Решение по дело №156/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 186
Дата: 18 септември 2020 г. (в сила от 18 септември 2020 г.)
Съдия: Николета Антонова Карамфилова
Дело: 20207110700156
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 186

гр.Кюстендил, 18.09.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                                                              НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №156/2020г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            Началник група КПДГПА Кюстендил към сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 обжалва решение №141/01.04.2020г. на ДРС, постановено по АНД №1193/2019г., с което е отменено НП №19-5310-001121/17.09.2019г. на началник група КПДГПА Кюстендил към ОДМВР Кюстендил. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

            Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност жалбата и оставане в сила на въззивното решение. Претендират се разноски.       

            Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение на ДРС №141/01.04.2020г., постановено по АНД №1193/2019г. Г.Й.С. *** е санкциониран на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП, като са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП.

             ДРС е формирал извод за незаконосъобразност на постановлението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с дължимото описание на нарушенията.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС.

                Производството пред ДРС е образувано по жалба на Г.Й.С. ***-5310-001121/17.09.20189. на началник група КПДГПА Кюстендил към ОДМВР Кюстендил. В АУАН и НП е описано от фактическа страна, че на 06.09.2019г. около 11.10ч. нарушителят, като водач на влекач ДАФ ФТ ХФ 105 с рег.№СВ1230АА и прикачено към него полуремаркес рег.№С2372ЕС навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното ППС при въведена  временна забрана за движение, съгласно заповед №РД-11-1040/16.08.2019г. по АМ „Струма“ при км 56+670. Водачът управлява с незаплатени глоби. Съставен е АУАН №1121/06.09.2019г. за констатирани нарушения по чл.6, т.1 и чл.190, ал.3 от ЗДвП, а въз основа на него е издадено атакуваното постановление.

              Касационният съд възприема като правилни изводите на въззивния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на АУАН и НП, касателно описание на нарушението както по чл.6, т.1 от ЗДвП, така по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Актът и постановлението са съставени в нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Визираните разпоредби се отнасят до задължителното съдържание на двата акта и са императивни по своя характер.

 С оглед даденото описание на фактическата обстановка по отношение и на двете нарушени разпоредби от ЗДвП, КАС приема, че съдържанието на повдигнатото обвинение не е в обем, позволяващ проверка материалната законосъобразност на постановлението. АНО дължи описание на нарушението с всички съставомерни елементи от обективна и субективна страна. Императивната норма на чл.6, т.1 от ЗДвП задължава водачите на ППС да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Пътните знаци за въвеждане на забрана са изчерпателно посочени в чл.47, ал.3 от ППЗДвП. В описание на нарушението липсва конкретизация на поставения знак, забраняващ влизането на съответни ППС, както и времетраенето на въведената временна забрана за движение, участъкът от пътя, за който се отнася, видовете ППС за които важи забраната. Непосочването на всички тези съставомерни елементи от обективната страна на деянието възпрепятства проверката на релевантните факти за обвинението. Този порок се отразява непосредствено и върху правото на защита на нарушителя и обуславя незаконосъобразност на НП.

По отношение на второто нарушение КАС счита, че управлението на МПС при хипотезата на незаплатени глоби от водача не е достатъчно, за да се направи извод и повдигне обвинение за осъществено нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание. Липсата на конкретизация на нарушението от обективна страна в аспекта на посочване на влезлите в сила актове, с които са наложени санкциите, прави НП незаконосъобразно, доколкото не се съдържа индивидуализация на противоправното деяние. Това възпрепятства санкционирания субект да разбере за какво точно нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност и да упражни в пълен обем правото си на защита.

  Като е достигнал до краен правен извод за незаконосъобразност на НП  въззивния съд е постановил правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.

  С оглед изхода от правния спор и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /редакцията на правната норма ДВ бр.94/29.11.2019г./ съдът присъжда в полза на ответника съдебни разноски в размер на 250 лв. /заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие/, платимо от ОДМВР - Кюстендил.

  Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

              ОСТАВЯ В СИЛА решение №141/01.04.2020г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №1193/2019г.

ОСЪЖДА ОДМВР – Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 да заплати на Г.Й.С. *** разноски по делото в размер на 250 лв. /двеста и петдесет/.

 

              Решението е окончателно.

            

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: