Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1468                            18.04.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 13274 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1  ГПК.

Ищецът И. Д.И. твърди, че по реда на чл. 410 ГПК срещу него били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 660,24 лева, представляваща главница по договор за заем. Било образувано изпълнително дело №***. на ЧСИ ***. По искане на кредитора на 09.03.2010г. била наложена възбрана върху недвижим имот. След това на 23.03.2010г. ищецът бил осъществил частично плащане в размер на 330,12 лв. Счита, че вземането за остатъка – 330,12 лв. е погасено по давност, тъй като в период по-дълъг от две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия и делото се е прекратило по право, а извършените до този момент изп. действия не били прекъсвали давността за вземането. Моли да се установи, че не дължи горепосочената сума.

Ответникът „С. Г. Груп” ООД поддържа, че искът е неоснователен. Твърди, че в хода на изпълнителното дело са предприемани действия по изпълнението, прекъсващи давността, а освен това в периода до публикуване на ТР №2/2015г. с което е обявено за загубило сила ППВС №3/1980г. давността по време на изпълнението следва да се счита за спряла.

Съдът намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че в полза на „Кредибул“ АД е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №19883/2008г. на Софийския районен съд относно сумата: 660,24 лв. главница, ведно със законната лихва от 16.07.2008г. до окончателното изплащане, както и 91,02лв. деловодни разноски / лист 42/.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, с молба от 21.08.2009г., кредиторът образувал против ищеца изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***, с район на действие Окръжен съд Пловдив / лист 39/. С подадената молба взискателят „Кредибул“ АД посочил, че е налице частично плащане, поради което претендира остатък от главница в размер на 385,14 лв. и законната лихва върху нея от 16.07.2008г., като били възложено на съдебния изпълнител на осн. чл.18, ал.1 ЗЧСИ да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество /л.40/. На 27.08.2009г. съдебният изпълнител насрочил опис на движими вещи. На 23.11.2009г. съдебният изпълнител наложил запор върху моторни превозни средства на длъжника / лист 74, 111/. Запорът бил  изпълнен, видно от представеното писмо на КАТ от 15.01.2010г. /лист 119/. На 18.01.2010 на длъжника била връчена призовка за доброволно изпълнение / лист 113/. На 23.03.2010г. взискателят подал молба до съдебния изпълнител с която посочил, че следва да се редуцира дълга до 330,12 лв. тъй като при подаване на първоначалната молба не е било взето предвид извършено на 23.03.2007г. частично плащане в размер на 55,02 лв. На 24.03.2010г. съдебният изпълнител насрочил нов опис на движими вещи за 02.09.2010г. /лист 156/. На 09.03.2010г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижими имоти на длъжника, като поискал вписването ѝ /лист 142/. Наложените възбрани са вписани на 17.03.2010г. На 26.11.2010г. е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника / лист 193/. Следващото действие по изпълнителното дело било осъществено на 22.04.2013г. когато постъпила молба от „Агенция за събиране на вземания“ ООД с която същата се легитимирала като цесионер на вземането предмет на изпълнението и поискала да бъде конституирана като взискател. Със същата молба било оттеглено упълномощаването на съдебния изпълнител по реда на чл.18 ЗЧСИ. С протокол от 11.04.2013г. бил конституиран новият взискател / лист 204/. По негово искане от 28.08.2013г. съдебният изпълнител наложил запор върху банкови сметки на длъжника, като това станало с разпореждане от 04.09.2013г. / лист 208/. На 10.12.2014г. била подадена нова молба, с която взискателят поискал насрочване на опис на движими вещи / лист 245/. Поради нередовно уведомяване на длъжника за описа, същият не е се е състоял, а съдебният изпълнител насрочил нов, като това станало с разпореждане от 16.03.2015г. / лист 265, 266/. С молба от 09.04.2015г. взискателят поискал извършване на справка  за банкови сметки и налагане на запор върху тях, ако такива се установят / лист 272/. На 15.04.2019г. пред съдебния изпълнител постъпила молба от ищеца „С. Г. Груп“ ООД, с която дружеството, представяйки доказателства за извършена цесия, искало да бъде конституирано като взискател в производството /лист 290/. На 25.11.2019г. съдебният изпълнител издал постановление, с което констатирал прекратяване на изпълнителното производство по право на 09.04.2017г. /лист 302/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като в тези случаи той може да се позовава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене, в производството в което е издадено изпълнителното основание.

Вземането за главница предмет на изпълнителният лист е по договор за заем, като се погасяват с петгодишна давност по чл.110 ЗЗД.

По делото не са представени доказателства относно това, кога е настъпил падежа на задължението. Предвид това съдът, счита че следва да приеме за начало на давностния срок момента на издаване на изпълнителния лист – 18.05.2009г., доколкото към тази дата е установено съществуването на изискуемо вземане. С подаване на молбата за образуване на изпълнително производство – 21.08.2009г. давността е била прекъсната, тъй като с нея съдебният изпълнител е бил упълномощен да избира начина на изпълнение, тоест да предприема служебно изпълнителни действия. Същевременно, доколкото към момента на образуване на изпълнителното дело е действало ППВС № 3 от 18.XI.1980г., давността следва да се счита за спряла. Това е така, защото споменатото постановление е отменено с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, поради което за периода до изричното постановяване на отмяната – 26.06.2015г. предходното задължително тълкуване на закона следва да бъде зачитано. След датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., давността не следва да се счита спряна, поради което относно заварените изпълнителни дела тя възобновява течението си, при отчитане на ефекта на прекъсването. Давността обаче, възобновява течението си само, доколкото през периода от образуване на изпълнителното дело до датата на постановяване на цитираното по-горе  Тълкувателно решение № 2 по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВСК, не е настъпил ефекта на прекратяване на изпълнителното дело по право съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Това е така, защото съгласно задължителната практика прекратяването на делото в тази хипотеза настъпва по силата на закона, без да е необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител / в този смисъл е и съдебната практика при действието на отменения ГПК  - ТР № 47 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 23/65 г., ОСГК/. След като взискателят е възложил на съдебния изпълнител да избира начина на изпълнение по чл.18, ал.1 ЗЧСИ, следва да се приеме, че двугодишният срок по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК ще тече от всяко служебно предприето действие по изпълнението, което осъществява определен изпълнителен способ. Това е така, защото в хипотезата на чл.18, ал.1 ЗЧСИ избирайки служебно начина на изпълнение, съдебният изпълнител действува както би действувал взискателя. От взискателя не би следвало да се очаква една и съща степен на активност в случаите когато не е възложил и когато е възложил на съдебни изпълнител правомощията по чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Следователно по настоящото дело срокът за перемция, който първоначално е започнал да тече на 21.08.2009г. / когато е била подадена молбата за образуване на дело/ не е изтекъл две години след тази дата, тоест на 21.08.2009г., а с изтичане на две години от 26.11.2010г. – датата на която е бил наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника. Тоест перемирането на изпълнението е настъпило на 26.11.2012г., тъй като в този период, нито ЧСИ е извършил служебно, нито взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия. Следващото действие е предприето от новия взискател „Агенция за събиране на вземания“ ООД, но това е станало след прекратяване на изпълнителното производство / лист 200/.

От изложеното следва, че след прекратяването на изпълнителното дело по право, считано от 26.11.2012г. е започнал да тече давностният срок за вземането, тъй като от този момент следва да се счита, че е отпаднало спирането му. Тъй като давността е била прекъсната на датата на сезиране на ЧСИ - 21.08.2009г. и не е текла по време на изпълнителния процес, следва че новата давност е започнала да тече от 26.11.2012г. като е изтекла на 26.11.2017г. Следователно към датата на сезиране на съда с настоящия иск, давността за вземането е била изтекла.

Що се отнася до действията по изпълнението, предприети след 26.11.2012г., те не могат да породят правни последици, тъй като са извършени по вече прекратено производство.

Предвид изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи.

На основание чл.78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 74 лв. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като липсват доказателства за уговаряне и заплащане на такова.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, ал.1 ГПК, по иска предявен от И.Д.И. ЕГН ********** с адрес ***. ***№*, съд. адрес:*** оф.*, адв.***против „С. Г. Груп” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. Васил Левски №20, че ищецът не дължи сумата 330,12 лв. /триста и тридесет лева и 12 ст./ представляваща главница по договор за кредит за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №19883/2008г. по описа на Пловдивския районен съд и е образувано изп. дело № ***по описа на ЧСИ *****, поради погасяване на вземането по давност.

 

ОСЪЖДА „С. Г. Груп” ООД да заплати на И.Д.И., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 74лв./ седемдесет и четири лева/, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Вярно с оригинала: ЦВ