Р Е Ш Е Н И Е
№1904/28.10.2020г.
Град Пловдив, 28.10.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав, в открито заседание на шести октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Станка Журналова, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 1935 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.С.М. *** против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0329-000063 от 10.07.2020 г. на ВПД
началник РУ Раковски при ОДМВР Пловдив, с която на жалбоподателката е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от една година.
Според жалбоподателя оспорената заповед е неправилна поради нарушение на
материалния закон. Мярката е наложена за максималния срок от една година без да
са налице предпоставки за това и без да са изложени мотиви. Твърди, че срокът
на наложената мярка не кореспондира с наказанията, наложени по н.о.х.д. №
4254/2020 г. на ПРС. Твърди още, че е нарушен принципът на съразмерност по
чл.6, ал.5 АПК. Иска се отмяна на оспорената заповед.
Ответникът в писмено становище оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна. Твърди, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, съдържа всички реквизити и съответства
на духа на закона.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от нея, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, поради което
жалбата е допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 08.07.2020 г.
около 21,22 часа в град Раковски, на ул. „Петър Богдан“, жалбоподателката е
управлявала собствения си лек автомобил марка „Форд Фиеста“, с рег.№ *****, след
употреба на наркотични и упойващи вещества, изпробван с техническо средство,
отказал да даде кръвна проба за анализ, за което е издадена оспорената заповед
– предмет на настоящото съдебно производство, с която на жалбоподателката е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година.
В приложеният акт за установяване на административно нарушение е отразена
описаната фактическа обстановка, т.е., налице е официален документ, който по
безспорен начин установява извършеното административно нарушение. Актът е
подписан без възражение.
Жалбоподателката не оспорва фактите, дори твърди в жалбата си, че се е
признала за виновна пред съда в производството по н.о.х.д. № 4254/2020 г. на
ПРС, образувано за същото деяние, за което са й били наложени наказания
лишаване от свобода за срок от 7 месеца, отложено на основание чл.66 НК с
изпитателен срок 3 години, глоба в размер на 250 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
По делото е представена справка за нарушител/водач, в която е отразена
присъдата по н.о.х.д. № 4254/2020 г., както и три предходни нарушения на ЗДвП,
за които на жалбоподателката са били наложени административни наказания.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съответно със
заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив, т.І, 2,
началниците на РУ са оправомощени длъжностни лица, които могат да прилагат с
мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, 5, б.“а“ и 6 ЗДвП, т.е.,
оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и
при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В
настоящия случай, както вече се каза, по безспорен начин е доказано
управлението на МПС след употреба на наркотични и упойващи вещества –тетрахидроканабинол (ТНС) и амфетамин
(АМР) – според техническото средство „Дрегер Дръгчек 3000“, т.е., налице са всички материалноправни
предпоставки за прилагане на мярката по чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП.
В
този смисъл напълно неоснователни са възраженията на жалбоподателката за липса
на фактическите основания за налагане на принудителната мярка в максимален
размер и липса на мотиви относно максималния срок на наложената мярка.
Напротив, макар и лаконично, в заповедта са описани всички елементи от хипотезата
на чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП, обосноваващи прилагането на мярката. Вярно е, че
липсват мотиви относно определения от административния орган максимален срок на
наложената принудителна мярка, но с оглед установените факти – употребата
едновременно на наркотични и упойващи вещества, както и отказът да бъде
направена кръвна проба – съдът намира, че максималният срок на принудителната
мярка се явява напълно обоснован и съответен на извършеното деяние.
Без
правно значение за законосъобразността на оспорената заповед са наложените по
реда на НК наказания на жалбоподателката за извършеното деяние, представляващо
престъпление по чл.343б, ал.3 НК. Наказанието и принудителната административна
мярка са два различни способа за държавна принуда върху престъпниците и
нарушителите, които се реализират по два различни способа, като двете
производства са напълно самостоятелни. Законът забранява единствено
кумулирането на две наказания – по НК и по ЗАНН – за едно и също нарушение, но
принудителната административна мярка не е наказание. Затова лишаването от право
да се управлява МПС, постановено с присъдата на наказателното дело, като вид
наказание по чл.37, ал.1, т.7 НК, което задължително се налага на основание
чл.343г НК, не се отразява върху законосъобразността на принудителната
административна мярка и не я изключва по презумпция, като няма изискване в
закона срокът на наказанието и на принудителната мярка да съвпадат.
В
този смисъл не се споделя и възражението на жалбоподателката за нарушаване на
принципа за съразмерност по чл.6, ал.5 АПК, изискващ административните органи
да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Прилагането на мярката по чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП в настоящия случай отговаря на целта на закона – да се осигури
безопасността на движението, което предполага незабавни фактически и правни
действия от страна на контролните органи, за да се отнеме на нарушителя
възможността отново да управлява МПС. Не се твърдят и не се доказват каквито и
да било други последствия или вреди за жалбоподателката от изпълнението на
принудителната административна мярка освен лишаването й от възможност да
управлява собствения си лек автомобил за срок от една година, т.е., оспорената
заповед не причинява на жалбоподателката несъизмерима вреда с оглед
преследваната от закона цел да се въздейства върху нарушителите по такъв начин,
че те повече да не нарушават правилата за движение.
Административният
орган действа в условията на обвързана компетентност и при установяване на
фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, той няма право
на избор или преценка за налагането на мярката, а е длъжен да издаде заповед с
указаното в закона съдържание, както в случая.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователно следва да се отхвърли. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХХV
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.М., ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0329-000063 от 10.07.2020 г. на ВПД
началник РУ Раковски при ОДМВР Пловдив, с която на жалбоподателката е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от една година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: