Р Е
Ш Е Н
И Е
№_____
гр.
Русе, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 29 март през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
Членове: НИКОЛИНКА
ЧОКОЕВА
МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Вероника Якимова като разгледа
докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА в. гр. дело № 412 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, гр. София
чрез юрисконсулт Й.С. е обжалвала решение № 649 от 03.06.2020 г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д.
№ 6426/2019 г. в частта, в която са уважени предявените от Д.Н.П. искове по чл.178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл.150 от КТ и чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, по чл.86 от ЗЗД и по чл.181,
ал.3 от ЗМВР и Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, гр. София е осъдена да
заплати на ищеца сумата от 1428.97 лв., представляващи възнаграждение за
положен извънреден труд през периода от 24.10.2016 г. до 23.10.2019 г., 183.08
лв. законна лихва за забава върху горното възнаграждение за периода до
24.10.2019 г., 107.40 лв., представляваща стойността на ободряващите напитки,
които ищецът е следвало да получи в периода от 24.10.2016 г. до 23.10.2019 г.
на основание чл.181, ал.3 от ЗМВР със законната лихва върху тази сума за
периода от 24.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, 519.68 лв.
съдебни разноски след компенсация, както и в частта, в която Главна дирекция „Гранична
полиция“– МВР, гр. София е осъдена да заплати по сметка на РРС държавна такса в
размер на 157.16 лв. и разноски в размер на 241.08 лв. В
жалбата се развиват оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна в обжалваната част и
се претендират разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемият Д.Н.П. чрез
процесуалния си представител адв. Н.Р. изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира разноски.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана
по същество е частично основателна.
Ищецът
Д.Н.П. е заемал длъжността „командир на отделение“ в Група „Охрана на държавната
граница“ в Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе в периода от 24.10.2016г. до 24.10.2019г. Осъществявал
дейността по служебното правоотношение по утвърдени протоколи и графици, при 12
- часови дневни и нощни смени и сумарно изчисляване на работното време съгласно
чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Страните не са
спорили, че за процесния период работодателят не е осигурил на служителя ободряващи
напитки и хранителни продукти. Съгласно приетото по делото заключение на назначената
съдебно - икономическа експертиза общият брой часове положен нощен труд по графиците
за дежурство за процесния период 24.10.2016г. - 23.10.2019 г. бил 1432 часа, като
нямало преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от работодателя на сумарното
работно време. Според експертизата при преизчисляване
на положените 1432 часа нощен труд в дневен с коефициент 1,143 се получава извънреден
труд от 204,776 часа, за който дължимото възнаграждение е в размер на 1428,97 лева.
Същото не било заплатено от ответника на ищеца. Според експертното заключение стойността
на обезщетението за забава върху тази сума е в размер на 183,08 лева, а левовата
равностойност на ободряващите напитки за периода от 24.10.2016г. - 23.10.2019 г.
е 107,40 лева. Районният
съд е приел за основателни исковите претенции в посочените размери и е
отхвърлил иска за заплащане паричната равностойност на неизплатените суми за
хранителни продукти. По отношение на уважения иск за заплащане на извънредния
труд първата инстанция е изложила аргументи, че при наличие на непълнота в
нормативна уредба във връзка с компенсирането на държавните служителите в
системата на МВР за работа извън редовното работно време субсидиарно се прилага
чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. За
да уважи иска за заплащане на паричната равностойност на неполучените
ободряващи напитки, районният съд е счел, че при виновно неизпълнение на
задължението за предоставяне на ободряващи напитки и при липса на правен
интерес от последващо реално изпълнение на задължението, това води до неговата
трансформация от натурално в задължение за парично обезщетяване.
Въз основа на установените фактически
положения, Окръжният съд споделя частично доводите в
обжалваното решение.
По
отношение на положения извънреден труд жалбата съдържа аргументи за
неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
в т. ч. и нормата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ, които настоящата инстанция намира за
неоснователни.
Съгласно
чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които съгласно
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията
и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство
и др. се определят на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР от министъра на вътрешните
работи. В периода, за който се претендира възнаграждението за извънреден труд, в
действащата Наредба № 81213-776 от 29. VІІ. 2016 г. липсва норма, аналогична на
чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407 от 11. VІІІ. 2014 г. за преобразуване
на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. При липса на изрична законова
регламентация районният съд правилно е приел, че следва субсидиарно да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР
са държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения е
приложим общият закон, а именно Законът за държавния служител. В този смисъл са
и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които за правоотношенията на служителите на
МВР при липса на изрична разпоредба в ЗМВР субсидиарно се прилага ЗДСл, тъй като
обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители
в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите,
работещи по трудови правоотношения. При това положение макар и действащият ЗМВР
да не препращаща към общия ЗДСл, поради липсата на друга изрична разпоредба за неуредените
отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна препраща към трудовото законодателство
по КТ. Разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл постановява, че минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите
на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба
на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени
за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент е 1,143. Предвид изложените съображения въззивната инстанция счита, че
при липсата на специална правна норма, уреждаща методологията за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на
държавните служители в МВР, то субсидиарно следва да се приложи разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НСОРЗ, както правилно е възприел районният съд. В същия смисъл е и
даденият от Съда на Европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело С-262/20
г. /до чието приключване производството по настоящото дело бе спряно/, а именно
- че не се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите
и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда
през деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат
други мерки за защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях
нощен труд - под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения
или сходни придобивки. В случая при липса на други приложени мерки, именно уважаването
на претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация
за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
По
изложените съображения решението в частта относно заплащането на извънреден
труд се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид основателността на
иска за заплащане на извънреден труд решението е правилно и в частта, в която е
присъдено обезщетение за забава върху горното възнаграждение за периода до
24.10.2019 г. по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва.
В
частта относно заплащане паричната равностойност на ободряващите напитки, които
служителят е следвало да получи за процесния период, настоящата инстанция
намира първоинстанционното решение за неправилно. Съгласно чл.181, ал.3 от ЗМВР
за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите
по чл.142, ал.1, т.1 – 3 и ал.3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се
осигуряват ободряващи напитки. Разпоредбата на чл.181, ал.3 от ЗМВР в
приложимата редакция не предвижда възможност за предоставяне на левова равностойност
на ободряващите напитки, а съобразно действащата за този период разпоредба на чл.10
от Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне
на безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване
на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи
напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч. ободряващите
напитки не могат да се компенсират с пари. Същите имат целево предназначение и за
процесния период е нормативно установено предоставянето им единствено в натура,
поради което предявеният иск относно заплащане на паричната им равностойност се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение в тази
част като неправилно да се отмени.
С
оглед изхода на спора на преразглеждане подлежи и въпросът за разпределение на сторените
в производството разноски по реда на чл.78 от ГПК.
Съобразно
размера на уважените претенции в тежест на ответника следва да се възложи държавна
такса в размер на 107.16 лв. и 226.03 лв. разноски за назначената по делото СИЕ
пред първата инстанция, поради което решението на районния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати по сметка на РРС сумата над 107.16 лв. до 157.16
лв. за държавна такса и сумата над 226.03
лв. до 241.08 лв. разноски следва да се отмени.
Ищецът
е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция в размер
на 550 лв. и пред въззивната инстанция в размер на 600 лв. съгласно договори за
правна помощ и съдействие. Въведеното в съдебно заседание от процесуалния представител
на въззивника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се преценява като неоснователно от настоящия състав предвид обстоятелството,
че предмет на въззивната жалба са три обективно съединени претенции, всяка от
които с различен материален интерес. Съразмерно с уважения размер
на претенциите пред двете инстанции в полза на ищеца следва да се присъди сумата
от 1059.76 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, от които 497.26 лв. за първата
инстанция и 562.50 лв. за втората инстанция. Сторените от въззивника
разноски в производството пред настоящата инстанция възлизат на 78.58 лв. за платена
държавна такса по въззивната жалба, от които съобразно изхода от спора в негова
полза се следва сумата от 25 лв., представляваща платена от него държавна такса
по жалбата във връзка с отхвърления иск по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР. Въззивникът претендира
и разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции в размер по 300
лв. на инстанция. Следователно в негова полза се дължат разноски в общ размер
на 72.60 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции и държавна такса за въззивно
обжалване съобразно изхода на делото по отхвърления иск. По компенсация въззивникът
следва да заплати на въззиваемия сума в общ размер на 987.16 лв. разноски за
двете съдебни инстанции /за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса пред
въззивна инстанция/.
Мотивиран така, Окръжният
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 649 от 03.06.2020 г. на Русенския районен
съд, постановено по гр. д. № 6426/2019 г. в
частта, в която Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, гр. София е осъдена
да заплати на Д.Н.П., ЕГН **********, сумата от 107.40 лева, представляваща стойността
на ободряващите напитки, които не са му били предоставени за периода от
24.10.2016 г. до 23.10.2019 г. на основание чл.181, ал.3 от ЗМВР, ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 24.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта, в която е осъдена да заплати на ищеца 519.68 лв.
разноски по компенсация и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Д.Н.П., ЕГН ********** за заплащане на сумата 107.40 лева, представляваща
стойността на ободряващите напитки, които не са му били предоставени за периода
от 24.10.2016 г. до 23.10.2019 г. на основание чл.181, ал.3 от ЗМВР, ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 24.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТМЕНЯ Решение
№ 649 от 03.06.2020 г. на Русенския районен
съд, постановено по гр. д. № 6426/2019 г. в
частта, в която Главна дирекция „Гранична полиция" – МВР, гр. София е осъдена
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Русе сумата
над 107.16 лв. до 157.16 лв. за държавна такса и разноски над 226.03 лв. до
241.08 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 649 от 03.06.2020 г. на Русенския районен
съд, постановено по гр. д. № 6426/2019 г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция" – МВР, гр. София, с адрес гр. София, бул.
„Мария Луиза“ № 46 да заплати на Д.Н.П., ЕГН ********** сумата в общ размер на
987.16 лв. разноски по компенсация за двете съдебни инстанции съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: