Р Е Ш Е Н И Е
№...............
гр. София, 30.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Дора Михайлова
при
участието на секретар – протоколиста Д. Ангелова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 692
по описа на съда за
2017 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното.
Съдът е сезиран предявени от П.К.
срещу Р.
С. – гр. С. и Н. С. Н.Р Б.искове с правно основание чл. 4,
пар. 3, ал. 2 ДЕС.
Ищецът П.К. - френски гражданин с
турски произход, твърди, че на 08.12.2016 г. заедно със съпругата си С. К. – М. продали свой собствен недвижим
имот – апартамент, находящ се в гр. С., за сумата от общо 135 000 евро. Имотът бил
обременен с вещни тежести, като от продажната цена била приспадната сума,
необходима за погасяване на обезпечения с ипотеката дълг. По този начин за
продавачите останала сумата от 34 236. 97 евро, която те получили по
банков път на 14.12.2016 година.
На 16.12.2016 г. ищецът изтеглил
от банковата си сметка сумата от 30 000 евро в купюри от по 500 евро. С
тези пари, които решил да пренесе в брой при предстоящото си пътуване с
автомобил към Т., той
възнамерявал да финансира строителство на къща в Т.
На 18.12.2016 г. около 10.30 часа
той се явил на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ на МП К., пътувайки с личния си автомобил
марка „А.“, модел „..“, рег. № …….., придружаван от Х. К. Двама от дежурните митнически
служители попитали пътуващите дали имат нещо за деклариране, на което и двамата
отговорили отрицателно. При последвалата реална митническа проверка в якето на
ищеца митническите служители открили сумата от 30 000 евро - 60 купюри от по 500 евро. Отделно от това,
в портмонето на ищеца митническите служители открили още 2 940 евро.
С определение на Р. С. – гр. С., постановено по н.о.х.д. №
874/2016 г. по описа на този съд, било одобрено споразумение, с което ищецът е
признат за виновен в това, че на 18.12.2016 г. около 10.30 часа на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ на МП К. при влизане от Р С. в Р Б. не е изпълнил задължението си да
декларира пред митническите органи писмено във валутна митническа декларация
сумата от 32 940 евро, равностойни на 64 425. 04 лева, пренасяни през
границата на страната, която граница е външна на Европейския съюз, като е
нарушил разпоредбите на Валутния закон – чл. 11а, ал. 1, вр. ал. 5, чл. 14 г,
които гласят: чл. 11а, ал. 1 ВЗ – „Пренасянето на парични средства в размер на
10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за
или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи“; чл. 11,
ал. 5 – „Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ
за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна“; чл. 14г
– „Министърът на финансите издава наредбата по прилагането на чл. 10а, чл. 11,
ал. 3, чл. 11а, чл. 11б, чл. 14, ал. 3, чл. 14а, 14б и 14в“ – и на обнародване
акт на министъра на финансите– Наредба № Н – 1 от 01.02.2012 г. за пренасянето
през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от
Валутния закон, а именно – чл. 2, ал. 1, който гласи: „Пренасянето на парични
средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове
или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на
деклариране пред митническите органи по реда на чл. 9“, чл. 8, ал. 3 – „В
случаите, когато пренасяните през границата на страната парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат на
деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор ("нищо за
деклариране") или устно е заявило това при преминаване през митническо
учреждение, в което не се ползват два коридора, се счита за невярно декларирана
информация“, чл. 9, ал. 1 – „Лицата задължително попълват и представят пред
митническите органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от
министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и 7", чл. 9, ал.
2 – „Декларацията по ал. 1 се попълва и подава в три екземпляра, като първият
екземпляр е предназначен за декларатора, а вторият и третият - за митническите
органи“, и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери
– надвишава 140 минимални работни заплати, установени за страната към датата на
деянието, поради което и на основание чл. 251, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК е
бил осъден на четири месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок.
На основание чл. 251 ал. 2 НК предметът на престъплението – 32 940 евро –
е отнет в полза на държавата.
Ищецът твърди, че нормата на чл.
251, ал. 2 НК е в противоречие с правото на Европейския съюз, в частност с чл.
4, пар. 2 на Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския
парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой,
които се внасят и изнасят от Общността, който допускал парите, които не са
декларирани, да бъдат единствено задържани, но не и отнети, както и че била в
противоречие с чл. 9, пар. 1 от същия регламент, предвиждащ, че определените от
държавите-членки санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Ответникът РС – гр. С., като е одобрил споразумението
за решаване на делото без да приложи пряко правото на Съюза, което е с предимство
пред националното право, е нарушил правото на Съюза и имуществено увредил
ищеца. От своя страна ответникът НС на Р Б., като не бил отменил
разпоредбата на чл. 251, ал. 2 НК след присъединяване на страната ни към ЕС,
също нарушил правото на Съюза и увредил ищеца със сумата от 32 940 евро.
Ищецът твърди, че са налице
условия за ангажиране отговорността на ответниците – нарушена била правна
норма, която има за предмет предоставянето на права на частнопнравни субекти,
нарушението е съществено и е налице пряка причинно-следствена връзка между
нарушението на задължението и вредата, претърпяна от осъдения.
Позовава се на мотивите към
решение по делото Brasseire du Pecheur SA и Factorrame
Ltd, съединени дела
С – 46/93 и С– 48/93, както и решение от 30.09.2003 г. по делото Koebler, дело C – 224/01, както и делото
Chmielewski, С-255/14, делото Ismaylov срещу Р., Grifhorst
срещу Ф., делото Moon срещу Ф. и други.
В разглеждания случай одобреното
от съда споразумение противоречало на чл. 4, пар. 2 на Регламент (ЕО) № 1889/2005, който допускал
парите, които не са декларирани, да бъдат единствено задържани (не и отнети),
с цел да се позволи на компетентните органи да извършат нужните проверки
във връзка с произхода, предназначението и местонахождението на парите в брой,
както и на чл. 9, пар. 1 от същия регламент, предвиждащ, че определение от
държавите – членки санкции следва да бъдат съразмерни.
Нарушението, допуснато от съда,
било достатъчно съществено, тъй като определението за одобряване на споразумението
за решаване на делото било постановено
при явно непознаване на практиката на СЕС.
Бездействайки, НС на Р Б. е пропуснало да хармонизира Валутния закон и действащия наказателен кодекс
с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1889/2005.
Позовавайки се на практиката на
СЕС, ищецът счита, че обезщетението за вреди от нарушение на правото на Съюза
следва да бъде равностойно на претърпяната вреда, поради което моли съда да
постанови решение, с което да осъди
ответниците в условията на пасивна солидарност да му заплатят сумата от
32 940 евро, представляваща имуществена вреда от нарушение правото на
Съюза – чл. 4, пар. 2 и чл. 9, пар. 1 на Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския
парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой,
които се внасят и изнасят от Общността, ведно със законната лихва от 20.12.2016
г. (датата на отнемането на предмета
на престъплението в полза на държавата) до окончателното изплащане на дълга.
Претендират се и разноските по
производството за адвокатско възнаграждение.
Ответникът Народното събрание на
Р България е депозирал отговор с възражения за недопустимост на производството,
по които съдът се е произнесъл в закрито съдебно заседание. При условията на
евентуалност възразява срещу компетентността на гражданския съд да разгледа
предявения иск, който следвало да бъде решен от административен съд. В случай,
че съдът приеме за неоснователни тези
възражения, изразява становище за неоснователност на иска. Позовава се на
съображение 3 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския
парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой,
които се внасят и изнасят от Общността, съгласно който хармонизацията между
законодателствата на държавите-членки на ЕС с цел да се гарантира еднакво ниво
на контрол на движенията на пари в брой не бива да засяга възможността на
държавите-членки да прилагат в съответствие с ДЕС националните методи за
контрол на движението на пари в брой в рамките на общността. В този смисъл
Регламентът предвиждал национална система за контрол според конкретните условия
във всяка една от държавите-членки, още повече при граница с държава, външна на
ЕС, какъвто е и настоящият случай. Ето защо моли искът да бъде отхвърлен,
претендирайки разноските по производството.
Ответникът РС – гр. Сливница е
депозирал отговор, възразявайки срещу допустимостта на производството, тъй като
същото било повторно образувано – след гр. д. № 182/2017 г. по описа на СОС.
Твърди, че искът не подлежал на разглеждане по ЗОДОВ. По тези възражения съдът
се е произнесъл в закрито съдебно заседание. При условията на евентуалност,
изразява становище за неговата неосноветелност.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК намира за
установено от фактическа страна следното.
В настоящия случай спор между
страните относно фактите, на които ищецът се позовава, за да обоснове
претенцията си срещу ответниците, липсва. Безспорно е между тях, че на
08.12.2016 г. ищецът и съпругата му С. К. – М. продали
свой собствен недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С., за сумата от общо 135 000
евро. Имотът бил обременен с вещни тежести, като от продажната цена била
приспадната сума, необходима за погасяване на обезпечения с ипотеката дълг. По
този начин за продавачите останала сумата от 34 236. 97 евро, която те
получили по банков път на 14.12.2016 година.
На 16.12.2016 г. ищецът изтеглил
от банковата си сметка сумата от 30 000 евро в купюри от по 500 евро.
На 18.12.2016 г. около 10.30 часа
той се явил на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ на МП К., пътувайки с личния си автомобил
марка „А.“, модел „..“, рег. № ……., придружаван от Х. К. Двама от дежурните митнически
служители попитали пътуващите дали имат нещо за деклариране, на което и двамата
отговорили отрицателно. При последвалата реална митническа проверка в якето на
ищеца митническите служители открили сумата от 30 000 евро - 60 купюри от по 500 евро. Отделно от това,
в портмонето на ищеца митническите служители открили още 2 940 евро.
С определение на Р. С. – гр. С., постановено по н.о.х.д. №
874/2016 г. по описа на този съд, било одобрено споразумение, с което ищецът е
признат за виновен в това, че на 18.12.2016 г. около 10.30 часа на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ на МП К. при влизане от Р С. в Р Б. не е изпълнил задължението си да
декларира пред митническите органи писмено във валутна митническа декларация
сумата от 32 940 евро, равностойни на 64 425. 04 лева, пренасяни през
границата на страната, която граница е външна на Европейския съюз, като е
нарушил разпоредбите на Валутния закон – чл. 11а, ал. 1, вр. ал. 5, чл. 14 г,
които гласят: чл. 11а, ал. 1 ВЗ – „Пренасянето на парични средства в размер на
10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за
или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи“; чл. 11,
ал. 5 – „Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ
за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна“; чл. 14г
– „Министърът на финансите издава наредбата по прилагането на чл. 10а, чл. 11,
ал. 3, чл. 11а, чл. 11б, чл. 14, ал. 3, чл. 14а, 14б и 14в“ – и на обнародване
акт на министъра на финансите– Наредба № Н – 1 от 01.02.2012 г. за пренасянето
през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от
Валутния закон, а именно – чл. 2, ал. 1, който гласи: „Пренасянето на парични
средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове
или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на
деклариране пред митническите органи по реда на чл. 9“, чл. 8, ал. 3 – „В случаите,
когато пренасяните през границата на страната парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат на деклариране, но
лицето е преминало през зелен коридор ("нищо за деклариране") или
устно е заявило това при преминаване през митническо учреждение, в което не се
ползват два коридора, се счита за невярно декларирана информация“, чл. 9, ал. 1
– „Лицата задължително попълват и представят пред митническите органи
декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на
финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и 7", чл. 9, ал. 2 –
„Декларацията по ал. 1 се попълва и подава в три екземпляра, като първият
екземпляр е предназначен за декларатора, а вторият и третият - за митническите
органи“, и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери
– надвишава 140 минимални работни заплати, установени за страната към датата на
деянието, поради което и на основание чл. 251, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК е
бил осъден на четири месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок.
На основание чл. 251 ал. 2 НК предметът на престъплението – 32 940 евро –
е отнет в полза на държавата.
Предявените искове за ангажиране
обективната (безвиновна) отговорност на ответниците
поради неизпълнение на произтичащо от вторичното законодателство на ЕС
задължение на НС за приемане на съответен законодателен акт и неизпълнение на
задължение на наказателния съд да приложи пряко релевантна норма на
европейското право (без
постановеният от този съд акт, влязъл в сила, да е отменен) са неоснователни по следните
съображения.
Основателността на иска с правно
основание чл. 4, пар. 3, ал. 2 ДЕС предполага кумулативната наличност на
следните предпоставки: нарушение на правна норма, която има за предмет
предоставянето на права на частнопнравни субекти, а именно - неизпълнение на
произтичащо от вторичното законодателство на ЕС задължение на НС за приемане на
съответен законодателен акт за отмяна на ал. 2 на чл. 251 НК; неизпълнение на задължение на наказателния
съд да приложи пряко релевантна норма на европейското право, както и наличие на пряка причинно-следствена връзка
между нарушенията на задълженията и вредата, претърпяна от ищеца.
Посочените елементи от
фактическия състав трябва да се докажат от ищеца съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест.
В настоящия случай не е налице
неизпълнение на произтичащо от вторичното законодателство на ЕС задължение на
НС за приемане на съответен законодателен акт за отмяна на ал. 2 на чл. 251 НК,
като не е налице и неизпълнение на задължение на наказателния съд да приложи
пряко релевантна норма на европейското право.
Позоваването на чл. 4, пар.
2 и пар. 3 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския
парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой,
които се внасят и изнасят от Общността (по-нататък в изложението
Регламента), е във
връзка с чл. 1, пар. 2 Регламента, съгласно който този Регламент не засяга националните мерки за контрол на
движението на пари в брой в рамките на Общността, когато такива мерки се
предприемат в съответствие с член 58 от ДЕС, по силата на който държаните – членки предприемат
всички необходими мерки за предотвратяване на нарушение на техните закони и
подзаковови актове и да предвиждат процедури за деклариране и движение на
капитал.
Режимът на контрол и движение на
пари в брой, установен в българския Валутен закон и Наредба № Н – 1 от
01.02.2012 г., е декларативен и не е в противоречие с Регламента, който без
съмнение като акт на институциите на Европейския съюз съгласно чл. 249, пар. 2
от ДЕО е акт с общо приложение, задължителен в своята цялост и пряко приложим
на територията на всички държави-членки. Прилагането в случая на националното
право на Р България не противоречи на общностното право (затова не съществува и задължение
на НС за приемане на съответен законодателен акт по хармонизация на уредбата), което предоставя възможност на
държавите-членки да прилагат в съответствие с Договора националните методи за
контрол на движението на пари в брой в рамките на Общността. На основание
съображение 3 от Преамбюла на Регламента и на чл. 58, пар. 1, б. Б от ДЕО
България е привела своето вътрешно законодателство с нормите на общностното
право и в частност с глава IV от Договора. Въведеният декларативен режим на внасяната на територията на
страната ни валута в брой над 10 000 евро не нарушава чл. 56 от Договора и
установения с него принцип на свободно движение на капитали в рамките на
Общността. Член 58 от Договора е изключение от принципа на чл. 56 и дава право
на всяка държава-членка да предприеме всички необходими мерки за
предотвратяване на нарушенията на националните законови и подзаконови норми, в
т. ч. да предвиди като част от санкциите срещу тези нарушения отнемане, а не
само задържане, на предмета на нарушението (престъплението) в полза на държавата.
В връзка с твърденията на ищеца,
че националното ни право не е изменено (хармонизирано) по начин, гарантиращ свободното
движение на капитали в Общността, следва да се отбележи, че задължението за
деклариране на внасяната и изнасяната от държавата валута не пречи на лицата да
пренасят съответните капитали, доколкото съществувалият по-рано регистрационен
режим за това е бил отменен (чл. 4 и чл. 5 ВЗ), като е
заменен единствено с декларативен (чл. 11), който се вмества в допустимите ограничения по чл. 58 от Договора.
По изложените съображения
исковете подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на спора и предвид
изричното искане, на ответника НС на Р България следва да се присъдят
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
2 462. 75 лв. на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от П.К., роден на 15.08.2963 г., лична карта № 160667804346,
издадена на 24.06.2016 г. от П. Н. Б.–Р., Ф., с постоянен адрес:***, Ф., срещу Р. С. – гр. С. и Н. С. на Р Б. искове с правно основание чл. 4,
пар. 3, ал. 2 ДЕС за заплащане в условията на пасивна солидарност на сумата от
32 940 (тридесет и
две хиляди деветстотин и четиридесет) евро, представляваща имуществена вреда от нарушение
правото на Съюза – чл. 4, пар. 2 и чл. 9, пар. 1 на Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския
парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой,
които се внасят и изнасят от Общността, изразяващо се в неизпълнение на
задължение на наказателния съд – РС–гр. С. - да приложи пряко релевантна норма на
европейското право в хода на н.о.х.д. № 874/2016 г. по описа а този съд, както
и в бездействие на НС да хармонизира Валутния закон и действащия наказателен
кодекс с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1889/2005.
ОСЪЖДА П.К.,
роден на ……………. г.,
лична карта № ………..,
издадена на ………. г. от П. Н. Б.–Р., Ф., с постоянен адрес:***, Ф., да заплати на Н. С. Н. Р Б. съдебни разноски в размер на 2 462.
75 лв. (две хиляди
четиристотин шестдесет и два лева и 75 ст.)
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: