Определение по дело №1456/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№______________

гр.Варна,        .07.2020г.

 

     ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

     като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова в.гр.дело №1456 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба от ГД»Гранична полиция», чрез процесуалния представител – юрисконсулт Агнес Николова, срещу решение № 1116/04.03.2020г. по гр.д.№16367/2019г. на ВРС,  с което въззивникът е осъден да заплати на П.Д.Я. сумата от 1186,07лв., представляваща сбор от дължимо и незаплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.10.2016г. – 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 11.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 125,67лв., представляваща сбор от дължимата върху всяко от допълнителните възнаграждения за извънреден труд обезщетение за забава, считано от падежа на всяко задължение до 10.10.2019г. на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. Чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД., както и 400лв. разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е  неправилно, незаконосъобразно, като при постановяването му съдът не е обсъдил в цялост и реално не е проложил относимите нормативни актове, действали и уреждали дейността на слжителите в МВР през процесния период.  Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. Според жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Но счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат.  Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред.

Претендира се отмяна на решението и  постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни, като се присъдят разноските по делото. С жалбата не са направени искания по доказателствата.

Въззиваемата страна П.Д.Я., чрез адв. С.Т., е депозирала писмено възражение в срока по чл.263, ал.2 от ГПК, в което изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба № 81213з-776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Счита, че субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като първоинстнационното решение бъде потвърдено. Претендира присъждане на  съдебно-деловодни разноски. В писмения отговор не са обективирани доказателствени искания

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.08.2020г. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.