№ 56
гр. Стара Загора, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело №
20215500901087 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № 304/0161/26234123 от
20.02.2014 г. „У.” АД е предоставило на С.Г.С., ЕГН ********** банков
кредит в размер на общо 20 000 евро (двадесет хиляди евро). Солидарно по
Договора са се задължили: 1. Г.Г.С., като солидарен длъжник и К. Г. ТР., като
поръчител.
Посочва се, че договорът е сключен за срок от 20.02.2014 г. до
20.02.2024 г., докогато е и крайният срок за погасяване на кредита (т. 7 от
Договора), въз основа на Искане за кредит на физическо лице, с вх №
*********/19.02.2014 г.
Кредитът бил надлежно усвоен чрез превод на 24.02.2014 г. по
следната банкова сметка *******, открита на името на кредитополучателя
С.Г.С., видно от приложената справка Движения за контракт
959LRA2140550201 за период 20.02.2014 – 31.07.2020. По посочената в т. 7.1
на Договора сметка, открита на името на кредитополучателя, а именно
*******, съгласно уговореното постъпвали месечните погасителни вноски,
видно от приложената Информация за сметка за период 20.02.2014 -
31.07.2020 г. Съгласно т. 7.1 от Договора, солидарните длъжници се
1
задължили да погасяват кредита на месечни анюитетни вноски, с падеж на
всяка вноска на 15-то число на всеки месец, по посочената в Договора сметка.
Размерът както на месечната вноска, така и на съответния лихвен процент,
бил подробно описан в т. 4 на Договора. Годишният процент върху редовна
главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски, бил договорен в т.
4.1. на Договора, в общ размер на 9,75%, като сбор от Базов лихвен процент и
съответна надбавка, както следва: Базовият лихвен процент се формира от
сбора на тримесечния EURIBOR и премия, който към датата на подписване на
Договора е бил в размер 0,293 % и фиксирана надбавка, в размер на 19,75 %
Ищецът прилага справка Лихвен лист по контракт 959LRA2140550201 за
периода от 20.02.2014 г. до 08.08.2019 г., от която е видно начисляването на
лихвата съобразно разпоредбите в Договора. Уточнява се, че „номер на
контракт“ е уникален номер, който получава съответния кредитен продукт в
Банката, с който се индивидуализира в 2 системата. При
промяна/предоговаряне на условията по кредита номерът на контракт се
променя. В тази връзка ищецът посочва, че: в периода от отпускане на
кредита до 12.08.2019 г. експозицията по кредита е била с номер на контракт
959LRA2140550201; на 12.08.2019 г. било извършено обновяване на
банковия софтуер на „У.” АД, в резултат на което експозицията по кредита
получила нов номер на контракт (индивидуализиращ номер на кредита в
Банката), а именно 959LRAC192241467 (посочен в представеното извлечение
от счетоводни книги в заповедното производство).
Към исковата молба се представят и справки Движения за контракт
959LRAC192241467 за период 20.02.2014 - 31.07.2020 г. и Лихвен лист по
контракт 959LRAC192241467, за периода от 20.02.2014 г. до 31.07.2020 г.
(доказателство № 6 и 7 към настоящата искова молба), които на практика
показват извършените погасявания и начислените лихви по кредита за
периода след 12.08.2019 г.
Съгласно т. 17 от Договора, при неизпълнение на всяко едно от
задълженията Кредитополучателя по договора или по ОУ, и/или при пълно
или частично неплащане на което и да е парично задължение по кредита
цялата непогасена част от кредита, ведно с лихвите за просрочие, стават
предсрочно автоматично и незабавно изискуеми и дължими.
При неизпълнение, „У.” АД има право да обяви едностранно, без
2
предизвестие, част или целия дълг за предсрочно изискуем. Считано от
15.04.2019 г. Кредитополучателят и солидарните длъжници изпаднали в
просрочие, като в периода след това не са били заплатени, както следва: 4
(четири) броя вноски за главница, които не са били заплатени на
договорените дати за плащане или са частично погасени, в общ размер на
657,79 евро и това са вноските за главница, които са били дължими,
съответно на: 15.04.2019 г., 15.05.2019 г., 15.06.2019 г. и 15.07.2019 г.; както и
- 4 (четири) броя вноски за договорена лихва, които не са били заплатени на
договорените дати за плащане или са частично погасени, в общ 3 размер на
254,04 евро, и това са вноските за лихва, които са били дължими, съответно
на: 15.05.2019 г., 15.06.2019 г., 15.07.2019 г. и 15.08.2019 г. Ищецът
посочва, че непогасените на падежа задължения (главница и лихви) за
периода 15.04.2019 г. - 15.08.2019 г. са в общ размер на 911,83 евро. Това се
установявало от издаденият от банката документ по см. на чл. 417, ал. 1 т.2 от
ГПК - Извлечение от счетоводните книги на банката от 3L07.2019 г. Ето защо
на 17.08.2019 г., след като кредитополучателят бил в забава на общо 4
(четири) броя дължими до този момент вноски - главница и лихва, Банката, на
основание чл. 17 от Договора упражнила правомощието си да направи целия
остатък от кредита предсрочно изискуем. На тази дата - 17.08.2019 г., Банката
отразила в счетоводната си система трансформирането на остатъка от кредита
в предсрочно изискуем, което е видно от Извлечение от счетоводните книги
по кредита от 31.07.2019 г.
В съответствие с предвиденото в т. 17 от Договора Банката отправила
волеизявления до солидарните длъжници за обявяването на целия остатък от
кредита, ведно с дължимите възнаградителни и обезщетителни лихви за
предсрочно изискуем. В потвърждение на този факт към настоящата молба
прилага копия на отправени покани до кредитополучателя и солидарните
длъжници, като съответно:
На 28.02.2020 г. поканата за доброволно изпълнение, отправена по
постоянен адрес на кредитополучателя С.Г.С. е била връчена от служител на
ЧСИ Н.Н. на майката на кредитополучателя.
На 05.03.2020 г. поканата за доброволно изпълнение, отправена по
постоянен адрес на поръчителя К. Г. ТР., му е била връчена лично, чрез
уведомление от ЧСИ М.Д..
3
След получаване на поканите, длъжниците не предприели, нито
действия за погасяване на задълженията си, нито за уреждане на дълга по
друг начин.
Така на 31.07.2020 г. на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, „У.” АД подало
в Районен съд * Заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземания,
основаващи се на извлечение от счетоводните книги на Банката и
произтичащи от горепосочения Договор за банков кредит. Към Заявлението
било приложено и редовно от външна страна Извлечение от счетоводните
книги на банката от 31.07.2020 г., индивидуализиращо вземането на „У.” АД
срещу длъжниците.
По подаденото заявление било образувано частно гражданско дело №
1817/2020 г. по описа на Районен съд *. С Определение от 03.08.2020 г. по ч.
гр. д. № 1817/2020 г. Районен съд * изпратил делото по подсъдност на
Районен съд Г.Т.. Образувано било частно гражданско дело № 211/2020 г. по
описа на Районен съд Г.Т., по което били издадени Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист в полза на „У.” АД срещу: 1. С.Г.С. с ЕГН
********** (кредитополучател), с адрес: обл.**, общ.**, град**, ул.“***“ 3,
вх. *, ет.*, ап.*; 3. Г.Г.С. с ЕГН ********** (солидарен длъжник), с адрес:
обл.**, общ.**, град**, ул.“***“ 3, вх. *, ет.*, ап.* 3. К. Г. ТР. с ЕГН
********** (поръчител), с адрес: гр. *, ж.к. „*“, бл. **, вх.*, ап.*
СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на „У." АД следните суми: 1. сумата от 12
123,48 евро, представляваща главница по Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице № 304/0161/26234123 от 20.02.2014 г.; 2. сумата от
2 202,69 евро, представляващи договорна лихва за периода от 15.04.2019 г. до
31.07.2020 г.; 3. законна лихва върху главницата, считано от 31.07.2020 г. до
изплащането на сумата; 4. сумата от 110,44 евро - разноски за връчване на
покана; 5. сумата от 1 708,95 лева - разноски, на основание чл, 78 от ГПК по
производството по издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист.
