№ 4863
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110168954 по описа за 2022 година
Ищецът „Р.Т.“ЕООД е предявил срещу ответника ЗАД „О.З.“ обективно съединени
осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 690,75 евро в
левова равностойност 1350,99лв. ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане- обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” съгласно издадена от ответника за товарен автомобил
„Волво“ 420 с рег. № *** и тегленото от него ремарке с рег. № *** застрахователна полица
валидна към датата на настъпване на ПТП за имуществени вреди - разходи за ремонт на
товарен автомобил „DAF“ с рег. № ***, вследствие на пътно-транспортно произшествие
(ПТП), настъпило на 02.10.2020 г. в Кралство Н.
В исковата молба се твърди, че на 12.05.2017 г. на посочените дата и място
настъпило ПТП по вина на водача на товарен автомобил „Волво“ 420 с рег. № ***. За
процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 12.11.2018г. Посочено е, че
в следствие на удара върху собственото на ищцата МПС са нанесени множество
увреждания, като в ищцата е завела щета в ответното дружество с 0410-180-0076/2022.
Посочено е, че след извършването на оглед и представяне на изисканите документи,
ответното дружество застраховател е изплатил на ищцата сума в размер на 353,65 евро или
левовата им равностойност – 691,69лв. Ищецът заявява, че не е доволен от размера на
изплатеното обезщетение, което поражда и правният й интерес от воденето на настоящия
процес Посочва, че имуществените вреди оценява на общ размер от 1004 с равностойност
1964,44лева, поради което предявява иск за разлика между изплатения и пълния размер на
вредите. Претендира разноски за производството.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът ЗАД „О.З.“ дава
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва факта, че
товарен автомобил „Волво“ 420 с рег. № *** е застрахован при него по застраховка
„Гражданска отговоронст“, както и че за увредения автомобил е налице валидно сключена
застраховка Каско при ищеца. Заявява, че не оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП. Твърди, че отговорността му се съизмерява със заплатената сума.
Претендира разноски за производството.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:
Фактическият състав на вземането по чл. 432,ал. 1 вр. чл. 477 КЗ включва следните
факти: ответникът да е застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за отстраняване на уврежданията по
собствения му лек автомобил, в претендирания размер.
За безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото са приети
обстоятелствата, че ответното дружество е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно посочената в исковата молба
застрахователна полица, настъпването на описаното ПТП, както и неговия механизъм, както
и че е заплатена от ответника сума в размер на 353,65 евро или левовата им равностойност –
691,69лв.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано,
поради което е налице основание за възникване на задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение. При застраховка "Гражданска отговорност" обемът на
отговорността на застрахователя е идентичен с обема на отговорността на делинквента, но е
лимитиран до размера на застрахователната сума. Делинквентът отговаря за всички преки и
непосредствени вреди /, като целта на обезщетението е да постави увредения в
имущественото състояние, което той е бил преди деликта. Принципът за пълна обезвреда
изисква обезщетението за имуществени вреди да бъде в размер на разходите, които са
необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието от преди
увреждането, без прилагане на коефициент на овехтяване.
В случаите в които разходите за поправка са близки или надвишават стойността на
цялата увредена вещ, е икономически необосновано да се обезщетяват тези разходи, вместо
да се обезщети стойността на цялата вещ, с която увреденият би могъл да си купи вещ със
същото качество. Ето защо в подобна хипотеза размерът на обезщетението е равен на
действителната стойност на цялата увредена вещ към момента на увреждането.
Съгласно заключението на САТЕ, което съдът кредитира, пътно-траснпортното
произшествие е настъпило на 02.10.2020г. в Кралство Н.МПС Волво 420, с рег. №*** в
товарна композиция с ремарке Шмитц, с рег. № ***, за което е заведена щета №0410-180-
0076-2022. Вещото лице посочва, стойността на ремонта на процесния автомобил по цени в
Република Г. възлиза на 1004,40 евро или 1964,44 лева. Посочва, че по цени на официалния
сервиз на марката в Република България е в размер на 1387,49лв. Вещото лице посочва, че
средни пазарни цени с влагане на алтернативни нови части стойността на ремонта възлиза
на 718,40лв. Отразено е в експертизата, че изчислен по Методиката на Наредба №49/2014г.
при влагане на нови части от официалния за марката сервиз и прилагане на коефициент на
овехтяване размерът на щетите възлиза на 662,74лв., а с влагане на алтернативни части и
при отчитане на коефициент на овехтяване възлиза на 545,20лв.
