Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение,
2-ри състав, в публично заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Г.
при секретаря Йоана Петрова разгледа
докладваното от съдия Г. гр. д. № 645 по
описа за 2018 г. и
Р Е
Ш И:
[1] ОСЪЖДА ЗАД
„Д.Б.: Ж.И.З.” АД да заплати следните суми:
1.
на Ф.Г.:
- 27 000,00 лева на
основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане
(КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно
произшествие (ПТП) от 12.03.2017 г. плюс законната лихва от 19.10.2017 г. до
окончателното изплащане;
- 935,28 лева на основание
чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на увреждания от ПТП от 12.03.2017 г. плюс законната лихва от
19.10.2017 г. до окончателното изплащане;
- 270,48 лева разноски по
делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2.
на адвокат Я.Д. – 1 081,03 лева на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;
3. на
СГС – 1 084,16 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ на Ф.Г. срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.И
З.“ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 27 000,00
лева до пълния предявен размер от 60 000,00 лева.
[3] ОСЪЖДА Ф.Г.
да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ 289,73 лева разноски по делото и 108,31 лева
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[5] Ако ответникът обжалва изцяло
решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 565,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако
той обжалва частично решението, следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия
интерес. Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да
представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка
на САС, определена по следната формула обжалваем интересХ100,00/2 450,00, но не
по-малко от 25,00 лева. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа
инстанция.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[6] Ф.Г. е заявил в искова молба от 16.01.2018 г.,
че на 12.03.2017 г. е участвал в ПТП, предизвикано от Й.Д.. От това ПТП Ф.Г. е
получил контузия на главата със:
- сътресение на мозъка;
- подкожен хематом вдясно челно;
- контузия и охлузване на носа;
- контузия на десен очен булб.
[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност
(ГО) на Й.Д. е била застрахована при ответника ЗАД „Д.Б. Ж.И З.“ АД (ЗДРАВЕ). Ф.Г.
оценява на 60 000,00 лева болките и страданията, които е претърпял и ще
претърпи от описаните увреждания. Той е заплатил и 935,28 лева за лечението си.
[8] Ответникът ЗДРАВЕ не е изплатил обезщетение на
ищеца. Затова Ф.Г. моли съда да осъди ЗДРАВЕ да му заплати:
- 60 000,00 лева обезщетение за неимуществени
вреди;
- 935,28 лева обезщетение за имуществени вреди. Той
търси и законната лихва от 18.10.2016 г. върху неимуществените вреди и от
23.05.2017 г. върху имуществените вреди (исковата молба, л. 2-7).
2.
На ответника
[9] ЗДРАВЕ е подал писмен отговор. Той е заявил, че:
1. Й.Д. не е причинил ПТП;
2. ищецът не е претърпял от ПТП вредите, които
твърди;
3. размерът на търсеното обезщетение е
прекомерен;
4. ищецът е допринесъл за настъпването на
уврежданията, защото не е бил с поставен обезопасителен колан и е пътувал на
предната вместо на задна седалка. Затова ЗДРАВЕ моли съда да отхвърли иска
(писмения отговор, л. 55-56).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[10] Ф.Г. е бил роден на *** г.
(удостоверението за раждане, л. 9). Не се спори, че той е тренирал борба и е
учил в Спортното училище в гр. Самоков. През 2008 г. той е бил лекуван за лениво
дясно око, на което зрението му е било по-слабо от това на лявото око
(заключението и показанията на вещото лице д-р М., л. 116-121 и л. 132-133).
[11] На 12.03.2017 г. около 16:55 часа Й.Д. е
управлявал лек автомобил „Сузуки“ по ул. „Страхил войвода“ с посока към ул.
„Хан Аспарух“. В същото време В.Г. е управлявал лек автомобил „БМВ“ по ул. „Страхил
войвода“, но в обратната посока. На предна дясна седалка на автомобила „БМВ“ е
пътувал Ф.Г..
[12] Двата автомобила са навлезли в
кръстовището с ул. „Хан Аспарух“ на зелен сигнал на светофарната уредба, като
лекият автомобил „Сузики“ е завивал наляво, а лекият автомобил „БМВ“ се е
движил направо, като той е бил с предимство. Вместо да спази предимството на
лекия автомобил „БМВ“, Й.Д. е продължил завиването наляво и така е предизвикал
ПТП с лекия автомобил „БМВ“ (заключението на вещото лице М., л. 122-129;
наказателното постановление, л. 101). Не се спори, че към този момент ГО на Й.Д.
е била застрахована при ответника ЗДРАВЕ.
[13] От удара Ф.Г. е получил: сътресение на мозъка; контузия с травматичен подкожен кръвоизлив в
дясна челна област на главата; контузия и охлузване на носа; контузия на дясната
очна ябълка. Сътресението на мозъка е протекло с количествена промяна в
яснотата на съзнанието (зашеметяване, объркване), но без изпадане в
безсъзнателно състояние. Оценката по Глазгоу кома скала е била 15 точки.
[14] Сътресението
на мозъка е било лекувано с вливания на инфузионни разтвори и аналгетици. Три
дни по-късно Ф.Г. е бил изписан и лечението му е продължило в домашни условия.
Възстановяването от сътресението на мозъка е продължило между три и пет
седмици, а от контузията на очната ябълка около 15-20 дни, като през този
период той е изпитвал болки в дясната очна ябълка.
[15] Непосредствено
след ПТП зрението на Ф.Г. с дясното око е било намаляло до 10%. Това му е
създало затруднения и неудобства. На 23.05.2017 г. е било проведено оперативно
лечение на дясното око, като му е била поставена изкуствена вътреочна леща. Към
момента на прегледа от д-р М. зрението на Ф.Г. с дясното око е било 60%
(заключението и показанията на вещото лице д-р М., л.
116-121 и л. 132-133). Поради уврежданията Ф.Г. не е
посещавал училище, понижил е оценките си и не е спортувал (обясненията на
бащата на ищеца, л. 134). За лечението си Ф.Г. е заплатил 935,28 лева
(платежните документи, л. 18-21).
[16] Сътресението на мозъка при Ф.Г. е близко
по тежест до това, предмет на обезщетяване по решение на САС 2856-2018-7-ми с-в
по гр. д. 3185/2018 г. То е по-леко от това, предмет на обезщетяване на решение
на САС 550-2018-12-ти с-в по гр. д. 6014/2017 г. (показанията на вещото лице
д-р П., л. 131-гръб).
[17] На 18.07.2017 г. Ф.Г. е поискал от
ЗДРАВЕ да му заплати застрахователно обезщетение (претенцията, л. 21). На
18.10.2017 г. ЗДРАВЕ е отказал да плати такова (л. 22).
[18] Ф.Г. е заплатил: 100,00 лева държавна
такса, като съдът го е освободил от заплащане на разликата над тази сума до
пълната държавна такса, която се дължи (л. 46 и л. 42); 485,00 лева за вещи
лица (л. 71); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 73). Общо разноските са за
590,00 лева. Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 159).
[19] ЗДРАВЕ е заплатил: 40,00 лева депозит за
свидетел (л. 65); 485,00 лева за вещи лица (л. 66-67); 10,00 лева за съдебни
удостоверения (л. 68 и л. 144). Общо разноските са за 535,00 лева. Той е бил
представляван от юрисконсулт.
III.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО
ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[20] Ф.Г. е предявил искове по чл. 432, ал. 1
от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с
чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ
[21] Съгласно чл.
429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за
застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432,
ал. 1 от КЗ).
[22] Следователно предпоставките за уважаване
на иска са:
1. ищецът да е участвал в застрахователно
събитие, покрито от застраховка ГО;
2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;
3. ГО на виновния причинител на застрахователното
събитие да е била застрахована при ответника;
4. вследствие на уврежданията ищецът да е
претърпял неимуществени /имуществени вреди;
5. ответникът да не е изплатил на ищците
обезщетение за тези вреди.
[23] Съдът установи, че:
1. на 16.07.2017 г. Ф.Г. е участвал в ПТП, предизвикано от Й.Д.;
2. от него Ф.Г. е получил увреждания;
3. ГО на Й.Д. е била застрахована при ЗДРАВЕ;
4. от уврежданията Ф.Г. е претърпял
неимуществени и имуществени вреди;
5. ЗДРАВЕ не е изплатил обезщетение на Ф.Г.. Съдът
приема, че Й.Д. е причинил ПТП, защото той е навлязъл в кръстовището без да
осигури предимство на лекия автомобил „БМВ“, а е бил длъжен да направи това.
[24] Налице са предпоставките за уважаване на
исковете. Съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения.
[25] За да определи обезщетението за
неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи
това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на
определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва
да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС
95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че
следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 12.03.2017
г.
[26] Съгласно
чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по
справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът
следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2.
начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4.
допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС
4/1968 г.).
[27] При
определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита
още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О.
по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О.
по т. д. 299/2011 г.).
[28] Вторият
фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до
момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е
обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи
различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост
на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната
система. Затова съдът отчита и този фактор.
[29] Минималният размер на застрахователните суми
по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е
бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000
000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм) ), а
след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 226 от КЗ (отм) ). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).
[30] Икономическата обстановка в страната също се
е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:
- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[1];
- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г.[2].
Увеличението на МРЗ от 2016 г. до 16.07.2017 г. е била 9,52%.
[31] Съдът установи, че към момента на ПТП Ф.Г.
е бил на 12 години, тренирал е борба и е учил в Спортното училище в гр.
Самоков. Той е бил лекуван за лениво дясно око, на което зрението му е било
по-слабо от това на лявото око.
[32] От ПТП Ф.Г. е получил: сътресение на мозъка; контузия с травматичен подкожен кръвоизлив в
дясна челна област на главата; контузия и охлузване на носа; контузия на дясната
очна ябълка. Сътресението на мозъка е протекло с количествена промяна в
яснотата на съзнанието (зашеметяване, объркване), но без изпадане в
безсъзнателно състояние. Оценката по Глазгоу кома скала е била 15 точки.
[33] Сътресението
на мозъка е било лекувано с вливания на инфузионни разтвори и аналгетици. Три
дни по-късно Ф.Г. е бил изписан и лечението му е продължило в домашни условия.
Възстановяването от сътресението на мозъка е продължило между три и пет
седмици, а от контузията на очната ябълка около 15-20 дни, като през този
период той е изпитвал болки в дясната очна ябълка.
[34] Непосредствено
след ПТП зрението на Ф.Г. с дясното око е било намаляло до 10%. Това му е
създало затруднения и неудобства. На 23.05.2017 г. е било проведено оперативно
лечение на дясното око, като му е била поставена изкуствена вътреочна леща. Към
момента на прегледа от д-р М. зрението на Ф.Г. с дясното око е било 60%. Поради уврежданията Ф.Г. не е посещавал училище, понижил е оценките си и
не е спортувал.
[35] Предмет на решение на САС 550-2018-12-ти с-в по гр. д. 6
014/2017 г. е бил обезщетяването на неимуществени вреди от сътресение на
мозъка, което е било по-тежко от процесното. По него САС е
определил обезщетение от 15 000,00 лева за увреждания от 2016 г.[3]. Сътресението на мозъка при Ф.Г.
е близко по тежест до това, предмет на обезщетяване по решение на САС
2856-2018-7-ми с-в по гр. д. 3185/2018 г. С него САС е определил обезщетение за
неимуществени вреди от 15 000,00 лева за случай от 2016 г.[4].
[36] Съдът отчита всички установени
обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита:
продължителността на лечението и продължителността на възстановителния период;
болките и неудобствата, които ищецът е търпял. Съдът отчита и, че случаите,
разгледани от САС, макар да са близки по отношение на сътресението на мозъка,
при тях очите на увредените не са били засегнати, докато в настоящия случай дясното
око на Ф.Г. е било засегнато и е било лекувано оперативно. Съдът отчита и, че
цитираните решения на САС са за случаи от 2016 г., когато МРЗ е била с над 9%
по-ниска от тази през 2017 г. Затова съдът приема, че 27 000,00 лева е
справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца. Ето защо
съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати на ищеца 27 000,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер
от 60 000,00 лева. Съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати на Ф.Г. и 935,28 лева
обезщетение за имуществени вреди.
[37] ЗДРАВЕ е възразил, че Ф.Г. е допринесъл за настъпването на уврежданията, защото не е бил с поставен
обезопасителен колан и е пътувал на предната вместо на задна седалка. Възражението
е неоснователно, защото към този момент Ф.Г. е бил малолетен и водачът на лекия
автомобил „БМВ“ е бил този, който е бил длъжен да осигури пътуването на Ф.Г. на
задната седалка с поставен обезопасителен колан, а не малолетният ищец.
2.
По разноските
[38] Ищецът търси и разноски.
Той е направил такива за 590,00 лева и е бил представляван безплатно от
адвокат.
[39] Съгласно чл. 78, ал. 1
от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът
уважава исковете за 27 935,28 лева при предявен размер от 60 935,28
лева. Затова съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати на Ф.Г. 270,48 лева разноски по
делото (590,00х27 935,28/60 935,28). Съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати на
адвокат Я.Д. 1 081,03 лева адвокатско възнаграждение (60 935,28-10 000,00х0,03+830,00х27 935,28/60
935,28). На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати по сметка на СГС 1 084,16
лева държавна такса (27 000,00х0,04+50,00-(100,00х27 935,28/60 935,28)).
[40] ЗДРАВЕ също търси
разноски. Той е направил такива за 535,00 лева и е бил представляван от
юрисконсулт.
[41] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът
има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете
за 33 000,00 лева при предявен размер от 60 935,28 лева. Затова съдът
осъжда Ф.Г. да заплати на ЗДРАВЕ 289,73 лева разноски по делото (535,00х33 000,00/60
935,28) и 108,31 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х33 000,00/60
935,28).
Съдия:
[1] Постановление №
375/28.12.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[2] Постановление № 141/13.07.2017 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[3] Съдът е установил, че към 06.02.2016 г. ищцата е
била на 21 години. Съдът също е установил, че вследствие на ПТП тя е получила: 1. контузия на главата; 2. разкъсно-контузна рана челно вдясно и успоредно
на лява назолабиална гънка; 3. мозъчно сътресение; 4. контузия на гръдния кош. Мозъчното
сътресение на ищцата е било лекостепенно, съпроводено със зашеметеност и леки
количествени изменения в съзнанието. От него ищцата се е възстановила за около
20 дни. От контузията на гръдния кош ищцата е изпитвала задушаваща болка в
гърдите. Докато се е възстановявала, за малкото ѝ дете се е грижила майка
ѝ. От увреждането в областта на главата ищцата е
имала едносантиметров линеен цикатрикс челно вдясно, в близост до окосмената
част на главата и друг на горната устна, успореден на назолабиалната гънка от
основата на лявата ноздра. Вследствие на ПТП ищцата е развила посттравматично
стресово разстройство с клинични изяви от чувство за вина, безпомощност, тлееща
тревожност, вътрешно напрежение, интензивен страх, противоречиви чувства,
оживяване на спомена и отричане на преживяното. Това състояние е било хронично
и е могло да продължи неопределено време. С времето подобни спомени са
избледнявали, но при изпадане в близки ситуации е могло отново да оживяват с
още по-голяма интензивност и развитие на страхово-депресивно разстройство.
[4] Съдът е установил, че към 28.02.2016 г. ищцата е била на 23 години.
Вследствие на ПТП тя е
получила: 1. контузия на главата с
мозъчно сътресение, което е протекло без пълна загуба на съзнание, а само с
количествена промяна в съзнанието (зашеметяване, объркване); 2. контузия на
тялото. Уврежданията на ищцата са били лекувани три дни в
болница. През този период тя е имала нужда от чужда помощ. Когато е претърпяла инцидента, ищцата
е била студентка и се е притеснявала, че ще пропусне изпити, което е щяло да
затрудни обучението ѝ. В резултат на преживяното ищцата и към момента на
провеждане на съдебното дирене се е страхувала да се вози в автомобил
и е предпочитала тя да шофира. Понякога тя е имала главоболие.