Въз основа на така издадените Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, „У.” АД подало молба за образуване на изпълнително
дело, в резултат на което било образувано изпълнително дело №
20208100400712 г. по описа на ЧСИ Н.П.Н., вписан с рег. № 883 при КЧСИ.
Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение в Районен съд - Г.Т.,
постъпило възражение по смисъла на чл. 414, ал. 1 от ГПК, само от
4
поръчителя К. Г. ТР. с ЕГН **********.
С оглед горното, Районен съд - Г.Т. уведомил заявителя „У.” АД за
постъпилото възражение със съобщение по ч.гр. д. № 211/2020 г. по описа на
съда, като с Определение от 02.03.2021 г. му указал, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Посочва се, че основното възражение на ответника К. Г. ТР., е че по
отношение на него в качеството му на поръчител по договор за кредит, бил
изтекъл преклузивният срок, предвиден в чл. 147 от ЗЗД, което е видно от
Частна жалба срещу Разпореждане № 530/27.08.2020 г. по ч.гр.д. № 211/2020
г. по описа на Районен съд - гр. Г.Т.. Излагат се съображения, че съгласно
трайната съдебна практика по въпроса, предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. В настоящия случай, поръчителят К. Г. ТР. получил
отправената до него покана за доброволно изпълнение на 05.03.2020 г., а
заявлението по чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК било подадено на 31.07.2020 г., т.е. 4
месеца след това. В тази връзка моли съда да вземе предвид и ограниченията
в течение на сроковете, съгласно Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на
13.03.2020 г., обн. ДВ бр. 28/24.03.2020 г., съгласно които в периода
13.03.2020 - 13.05.2020 г. е бил налице мораториум за всички срокове.
Независимо от горното, посочва, че е налице образувано тълкувателно дело
№ 5/2019 г, на ОСГТК на ВКС за произнасяне по въпроса: При уговорено
погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД от
датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на
целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?“ Ищецът счита,
че произнасянето по посоченото № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС касае
предмета на спора и има определящо значение за окончателния акт, с който
би приключило производството. Същевременно, ищецът „У.” АД е длъжен да
спази указания от Районен съд - гр. Г.Т. и предвиден в чл. 415, ал. 2 от ГПК
едномесечен срок за предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното
моли с оглед процесуална икономия, след като настоящото производство бъде
образувано, същото да бъде спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК,
до произнасяне на ВКС по тълкувателно дело № 5/2019 г. на ОСГТК,
5
решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.
Моли съда да признае за установено, че в полза на „У.” АД, с
ЕИК***, по отношение на К. Г. ТР. с ЕГН ********** (поръчител), с адрес:
гр. *, ж.к. „*“, бл. **, вх.*, ап.* съществуват следните вземания по Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № 304/0161/26234123 от
20.02.2014 г., както следва: 1. сумата от 12 123, 48 евро, представляваща
главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 7
304/0161/26234123 от 20.02.2014 г.; 2. сумата от 2 202,69 евро,
представляващи договорна лихва за периода от 15.04.2019 г. до 31.07.2020 г.;
3. законна лихва върху главницата, считано от 31.07.2020 г. до изплащането
на сумата; 4. сумата от 110, 44 евро - разноски за връчване на покана; 5.
сумата от 1 708, 95 лева - разноски, на основание чл. 78 от ГПК по
производството по издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист.
Претендира разноските по делото както следва: Сумата за заплатена държавна
такса за иска, в размер на 564,71 лева; Сумата от 1 652,48 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение, ведно с ДДС. Всички други разноски, които ще
бъдат направени в хода на производството.
Постъпил е отговор на исковата молба, който е извън срока по чл. 367
ГПК.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
По силата на сключен Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице № 304/0161/26234123 от 20.02.2014 г., „****” АД е
предоставило на С.Г.С. кредит в размер на общо 20 000 евро с краен на
погасяване - 20.02.2024 г. Солидарно задължени лица по сключения договор
са Г.Г.С. солидарен длъжник и К. Г. ТР., като поръчител. Кредитът е бил
надлежно усвоен чрез превод на 24.02.2014 г. Лихвеният процент е както
следва: годишният процент върху редовна главница за кредитите, изплащани
чрез анюитетни вноски, е договорен в т. 4.1. на Договора, в общ размер на
9,75%, като сбор от Базов лихвен процент и съответна надбавка, базовият
лихвен процент се формира от сбора на тримесечния ЕURIBOR и премия,
който към датата на подписване на Договора е бил в размер 0,293% и
фиксирана надбавка, в размер на 9,457 %.
6
Съгласно т. 17 от договора, при неизпълнение на всяко едно от
задълженията Кредитополучателя по договора или по ОУ, и/или при пълно
или частично неплащане на което и да е парично задължение по кредита
цялата непогасена част от кредита, ведно с лихвите за просрочие, стават
предсрочно автоматично и незабавно изискуеми и дължими.
Безспорно е установено, че от 15.04.2019 г. кредитополучателят и
солидарните длъжници изпаднали в просрочие, като в периода след това не са
били заплатени, както следва: 4 броя вноски за главница, в общ размер на 657,
79 евро, изискуеми съответно на: 15.04.2019 г., 15.05.2019 г., 15.06.2019 г. и
15.07.2019 г.
На 28.02.2020 г. поканата за доброволно изпълнение, отправена по
постоянен адрес на кредитополучателя С.Г.С., която е връчена на майката на
кредитополучателя.
На 05.03.2020 г. поканата за доброволно изпълнение, отправена по
постоянен адрес на поръчителя К. Г. ТР. е връчена лично, чрез уведомление
от ЧСИ М.Д..
Така на 31.07.2020 г. на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, „У.” АД подало
в Районен съд * Заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземания,
основаващи се на извлечение от счетоводните книги на Банката и
произтичащи от горепосочения Договор за банков кредит. Към Заявлението
било приложено и редовно от външна страна Извлечение от счетоводните
книги на банката от 31.07.2020 г., индивидуализиращо вземането на „У.” АД
срещу длъжниците.
Видно от приложеното ч.гр. д. № 211/2020 г. по описа на Районен съд -
Г.Т. е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 100/27.08.2020 г. и
изпълнителен лист в полза на „У.” АД срещу С.Г.С., Г.Г.С., като солидарен
длъжник и К. Г. ТР., като поръчител за солидарно заплащане на следните
суми: 1. сумата от 12 123,48 евро, представляваща главница по Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № 304/0161/26234123 от
20.02.2014 г.; 2. сумата от 2 202, 69 евро, представляващи договорна лихва за
5 периода от 15.04.2019 г. до 31.07.2020 г.; 3. законна лихва върху главницата,
считано от 31.07.2020 г. до изплащането на сумата; 4. сумата от 110, 44 евро -
разноски за връчване на покана; 5. сумата от 1 708, 95 лева - разноски, на
основание чл. 78 от ГПК по производството по издаване на Заповед за
7
изпълнение и Изпълнителен лист. Срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК само от
поръчителя К. Г. ТР. с ЕГН **********.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява
следното:
Кредитът е бил усвоен чрез банков превод на 24.02.2014 г. по банкова
сметка BG51UNCR70001520980201, открита на името на кредитополучателя
С.Г.С., видно от приложената справка Движения за контракт
959LRA2140550201 за период 20.02.2014 - 31.07.2020 г.
От 15.04.2019 г. кредитополучателят и солидарните длъжници са
изпаднали в просрочие, като в периода след това не са били заплатени,
вноските както следва: 4 (четири) броя вноски за главница, които не са били
заплатени на договорените дати за плащане или са частично погасени, в общ
размер на 657,79 евро и това са вноските за главница, които са били дължими,
съответно на: 15.04.2019 г., 15.05.2019 г.,15.06.2019 г. и 15.07.2019 г.
Четири броя вноски за договорена лихва, които не са били заплатени
на договорените дати за плащане или са частично погасени, в общ размер на
254,04 евро, и това са вноските за лихва, които са били дължими, съответно
на: 15.05.2019 г.,15.06.2019 г., 15.07.2019 г. и 15.08.2019 г.
Непогасените на падежа задължения (главница и лихви) за периода
15.04.2019 г. -15.08.2019 г. са в общ размер на 911,83 евро. Съгласно
извлечение от счетоводните книги на банката от 31.07.2019 г.
„У." АД е обявила целият дълг за предсрочно изискуем, считано от
17.08.2019г., като към тази дата ползваният кредит, ведно с лихвите за
просрочие са станали предсрочно и незабавно изискуеми и дължими.
Размерът на дължимата непогасена главница по кредита към
17.08.2019г. и към датата на подаване на исковата молба 22.04.2021 г. е
сумата от 12 123, 48 евро, представляваща главница по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице №304/0161/26234123 от 20.02.2014
г.;
Размерът на дължимата непогасена главница по кредита към датата на
подаване на исковата молба 22.04.2021г. е в размер на 12 123, 48 евро.
Размерът на дължимите непогасени лихви по кредита към датата на
8
подаване на исковата молба 22.04.2021г. са в размер на 2 202, 69 евро.
Общият размер на погасените: главница, договорна лихва за редовна
главница, договорна лихва за просрочена главница, такса за администриране
на кредит, за управление-първа година (САМD) DISCOUNT е 16 190,86 евро
с левова равностойност 31 724, 81лв.
Общият размер на непогасените дължими договорни лихви за периода
от 15.04.2019 г.до 15.08.2019 г., е 254,04 евро.
Общият размер на непогасената дължима сума от 1 903,76 евро,
представляващи лихва за просрочена главница за периода от 15.04.2019 г. до
15.08.2019 г.
Размерът на дължимата непогасена главница по кредита към
21.10.2021 г. е сумата от 12 123, 48 евро, представляваща главница по
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице
№304/0161/26234123 от 20.02.2014 г.;
Общият размер на непогасените дължими договорни лихви за периода
от 15.04.2019 г. до 15.08.2019 г., е 254,04 евро.
Общият размер на непогасената дължима сума от 3 327,42 евро,
представляващи лихва за просрочена главница за периода от 15.08.2019 г. до
21.10.2021 г. /датата на експертизата/.
От допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза
се установява следното:
Общият размер на погасените: главница, договорна лихва за редовна
главница, договорна лихва за просрочена главница, такса за администриране
на кредит, За управление-първа година (САМD) DISCOUNT е 16 190,86 евро
с левова равностойност 31 724, 81 лв. съгласно извлечения от счетоводните
регистри на Банката.
Съгласно Удостоверение изх.№ 23455/25.11.2021 г. издадено по ИД №
712/2020г. по описа на ЧСИ Н.Н., от което е видно, че към 25.11.2021 г.
общият размер на всички суми, преведени в полза на взискателя,, У.” АД, за
погасяване на вземанията му по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.
№211/2020г. по описа на РС - Г.Т., възлиза на 4 203, 19 лв. Сумата е посочена
общо за всички видове плащания.
Плащанията извършени към „****”АД, съгласно счетоводните
9
регистри на Банката са в размер на 16190,86 евро с левова равностойност 31
724, 81 лв. и плащания по Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№211/2020г.
в размер на 4203.19 лв.
Общият сбор на всички платени суми по Договор за банков
потребителски кредит № 304/0161/26234123 от 20.02.2014 г. е в размер на
35 928 евро.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно т. 18 на ТР № 4/13 г. на ВКС на ОСГТК на ВКС, по силата на
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски.
