РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали, 29.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Невена Калинова
при участието на секретаря Анелия Янчева разгледа докладваното
от съдията гр. дело N 469 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по предявен от
предявен от С.А. ***, срещу А.М. ***, иск по чл.108 от ЗС за ревандикиране на
реална част от недвижим поземлен имот с идентификатор 58342.10.228 по КККР на
гр.Кърджали, одобрени със Заповед N РД-18-428/29.09.2017г. на изп. директор на АГКК, в
с.Прилепци, общ.Кърджали, с адрес на поземления имот: местност „Авлъ ечи“,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за друг вид застрояване, целия с площ от 613 кв.м., с номер при предходен план
: 010228, при съседи 58342.10.84, 58342.10.229, 58342.10.227 и 58342.10.132, като в изпълнение на указанията на съда
реалната част, предмет на ревандикация, е индивидуализирана по своите граници, с
комбинирана скица на поземления имот, в защрихована част от т.1 до т.7. В
исковата молба са изложени следните обстоятелства: на 27.10.2016г. ищецът
придобива имот N 010228 с
площ 0.613 дка, както и 6.69 % идеални части от имот N 010231, целия с площ 1.550 дка, и двата находящи
се в землището на с.Прилепци, като по сега действащата КККР на гр.Кърджали,
одобрена на 29.09.2017г.,
първият имот е с идентификатор 58342.10.228. За така описаните имоти със
Заповед N 574/04.07.2011г. на кмета на
Община Кърджали е одобрен ПУП-ПЗ за
предвиждане за ново застрояване в отделните имоти с цел реализиране на
инвестиционни намерения и е издадено Разрешение за строеж N 142/15.07.2019г. на община
Кърджали за изграждане на еднофамилна жилищна сграда с търговска част. При
започване на строежа на сградата, на място и след замерване на площта на имота
от лицензиран геодезист, ищецът установява, че съседът му и ответник А.М.,
който също присъства на замерването, е навлязъл в имот с идентификатор N 58342.10.228 с около 120 кв.м. в
южната му част, индивидуализирани
по представената от ищеца скица с площ 157 кв.м. . При проведени разговори с
ответника, същият отказал да освободи имота и ищецът потърсил съдействие на
кварталния инспектор, но проведените разговори са останали без резултат.
Искането на ищеца е да се признае правото му на собственост на имота спрямо
ответника и ответникът да бъде осъден да освободи заетата от него реална част
от имота. В съдебно заседание ищецът лично и с адвокат пълномощник поддържа иска
и сочи, че около 14.06.2020г. трасирал в присъствие на ответника и заградил, след
което ответникът не влиза в оградената площ, но и сам ищецът не можел да
влезне, защото вътре в оградената площ е налична бетонова ограда на ответника,
върху която имало мрежа, която ответникът премахнал десет дни след като ищецът
заградил.В устните прения ищецът чрез адвокат пълномощник претендира за
уважаване на иска и за разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът А.М.М. с отговор на исковата молба не оспорва, че ищецът е
собственик на имот с идентификатор 58342.10.228 по КККР на гр.Кърджали и сочи,
че самият той е собственик по силата на нотариален акт за продажба от 2004г. на
неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.Прилепци с
кадастрален N 154 по проекто-кадастралния план
на селото, съдържащ дворно място с площ 3 430 кв.м., ведно с построена през
1973г. масивна жилищна сграда, и от 2004г. достъпът до имота се осъществява по
път, който минава между имота на В.Д. – неурегулиран поземлен имот N 155 и имот - мера на общината,
достигащ до западната граница на имота на ответника. При предявяване на
претенцията на ищеца и предвид, че от 2004г. и досега в имота си ответникът има
построени още четири сгради, направил геодезическо заснемане на своя имот и се
снабдил и с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно
владение от 2020г., съгласно който той и съпругата му са собственици на
неурегулиран поземлен имот с площ 2 998 кв.м., ведно с построените в имота пет
сгради, описани в нотариалния акт, като всъщност се оказало, че площта на
имота, който е закупил от 3 430 кв.м. се променя на 2 998 кв.м., но въпреки
това престанал да ползва частта от спорния имот, която използвал за път и не се
противопоставил на ищеца, когато месец преди да получи исковата молба, той
заградил имота си по претендираните от него граници. В съдебно заседание
ответникът лично и с адвокат пълномощник не оспорва правото на собственост на
ищеца на процесната реална площ, при възражение, че я е освободил, защото
отпреди получаване на исковата молба ищецът оградил имота, в т.ч. и ползваната
от ответника площ, изключая навлизане с около 20 см. на гараж на ответника в
имота на ищеца.При ограждането, в гаража била колата на шурея му, който я
извадил със съдействието на ищеца и в негово присъствие.В обясненията си,
дадени на основание чл.176 от ГПК, ответникът сочи, че от началото на м.юни не
ползва спорната площ.В устните прения ответникът чрез адвокат пълномощник
претендира за отхвърляне на иска и за разноски по делото.
Районният съд
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, и доводите на страните, приема за установено следното:
Искът
е допустим - в исковата молба ищецът твърди, че ответникът оспорва
правото му на собственост чрез ползване на реална площ от него и отказ да
освободи същата, които твърдения предопределят както правния му интерес от
водене на иск по чл.108 от ЗС, така и надлежните страни в процеса от
процесуална гл.т., тъй като
твърденията в исковата молба сочат като страни по спорното материално правоотношение
ищецът и ответникът.Искът е предявен за установяване правото на собственост на
реална част от имот с идентификатор 58342.10.228 по КК и КР на гр.Кърджали и
предаване владението на тази реална част от ответника на ищеца,
индивидуализирана в скица, представляваща лист 18 от делото в оцветен блед
розов цвят, в която част страните не възразяват доклада по делото.
Ищецът
установява правото си на собственост на процесната реална част като част от
собствен негов имот с идентификатор 58342.10.228 по КККР с нотариален акт за
продажба N 173/27.10.2016г. по дело N
1132/2016г. на нотариус N 020 с район на
действие РС-Кърджали, въз основа на който се легитимира като собственик по
договор за продажба, като спорната реална част е в обхвата на имота и с площ
156 кв.м. съгласно неоспореното
заключение на съдебно-техническата експертиза. Към устните прения се
установява, че от спорната реална площ ответникът ползва само площ от 1.4
кв.м., заета от построен в имота на ответника гараж, част от който, до
посочената площ попада в имота на ищеца.Гаражът е масивен и достъп до него
ответникът осъществява посредством спорната реална площ, но до момента на
ограждането й от ищеца, което е осъществено преди предявяване на иска на
16.06.2020г.Ограждането на спорната реална площ преди посочения момент се
установява от обясненията на страните и от свидетелските показания: съвпадащи
са изявленията на ищеца, че оградил спорната реална площ около 14.06.2020г., и
на ответника, че не ползва тази площ след ограждането й от ищеца, от началото
на м.юни и отпреди да получи книжата по делото; съвпадащи са и показанията на
агажирания от ищеца св.А.А., сина на ищеца, и на ангажирания от ответника св.М.М.,
син на ответника: първият установява, че през м.май 2020г. ищецът с геодезисти
замерил имота, установил, че оградата и част от гаража на ответника навлизат в
имота му, не било постигнато с ответника съгласие за доброволно разрешаване на
спора, при което ищецът в края на м.май направил ограда откъм асфалтовия път, с
което препречил достъпа на ответника до гаража му и десет дни по-късно
ответникът премахнал само мрежата на оградата си в имота на ищеца, която
продължава да стои в останалата си част, а вторият установява, че поради спор
между страните за ограда, ищецът в началото на м.юни 2020г. направил ограда от
мрежа и затворил пътя до имота на ответника, откогато той не ползва пътя и
съответно гаража чрез този път.Тези обстоятелства се установяват и от другите
свидетелски показания на св.Ш. и св.Х..Обсъдени наред с неспореното заключение
на вещото лице, доказателствата по делото установяват, че преди ищецът да
направи геодезическо замерване на имота, ответникът ползва реална площ от нея
от 157 кв.м., оградена с бетонова ограда с височина 0.50 м., върху която е
поставена мрежа, за път и достъп до гаража си, на границата между неговия имот
и имота на ищеца.След заснемането на имота си, ищецът установява, че спорната
площ, граничеща с асфалтов път, е в обхвата на неговия имот, в т.ч. и част от
гаража на ответника попада в него, и тъй като не се постига доброволно уреждане
на спора, загражда тази площ откъм асфалтовия път с мрежа в края на
м.май-началото на м.юни 2020г., с което възпрепятства ответникът да ползва
площта, след което ответникът премахва мрежата от бетоновата си ограда,
находяща се в имота на ищеца и очертаваща една от границите на спорната реална
площ, но без да премахва заетата от гаража му площ от 1.4 кв.м., представляващи
част от обозначената на скицата към заключението на вещото лице, лист 68 от
делото, сграда с „МГ“, под формата на триъгълник, оцветен в жълто, по който
начин ответникът пречи ищецът като собственик да упражнява правото си на
собственост в пълен обем.При това са налице предпоставките за уважаване в пълен
размер на иска по чл.108 от ЗС в установителната му част, тъй като макар
ответникът да признава правото на собственост на ищеца на спорната реална част
от имота, сам той не се е отстранил доброволно от имота и извънсъдебно е
оспорил правото на собственост на ищеца, като с действията си е станал причина
за предявяване на иска, в т.ч. и понастоящем изградена от него ограда с
подпорна бетонова стена се намира в имота на ищеца и очертава северната граница
на спорната реална площ. В осъдителната част искът по чл.108 от ЗС следва да се
уважи само до размера на установената площ от имота на ищеца, заета от
ответника без основание, чрез изградена постройка - масивен гараж, възлизаща на
1.4 кв.м. съгласно посочената по-горе скица към СТЕ, която да е неразделна част
от решението, тъй като върху останалата площ ответникът не осъществява
фактически действия чрез които да я владее или държи, в т.ч. няма достъп до
същата, а владяната от него преди това бетонова ограда е във владение на ищеца
и премахването й не може да се осъществи посредством търсената защита по чл.108
от ЗС. За разликата над посочената площ и до пълния му предявен размер, в
осъдителната му част, искът подлежи на отхвърляне, защото искът по чл.108 от ЗС
предполага установяване със сила на пресъдено нещо принадлежността на правото
на собственост на ищеца и възстановяване на отнетата фактическа власт,
реализирана без основание от ответника към устните прения по делото съгласно
чл.235, ал.3 от ГПК.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат направените по делото разноски от ищеца в пълен обем,
независимо от частичното отхвърляне на иска за собственост в осъдителната му
част, тъй като установителната му част е с пълен материален интерес.
Направените от ищеца разноски възлизат
на 750 лв., от които 50 лв. за държавна такса, 400 лв. възнаграждение за един адвокат
и 300 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложеното,
Районният съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на А.М.М. с ЕГН **********,***, че С.А.А. с ЕГН **********,***,
е собственик на основание договор за продажба, сключен с нотариален акт за продажба на недвижим имот N
173/27.10.2016г., том 6, рег. N 21998,
дело N 1132/2016г. на нотариус N 020 по
РНК, на реална част с площ от 157 кв.м., представляваща част от недвижим
поземлен имот с идентификатор 58342.10.228 по КККР на с.Прилепци, общ.Кърджали,
обл.Кърджали, одобрени със Заповед N РД-18-428/29.09.2017г. на изп.директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: местност „Авлъ ечи“, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
целия с площ от 613 кв.м., с номер по предходен план: 010228, при съседи 58342.10.84, 58342.10.229,
58342.10.227 и 58342.10.132, защрихована
в жълто на скицата към заключението на вещото лице инж.Д.Д. по СТЕ по делото,
лист 68 от делото, и ОСЪЖДА А.М.М. с
ЕГН **********,***, да предаде на С.А.А. с ЕГН **********,***, владението на реална
част от същия имот с площ от 1.4 кв.м., представляваща обозначената под формата
на триъгълник, оцветен в жълто, част от сграда с „МГ“, на скицата към
заключението на вещото лице инж.Д.Д. по СТЕ по делото, лист 68 от делото, представляваща
неразделна част от решението, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 от ЗС в частта
му за предаване на владението в останалата му част, за разликата над площта от
1.4 кв.м. и до пълния му размер от 157 кв.м..
ОСЪЖДА А.М.М.
с ЕГН **********,***, да заплати на С.А.А.
с ЕГН **********,***, сумата 750 лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия :