Решение по дело №404/2018 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 септември 2018 г.
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20187140700404
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 454/18.09.2018 г., гр.Монтана

 

В името на народа

            Административен съд  Монтана, в съдебно заседание на четиринадесети септември  две хиляди и осемнадесета година, в състав :  

                                                          Председател:  Огнян Евгениев

                                                                  Членове:  Соня Камарашка

                                                                                    Мария Ницова            

                                                                      

при секретар Д*** и с участието на прокурора Александрова       

разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 404/2018 г. по описа на Административен съд Монтана

            Производство е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

            С решение № 212/18.06.2018 г., постановено по АНД № 601/2018 г., Районен съд Монтана е отменил наказателно постановление № 12-001241/02.04.2018 г. на директора на дирекция ”Инспекция по труда” /ДИТ/, гр.Монтана , с което на „Монтана АД“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.С*** № * , представлявано от Р.П.П., дружеството в качеството  на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ , за нарушение на  чл.61, ал.1 КТ във вр.с чл.1, ал.2 КТ.

            Решението е обжалвано с касационна жалба от директора на ДИТ Монтана, с искане да бъде отменено решението на РС Монтана, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и бъде  потвърдено наказателното постановление . В съдебно  пълномощника юрк.Кръстева излага доводи и  съображения за отмяна на решението.

            Ответникът по касацията, редовно призован, се представлява от пълномощника адв.Г*** ,  която моли да се остави в сила обжалваното решение по изложени  съображения.

            Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че  жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно и незаконосъобразно.

            Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид  оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

            Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211 АПК, поради което се  явява процесуално допустима, а разгледана по същество се явява  основателна, по следните съображения:

            Решението на Районен съд Монтана е неправилно и незаконосъобразно. От фактическа страна по делото е установено, че на ответника в настоящето производство е съставен акт за установяване на  административно нарушение № 12-001241/19.03.2018 г. и наказателно постановление № 12-001241/02.04.2018 г. за това, че при извършена проверка от контролните органи на ДИТ, гр. Монтана по спазване на трудовото законодателство - на място на 02.03.2018 г.в 14.00 часа и по документи на 09.03.2018 г., , в обект на фирмата – автогара Монтана, е констатирано, че дружеството като работодател е допуснало  лицето В*** Н*** Д*** да работи като „портиер“, с работно място будка за пропускане на автобуси с бариера и с установено работно време, без отношенията да са уредени като трудови, преди започване на работа. Към момента на проверката лицето е попълнило декларация, в която е посочило от кога,  къде работи, с какво работно време и трудово възнаграждение. За това нарушение на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ. От тази фактическа обстановка съдът  прави следните правни изводи:

            От събраните в производството писмени доказателства безспорно е установено, че на 02.03.2018 г., контролните органи на ДИТ, гр.Монтана са извършили проверка на място по спазване на трудовото законодателства от оспорващото дружество. Безспорно е установено, че като“портиер“ е работил В*** Н*** Д*** , който собственоръчно е попълнил и подписал декларация/л.15 от делото/. Впоследствие е подадено възражение от управителя на дружеството, с приложени обяснения от В*** Н*** Д*** и С*** Л*** Д*** , в които се твърди, че всъщност  първият е замествал приятеля си Д*** , без да е ясно това заместване за час-два дали е разрешено от работодателя, а във възражението се твърди, че е без знанието на същия. Тези твърдения не са подкрепени с писмени доказателства, дори напротив са в противоречие с приложената на л.15 декларация от В*** Н*** Д*** , в която  изрично е посочено къде работи, с какво работно време и какво трудово възнаграждение получава. По разбиране на настоящия съдебен състав,  направеното възражение от страна на дружеството и дадените обяснения от лицата са защитна теза, но същите се опровергават от писмено доказателства, с което безспорно се установява, че лицето В*** Н*** Д*** е работил, като“портиер“ на автогарата в Монтана, а това, че е посочил  в същата, че дружеството е Монтана АТ, вместо Монтана АД, само още веднъж доказва, че същият собственоръчно е попълнил декларацията и е допуснал тази грешка, с която не се променят другите декларирани данни.

В този смисъл, настоящият състав не споделя доводите на въззивния съд, че  „свидетелските показания.. се подкрепят изцяло от събраните в хода на административнонаказателното производство писмени доказателства..“., т.к. от представените писмени доказателства безспорно е установено, че лицето Д*** е било на 02.03.2018 г. в будката на бариерата за пропускане на автобуси на автогарата в гр.Монтана и същото собственоръчно е попълнило и подписало декларация, в която е посочило, че работи на трудов договор от 31.08.2014г., като пазач от 07 до 19 часа, с месечно възнаграждение от 280 лева. Нормално е впоследствие да твърди, че „сменил приятеля си, които го помолил и данните били за него..“, т.к. очевидно са заинтересовани да останат на работа. Писмените доказателства не се оборват и от показанията на свидетелите Х*** и Т*** , т.к. безспорно е установено, че лицето е изпълнявало трудови функции без да е имало сключен трудов договор.

Проверяващите са го заварили на работното място на автогарата в гр.Монтана, предвид което изводът на въззивния съд, че  административнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 ЗАНН не се споделят от настоящата инстанция, т.к. не намират опора в събраните в производството доказателства,  а защитната теза на самия работник също се оборва от подписаната от него декларация, като несериозно е да се приема, че той от свое име декларирал данни за приятеля си.

            При тези безспорно установени факти, като е достигнал до други правни изводи, въззивният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон, което като незаконосъбразно следва да се отмени  и вместо него да се постанови друго решение, с което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

            Предвид изложеното, административният съд

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТМЕНЯ решение № 212/18.06.2018 г., постановено по АНД № 601/2018 г. по описа на Районен съд Монтана, и вместо него постановява:

           ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 12-001241/02.04.2018 г. на директора на дирекция ”Инспекция по труда” Монтана.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

           Председател:                             Членове: