Решение по дело №447/2011 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 163
Дата: 7 април 2011 г. (в сила от 13 юни 2011 г.)
Съдия: Златко Димитров Мазников
Дело: 20115530200447
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 март 2011 г.

Съдържание на акта

                                                                         

                                                        

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер:                07.04.2011 г.       Град Стара Загора

 

                  В ИМЕТО НА НАРОДА                       

Старозагорски районен съд          ШЕСТИ наказателен състав

На седми април                     Година: 2011

В публично заседание в следния състав:

 

                               Председател: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

                                                          

Секретар: Д.И.

Прокурор: ЖАНЕТА НЕДКОВА

като разгледа докладваното от съдията Златко Мазников

а.н.дело № 447 по описа за 2011 година

 

 

                        Р   Е   Ш   И :

 

 

ПРИЗНАВА обвиняемия Ю.А.А., роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 01.10.2009 год. в гр.Стара Загора потвърдил неистина в писмена декларация – обр. Приложение 5 към тогава действащия Правилник за издаване на лични документи, която декларация по силата на чл.17, ал.1 от посочения Правилник, приет с постановление на МС, се дава пред орган на властта /в случая – пред ОДП-Стара Загора/ за удостоверяване на истинността на обстоятелства /в случая – че свидетелството за управление на моторно превозно средство на обвиняемия е било откраднато/ – престъпление по чл.313, ал.1 от НК, поради което на основание чл.2, ал.2 от НК във връзка с чл.78а от НК в редакцията му към датата на извършване на деянието ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършено престъпление и МУ НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 600 (шестстотин) лева, която да се заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА обвиняемия Ю.А.А. със снета самоличност да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд сумата от 200,05 лева /двеста лева и пет стотинки/, представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от получаване на съобщението за обвиняемия и от днес за РП пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към решение № 163 от 07.04.2011 година

по а.н.дело № 447 по описа на 2011 година

на Старозагорския районен съд:

 

   Постъпило е постановление на Районна прокуратура Стара Загора с предложение за освобождаване на основание чл.78а от НК на обвиняемия Ю.А.А., ЕГН **********, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че на 01.10.2009 год. в гр.Стара Загора потвърдил неистина в писмена декларация – обр. Приложение 5 към тогава действащия Правилник за издаване на лични документи, която декларация по силата на чл.17, ал.1 от посочения Правилник, приет с постановление на МС, се дава пред орган на властта /в случая – пред ОДП-Стара Загора/ за удостоверяване на истинността на обстоятелства /в случая – че свидетелството за управление на моторно превозно средство на обвиняемия е било откраднато/ – престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

   Представителят на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и направеното предложение за приложение на чл.78а от НК. Пледира обвиняемият да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление, като му бъде наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева. 

   Обвиняемият Ю.А.А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

   Съдът, като прецени събраните в наказателното производство по проведеното досъдебно производство и в хода на съдебното следствие доказателства, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

   Обвиняемият Ю.А.А. ***. Същият притежавал СУМПС (свидетелство за управление на моторно превозно средство) № *********, издадено на 06.02.2004 год. от МВР-Стара Загора и валидно до 06.02.2014 год.. На 29.09.2009 год. СУМПС на обвиняемия било иззето на територията на Република Румъния от компетентните румънски власти за извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата в Румъния, а именно – преминаване на червен светофар. На обвиняемия била наложена забрана за шофиране в Румъния за срок от 30 дни, считано от 29.09.2009 год.. След изземването на свидетелството му от компетентните румънски власти, обвиняемият се прибрал в България и на 01.10.2009 год. подал в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Стара Загора заявление вх.№ 18250 от 01.10.2009 год. за издаване на ново СУМПС. За да му бъде издадено ново СУМПС при наличието все още валидно старо такова, обвиняемият посочил, че старото му СУМПС е било откраднато. В случая съобразно разпоредбата на чл.17, ал.1 от действащия към този момент Правилник за издаване на български документи за самоличност, приет с постановление на Министерски съвет № 61 от 02.04.1999 год., лицето следвало да декларира обстоятелствата по открадването, респективно - загубването, унищожаването или повреждането, в най-близкото полицейско управление или дирекция на МВР, като подаде съответната писмена декларация. За това към подаденото заявление обвиняемия приложил и подписана от него съответна декларация по образец съгласно Приложение № 5 от цитирания Правилник. В така подадената от него и подписана декларация обвиняемият написал саморъчно, че свидетелството му за управление на МПС е било откраднато в чужбина, въпреки че това обстоятелство не отговаряло на истината - в действителност СУМПС на обвиняемия било иззето от компетентните румънски органи като наказание за извършено нарушение. Декларацията е била заведена в Сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Стара Загора с вх.№ 45187 от 01.10.2009 год. и въз основа на нея, заявлението и останалите документи към него на обвиняемия било издадено ново СУМПС, което същият получил на 09.10.2009 год., а старото СУМПС № ********* било обявено за невалидно. Междувременно, след изтичането на срока на наложеното в Република Румъния наказание, отнетото СУМПС № ********* на обвиняемия било върнато от румънските власти в консулската служба на България в гр.Букурещ заедно със други свидетелства за управление и за регистрация на МПС, собственост на български граждани и отнети от румънската полиция за различни нарушения.

   С писмо изх.№ КОА–584 от 03.11.2009 год. посолството на Република България в Букурещ изпратило на Дирекция „Национална служба Полиция” – направление „Пътна полиция” СУМПС № ********* и останалите, получени от румънската полиция отнети свидетелства, ведно с опис на същите.

   На 22.12.2009 год. СУМПС № ********* било получено в Главна дирекция „Охранителна полиция” и с писмо рег.№ ОВ-649 от 19.01.2010 год. полученото СУМПС било изпратено на ОД на МВР гр.Стара Загора, където обвиняемият се водел на отчет като водач на МПС.

   От заключението на извършената при разследването почеркова експертиза е видно, че ръкописния текст „в чужбина ми бе откраднато свидетелството за управление” и подписа в Декларацията, подадена на 01.10.2009 год. в сектор „Пътна полиция” - вх.№ 45187, са били изпълнени от обвиняемия Ю.А.А..

Гореизложените обстоятелства се установяват от всички събрани в хода на наказателното производство по проводеното досъдебно производство доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.378, ал.2 от НПК в хода на съдебното следствие (писмо рег.№ 4354 от 02.02.2010 год. на ВНД Началник РУМВР-Казанлък, писмо изх.№ КОА-584 от 03.11.2009 год. на Посланика на РБ в Букурещ с приложен към него списък на български СУМПС, отнети от контролните органи на Република Румъния, декларация от обвиняемия с вх.№ 45187 от 01.10.2009 год., заявление-декларация от обвиняемия до Началника на ПП при ОД на МВР гр.Стара Загора с дата 01.10.2009 год., декларация от обвиняемия по чл.159 от ЗДвП и чл.13, т.6 от Наредба № 157/02 г. на МВР с дата 01.10.2009 год., заявление А04345785 от обвиняемия за издаване на документи за самоличност на български гражданин с вх.№ 18250 от 01.10.2009 год., данни за водач от АИС КАТ с дата 09.10.2009 год., писмо рег.№ ОВ-7871 от 01.06.2010 год. на зам.-директора на ГД „Охранителна полиция”, писмо рег.№ ОВ-649 от 19.01.2010 год. на директора на Дирекция „Охранителна и пътна полиция”, опис № 46 от 03.11.2009 год. на СУМПС и талони на МПС на български граждани, взети от румънската полиция и върнати в Кунсулска служба – Букурещ, вносни бележки № А-5031 от 09.10.2009 год. и № А-3990 от 01.10.2009 год., протокол за разпит на обвиняемия от 07.01.2011 год., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия от 07.01.2011 год., протокол за разпит на св.Тихомир Пенчев Пенев от 02.07.2010 год., заключение на съдебна почеркова експертиза № 34 от 20.01.2011 год., протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 07.01.2011 год.), като в тази насока следва изрично да се отбележи, че всички изброени доказателства са непротиворечиви и кореспондират помежду си, като взаимно се допълват, поради което се налага поотделното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че на 01.10.2009 год. в гр.Стара Загора обвиняемият Ю.А.А. е потвърдил неистина в писмена декларация – обр. Приложение 5 към тогава действащия Правилник за издаване на лични документи, която декларация по силата на чл.17, ал.1 от посочения Правилник (чл.17, ал.1 в редакцията му към датата на извършване на деянието: „В случаите на… кражба… на български документ за самоличност лицето подава в срок до три дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 5 относно тези обстоятелства в най-близкото РПУ, ОД „П” или отдел „БДС” – ГД „ППООРП” – НС „П” - МВР”), приет с постановление на МС, се дава пред орган на властта /в случая – пред ОДП-Стара Загора/ за удостоверяване на истинността на обстоятелства /в случая – че свидетелството за управление на моторно превозно средство на обвиняемия е било откраднато/, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.313, ал.1 от НК.

За да признае обвиняемия за виновен в извършването на описаното по-горе престъпление, съдът прие, че той е извършил деянието си виновно – при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественноопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. На този извод навеждат всички посочени по-горе факти и обстоятелства относно механизма и начина на извършване на деянието и конкретната обстановка, при които то е било извършено.

Тъй като обвиняемият, видно от справката му за съдимост, приложена към досъдебното производство – л.27, не е осъждан за престъпление от общ характер и към момента на извършване на деянието не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, а от конкретното престъпление не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, и за същото законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева, съдът на основание чл.78а от НК в редакцията му към датата на извършване на деянието, явяваща се по-благоприятен закон по смисъла на чл.2, ал.2 от НК с оглед на предвидения в нея по-нисък минимален размер на наказанието, освободи обвиняемия Ю.А.А. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и му наложи административно наказание “глоба” в размер на 600 лева, т.е. при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. В тази насока съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на обвиняемия и тежкото му материално положение - съобразно приложената на л.26 от досъдебното производство декларация в тази насока обвиняемият е безработен, а като отегчаващо отговорността му обстоятелство – високата обществена опасност на деянието с оглед на настъпилия несъставомерен вредоносен резултат (неправомерно снабдяване с ново СУМПС).

Съдът присъди в тежест на обвиняемия направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на сумата от 200,05 лева.

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

    

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: