МОТИВИ:
НОХД № 999/2010г ПОС.
Срещу подсъдимата К.Р.Р. е повдигнато обвинение по чл. 257, ал.1, пр.1 /отм./, вр. с чл. 255,
ал.1, пр.2, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 2, ал.1 и ал.2 от НК понеже в периода 12.12.2003г. – 14.12.2004г.
в гр. П. при условията на продължавано
престъпление като с четири деяния, които осъществяват поотделно състава
на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, който
закон е по-благоприятен за дееца, в качеството й на управител на „***” ЕООД-гр.
П. е избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери
–20 437.92 лева като е потвърдила неистина в писмени декларации, които се
изискват по силата на закон и правилник за приложението му (чл.100 ал.1, ал.2 и
ал.3 от ЗДДС /отм. действащ до 01.01.2007г./ и чл.89 ал.1 от ППЗДДС – отм.) за
удостоверяване на определена информация свързана с неговата дейност, както
следва:
1.На 12.12.2003г. е избегнала
плащането на данъчни задължения в големи размери – 4 422.46 лева като в СД
по ЗДДС, вх. № *** за данъчен период 01.11.-30.11.2003г., подадена пред ТД-
НАП-Пловдив е потвърдила неистина относно размера на начисления ДДС по
облагаемите доставки в раздел „А” от декларацията, като е декларирала нулев
резултат при действително установен в размер на 4422.46 лева и е променила
резултата за периода, като в раздел „В” е декларирала ДДС за внасяне в размер
на 00 лева при действително установения ДДС за внасяне в размер на 4422.46
лева.
2.На 14.04.2004г. е избегнала
плащането на данъчни задължения в големи размери – 3 615.11лева като в СД
по ЗДДС, вх. № *** за данъчен период 01.03.2004г. – 31.03.2004г., подадена пред
ТД - НАП-Пловдив е потвърдила неистина относно размера на начисления ДДС по
облагаемите доставки в раздел „А” от декларацията в размер на 1240.00 лева при
действително установен в размер на 4951.24 лева и е променила резултата за
периода, като в раздел „В” е декларирала ДДС за възстановяване в размер на
96.13 лева при действително установен ДДС за внасяне в размер на
3 615.11лева.
3.На 14.09.2004г.в гр. П. е избегнала
плащането на данъчни задължения в големи размери - 7860.70 лева като в СД по
ЗДДС, вх. № *** за данъчен период 01.08.2004 г. – 31.08.2004 г., подадена пред
ТД -НАП-Пловдив е потвърдила неистина относно размера на начисления ДДС по
облагаемите доставки в раздел „А” от декларацията, като е декларирала нулев
резултат при действително установен в размер на 8 475.26лева и е променила
резултата за периода, като в раздел „В” е декларирала ДДС за възстановяване в
размер на 614.56 лева при действително установения ДДС за внасяне в размер на
7860.70лева.
4.На
14.12.2004г.в гр. П. е избегнала плащането на данъчни задължения в
големи размери -4539.65 лева като в СД по ЗДДС, вх. № *** за данъчен период
01.11.2004 г. – 30.11.2004 г., подадена пред ТД -НАП-Пловдив е потвърдила
неистина относно размера на начисления ДДС по облагаемите доставки в раздел „А”
от декларацията, като е декларирала 3700.17 лева при действително установен в
размер на 6999.66лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В” е
декларирала ДДС за внасяне в размер на 1240.16 лева при действително
установения ДДС за внасяне в размер на 4539.65лева.
Срещу подсъдимата К.Р.Р. е повдигнато
и обвинение по чл. 313, ал.2, вр.
с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК понеже в периода 14.07.2003г. – 14.05.2007г. в
гр. П. като управител на „***” ЕООД при условията на продължавано
престъпление е ПОТВЪРДИЛА НЕИСТИНА в
писмени декларации-СПРАВКА-ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, КОИТО
СЕ ИЗИСКВАТ ПО СИЛАТА НА чл.100 от ЗДДС /отм./, чл. 125, ал.1 от ЗДДС /в сила
от 01.01.2007г./ пред орган на властта - ТД – НАП – Пловдив, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства:
1.На 14.07.2003г. в гр. П. е
потвърдила неистина в СД вх.№ ***, която се изисква по силата на закон -
чл.100, ал.3 от Закон за данък върху добавената стойност /обн.ДВ
бр.153/23.12.1998г.,в сила от 01.01.1999г./: ”За всеки данъчен период регистрираното
лице е длъжно да подаде справката-декларация в съответната териториална
данъчна дирекция до 14-о число включително на месеца,следващ данъчния
период, за който се отнася.” пред орган на властта –ТД - НАП-Пловдив, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като е декларирала
ДДС по облагаеми доставки в раздел „А” в размер на 400.00 лева, при
действително установен 1494.21 лева и е променила резултата за периода като е
декларирала в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на 43.90 лева при действително
установен 1138.11 лева , като деянието е извършено с цел да се избегне
заплащане на дължими данъци-ДДС в размер на 1094.21 лева.
2.На 12.08.2003г. в гр. П. е потвърдила
неистина в СД вх.№ ***, която се изисква по силата на закон - чл.100,
ал.3 от Закон за данък върху добавената стойност /обн.ДВ бр.153/23.12.1998г.,в
сила от 01.01.1999г./: ”За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да
подаде справката-декларация в съответната
териториална данъчна дирекция до
14-о число включително на месеца,следващ данъчния период, за който се
отнася.”пред орган на властта –ТД - НАП-Пловдив, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като е декларирала
ДДС по облагаеми доставки в раздел „А” в размер на 283.33 лева, при действително
установен 1510.79 лева и е променила резултата за периода като е декларирала в
раздел „В” ДДС за внасяне в размер на 199.36 лева при действително установен
1426.82 лева , като деянието е извършено с цел да се избегне заплащане на
дължими данъци-ДДС в размер на 1227.46 лева.
3.На 14.01.2004г. в гр. П. е
потвърдила неистина в СД вх.№ ***, която се изисква по силата на закон -
чл.100, ал.3 от Закон за данък върху добавената стойност /обн.ДВ
бр.153/23.12.1998г.,в сила от 01.01.1999г./: ”За всеки данъчен период
регистрираното лице е длъжно да подаде справката-декларация в съответната териториална
данъчна дирекция до 14-о число включително на месеца,следващ данъчния
период, за който се отнася.”пред орган на властта –ТД-НАП-Пловдив, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като е декларирала
ДДС по облагаеми доставки в раздел „А” в размер на 820.00 лева, при
действително установен 2799.26 лева и е променила резултата за периода като е
декларирала в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на 297.18 лева при
действително установен 2276.44 лева, като деянието е извършено с цел да се
избегне заплащане на дължими данъци-ДДС в размер на 1979.26 лева.
4. На
12.08.2004г. в гр. П. е потвърдила неистина в СД вх. № ***, която се изисква по
силата на закон - чл.100, ал.3 от Закон за данък върху добавената стойност
/обн.ДВ бр.153/23.12.1998г.,в сила от 01.01.1999г./: ”За всеки данъчен период
регистрираното лице е длъжно да подаде справката-декларация в съответната териториална
данъчна дирекция до 14-о число включително на месеца,следващ данъчния
период, за който се отнася.”пред орган на властта –ТД-НАП-Пловдив, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като е декларирала
ДДС по облагаеми доставки в раздел „А” в размер на 00 лева, при действително
установен в размер на 3390.11 лева и е променила резултата за периода, като в
раздел „В” е декларирала ДДС за възстановяване в размер на 1507.85 лева при
действително установен ДДС за внасяне в размер на 1882.26лева, като деянието е
извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци-ДДС в размер на
1882.26 лева.
5.На 14.10.2004г. в гр. П. е потвърдила
неистина в СД вх.№ ***, която се изисква по силата на закон - чл.100, ал.3
от Закон за данък върху добавената стойност /обн.ДВ бр.153/23.12.1998г.,в сила
от 01.01.1999г./: ”За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да
подаде справката-декларация в съответната
териториална данъчна дирекция до
14-о число включително на месеца,следващ данъчния период, за който се отнася.”,
пред орган на властта –ТД-НАП-Пловдив,
за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, като е декларирала ДДС по облагаеми доставки в раздел „А”
в размер на 00 лева, при действително установен 2542.58 лева и е променила
резултата за периода като е декларирала в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на
00 лева при действително установен 2542.58 лева, като деянието е извършено с
цел да се избегне заплащане на дължими данъци-ДДС в размер на 2542.58 лева.
6.На 13.01.2005г. в гр. П. е потвърдила
неистина в СД вх.№ ***, която се изисква по силата на закон - чл.100,
ал.3 от Закон за данък върху добавената стойност /обн.ДВ бр.153/23.12.1998г.,в
сила от 01.01.1999г./: ”За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да
подаде справката-декларация в съответната
териториална данъчна дирекция до
14-о число включително на месеца,следващ данъчния период, за който се отнася.”,
пред орган на властта –ТД-НАП-Пловдив,
за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, като е декларирала ДДС по облагаеми доставки в раздел „А”
в размер на 833.33 лева, при действително установен 1590.24 лева и е променила
резултата за периода като е декларирала в раздел „В” ДДС за възстановяване в размер
на 57.15 лева при действително установен ДДС за внасяне в размер на 756.91
лева, като деянието е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими
данъци-ДДС в размер на 756.91 лева.
7.На 14.06.2005г. в гр. П. е потвърдила
неистина в СД вх.№ ***, която се
изисква по силата на закон - чл.100, ал.3 от Закон за данък върху добавената
стойност /обн.ДВ бр.153/23.12.1998г.,в сила от 01.01.1999г./: ”За всеки данъчен
период регистрираното лице е длъжно да подаде справката-декларация в съответната териториална
данъчна дирекция до 14-о число включително на месеца,следващ данъчния
период, за който се отнася.”, пред орган на властта –ТД-НАП-Пловдив, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, като е декларирала ДДС по облагаеми доставки в раздел„А” в
размер на 750.00 лева, при действително установен 1180.28 лева и е променила
резултата за периода като е декларирала в раздел „В” ДДС за възстановяване в
размер на 49.26 лева при действително установен ДДС за внасяне в размер на 381.02
лева, като деянието е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими
данъци-ДДС в размер на 430.28 лева.
8.На
16.01.2006г. в гр. П. е потвърдила неистина в СД вх. № ***, която се изисква по силата на закон - чл.100,
ал.3 от Закон за данък върху добавената стойност /обн.ДВ бр.153/23.12.1998г., в
сила от 01.01.1999г./: ”За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да
подаде справката-декларация в съответната
териториална данъчна дирекция до
14-о число включително на месеца,следващ данъчния период, за който се отнася.”,
пред орган на властта –ТД-НАП-Пловдив,
за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, като е декларирала ДДС по облагаеми доставки в раздел „А”
в размер на 727.50лева, при действително установен 1484.41 лева и е променила
резултата за периода като е декларирала в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на
644.76 лева при действително установен 1401.67 лева, като деянието е извършено
с цел да се избегне заплащане на дължими данъци-ДДС в размер на 756.91лева.
9.На 13.04.2007г. в гр. П. е потвърдила
неистина в СД вх.№ ***, която се изисква по силата на закон - чл.125,
ал.1 от Закон за данък върху добавената
стойност /в сила от 01.01.2007г./: ”За всеки данъчен период регистрираното лице
подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.
124./ пред орган на властта –ТД-НАП-Пловдив за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, като е декларирала ДДС по облагаеми доставки в раздел „А”
в размер на 00 лева, при действително установен 1083.33 лева и е променила
резултата за периода като е декларирала в раздел „В” ДДС за възстановяване в
размер на 15.26 лева при действително установен ДДС за внасяне в размер на
1068.07 лева, като деянието е извършено с цел да се избегне заплащане на
дължими данъци-ДДС в размер на 1068.07лева.
10.На 14.05.2007г. в гр. П. е
потвърдила неистина в СД вх.№ ***, която се изисква по силата на закон - чл.125,
ал.1 от Закон за данък върху добавената
стойност /в сила от 01.01.2007г./: ”За всеки данъчен период регистрираното лице
подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.
124./ пред орган на властта –ТД-НАП-Пловдив за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, като е декларирала ДДС по облагаеми доставки в раздел „А”
в размер на 00 лева, при действително установен 333.33 лева и е променила
резултата за периода като е декларирала в раздел „В” ДДС за внасяне 00 лева при
действително установен ДДС за внасяне в размер на 333.33 лева, като деянието е
извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци-ДДС в размер на
333.33лева.
Съдебното
производство е протекло по реда на гл. ХХVІІ и чл. 371 т.2 от НПК,като подсъдимата
Р. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, не желае да се събират доказателства за тези факти и признава вината си по
така повдигнатите й обвинения.
Прокурорът
поддържа обвиненията и счита,че следва да се наложат наказания по реда на чл.
