РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Карлово, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320101157 по описа за 2021 година
Предявени са за съвместно разглеждане искове за определяне
местоживеене на дете, родителски права, режим на лични контакти с другия
родител и издръжка, с правно основание 127, ал.2 от СК.
Ищецът - М. М. П. твърди, че с ответницата сключили брак през 1996г.
В началото всичко било наред и се разбирали. Имали дребни скандали, но
всичко било в границите на нормалното. На 02.05.1997г. им се родила дъщеря
- И.М. П. с ЕГН **********. Постепенно обаче ответницата започнала да не
изпълнява семейните си задължения, свързани с отглеждането на детето им и
грижата за домашния уют. Вечно се оплаквала от главоболие и болки в
тялото. Същите тези нейни болежки изчезвали, когато излизала с приятелки и
се забавлявала по заведенията. Многократно й правел забележки и искал
отговор за поведението й, което от своя страна довело до ескалация на
напрежението между тях и започнали непрекъснати скандали. Всичко това
довело до раздяла и развод, съгласно Решение № 260/20.06.2012 г. по гр.д. №
341/2012г., по описа на КрлРС. След развода тя работела, като продавачка в
един магазин. Живеела отделно от тях. Често се срещали и видял промяна в
поведението - станала по-спокойна и уравновесена. Разговаряли и тя го
1
уверила, че се е променила и желае заради детето да се съберем пак и да
градят общ дом. Повярвал й и се събрали. Започнали да правят планове за
второ дете, тя била много щастлива и така се стигнало до раждането на
второто им дете - М. М. П. с ЕГН **********. Детето се родило на 22.11.2013
г. Една, две години всичко било нормално, били едно щастливо семейство. Но
не след дълго, проблемите в поведението на ответницата отново се влошили.
Започнала с непрекъснатите оплаквания за болки в главата и тялото. Ходели
по доктори, същите му казали, че проблем нямало и всичко било на
психическа основа. Започнала да не ходи на работа, напуснала същата, като
започнала работа при него в семейния магазин, но само за кратко. Изведнъж
отказала да ходи и там. Употребата на алкохол започнал да става ежедневие,
като започнала системно да злоупотребява с него. Скандалите и крясъците
станали ежедневие. Спряла да се грижи за двете им дъщери - той готвел,
перял и чистил, което правел и до днес. Обстановката станала много тягостна.
Децата започнали да я отбягват и да се страхуват от нея. Малката им дъщеря
искала да спи само с него.
Молел ответницата да разговарят и да му обясни причините за
поведението си. Думите й били, че „никога не ме е обичала“, крещяла и го
обиждала с нецензурни думи: „боклук, идиот и др.“. Децата я чували и това ги
потискало. След всеки скандал ги прегръщал и целувал, обяснявал им, че
мама имала проблем и всичко ще е наред. Отваряла прозорците в дома им и
крещяла през тях, за да я чуят всички съседи: „боклук мръсен, умри....“. Не
издържал и я помолил отново да се разделят. Това още повече я ядосало и
тогава започнала заплахи за саморазправа и самоубийство. Последният
случай на психически и емоционален тормоз бил на 09.03.2021г., като след
пореден скандал тя го заплашила с думите: „Като заспиш и ще ти прережа
гърлото, а след това ще се самоубия“. Тези нейни думи приел много сериозно,
особено поради факта, че в този момент тя не беше пила. Имало много други
случаи и постъпки на ответницата, които дори го било срам да ги споделя.
Действия, които противоречали на здравия разум, заплахи за палеж на бизнеса
му - „Ще ти запаля всичко да изгори.“
Твърди, че пиянските и истории били ежедневие, живеела сама в една
от стаите, в която дори нямало нормални условия за живот. Цяла нощ
обикаля пътищата - не знаел къде ходи, прибирала се късно, удряла вратите,
2
блъскала и крещяла. Децата били свидетели на всичко това, малката спяла
само при него и то прегръщала цяла нощ, за да не стане от леглото. Страх я
било, както и него не само за неговия живот, а най-вече за живота и здравето
на децата му. Всичко това го накарало да потърся защита по реда на ЗЗДН,
както за себе си, така и за малолетното им дете - М. М. П.. На 06.04.2021г.
