Р Е Ш Е Н И Е №558/26.7.2019г.
гр. ЯМБОЛ.26.07.2019.г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........27.06.2019г........година в състав:
Председател:Св.Димитрова
при секретаря .......................Ст.М.…...................................……................и в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Димитрова.………………….....гр.дело N .3992… .. по описа
за 2018год. и за да се произнесе взе предвид следното........................................................................
Производството е образувано по молба на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против С.Д.Г. да бъде установено съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД С.Д.Г., както следва: -101,03лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 16.09.2016 г. до 15.10.2016 г. , обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 05.11.2016 г. до 01.07.2018 г. в размер на 16,95 лв. - законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 02.07.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендира за присъждане на направените разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените по ЧГД № *** по описа на PC-Ямбол разноски в размер на 175 лв.
Ищецът твърди, че на 02.07.2018 г. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Ямбол за вземанията си към С.Д.Г., в размер на 117,98 лв. По входираните документи е образувано частно гражданско дело № *** по описа на PC-Я., по което дело в определения срок не е постъпило възражения от длъжника, но тъй като същият е бил призован при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и с приетите изменения на ГПК, е била въведена разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК, според която заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си, когато заповедта е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 , поради което представляваното от мен дружество подава настоящата искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството http://www.evn-ec.bg/bg/gesetze/agb.asp.
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в, с. О., обл. С. ул. .0 ***, с ИТН: *** За С.Д.Г. е открит клиентски номер ***. Същата е собственик на процесния имот, видно от справка в Служба по вписванията – Н.З., както и приложен Нотариален акт с вх. № ***, акт № ***, том ***, дело ***. С.Д.Г. е титуляр на правото на собственост върху процесния имот от 10.09.201Зг. След придобиването на имота, чрез покупко-продажба, по силата на чл. 11 т.З от Общите условия последната има задължение да уведоми писмено ЕВН ЕС в 30 (тридесет) дневен срок при промяна в собствеността, каквато е настъпила. Тъй като такова уведомление е постъпило на едва 21.11.2016 г. от стария собственик – И.Г.П. и фактурите, издадени за задълженията за периода от 16.09.2016г. - 15.10.2016г. са на негово име, но следва да бъдат платени от собственика на имота за конкретния период, а именно - С.Д.Г. Притежавайки качеството собственик на процесния имот последната има и задълженията, произтичащи от това й качество, и в частност - да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в Общи условия, по силата на чл. 11. т.1 от Общите условия.
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е доставило на обекта, обитаван от С.Д.Г. за периода от 16.09.2016 г. до 15.10.2016 г. електроенергия на обща стойност 101.03 лв., която до този момент не е заплатена от ответника. Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължи законна лихва в общ размер от 16.95лв. за периода 05.11.2016 г. до 01.07.2018 г. Законна лихва за забава се дължи за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначеният от съда особен представител на ответницата, с който счита предявените искове са неоснователни и недоказани, поради което оспорва изцяло предявените срещу С.Д.Г. искове по основание и размер. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства относно доставяне на ел.енергия на стойност, посочена във фактурата за процесния период за клиентски номер на г-жа Г., тъй като имотът не бил обитаван в този период. Оспорва обстоятелството, че в имота е монтиран изправен електромер. Няма данни за неговия фабричен номер, кога е монтиран, кога е преминал през метрологична проверка, под кой номер е в списъка за определяне на периодичността на последващи проверки на средствата за измерване, през какъв период подлежи на проверка и т.н.
Счита, че не са налице елементите на фактическия състав на претенцията на ищеца и не се сочат доказателства за същите.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на иска си ищецът с И.М. е представил заявление подадено от И.Г.П. до тях вх. № *** г., в което посочва, че продал имот в с. О. с ИТН *** на 10.09.2013 г. и не желае партидата да се води на негово име. Твърди, че той не е собственик на имота. Приложен е нотариален акт № ***, том ***, дело № *** г. на нотариус Я. В.с район на действие - районен съд гр. Н. З., съгласно който И. Г.Г.П.и П. Г. Ж. са продали на С. Д.Г. собственият си недвижим имот, находящ се в с. О., С.
Според представеният препис-извлечение от сметката на С. Д.Г. с обект на потребление ИТН *** с. О. за периода 16.09.2016 г. -15.10.2016 г. същата има начислена главница от 101.03 лв. и лихва за периода 05.11.213 г. – 01.07.2018 г. – в размер на 16.95 лв.
За главницата е издадена фактура № *** г.
От направената справка от Службата по Вписванията – Н. З. за лицето С.Д.Г. е извършено вписване на покупко-продажбата от 2013 г. Приложени са публикуваните Общи условия на договори за продажба на електрическа енергия на ищеца одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г.
По искане на ищеца по делото бяха назначени изготвени съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
Според представеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза от 20.05.2019 г. за периода 16.09.2016 г. – 15.10.2016 г. консумираната от обекта на ответницата ел.енергия и предоставените до обекта мрежови услуги са в размер на общо 101.03 лв. Процесната фактура е осчетоводена редовно съгласно изискванията на закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. При проучването при ищеца не са се установили данни за извършени плащания. Вещото лице е изчислило, че размерът на обезщетението за забава върху задължението върху процесната фактура за периода 05.11.2016 г. – 01.07.2018 г. е 16.95 лв. Според вещото лице стойността на консумираната от обекта на ответника ел.енергия и мрежови услуги е формирана и фактурирана вярно и съобразно решенията на ДКЕВР за съответните ценови периоди.
Според изготвеното заключение на съдебно-техническата експертиза от 18.06.2019 г. на поставените въпроси вещото лице е отговорило, че за процесния период до процесния обект е доставена ел.енергия в пресметнати по месеци количества, както следва: 489 kWh - дневна тарифа и 5 268 kWh – нощна тарифа. В периода до 15.10.2016 г. до електромера от процесния обект не е осигурен достъп за отчитане на показанията. Фиксираните показания по дневната тарифа в размер на 22389 kWh и 5 368 kWh по нощна тарифа са показания от отчет за период преди процесния. Вещото лице е констатирало, че електромера с фабричен номер ***който е бил монтиран в измервателна точка № *** и отчитащ потребената ел.енергия от клиентски номер *** на клиент С.Д.Г. с адрес *** Н.З. е отчитан посредством отчетник. Отчетените показания и пресметнати количества ел.енергия съвпадат с фактурираните такива. От извършеният оглед и от проучената документация вещото лице е установило, че процесния имот е почти съборен, не се констатира наличие на ел.инсталация и измервателно средство.
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС е издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С. Д.Г. да заплати на кредитора „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД сумата от 101.03 лв. – главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за периода от 16.09.2016 г. до 15.10.2016 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 05.11.2016 г. до 01.07.2018 г. в размер на 16.95 лв. /шестнадесет лева и 95 ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 02.07.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски по делото, от които 25.00 лв. – заплатена държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Тази заповед е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на кредитора е указано, че може да предяви иск в едномесечен срок от получаване на съобщението. Последното е получено на 17.09.2018 г. видно от приложената разписка, като на 04.10.2018 г. е депозирана исковата молба в съда.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно осн. чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иск за допустим, т.к. са предявени от надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си.
В случая ищецът е имал качеството на „краен потребител” по смисъла на § 1, т.42/отм/ от ДР на ЗЕ и между него и ответницата е бил сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, които съгласно чл.98а, ал.4 от ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Ето защо съдържанието на техните права и задължения действително е уредено в представените Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.
В случая не се спори , че ищецът е доставял на обект, намиращ се в с.О., обл.С. електроенергия. Това се установи и от заключението на съдебно-технческата експертиза. Не се оспорва и факта, че по процесните фактури доставената ел.енергия не е заплатена. Тези факти бяха установени и от съдебно-счетоводната експертиза. Оспорва доставката на ел.енергия на исковата стойност, т.к. имота бил необитаем в този период, както и изправността на електромера. От представените по делото писмени доказателства действително се установи, че ответницата е закупила имота находящ се в с.О. на 10.09.2013г. Доколко обаче имота е обитаван от ответницата в процесния период обаче с нищо не променя факта, че ответницата има открита партида на нейно име в ищцовото дружество за този обект, която е била валидна към процесния период, т.е има действащ и валиден договор с ищеца, който не е бил прекратяван или променян. По силата на Общите условия ищеца е бил задължен да снабдява с електрическа енергия обекта в с.О. на ответницата, на която е открит клиентски номер ***. и такъв действително е доставян и съответно отчетен от ищеца, за което е издадена фактура № ***, която правилно е осчетоводена съгл. ЗСч. Според заключението на неоспорената СТЕ обаче фиксираните показатели по дневна и нощна тарифа с доставена ел.енергия са показания от отчет за период преди процесния, т.е. фактурираните количества касаят друг период, а не исковия. Въпреки направените възражение ищецът не установи дали монтираният в обекта електромер е бил изправен към процесния период. Няма никакви данни за този електромер, като номер, кога е монтиран и т.н. Не е ясно посочените количества как са отчетени и вярно ли са отразени. При тези доказателства съдът намира, че предявеният иск остана недоказан, поради което същият следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото направените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство следва да останат за негова сметка.
Воден от горното , ЯРС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” 37, иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД да се приеме за установено, че С.Д.Г., ЕГН ********** им дължи 101,03лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 16.09.2016 г. до 15.10.2016 г. , обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 05.11.2016 г. до 01.07.2018 г. в размер на 16,95 лв. - законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 02.07.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г. издадена по ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС, като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: