Определение по дело №7671/2019 на Софийски градски съд

О  П  Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№………

    Гр.София,

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-11 състав, в закрито заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                               

                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

        ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ

                                                 НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

 

като разгледа докладваното от съдия  Вранеску ч. гр. д. №7671/2019 г. за да постанови определение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД срещу съобщение изх. №020272/16.04.2019 г. по изпълнително дело №20198440400622, с което частен съдебен изпълнител С.Я., рег. №844, е съобщил, че с разпореждане от 16.04.2019 г., е присъединил за събиране в изпълнителното производство допълнителен адвокатски хонорар в размер на 36 лева с ДДС.

Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Излага твърдения, че исканият адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото. Моли, размерът на приетия адвокатски хонорар да бъде намален, като бъде коригиран и размера на начислената по т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса.

Взискателят по изпълнителното дело, редовно уведомен подава писмено възражение, с което моли жалбата да бъде отхвърлената като неоснователна.

Съдебният изпълнител по изп. д. №20199210400294 е изложил подробни мотиви по обжалвания акт, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

СГС като обсъди данните по делото и направените доводи, намира следното:

Частната жалба е НЕДОПУСТИМА.

Настоящият състав намира, че не е компетентен да се произнесе по искането на длъжника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност.

Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.

По общите правила длъжникът в изпълнителния процес има правото да възразява относно прекомерността на заплатеното от другата страна възнаграждение за адвокат и да иска определянето на по-нисък размер на разноските в тази част - чл. 78, ал. 5 ГПК. Нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК дава възможност на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските, респ. отказът му да ги намали или отказът му да се произнесе по искането за намаляването им, пред съответния окръжен съд, в чиито район е района на действие на съдебния изпълнител.

За да бъде осъществен такъв съдебен контрол, обаче, следва да е налице изричен акт на съдебния изпълнител в тази насока. В изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на адвокатското възнаграждение е съдебният изпълнител, пред който се развива изпълнението. Следователно, органът по принудително изпълнение следва да се произнесе по това искане и този негов акт ще подлежи на съдебен контрол относно неговата законосъобразност, като акт, с който се произнася по размера на адвокатското възнаграждение, включително и по упражненото пред него право за присъждане на по-нисък размер на възнаграждението на представителя по пълномощие на взискателя /чл. 78, ал. 5 ГПК/.

В случая, въпреки че жалбата е срещу съобщение изх. №020272/16.04.2019 г., с което частен съдебен изпълнител С.Я., рег. №844, е съобщил, че с разпореждане от 16.04.2019 г., е присъединил за събиране в изпълнителното производство допълнителен адвокатски хонорар, то по същество същата има характер на искане за намаляване на приетите по изпълнителното дело разноски за адвокатски хонорар. Ето защо следва да е налице изричен акт на съдебния изпълнител в тази насока. Предвид изложеното, компетентен да се произнесе по молбата на длъжника е частният съдебен изпълнител и едва след постановяване на изричен акт от него и при евентуално подадена жалба, съдът при изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл. 435 - 437 ГПК ще извърши преценка за правилността на действията му по прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Производството пред СГС следва да се прекрати и делото да се върне за произнасяне на ЧСИ по искането за намаляване на разноските по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Мотивиран от горното, Съдът

 

О  П   Р   Е  Д   Е   Л   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД срещу съобщение изх. №020272/16.04.2019 г. по изпълнително дело №20198440400622, с което частен съдебен изпълнител С.Я., рег. №844 КЧСИ, е съобщил, че с разпореждане от 16.04.2019 г., е присъединил за събиране в изпълнителното производство допълнителен адвокатски хонорар.

ВРЪЩА делото на ЧСИ С.Я.  за произнасяне по искането по чл. 78, ал. 5 ГПК касателно размера на адв.възнаграждение и разноските в производството.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                         2.