Предсрочната изискуемост настъпва при кумулативното наличие на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото право от
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника/кредитополучател/ и то преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника
- кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент
целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният
момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността
на поръчителя би се погасила, ако към датата на подаване на заявлението за
издаване за заповед за изпълнение срокът е изтекъл /в този смисъл е решение
№ 23/24.03.15 г. по т. д. № 1717/2013 г. на ВКС, I т. о. и ТР № 5/2019 от
21.01.2022 г. по тълкувателно дело № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС/.
По делото е безспорно установено, че кредиполучателят С.Г.С. не е
изпълнявал задължението си да погасява месечните вноски по договора.
Поради това „****”АД на 28.02.2020 г. е изпратила поканата за доброволно
изпълнение, отправена по постоянен адрес на кредитополучателя С.Г.С.,
която е връчена на майката на кредитополучателя. Заявлението за издаване на
10
заповед за незабавно изпълнение е било подадено на 31.07.2020 г., т.е. преди
изтичането на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1, предл.1 от ЗЗД, поради
което с оглед гореизложените съображения поръчителят К. Г. ТР. в
качеството му на поръчител е останал отговорен за задължението на главния
длъжник С.Г.С. /в този смисъл Решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 601/2014 г., I т. о., ТК/.
Съдът намира за безспорно, че сключеният между „****”АД и
кредитополучателя С.Г.С., договор е потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1
от ЗПК, който е обезпечен с договор за поръчителство на ответника К. Г. ТР.,
който носи солидарна отговорност с кредитополучателя.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, отговорността на кредитополучателя не отпада
изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на
лихвата и други разходи.
Съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договор за потребителски
кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният
процент е фиксиран – 9, 75%. Липсва обаче разпоредба за условията за
прилагането му. Не е налице уточнение за базата, върху която се начислява
лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Поради това не става ясно как е разпределян лихвеният
процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница или
съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана
възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Без
значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в
договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му.
Това изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на
лихвения процент. В този смисъл, съдът приема, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна.
11
На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
В случая не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването. ГПР следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление
дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки
глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В случая, потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Съгласно § 1, т. 2 ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита, които
представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Непосочването на допусканията, които са взети
предвид при изчисляването на ГПР, не позволява да се прецени как е
12
получена неговата стойност при посочената лихва и допълнителни такси и
застраховки.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК .
С оглед изложеното, съдът приема, че поради неспазване на
посочените изисквания, договорът за потребителски кредит е недействителен
и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 23 ЗПК, където е
посочено, че да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и
лихви.
Ищецът „****” АД е провел принудително изпълнение за сумите,
предмет на Заповед за незабавно изпълнение № 100/27.08.2020 г. по ч.гр.д. №
211/2020 г. по описа на Районен съд – Г.Т.. Съгласно Удостоверение изх.№
23455/25.11.2021 г. издадено по ИД № 712/2020г. по описа на ЧСИ Н.Н. е
видно, че към 25.11.2021 г. общият размер на всички суми, преведени в полза
на взискателя ,,У.” АД за погасяване на вземанията му по изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д.№211/2020г. по описа на РС - Г.Т., възлиза на 4 203, 19 лв.
Сумата е посочена общо за всички видове плащания.
Това изпълнение е правно ирелевантно с оглед т. 9 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК при ВКС, където е посочено,
че в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
13
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес.
С оглед изложеното по – горе, че договорът за потребителски кредит
сключен между „****” АД и С.Г.С. е недействителен и следователно се
дължи само чистата стойност на кредита, съдът намира, че поръчителят К. Г.
ТР. дължи непогасена главница по кредита в размер на 12 123, 48 евро,
представляваща главница по Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице №304/0161/26234123 от 20.02.2014 г. и сумата от 110, 44 евро
за разноски за връчване на покана, за които са представени доказателства, но
не и претендираната договорна лихва от сумата от 2 202, 69 евро,
представляващи договорна лихва за периода от 15.04.2019 г. до 31.07.2020 г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за
установено по отношение на К. Г. ТР. съществуване на вземането на
„****”АД за сумата от 12 123, 48 евро, представляваща главница по Договор
за банков потребителски кредит на физическо лице № 7 304/0161/26234123 от
20.02.2014 г. ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 31.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и за
сумата от 110, 44 евро за разноски за връчване на покана при условията на
солидарност, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение №
100/27.08.2020 г. по ч.гр. д. № 211/2020 г. по описа на Районен съд - Г.Т., като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата от 2 202,69 евро, представляващи
договорна лихва по Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице № 7 304/0161/26234123 от 20.02.2014 г. за периода от 15.04.2019 г. до
31.07.2020 г., като неоснователен.
По отговорността за разноски.
С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС.
В заповедното производство „****”АД е направил разноски за
14
държавна такса в размер на 564, 71 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 1 144, 24 лв. или в общ размер на 1 708, 95 лв. Поради това в настоящия
случай К. Г. ТР. следва да заплати на „****”АД направените по ч. гр. д. №
211/2020 г. по описа на Районен съд – Г.Т. разноски в размер на 1 448, 20 лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
В настоящото производство, процесуалният представител на ответника
е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 1 652, 48 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв. до 100 000
– 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 1 377, 06 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от
ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка
върху добавената стойност. В настоящия случай Адвокатска кантора
„Атанасов и И.“ ДЗЗД е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение
се претендира с ДДС. Следователно при спазване на посочените правила
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 1 652, 48 лв. с ДДС /1
377, 06 х20% = 1 652, 48 лв./. Поради това претендираното от „****”АД не
следва да бъде намалявано поради прекомерност, тъй като е в минимално
предвиденият размер.
В настоящото производство ищецът „****”АД е направил следните
разноски: държавна такса в размер на 564, 71 лв.;адвокатско възнаграждение
в размер на 1 652, 48 лв. и възнаграждение за вещо лице по съдебно –
счетоводната експертиза в размер на 400 лв. или в общ размер на 2 617, 19 лв.
С оглед изхода на делото К. Г. ТР. следва да заплати на „****”АД
направените в настоящото производство разноски в размер на 2 217, 86 лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
В настоящото производство ответникът К. Г. ТР. е направил разноски
15
за вещо лице по съдебно – счетоводната експертиза в размер на 200 лв.
С оглед изхода на делото „****”АД следва да заплати на К. Г. ТР.
направените в настоящото производство разноски в размер на 30, 51 лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Г. ТР. с ЕГН
**********, с адрес: гр. *, ж.к. „*“, бл. **, вх.*, ап.* съществуване на
вземането на „****”АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
********** за сумата от 12 123, 48 евро, представляваща главница по
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 7
304/0161/26234123 от 20.02.2014 г. ведно със законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 31.07.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата и за сумата от 110, 44 евро за разноски за връчване на
покана при условията на солидарност, за които суми е издадена Заповед за
незабавно изпълнение № 100/27.08.2020 г. по ч.гр. д. № 211/2020 г. по описа
на Районен съд - Г.Т., като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата от 2
202,69 евро, представляващи договорна лихва по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № 7 304/0161/26234123 от
20.02.2014 г. за периода от 15.04.2019 г. до 31.07.2020 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Г. ТР. с ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. „*“, бл. **,
вх.*, ап.* да заплати на „****”АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ********** направените по ч. гр. д. № 211/2020 г. по описа на
Районен съд – Г.Т. разноски в размер на 1 448, 20 лв. съразмерно с
уважената част от иска и направените в настоящото производство разноски в
размер на 2 217, 86 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „****”АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ********** да заплати на К. Г. ТР. с ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к.
„*“, бл. **, вх.*, ап.* направените в настоящото производство разноски в
размер на 30, 51 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
16