О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 28.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XIII въззивен състав в закрито заседание на двадесет и осми януари
през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕН
МИХАЙЛОВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от
съдия Борисова внчд № 236/2020 г. по описа на СГС и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава XXII НПК.
Образувано е по частна въззивна жалба на
частния тъжител П.К.Н. срещу разпореждане от 21.10.2019 г. постановено по нчхд
№ 953/2018 г. по описа на СРС, НО, 112 състав, с което на основание чл.323,
ал.1, т.2 НПК е върната жалбата на частния тъжител П.К.Н. срещу определение от
22.02.2019 г. за прекратяване на същото наказателно производство, като
процесуално недопустима.
С депозираната жалба се релевират
доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение,
поради което се моли за неговата отмяна. От частният тъжител се излагат
твърдения, че обжалваното от него определение с дата 22.02.2019 г. не му е
връчвано никога и не е бил уведомен по никакъв начин за неговото издаване.
Твърди, че за прекратяването на наказателното производство е бил уведомен едва
с определението от 02.08.2019 г. или 6 /шест/ месеца след неговото
постановяване. Твърди, че определението, с което е прекратено наказателното
производство не му е връчвано никога, поради което не е започнал да тече срока
за неговото обжалване и същото не е влязло в сила. Твърди, че с невръчването на
определението за прекратяване на наказателното производство е било ограничено
правото му да го обжалва и да защити правата си пред втората инстанция. В
частната въззивна жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и във връзка
с постановени по същото дело съдебни актове на 22.02.2019 г. и 02.08.2019 г.
С
жалбата не се представят доказателства във връзка с изложените в нея твърдения,
на основание на които се иска отмяна на разпореждане от 21.10.2019 г.
постановено по нчхд № 953/2018 г. по описа на СРС, НО, 112 състав, както и не
се иска събиране на нови доказателства.
Въззивният съд, като съобрази изложеното в частната
въззивна жалба на частния тъжител П.К.Н., атакувания съдебен акт - разпореждане
от 21.10.2019 г. постановено по нчхд № 953/2018 г. по описа на СРС, НО, 112
състав и материалите по делото, намери за установено от фактическа страна,
следното:
По
повод на депозирана частна тъжба от частния тъжител П.К.Н.
е било образувано нчхд № 953/2018 г. по описа на СРС, НО, 112 състав.
С разпореждане от 13.04.2018 г., съдията-докладчик при
Софийски районен съд е указал на частния тъжител П.К.Н. да отстрани нередовности по депозирана частна тъжба, както и че
наказателното производство по делото ще бъде прекратено в случай на
неизпълнението им на основание чл.250, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.4, т.2 НПК.
С разпореждане от
11.09.2018 г., съдията-докладчик при Софийски районен съд е дал ход на тъжбата
квалифицирайки повдигнатите с нея обвинения спрямо всеки един от посочените в
тъжбата подсъдими Р.В.Ц., П. Д.Д., А.Х.и А.А., както и е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 15.11.2018 г., от 09,30 часа.
В
проведеното открито съдебно заседание на 15.11.2018 г., в 09,30
часа са се явили лично частния тъжител П.К.Н. и адвокат Д.Д.,
в качеството на редовно упълномощен процесуален представител за тримата
подсъдими Р.В.Ц., П. Д.Д. и А.Х., които са редовно
призовани, но не се явяват. На съдебното заседание не се е явил подсъдимия А.А., който не е бил редовно призован, поради
обстоятелството, че частния тъжител не е изпълнил дадените му от съда указания
да предостави трите имена на лицето и адрес за неговото призоваване. С оглед
нередовната процедура по призоваване на подсъдимия А., районният съд не е дал
ход на делото, отложил е и е насрочил същото за 22.02.2019 г. от 14,00 часа. В
определението си първия съд е посочил, че частния тъжител и защитата, както и подсъдими
Р.В.Ц., П. Д.Д. и А.Х.са уведомени за датата на
следващото съдебно заседание и следва да се призове подсъдимия А.А..
В проведеното открито съдебно заседание на 22.02.2019 г.,
в 14,00 часа се е явила лично адвокат Ганчева, редовно преупълномощена
от адвокат Д.Д., в качеството на процесуален
представител на тримата подсъдими Р.В.Ц., П. Д.Д. и А.Х.,
които не се явяват, но са редовно уведомени за датата на съдебното заседание. На
това съдебно заседание не се е явил частния тъжител П.К.Н., който е бил редовно
уведомен от предходното съдебно заседание. На същото съдебно заседание не се е
явил и подсъдимия А.А., за който се е явил адвокат Б..
С оглед неявяването на частния тъжител Н. в съдебното
заседание на 22.02.2019 г., в 14,00 часа и липсата на доказателства за
уважителни причини за неявяването му, както и поради неизпращане на процесуален
представител от негова страна, районният съд е прекратил наказателното
производство по делото с оглед наличие на основанията и предпоставките за това
по реда на чл.24, ал.5, т.5 НПК. Първият съд е посочил, че определението за
прекратяване на наказателното производство подлежи на обжалване пред СГС по
реда на глава XXI НПК.
С определение от 02.08.2019 г. постановено по нчхд №
953/2018 г. по описа на СРС, НО, 112 състав по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК, районният съд е присъдил в тежест
на частния тъжител П.К.Н. направените от подсъдимите разноски и на основание
чл.190, ал.1 НПК го е осъдил да ги заплати.
На
09.09.2019 г. е депозирана частна въззивна жалба от частния тъжител П.К.Н. срещу определението от 02.08.2019 г. постановено по
нчхд № 953/2018 г. по описа на СРС, НО, 112 състав, в която се излагат доводи с
искания, както за неговата отмяна, така и за отмяна на определението от
22.02.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по делото.
Депозираната на 09.09.2019 г.
частна въззивна жалба от частния тъжител П.К.Н. е администрирана по
компетентност на въззивния съд – Софийски градски съд, с оглед на което е било
образувано внчд № 3921/2019 г. по описа на СГС, НО,
ХVІІ въззивен състав. С определение от 10.10.2019 г. въззивният съд е прекратил съдебното производство по делото
и е върнал същото на първият съд за надлежното администриране на частна
въззивна жалба на частния тъжител П.К.Н., с указания същата да се администрира
след като се извърши преценка за наличието на визираните в нормата на чл.323,
ал.1, т.2 НПК предпоставки.
С разпореждане от 21.10.2019 г., постановено по нчхд №
953/2018 г. по описа на СРС, НО, 112 състав, районният съд е върнал жалбата на
частния тъжител П.К.Н.
срещу определение от 22.02.2019 г., с което е прекратено
същото наказателно производство, като процесуално недопустима. В мотивите на
съдебния акт е посочено, че след прекратяване на делото на 22.02.2019 г.,
частният тъжител Н. не се е поинтересувал от неговия изход по никакъв начин до
момента, в който на 28.08.2019 г. му е връчено съобщение за определението от
02.08.2019 г. ведно със същото, с което в негова тежест са присъдени направени
по делото разноски и е осъден да ги заплати. Районният съд е посочил, че за
произнесеното от него определение на 22.02.2019 г. в открито съдебно заседание
не дължи никакво уведомяване на частния тъжител, поради обстоятелството, че
постановените в открито съдебно заседание актове не се съобщават на страните,
ако те са били редовно призовани за това заседание. По изложените съображения
първият съд е приел, че постъпилата на 09.09.2019 г.
жалба срещу определението за прекратяване на наказателното производство е
процесуално недопустима, защото е подадена извън законоустановения
петнадесет дневен срок за това и същата в тази й част следва на основание
чл.323, ал.1, т.2 НПК да бъде върната, като процесуално недопустима.
С оглед на гореизложеното настоящото съдебно производство
пред този въззивен съд по внчд № 236/2020 г. е
образувано във връзка с депозирана частна въззивна жалба на 25.11.2019 г. от
страна на частния тъжител П.К.Н. срещу разпореждане от 21.10.2019 г.
постановено по нчхд № 953/2018 г. по описа на СРС, НО, 112 състав.
При така изложеното от фактическа страна, настоящия съд
намира следното от правна страна:
Частната въззивна жалба депозирана на 25.11.2019 г. е процесуално допустима, депозирана е от
активно легитимирана за това страна и в рамките на предвидения законов 7-дневен
срок. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Въззивният
съд намира, че обжалваното в случая разпореждане от 21.10.2019 г. е правилно и
законосъобразно затова, защото съдия при първоинстанционния съд след като е
констатирал, че частния тъжител Н. е депозирал своята жалба срещу определение,
с което е прекратено наказателното производство след изтичане на преклузивния 15 дневен срок по чл.319, ал.1 НПК, е упражнил
правомощията си по чл.323, ал.1, т.2 НПК и е върнал същата като процесуално
недопустима. За да върне жалбата като процесуално недопустима правилно и
законосъобразно първия съд се е позовал на процесуалното поведение на частния
тъжител, по чиято инициатива е било образувано нчхд №
953/2018 г. по описа на СРС, НО, 112 състав, който видно от данните по делото
се дезинтересирал от изхода на делото още в неговия
начален етап. Това е така, защото от
съдебния протокол изготвен
от последното съдебно заседание проведено на 22.02.2019 г.,
който представлява официален удостоверителен
документ по отношение на действията,
извършени в съдебната зала е видно, че за същото съдебно заседание частния
тъжител Н. е бил редовно и лично уведомен от предходното съдебно заседание проведено на
15.11.2019 г.,
но не се е явил и не се е представлявал от процесуален представител, поради
което и с определение наказателното
производство е било прекратено на основание чл.24, ал.5, т.5 НПК от
председателя на съдебния състав. При това положение не може да бъде упрекнат
първият съд в своята
процесуална дейност, т.к. е изпълнил задължението си
да предостави на страните по делото възможност да обжалват съдебния акт –
определение, с което е прекратено наказателното производство в срок от
петнадесет дни, считано от датата на неговото постановяване – 22.02.2019 г., съобразно
визирания срок в разпоредбата на чл.289, ал.4, вр. ал.1 НПК.
В този смисъл правилно и законосъобразно първият съд е посочил в обжалваното
разпореждане, чиято отмяна се иска, че срока за обжалване на определението
постановено на 22.02.2019 г., с което е прекратено наказателното производство
започва да тече за страните по делото от датата на неговото постановяване, като
изричното им уведомяване не е законова предпоставка за неговото влизане в сила.
На жалбоподателя следва да се посочи, че определението по чл.289, ал.4, вр.
ал.1 НПК за разлика от определенията и разпорежданията посочени в чл.341, ал.1 НПК, както и тези изрично предвидени по реда на чл.341, ал.2 НПК, подлежи на
обжалване в 15 дневен срок по реда на глава двадесет и първа и след като е постановено
в публично съдебно заседание, не следва да се
уведомява за него неизправната страна в процеса. В случая наказателното
производство е било прекратено при наличие на предпоставките визирани от
законодателя в процесуално правната норма на чл.24, ал.5, т.5 НПК, според която
наказателно производство образувано за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия се прекратява, ако
частния тъжител не се яви в съдебно заседание на първоинстанционния съд без
уважителни причини. С разпоредбата на чл.24, ал.5, т.5 НПК, законодателят е
преценил, че следва да бъде санкционирано поведението на лицето, по чиято
инициатива се образува едно наказателно производство от частен характер спрямо
друго лице, а това е поведението на частния тъжител. Дали една страна, по едно
образувано наказателно производство от частен характер ще бъде заинтересована
или не от изхода делото е нейна лична позиция, която изцяло касае нейното
отношение към процеса в който участва. В крайна сметка обаче и доколкото се
касае до ограничаване на правата на едно лице, каквото е подсъдимия, т.к. от
момента, в който се депозира тъжба и се даде ход на същата от
съдията-докладчик, то лицето срещу което частният тъжител има претенции с цел
да бъде наказателно санкционирано придобива качеството на подсъдим. При това
положение е недопустимо, подсъдимият да бъде ограничаван в своите права, поради
неправомерното или недобросъвестно поведение от страна на частния тъжител.
Именно поради това и законодателят е предвидил по-високи и завишени изисквания
към процесуалното поведение на частния тъжител, т.к. наказателното производство
по дела от частен характер се образува по негова тъжба и тук липсва онзи
предварителен стадий за проверка, така както е предвидено при наказателните
дела от общ характер, чрез провеждане на досъдебно производство. Защитата по
дела от частен характер, както вече бе посочено е изцяло обусловена от волята
на пострадалия, който се легитимира по тези дела, като активна процесуална
фигура в качеството на частен тъжител, поради което, той трябва да изпълнява
стриктно своите процесуални задължения, между които е и задължението му да се
явява в съдебна зала.
Съобразявайки
приложените по делото материали е видно, че районния съд е констатирал липса на
данни за уважителни причини от страна частния тъжител Н., които да са довели до
обективната му невъзможност да се яви в съдебно заседание на 22.02.2019 г., от
14,00 часа. Въззивният съд на свой ред констатира, че доказателства за наличие
на уважителни причини не се прилагат не само към депозираната жалба на 09.09.2019 г. срещу прекратителното
определение на контролираната съдебна инстанция, но такива доказателства за
уважителни причини не се представят и пред въззивния съд към депозираната жалба
на 25.11.2019 г. срещу разпореждане от 21.10.2019 г. Сочената в жалбите
уважителна причина за неявяване, която според частния тъжител се дължи на
проблеми с транспорта, поради което е закъснял за обявения час на съдебното
заседание и се е явил минути след приключване на съдебното заседание, е неоснователна.
Тези твърдения на частния тъжител Н. не намират опора в нито една данна по делото, защото ако същия действително се е намирал
в сградата на Софийски районен съд, то е имал обективна възможност да се
информира за хода на делото, по което е страна и при желание би заявил тези
причини своевременно като упражни надлежно своите права още на 22.02.2019 г., а
не за първи път да стори това едва на 09.09.2019 г. В този смисъл, срокът за
атакуване на определението от 22.02.2019 г. съгласно чл.183, ал.2, вр. ал.4 НПК
започва да тече за страните от следващия ден – 23.02.2019 г. и изтича в края на
последния ден или първия следващ присъствен ден – 11.03.2019 г., при което и
така атакуваното определение от 22.02.2019 г.
е влязло в законна
сила на 12.03.2019 г. като от тази
дата представлява стабилен съдебен акт, срещу който
подадени жалби са процесуално
недопустими. Ето
защо и в случая първия съд правилно и законосъобразно след като е констатирал,
че жалбата от 09.09.2019 г. е подадена след преклузивния за това 15 дневен срок по чл.319, ал.1 НПК
правилно и законосъобразно я е върнал на основание чл.323, ал.1, т.2 НПК като
процесуално недопустима с атакуваното разпореждане от 21.10.2019 г.
С
оглед на всичко гореизложено, въззивният съд намира, за
правилно и законосъобразно разпореждането от 21.10.2019 г., с което е върната
като процесуално недопустима въззивна частна жалба от 09.09.2019
г. срещу определение от 22.02.2019 г., с което е прекратено наказателното
производство по нчхд № 953/2018 г. по описа на СРС, НО, 112 състав, като
процесуално недопустима,
поради което жалбата от 25.11.2019 г. на частния тъжител П.Н. следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
Водим
от горното и на основание чл.345, вр. с 341, ал.2 НПК СГС, НО XIII Въззивен
състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 21.10.2019 г. постановено по нчхд № 953/2018 г. по описа на
СРС, НО, 112 състав, с което на основание чл.323, ал.1, т.2 НПК е върната
жалбата на частния тъжител П.К.Н. срещу определение от 22.02.2019 г. за
прекратяване на същото наказателно производство, като процесуално недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.