По отношение на размера на дължимо от ответника застрахователно обезщетение следва да
се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите
на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно
задължителната съдебна практика дължимото обезщетение следва да бъде определено по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване
на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на
увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-
голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Разпоредбата на чл.400,ал.1
КЗ сочи за действителна стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
2
купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид
и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който
не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото
имущество, определена по пазарната му стойност.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. При
застраховка "Гражданска отговорност" размерът на застрахователното обезщетение е ограничен и
от максималната застрахователна сума (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., I
Т.О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., I Т.О., ВКС, Решение № 37 от
23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г., I Т.О., ВКС).Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна
практика намира, че изчислената от вещото лице стойност за възстановяване на щетите по средни
пазарни цени представлява възстановителната стойност на увреденото имущество, до който размер
следва да бъде определено застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество. Не
следва да се уважи искането на ищеца за заплащане на пълния размер на претендираните вреди –
т.е. по цени на ремонта в Република Г., тъй като застрахователят дължи стойността на вредите по
средни пазарни цени на територията на Република България. Не се касае за автомобил, който е
гаранционен или не са налице други обстоятелства пораждащи задължение за застрахователя да
заплати претендираната стойност. Право на ищеца е да отремонтира МПС си в избран от него
сервиз, в избрана от него държава, но такива разходи не следва да бъдат възлагани в тежест на
застрахователя. Както беше посочено по-горе застрахователят по задължителната застраховка
носи отговорност до размера на възстановителната стойност на увреденото имущество, определена
по пазарната му стойност и то по цени в Република България. При изчисляване на последната
вещото лице е взело предвид цени както на оригинални, така и на алтернативни нови части. Към
датата на застрахователното събитие процесният автомобил е бил на 8 години, като няма данни
същият да е бил в гаранция, която евентуално да налага ремонтирането му в официален сервиз. В
случай че ищецът желае застрахователят да покрива възстановяване на причинените щети по цени
на оторизиран за марката сервиз, то би следвало да сключи договор за имуществена застраховка
"Каско" с допълнително покритие "официален сервиз". Застрахователят по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите обаче не може да бъде задължен да
заплаща вреди над размера на тяхната пазарна стойност.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на застрахователното
обезщетение не следва да бъде вземан предвид отговорът на от основното заключение, при който
стойността на ремонта е определена по експертна оценка съобразно методиката за уреждане на
претенции за обезщетение за вреди, причинени на моторни превозни средства. Съгласно
константната съдебна практика методиката съставлява единствено указание за изчисляване
размера на имуществени вреди при повреждане или пълно унищожаване на МПС, когато
обезщетението се определя от застрахователя при липса на представени фактури за извършен
ремонт в сервиз. При това се прилага само като минимална долна граница. При съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да го определи по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Като взе предвид изложеното дотук относно начина, по който следва да бъде определено
дължимото от ответника застрахователно обезщетение към датата на настъпване на ПТП –
02.10.2020г. с влагане на оригинални нови части от официалния сервиз на марката и модела,
размерът на щетите възлиза на 1387,49лв. След приспадане на извършеното от ответната страна
плащане съдът счита, че дължимият остатък е в размер на 695,80лв. до който размер искът се явява
основателен, а до пълния такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни., като същите следва
да се разпределят по правилата на чл.78,ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът претендира разноски в общ размер от Предвид изхода на спора на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в
общ размер на 784,03лв. от които държавна такса в размер на 54,03лв., адвокатски хонорар –
3
430л.и 300лв. – депозит САТЕ. Съразмерно на уважената част от иска ответникът дължи
сумата от 403,94лв.
Ответникът претендира разноски за САТЕ в размер на 100лв. депозит САТЕ и
юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер, което съдът приема, че следва
да бъде в 100лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът дължи сумата от
96,99лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на Р.Т. ЕООД, ЕИК *** на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ сумата 695,80
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди върху марка "ДАФ", с
рег. № ***, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие от 02.10.2020 г., в
Кралство Н. предизвикано от водач на товарен автомобил товарен автомобил „Волво“ 420 с
рег. № *** и тегленото от него ремарке с рег. № ***, съставляващо застрахователен риск,
покрит съгласно договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите",
страна по който е ответникът, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 403,94лв. на основание чл.
78, ал. 1 ГПК представляваща разноски по делото, като отхвърля иска за сумата над
695,80лв. до пълния предявен размер от 1350,99лв.
ОСЪЖДА Р.Т. ЕООД, ЕИК *** да заплати на ЗАД „О.З.“АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: *** сумата от 96,99лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4