била издадена Заповед за незабавна защита от КрлРС. Само дни преди да
подаде настоящата молба, ответницата заявила пред голямата им дъщеря, че
„скоро ще се отървете от мен, ще напусна този свят “. Тези нейни думи
внасяли смут и напрежение в цялото им семейство.
Във връзка с подадената от него молба по реда на ЗЗДН, било
образувано гр.д. № 517/2021 г., като с Решение с № 65/10.06.2021г., РС -
Карлово, постановил мерки за защита за него и дъщеря му, на основание чл.5,
ал.1, т.1, т.2, т.з и т.4 от ЗЗДН, като задължил ответницата да се въздържа от
извършване на домашно насилие; отстранил същата от съвместно
обитаваното жилище за срок от 18 месеца; забранил й да ги приближава до
жилището, работното място, местата за социални контакти и отдих за срок от
18 месеца; определил временно местоживеене на детето М. М. П. при бащата
за срок от 18 месеца.
След всичко случило се бил в силен стрес и емоционално подтиснат,
силно се притеснявал за себе си и за дъщерите си. Ответницата
злоупотребявала системно с алкохола и ставала много агресивна.
Агресивното й поведение, системните й изблици на гняв и закани към него,
обидите, които тя отправяла пред децата им, били акт на психическо и
емоционална насилие. Това водело до отчуждението на децата им от
неотглеждащияго родител, в случая от ответница, същото важало най-вече за
малолетното им дете - М. М. П.. И не защото някой ограничавал детето да се
вижда с ответницата, дори и след постановеното решение по ЗЗДН, а поради
нежелание от нейна страна да го вижда. Детето вече е на почти 8г., разбирало
всичко и питало за майка си, защо не иска да го вижда и защо не го обича. В
тази връзка била налице последователна практика на ВКС по принципните
насоки за разрешаване на проблема с родителското отчуждение чрез
адекватен за конкретния случай режим на лични отношения. Спазването на
тези ръководни начала, закрепени в практиката от всички съдебни състави,
разумната и внимателна работа на специалистите в областта на детската
3
психология и активното съдействие и на двамата родители могли в най-
голяма степен да предотвратят или да „излекуват” негативните отношения на
детето, с който и да е от родителите му. Счита, че „най-добрия интерес” за
детето им като отправна точка за търсенето на правилно разрешение на спора
било родителските права да бъдат присъдени на него, а на майката да бъде
определен разумен режим на лични отношения, за да е налице ефективната
защита на детето. Счита, че детето е приело като свой дом и свое семейство,
него и по-голямата му сестра, откъсването на детето от тази среда би довело
до тежки психологически последствия за детето. Счита, че условията за
живот и средата, в която растяло детето, липсата на контакт на детето и
отчуждението му към биологичната му майка го правели по пригоден
родител, за отглеждане му. Твърди, че всички грижи свързани с
отглеждането, възпитанието и обгрижването на малолетното дете били
изцяло поети от него от момента на раждането му до днес. Цялата финансова
тежест, свързана с облекло, прехрана, почивки и забавления за детето били
изцяло за негова сметка. Условията и вниманието, което получавало детето,
разполагането със свой собствен кът, обичта която получавало и усещането за
семейния уют и друга страна отчуждението му към биологичната му майка го
правели по пригоден родител за отглеждане му. Считам, че за защита на
интереса на детето им местоживеенето му и упражняването на родителските
права по отношение на него трябвало да бъдат присъдени на него. Социално-
битовите условия към момента, които изградил били отлични, имало всички
удобства, детето имало своя стая и свое пространство. Помощта, която по-
голямата му дъщеря оказва за отглеждането на сестра си също била от голямо
значение, самата тя до голяма степен заменила образа на майката. Във връзка
с това счита, че обичайният определян от съдилищата контакт на майката с
малолетното дете бил, както следва - два пъти в месеца, през всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, с преспиване от 15.00 часа в петък до 17.00
часа в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата, са резонни към настоящия момент.
По отношение на издръжката счита, че такава следва да ми бъде
присъдена от момента на предявяване на иска. Счита, че към настоящия
момент издръжка от 180.00 лева била законосъобразна и респективно
съобразена с дохода и семейното положение на ответницата. Заложените в
закона основни принципи и обстоятелства, въз основа на които съдът решава,
4
как да защити интересите на децата и въз основа на които принципи се
позовава съдебната практика били заложени в чл. 59, ал. 4 от СК и
Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/74г., Пленум на ВС. Основни
такива били: от какъв пол е детето, възрастта му, грижата и отношението на
родителя към детето, личните възпитателни качества на родителя,
възможността и желанието на родителя да отглежда детето и т.н. Счита, че
съвкупността от всички тези принципи го правели по-добрия родител,
родителят към който детето било по-привързано, а също така и голямото му
желание да се грижа за него. От друго страна било налице отчуждаване на
детето от ответницата, по нейно собствено желание, изразяващо се в липса на
заинтересованост и отговорност за отглеждане на детето.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да му предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето М. М. П. с ЕГН
**********, както и да определи местоживеене на детето при бащата. Моли
съда да определи режим на лични отношения на майката - Т. И. П. от гр. С.,
ул. „*****“ № 43 с ЕГН ********** с детето М. М. П. с ЕГН **********,
както следва: два пъти в месеца, през всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, с преспиване от 15.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, като детето
се взима и връща от адреса на бащата, както и двадесет дни през лятото,
който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и по всяко
друго време със съгласие от страна на страните. Моли съда, да осъди Т. И. П.
от гр. С., ул. „*****“ № 43 с ЕГН ********** да заплаща на детето си М. М.
П. с ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител М. М. П. от
гр. С., ул. „*****“ № 43 с ЕГН **********, месечна издръжка от 180.00 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира за направените
по делото разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, от ответницата - Т. И. П. не е
постъпил такъв. В проведено открито съдебно заседание, същата е депозирала
молба, с която счита, че за защита на интереса на детето, местоживеенето и
упражняването на родителските права по отношение на него, трябва да бъдат
присъдени на бащата, а на нея да бъде определен режим на виждане с
малолетното й дете, както следва: два пъти в месеца, през всеки първи и трети
5
- петък, събота и неделя от месеца, с преспиване от 17.00 часа в петък до
17.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата; на Коледа на всяка четна година, на
Великден на всяко нечетна година; да присъства на рождените дни на детето,
както и на всички мероприятия в училище, както и по всяко време извън
посочените периоди, със съгласието на страните и при желание от страна на
детето. По отношение на издръжката на малолетното й дете, моли същата да е
в минималния размер предвиден в закона.
В ХОДА на делото, с оглед постъпилата молба, ищецът изрично
заявява, че е съгласен с предложението на ответната страна, касещо режим на
свиждане и издръжка в минимален размер, както и че не претендира разноски
по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила на 20.06.2012г. решение № 260/20.06.2012г.,
постановено по гр.д. № 341/2012г. по описа на КрлРС, бракът между Т. И. П.
и М. М. П. е прекратен с развод.
От представеното по делото удостоверение за раждане е видно, че
ищецът - М. М. П. е баща, а ответницата - Т. И. П. е майка на малолетното
дете - М. М. П. с ЕГН **********, родено след прекратения на родителите
брак, с развод.
По делото е приложено гр.д. № 517/2021г. по описа на КрлРС, видно от
което, с влязло в сила на 10.06.2021г. Решение № 65/10.06.2021г., съдът е
взел, на основание чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗЗДН, по отношение на М.
М. П. и малолетното дете М. М. П., следните мерки за защита: задължил и Т.
И. П. да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2
от ЗЗДН спрямо двамата посочени молители в производството; отстранил е Т.
И. П. от съвместно обитаваното с М. М. П. и М. М. П. жилище, находящо се в
гр. С., ул. „*****“ № 43, за срок от 18 месеца; забранил е на Т. И. П. да се
приближава до М. М. П., жилището, работното място на същия, както и
местата за социални контакти и отдих на молителя, за срок от 18 месеца;
определил е временно местоживеене на детето М. М. П. при бащата М. М. П.,
за срок от 18 месеца.
