РЕШЕНИЕ
№ 611
гр.
Пловдив, 10.03.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на тринадесети
февруари, две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Таня Костадинова и с
участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от
съдия Св.Методиева касационно административно - наказателно
дело № 179 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, обжалва чрез
директора си Решение № 2219 от 02.12.2019 г., постановено по АНД № 6241/2019 г.
по описа на Районен съд Пловдив, 6 наказателен състав. С обжалваното решение е
отменено Наказателно постановление №163/03.09.2019 г. на Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, с което на „Национална електрическа
компания“ ЕАД с ЕИК ********* гр. София е наложена имуществена санкция от 1500
лева на основание чл.200, ал.1, т.27 от Закона за водите за нарушение на чл.48,
ал.1, т.11, във вр. с чл.53, ал.4, т.3 от Закона за водите.
В
касационната жалба, както и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител
на жалбоподателя юрисконсулт Г., както и с представени писмени бележки, се
твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, като се излага
становище, че нормата на чл.200, ал.1, т.27 от ЗВ визирала всички нарушения на
утвърдения от Министъра на околната среда и водите месечен график за използване
на водите в комплексните и значими язовири, което не било съобразено от
Районния съд. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът
по касационна жалба „Национална електрическа компания“ ЕАД гр. София в писмен
отговор, както и в съдебно заседание, чрез процесуалните си представители
юрисконсулт К. и юрисконсулт Х., а така също в писмено допълнение към становището,
изразено в съдебно заседание, заявява, че обжалваното съдебно решение не страда
от пороци, като е правилно, мотивирано и законосъобразно. Прави се искане за
потвърждаването му, както и за присъждане на ответната страна юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Чераджийски, изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд Пловдив, след като е провел съдебно следствие по делото чрез събиране на
гласни и писмени доказателства, е възприел за установена описаната подробно в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните
факти първоинстанционният съд е стигнал до извода за наличие на осъществено от
страна на НЕК ЕАД нарушение на чл.48, ал.1, т.11, вр. с чл.53, ал.4, т.3 от ЗВ,
тъй като е приел, че дружеството не е изпълнило условията на издаденото му
разрешително, неразделна част от което е месечният режимен график, утвърден от
Министъра на околната среда и водите, касателно начина на използване на водите
на язовир „Въча“, доколкото не е изпълнило условието за оводняване на р.Въча, а
именно ВЕЦ „Въча 1“ и ВЕЦ „Въча 2“, които дружеството стопанисва, да работят 24
часа дневно, като преработват по 5,0 куб.м/сек.
Съдът, постановил обжалваното решение, не
е дал конкретен отговор по възраженията
на НЕК ЕАД относно това, че спирането на хидрогенераторите на двете ВЕЦ е
станало по разпореждане на оперативен персонал от ТДУ- Юг, съгласно Наредба №
РД-16-57 от 28.01.2008 г., като в тази връзка не е установил непълнота на
административната преписка, каквато е била налице и не е събрал допълнителни
доказателства за установяване действителността на това твърдение, съответно и
такива, от които да се направи извод дали, въпреки изпълнението на задължително
за изпълнение разпореждане на оперативен персонал на ТДУ, дружеството, като
титуляр на разрешително, е имало обективна възможност да изпълни специфичното
условие, посочено в месечния график за месец март 2019 г., касателно оводняване
руслото на река Въча. Приобщаването на такива по характер доказателства би
имало своето значение и с оглед проверка на изложените в наказателното
постановление заключения относно това, че въпреки спирането на
хидрогенераторите по разпореждане на диспечер, НЕК ЕАД е било длъжно да се
съобрази с условията по разрешителното „водовземането да се извършва в
съответствие с графика за използване на водите на комплексните и значими
язовири, утвърден от Министъра на околната среда и водите, неразделна част от
разрешителното за водовземане“. Сиреч, събирането на такива доказателства,
независимо от това, че субект на административното производство е юридическо
лице, би било от значение за преценката както дали изобщо е осъществено
нарушение, така и ако такова е осъществено, какви са били причините и условията
за това, което пък е от съществено значение за преценка тежестта на нарушението
и съответно определяне санкцията за същото.
Липсата
на изследване на посочените въпроси, обаче в случая не съставлява съществено по
своя характер нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото е налице
установеното от страна на районния съд основание за отмяна на наказателното
постановление и поради това и крайните изводи на първоинстанционния съд са
законосъобразни и правилни. Съдът, постановил обжалваното решение, е счел, че в
случая е налично недопустимо смесване на отразените в самото наказателно
постановление обстоятелства около нарушението, доколкото хем се твърди, че
руслото на река Въча не е било оводнявано, съгласно специфичното изискване,
посочено в месечния график за март 2019 г., хем, че нарушението се е изразило в
надвишаване на разрешените водни количества от комплексните и значими язовири,
в която връзка е приложена санкционната разпоредба на чл.200, ал.1, т.27 от ЗВ.
Съвсем коректен е извода на районния съд относно това, че в случая от
наказващия орган не е съобразено съдържанието на санкционната разпоредба и тя е
неправилно съотнесена към установеното поведение на дружеството. В допълнение
към мотивите на първоинстанционния съд в тази насока настоящата съдебна
инстанция намира за нужно да посочи, че съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1,
т.27 от ЗВ се наказва физическо или юридическо лице, което надвиши разрешените
водни количества от комплексните и значими язовири или не спази определения
максимален обем в графиците по чл.53, ал.1 от ЗВ. В случая не е била приложима
нито една от посочените две хипотези на нарушение в санкционната норма,
доколкото не е било налице установяване, нито че дружеството е надвишило разрешените
за ползване водни количества, указани изрично в разрешителното за водоползване,
нито че не е спазило определения максимален обем за ползване от язовир „Въча“,
изрично посочен в графика за различни цели. В случая, при установено
неизпълнение от страна на НЕК ЕАД гр. София на специфичното изискване по
графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през месец
март 2019 г., а именно да осъществява оводняване руслото на река Въча чрез
подаване на определено количество вода, следваше поведението на дружеството да
бъде съотнесено към санкционната норма на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, която
предвижда наказване на физическо или юридическо лице, което ползва водни
обекти, водостопански съоръжения и системи /язовирът е водостопанска система по
смисъла на ЗВ/, или изгражда такива без необходимото за това основание или в
отклонение от предвидените условия в разрешителното. Категорично описаното
поведение на санкционираното дружество съставлява отклонение от предвидените в
разрешителното му за водоползване условия, доколкото в същото изрично е
предвидено, че водовземането се извършва в съответствие с месечния график за
използване на водите на комплексните и значими язовири, утвърждаван от
министъра на околната среда и водите.
Предвид
изложеното и с оглед посочената законосъобразна преценка на първоинстанционния
съд за съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на
наказателното постановление, изразило се в това санкционираното лице да не може
да разбере за какво е санкционирано всъщност и при извършената проверка от
страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е
валидно, допустимо и като резултат съответстващо на материалния закон. Затова и
тъй като не са налице и касационните основания, визирани в касационната жалба,
следва решението на районния съд да бъде оставено в сила.
С оглед направеното искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за ответника и съобразно с нормата на чл.63,
ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 и чл.36 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата
за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството,
съдът намери, че следва да присъди в полза на „НЕК“ ЕАД юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2219 от 02.12.2019 г., постановено по АНД № 6241/2019 г. на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ с административен адрес гр. Пловдив, ул.“Янко Сакъзов“ № 35 да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД с ЕИК 00649348, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Триадица“ № 8, сумата от 80 лева /осемдесет лева/ съставляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.