М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 2196 по описа на ПРС за 2018
година,
ІІ н. с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала пред Районен съд гр.Пловдив
обвинение спрямо подсъдимия С.И.К. ***, ЕГН **********
за престъпление по чл.326,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от
НК за това, че на 10.11.2017г. в гр.Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, е предал по телефон – като е инициирал 3 броя
повиквания от мобилен телефон ”Нокия RM-1037” с ИМЕЙ ***със СИМ
карта с абонатен номер *** към МВР – Дирекция ”Национална система
112”, неверни повиквания за тревога, а именно: - че е поставил атомна бомба в сградата на 03 РУ при ОД МВР гр.Пловдив; - че ще взриви Дирекция ”Национална система 112” при МВР и че ще
взриви себе си и други хора; - че е
поставил бомба в сградата на 03 РУ при ОД МВР гр.Пловдив.
Представителят на Районна прокуратура
гр.Пловдив поддържа обвинението по посочената в обвинителния акт правна
квалификация на деянието. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му
наложи наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. Взема становище и за веществените
доказателства по делото.
Адв.Г.И. – служебен защитник на подсъдимия
не оспорва извършеното от подзащитния му и излага доводи относно наличието на
основанията за приложение разпоредбата на чл.93, т.9 от НК и прекратяване на
наказателното производство като маловажно.
Подсъдимият С.И.К. редовно призован, в
съдебните заседания не се явява. Делото се разгледа в негово отсъствие със
съгласието на представителят на РП Пловдив и защитата на подсъдимия.
Съдът като съобрази доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подсъдимият С.И.К. е роден на *** година в гр.С., живущ ***, б., български гражданин,
с основно образование, женен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият е
инвалид по рождение и живее сам в гр.Пловдив, без семейна подкрепа. За
придвижване ползва инвалидна количка . Женен, с пет деца. Безработен.
Пенсионер по болест.
От приетата по делото справка
съдимост на подсъдимия К. /лист 13-14 от наказателното/ съдът намира като
установено, че същия е осъждан с 6 влезли в сила съдебни актове както следва:
1. С присъда № 125/12.07.1977г. по НОХД № 125/1977г. по описа на Окръжен
съд гр.Пловдив, влязла в сила на 22.11.1977 г., е признат за виновен за
извършено на 03.03.1977г. в гр.Пловдив престъпление по чл.252, ал.1, пр.1, вр.
чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода в
размер на една година, изпълнението на което било отложено с изпитателен срок
от четири години.
По отношение на това осъждане е бил реабилитиран с определение от
29.05.1984г. на ПОС по НЧД № 42/1984г., в сила от 06.06.1984г.
2. С присъда № 302/14.12.1978г. по НОХД № 981/1978г. по описа на Районен
съд гр.Пловдив, влязла в сила на 21.12.1978г., е признат за
виновен за извършено през 1978г. в с.Йоаким Груево престъпление по
чл.191, ал.1 от НК и му е наложено наказание осем месеца поправителен труд и
обществено порицание. На основание чл.43, ал.5 от НК наказанието поправителен
труд е било заменено с Глоба в размер на 100 лева.
С определение от 29.05.1984г. по НЧД № 42/1984г. по описа на ПОС, в сила
от 06.06.1984г. е реабилитиран по отношение на наложените му наказания по НОХД
№ 125/1977г. и по НОХД № 981/1978г.
3. С присъда от 29.09.1993г. по НОХД № 14/1993г. по описа на Окръжен съд
гр.Пловдив, в сила от 15.07.1994г., е признат за виновен за извършено на
25.04.1992г. в с.Кадиево престъпление по чл.118, вр. чл.116, т.3, пр.1, т.6,
пр.2 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет години.
С определение от 27.04.1995г. на Софийски градски съд е бил условно
предсрочно освободен с изпитателен срок от две години и шестнадесет дни.
4. С определение № 423/15.11.2005г. по НОХД №1099/2005г. по описа на
Районен съд гр.Пловдив, в сила на 15.11.2005г., е одобрено споразумение с което
е бил признат за виновен за извършено на 31.03.2003г. престъпление по чл.194,
ал.1 от НК и му е наложено наказание Пробация за срок от една година и три
месеца.
С определение от 18.01.2007г. по
ЧНД № 3740/2006г., в сила от 26.10.2007г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив му
са наложени пробационни мерки Задължителна регистрация по настоящ адрес и
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.
С определение от 31.01.2008г. по
ЧНД № 2147/2007г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив е заменено отчасти
наложеното с определение по ЧНД № 3740/2006г. по описа на ПОС наказание
Пробация за срок от две години с наказание лишаване от свобода, в размер на пет
месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим. Определението е
изменено с Определение № 105/09.05.2008г. по ЧНД № 158/2008г. по описа на
Пловдивски апелативен съд, като се намалява наказанието пет месеца лишаване от
свобода на три месеца лишаване от свобода и е влязло в сила на 09.05.2008г.
Наказанието лишаване от свобода е било
изтърпяно на 05.09.2008г.
5. С определение № 130/15.02.2013г. по НОХД №
810/2013г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, в сила от 15.02.2013г. е
одобрено споразумение с което е признат за виновен за извършено на
12.02.2013г.в гр.Пловдив престъпление по чл.326, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и
му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Наказанието е изтърпяно на 12.06.2013г.
6.
С присъда № 381/07.12.2015г. по НОХД № 4140/2015г. по описа на Районен
съд гр.Пловдив, потвърдена с Решение № 109/21.04.2016г. по ВНОХД № 864/2016г.
по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, в сила от 21.04.2016г. е признат за виновен
за извършено на 10.11.2014г. в гр.Пловдив престъпление по чл.326, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на
осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Наказанието е изтърпяно на 09.01.2017г.
Посочените осъждания не са определящи
за правната квалификация на деянието предмет на настоящето дело,
Подсъдимият С.И.К. е с призната 100 % трудова неработоспособност с
потребност от чужда помощ, според последното издадено му експертно решение на
ТЕЛК – под № 5364 от 192 от 17.11.2017г. на трети състав на ТЕЛК при УМБАЛ
„Пловдив”АД гр.Пловдив, страдащ от последици след преживян в ранно детство
полиомиелит. Съгласно амбулаторен лист № 001857/09.11.2017г. подсъдимият К. не
може да се придвижва без помощно средство – инвалидна количка.
На
10.11.2017 година подсъдимият С.И.К. се намирал в обитавано от него жилище,
находящо се в гр. Пловдив, ул.„Х.Т.“ № ** и употребявал алкохол, като бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване.
В
21.40 часа на 10.11.2017г. подсъдимият С.К. от мобилния си телефон „Нокия
RM-1037” с ИМЕЙ **** със СИМ карта с абонатен номер *** позвънил на ЕЕН 112 на
Дирекция „Национална система 112” – регистриран разговор в 21.40.52 ч. в
Районен център 112 – Кърджали. В разговора подсъдимият К. заявил, че бил
поставил атомна бомба в Трето районно управление в гр.Пловдив, представил се
като „бомбаджията“ и заявил на оператора на тел.112, че ще ги гръмне.
Малко
след това – в 21.44 часа на 10.11.2017г.,
подсъдимият К. отново се обадил
от телефона си „Нокия RM-1037” с ИМЕЙ **** със СИМ карта с абонатен номер *** на ЕЕН 112
на Дирекция „Национална система 112” – регистриран разговор в 21.44.28 ч. в Районен център 112 – Кърджали и в проведения разговор
отново се представил като „бомбаджията“, съобщил на оператора на тел.112, че ще
ги взриви, заявил, че ще направи живота тежък на общината и на прокуратурата,
както и че ще взриви себе си и заедно с него щели да изгорят и други хора и щял
да взриви целия гр. Пловдив.
Последвали
още няколко обаждания от страна на подсъдимият К. на същата дата 10.11.2017г. до
тел. 112, в които той заявявал, че Община Пловдив, заслужавала да бъде
взривена, оплаквал се от труден живот, завил, че му идвало да излезне и да убие
всеки, че той бил терорист, заплашвал, че някои хора ще имат проблеми и прочие.
В
22.15 ч. на 10.11.2017г. отново подсъдимият К. се обадил от
телефона си „Нокия RM-1037” с ИМЕЙ **** със СИМ карта с абонатен номер ***
позвънил на ЕЕН 112 на Дирекция „Национална система 112” в Районен център 112 –
Кърджали и съобщил на приелия разговор оператор, че бил поставил бомба в Трето
РПУ в гр. Пловдив, представил се като „Бай С.“ и заявил, че е сложил бомбата и
тази вечер ще ги бомбардира, след което заявил, че няма да ги остави на мира и
че „или ще се оправят или…или…“.
Около 21.44 часа на същата дата - 10.11.2017 г., от Районен център 112 –
Кърджали изпратили съобщение до Трето РУ на ОДМВР гр.Пловдив, гласящо „Сложил
съм атомна бомба в 3-то РУ“, а като подател на тревожния сигнал бил посочен
абонат с телефонен номер ***. Съобщението било прието от свидетел И.Т. – ****
при 03 РУ гр.Пловдив. Свидетел Т. веднага уведомил за случилото се дежурния по
управление – инспектор Н.К., който от личния си мобилен телефон набрал
телефонен номер *** и започнал разговор с подсъдимия С.К., който му се
представил с имената си и предоставил местонахождението си, а именно адрес в
гр.Пловдив, ул.„Х.Т.“ № **. Свидедетл Т. изпратил на посочения адрес автопатрул
от служители на 03 РУ в състав свидетел Б.В. и полицай К. М.. Свидетелите В. и М.
посетили цитирания адрес и на място установили подсъдимия С.И.К., който миришел
на алкохол и бил във видимо нетрезво състояние. Подсъдимият К. попитал
полицейските служители дали са отишли при него във връзка с това, че той се е
обадил за бомба. Подсъдимият К. взел намиращия се до леглото му мобилен телефон
и бил отведен от полицейските служители в сградата на Трето РУ гр.Пловдив,
където пред свидетел И.Т. заявил, че от мобилния си телефон е звънял на тел.112
и е завил на оператора, че е поставил бомба в Трето РУ гр. Пловдив.
При условията на чл.164 ал.1 от НПК във връзка с образуваното БП №
561/2017г. по описа наТрето РУ гр.Пловдив спрямо С.К. били извършени действия
по разследването – обиск и изземване, при които били иззети следните веществени
доказателства – 1 брой мобилен телефон „Нокия RM-1037” с ИМЕЙ **** и 1 брой СИМ
карта с надпис „БОБ“ с № ****. Действията по разследването били одобрени с
разпореждане на съдия при ПРС по ЧНД № 7320/2017г. по описа на Районен съд
гр.Пловдив.
С.К. бил задържан за срок до 24 часа на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Привлечен
като обвиняем С.К. не е взел отношение относно вината си и се е възползвал от
правото си да не дава обяснения.
В хода на разследването по досъдебното производство
е била назначена и изготвена съдебно –
медицинска експертиза, по която съгласно заключението на вещото лице д-р З.Н., С.К. е с нарушение на движенията в долен десен
крайник – скъсяване на същия, слаба мускулатура, невъзможни движения, както и с
невъзможни движения на долен ляв крайник и се придвижва с инвалидна количка,
като освен затрудненото му придвижване, няма други пречки за участието му в
наказателното производство.
В хода на разследването по досъдебното
производство е била назначена и изготвена съдебно
– психиатрична експертиза, по която съгласно заключението на вещото лице д-р М.П., С.К. не се води на диспансерно
наблюдение в ЦПЗ-Пловдив и не страда от психично заболяване. Към момента на
инкриминираното деяние С.К. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване и
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи
постъпките си. Според вещото лице С.К. е психично здрав и може да участва
пълноценно във всички етапи на наказателния процес, да се заящитава сам и да
дава достоверни обяснения относно фактите, имащи значение за делото.
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията
на свидетелите И.Ж.Т. и Б.А.В. дадени в хода на съдебното следствие, от
заключенията на вещите лица д-р З.Н. и
д-р М.П. по изготвените съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи, справка
за обаждания на ЕЕНСП 112, протокол за
оглед на веществени доказателства – мобилен телефон, протокол за обиск и
изземване, протокол за оглед на веществени доказателства – един брой СД
изпратен от ЕЕН 112 на Дирекция „Национална система
112” в Районен център 112 – Кърджали съдържащ 8 броя информационни файла,
експертни решения, амбулаторни листове, епикризи, характеристична справка,
справки за съдимост, от веществените доказателства – диск CD – R /приложено на
л.66 от досъдебното производство/ с 8 броя
аудиозаписи на аудиофайлове и 8 броя снимки на електронни карти, мобилен
телефон „Нокия RM-1037” с ИМЕЙ **** и 1 брой СИМ
карта с надпис „БОБ“ с № ****
В хода на досъдебното производство привлечения като обвиняем С.К. е
ползвал правото си и не е давал обяснения по предявеното му обвинение. Редовно
призован в съдебно заседание подсъдимия не се явява и не е давам обяснения.
Поради изложеното съдът е в обективна невъзможност да вземе отношение по достоверността
на неговите обяснения и тяхното кредитиране и ползване при постановяването на
крайния съдебен акт.
Съдът кредитира показанията на свидетелите по
делото И.Ж.Т. и Б.А.В. дадени в хода на съдебното следствие в разпит
пред съдебния състав при условията на гласност и непосредственост, тъй като
същите са последователни, логични, взаимнодопълващи се и непротиворечащи си,
съответстващи на останалите писмени и веществени доказателства. От показанията
на свидетелите Т. и В. съдът намира като надлежно установено, че подсъдимият К.
е познат на полицейските служители, както и фактите и обстоятелствата от значение за делото, свидетелите са възприели при
изпълнение на служебните си задължения на инкриминираната дата. Показанията на
тези свидетели не внасят никакви съмнения у съда относно релевантните за делото
факти с оглед на повдигнатото спрямо С.К. обвинение.
Съдът кредитира
заключенията на вещите лица д-р З.Н. и д-р М.П. по изготвените съдебни
експертизи като компетентни, изготвени с нужните познания и опит в съответната
област и неоспорени от страните по делото.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият С.И.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.326,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 10.11.2017г.
в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е предал по телефон –
като е инициирал 3 броя повиквания от мобилен телефон ”Нокия
RM-1037” с ИМЕЙ ***със СИМ
карта с абонатен номер *** към МВР – Дирекция ”Национална система
112”, неверни повиквания за тревога, а именно: - че е поставил атомна бомба в сградата на 03 РУ при ОД МВР гр.Пловдив; - че ще взриви Дирекция ”Национална система 112” при МВР и че ще
взриви себе си и други хора; - че е
поставил бомба в сградата на 03 РУ при ОД МВР гр.Пловдив.
От обективна страна с действията си на
10.11.2017 г. в гр.Пловдив подсъдимият С.К. е инициирал
3 броя повиквания чрез мобилния си, като е прозвънил на Дирекция
„Национална система 112” при МВР с приети обаждания от Районен център 112 –
Кърджали /териториално обслужващ гр. Пловдив/, при които обаждания е предал по
телефона си тревожни сигнали – че е поставил атомна бомба в
сградата на 03 РУ при ОД МВР гр.Пловдив; - че ще взриви Дирекция ”Национална система
112” при МВР и че ще взриви себе си и други хора; - че е поставил бомба в сградата на 03 РУ при ОД МВР гр.Пловдив.
Сигналите за поставени бомби са винаги по
естеството си тревожни, а в случая са и неверни, доколкото не е имало реално
поставяне на такива бомби, за които е съобщило лицето. От
обективна страна следва да се отбележи, че престъпната деятелност на подсъдимия
в случая е усложнена, доколкото се касае до три отделни деяния, всяко от които
осъществяващо самостоятелно състава на престъплението по чл.326, ал.1 от НК,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото – налице е продължавано престъпление по смисъла
на чл.26, ал.1 от НК.
Поддържаните от защитата на подсъдимия
К. съображения за маловажност на случая
са напълно несъстоятелни. В разпоредбата на чл.93, т.9 от НК е дадена легална дефиниция
за „маловажен случай”, а именно престъплението, с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
На основание приетите по делото
доказателства съдът намира, че извършеното на 10.11.2017г. в гр.Пловдив
престъпление от С.К. не е маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. За да обоснове това заключение съдът взе предвид упоритата деятелност на С.К. в извършването на един и същи вид престъпление
по чл.326, ал.1 от НК, за които са му били налагани и търпени ефективни
наказания лишаване от свобода. С извършеното на 10.11.2017г. деяние,
представляващо престъпление по смисъла на чл.326, ал.1 от НК С. К. е
демонстрирал трайно изградена и установена нагласа за несъблюдаване на
българското законодателство, продължаваща в един значителен период от време. Признаването
на авторството на деянието предмет на настоящето дело пред полицейските
служители от страна на С.К., не определят по - ниска степен на обществена
опасност на дееца, както и за липсата или наличието на незначителност на
вредните последици и за приложимост на чл.93, т.9 от НК. Посоченото, както и липсата
на съзнание у С.К. за неправомерност на поведението му в обществото,
категорично сочатза висока обществена опасност на дееца с оглед неговата личност.
В случая изведената степен на обществена опасност на деянието не е по-ниска от
обикновените случаи на престъпление от този вид.
От субективна
страна престъплението е извършено при пряк умисъл – със съзнавани, целени и
настъпили обществено – опасни последици. За наличието на прекия умисъл в
действията на подсъдимия сочат и свидетелските показания на свидетелите Т. и В.,
които и лично са разговаряли с подсъдимия К.. За съзнанието на обществено –
опасните последици на престъплението и целта за настъпването им у подсъдимия
съдът черпи доводи и от наличните доказателства за предходните осъждания на С.К.
за същото престъпление по чл.326, ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и пак за тревожни
неверни сигнали за поставени бомби през 2013 година и през 2014 година, за
които деяния е бил осъден на лишаване от свобода при ефективно изпълнение на
наказанието.
С оглед на така
посочената правна квалификация на извършеното от подсъдимия С.И.К. и като
съобрази целите на наказанието посочени в чл.36 от НК, за да определи и наложи
на извършителя справедливо и съответстващо на деянието и дееца наказание, съдът
прие, че наказанието следва да бъде определено и наложено при условията на
чл.54 от НК при отчетени налични и смекчаващи, и отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства. Като смекчаващо отговорността обстоятелство се
отчетоха тежкото физическо и здравословно състояние на лицето – същия е инвалид,
трудно подвижен с необходимост от чужда помощ, както и множество други
заболявания извън инвалидизиращото го. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се
отчетоха лошите характеристични данни изведени от множеството осъждания, включително
и за престъпление по чл.326, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, които определят С.К. макар
и инвалид, със съпътстващи го други заболявания, като лице с по – висока степан
на обществена опасност, както и по – високата степен на обществена опасност на
престъплението, доколкото в състава му са включени три отделни деяния, всяко от
които самостоятелно осъществяващо състав на престъпление по чл.326, ал.1 от НК.
За това и
настоящата инстанция счета, че съответстващо на обществената опасност на
извършителя К., на обществената опасност на
извършеното от него престъпление е наказание лишаване от свобода в
размер на шест месеца, както бе поискано от представителят на РП гр.Пловдив, което
наказание по вид и размер в най – пълна степен би изпълнило своята индивидуална
и генерална превенция. Това наказание би възпряло подсъдимия да извърши друго
престъпление и би послужило за урок, както на него, така и на обществото за
въздържане от подобни престъпни деяния. Изпълнението на така определеното
наказание от шест месеца лишаване от свобода следва да бъде ефективно – при
първоначален строг режим. От така определеното и наложено на подсъдимия С.И.К.
наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца съдът с присъдата си прие
да приспадне на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК времето, през което
подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР, а именно на 10.11.2017г. като
единият ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
По отношение на
вещественото доказателство мобилен телефон „Нокия
RM-1037” с ИМЕЙ **** и 1 брой СИМ карта с надпис „БОБ“ с № *** намиращ
се на съхранение в Трето РУ гр.Пловдив съдът прие, че следва да се унищожи като
вещ без стойност.
Вещественото доказателство – един брой компактдиск
CD-R, приложено на л.66 от досъдебното производство, следва да се унищожи като
вещ без стойност.
По делото са направени разноски за
възнаграждение на вещите лица за изготвените от тях заключения по назначените
съдебни експертизи, които с оглед изхода на производството съдът присъди на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия С.И.К. да заплати по сметка на ОДМВР Пловдив сумата от 189,57 лева а
по сметка на Районен съд гр.Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт сумата
от 110 лева. Относно разноски за служебен защитник съдът не би могъл да се
произнесе на този процесуален етап, тъй като определянето им като размер става
от НБПП /Националното бюро за правна помощ/ гр.София, а не от съда.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.