6
По делото ответницата не оспорва изложените в молбата факти и
обстоятелства, поради което следва да се приеме, че към момента детето се
отглежда от своя баща - М. М. П..
В постъпилия по делото социален доклад се съдържат данни за това, че
детето М. М. П. живее в дома на бащата в гр. С., който дом е обзаведен
луксозно, с много високо ниво на хигиена. Грижи за детето полага бащата,
по-голямата сестра и разширеното семейство. М. е ученичка във втори клас и
се справя отлично със учебния материал. Детето е привързано към двамата си
родители, но към майка си изпитна смесени чувства. Споделя, че обича майка
си, но се срамува от нея, когато същата е в нетрезво състояние. Детето е
категорично, че иска да остане да живее при баща си.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави средните изводи от правна страна:
Съобразявайки изложено дотук, съдът счита, че предявените искове по
чл. 127, ал.2 от СК са основателни и доказани.
Искът по чл. 127, ал.2 от СК, когато родителите не са съпрузи и не
живеят заедно, не е само за това при кой от тях да живеят малолетните деца, а
и за това - кой родител да упражнява родителските права по отношение на
децата. Живеенето с родителя е съществен елемент от съдържанието на
родителските права и задължения. Текущото им упражняване се извършва от
родителя, при когото детето живее. Затова положението е идентично като при
развод.
В конкретния случай, съдът като взе предвид становището на страните
намира, че местоживеенето на М. М. П., следва да бъде при нейния баща - М.
М. П.. Същият е с детето от неговото раждане до момента, познава нуждите и
потребностите му, поради което родителските права и задължения следва да
му се предоставят.
Бащата желае детето да контактува пълноценно със своята майка и
прима изцяло така предложения от нея режим на лични отношения. Предвид
това съдът счита, че така посочения режим следва да се уважи изцяло в
предложените от майката параметри, които са както в неин интерес, така и в
интерес на детето.
7
По отношение на издръжката, в хода на делото и двете страни сочат
такава в минимален размер. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, определя
минималният размер на издръжката, възлизаща на 1/4 от минималната
работна заплата за страната. Отчитайки, че за 2022г., считано от 01-ви април,
минималната работна заплата за страната ще е в размер на 710.00 лева, то
издръжка следва да се определи, съобразно посочената разпоредба в размер
на 177.50 лева. Доколкото съдът първоначално е сезиран с издръжка в размер
на 180.00 лева и изрично не е изменен иска по реда на чл. 214 от ГПК, за
разликата над 177.50 лева, искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, решението подлежи на
предварително изпълнение в частта, с която се присъжда издръжка.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на КрлРС, държавна такса в размер на 255.60
лева, по уважения иск с правно основание чл. 143 от СК, определена върху
тригодишните платежи.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето М. М. П. с ЕГН ********** на бащата - М. М. П. от гр. С., ул. „*****“
№ 43 с ЕГН **********, като определя при него местоживеенето на детето,
на основание чл. 127, ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Т. И. П. от гр. С., ул.
„*****“ № 43 с ЕГН ********** с детето М. М. П. с ЕГН **********, както
следва: два пъти в месеца, през всеки първи и трети - петък, събота и неделя
от месеца, с преспиване от 17.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, както и
един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата; на Коледа на всяка четна година, на Великден на всяко нечетна
година; да присъства на рождените дни на детето, както и на всички
мероприятия в училище, както и по всяко време извън посочените периоди,
със съгласието на страните и при желание от страна на детето.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143 от СК, Т. И. П. от гр. С., ул. „*****“ №
8
43 с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на детето М. М. П. с
ЕГН **********, като малолетно чрез неговия баща и законен представител -
М. М. П. от гр. С., ул. „*****“ № 43 с ЕГН **********, в размер на 177.50
(сто седемдесет и седем лева и петдесет стотинки) лева, считано от
депозиране на исковата молба в съда – 26.07.2021г. до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване, като за разликата над 177.50 лева
до пълният предявен размер от 180.00 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Т. И. П. от гр. С., ул.
„*****“ № 43 с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса за
определения размер на месечна издръжка на детето в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС - Карлово в размер на 255.60 лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката, на основание чл. 242, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
9