 лева- юрисконсултско възнаграждение и 25 лева- държавна
такса.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК от “Топлофикация-П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу Л. В. М., с ЕГН
5
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. П., ул. “К.“ № 48, вх. Б, ет. 2, ап. 16,
искове с с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Л. В. М. ДЪЛЖИ на “Топлофикация-П.” АД сума в размер на 648,63 лева
/шестстотин четиридесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот-
“Магазин Детски рай”, находящ се до кино К. в гр. П., с адрес гр. П., ул. „С.“ № 33, за
периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. и м. 08.2020 г., както и сумата от 86,47 лева
/осемдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/ – лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.04.2020 г. до 12.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
размера на главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 31.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 281 от 01.06.2021 г. по ч.гр.д. №
2647/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Л. В. М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. П., ул.
“К.“ № 48, вх. Б, ет. 2, ап. 16, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация-П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” сумата в размер на 475 лева /четиристотин седемдесет и пет лева/,
представляваща направени разноски в настоящото производство, и сумата от 75 лева
/седемдесет и пет лева/- разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 2647/2021
г. на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6