58а,вр. чл. 2 ал.2 от НК,като при условията на чл. 23 ал.1 от НК са определи
едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода, като по реда на чл. 66 от НК
същото се отложи от изтърпяване.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства,преценени по
отделно и в тяхната съвкупност,намира и приема за установено следното:
Подсъдимата К.Р.Р. е
родена на *** ***, живуща ***, българка, български гражданин, неосъждана,
неомъжена, висше образование, понастоящем е безработна.
Фирма „***” ЕООД е било регистрирано по търговския закон с решение № ***
от *** на ПОС по фирмено дело № ***. Като едноличен собственик на капитала и
управляващ дружеството била вписана подс. К.Р.. За целите на ДДС дружеството
било регистрирано на 12.12.2002г. /л.117-119, т. 1/.
Основен предмет на дружеството е извършване на строително- ремонтни
дейности и търговия със строителни материали.
На 09.06.2008г. са били прехвърлени дружествените дялове, като
управител е била вписана св. С.И.А..
В качеството си на управител и
представляващ регистрираното лице - „***” ЕООД, Р. подавала редовно и в срок
справки – декларации в съответствие с изискванията на чл.100 ал.1, ал.2 и ал.3
от ЗДДС в сила до 01.01.2007г./отм./ и чл.89 ал.1 от ППЗДДС /отм./пред
данъчната служба по регистрация.
Съгласно чл. 100, ал. І от ЗДДС – СД е документ, в който регистрираното
лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация
свързана с неговата дейност, което е основание за възникване на права и
задължения, ал.2 – СД се съставя по образец, определен с правилника за
прилагането му на този закон, а съгласно ал.3 – за всеки данъчен период
регистрираното лице е длъжно да подаде СД в съответната ТДД до 14-0 число включително
на месеца следващ данъчния период, за който се отнася.
Съгласно
чл. 125 от ЗДДС в сила от 01.01.2007г. за всеки данъчен период регистрираното
лице подава справка декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по
чл. 124 от ЗДДС.
Съгласно
чл. 89, ал.1 от ППЗДДС – справката – декларация за всеки данъчен период по чл.
100 от закона се изготвя по образец,
ал. 3
регистрираното лице представя в ТДД заедно със СД за периода копие от дневника
за продажбите и копие от дневника за покупките в частта, включваща всички
документи, отнасящи се за съответния данъчен период, на хартиен носител и тази
информация на магнитен носител
ал. 4
- Документите и магнитните носители по ал. 3 се подават в ТДД лично от
представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице.
Съгласно чл. 104 от ЗДДС /отм./ регистрираните лица водят задължително
регистрите „дневник за покупките” и „ дневник за продажбите”.
Съгласно чл. 93 от ЗДДС /отм./ данъчните документи се издават от
регистрираните лица – доставчик, в срок от пет дни от датата на възникване на
данъчното събитие, отразяват се в счетоводството и в дневниците за продажба за
данъчния период, в който са издадени.
Съгласно
чл. 94, ал.1 и ал.2 от ЗДДС /отч/. Данъчната фактура е частен писмен документ,
издаван от регистрирано по този закон лице, за удостоверяване на възникнало
данъчно събитие и начислен данък Данъчната фактура се издава независимо дали
получателят е регистрирано или нерегистрирано по този закон лице.
Счетоводното
обслужване на „***” ЕООД, било водено от подс. Р..
Във
връзка с основния предмет на дружеството подс.Р. на 28.05.2002г. в качеството
си на едноличен собственик на капитала и управляващ дружеството сключила
договор за покупко- продажба на недвижим имот и учредяване право на строеж
срещу задължение за строителство – нот. акт № ***, дело № *** /л. 38,т.2/, с
който „***” ЕООД се задължило със свои средства да построи на продавачите Р.П.
и Х.С. изградените обекти от жилищната сграда в гр. П., ул. „***” № ***.
На „***”
ЕООД били издадени разрешения № 61 от 12.06.2003г. за строеж и протокол № 65 от
2003г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво.
На 17.06.2003г. подс.Р. сключила
договор със свидетелката И.С. за строителство и продажба, съгласно който
изпълнителя „***” ЕООД е приел да извърши със свои сили и за сметка на
възложителя строителство на апартамент № 2, със застроена площ 46.70 кв. м, както и
5.810% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
находяща се в гр. П., ул. „***” № ***.
Съгласно
договора св. С. същия ден – 17.06.2003г.
заплатила на „***” ЕООД сумата от 3960
щатски долара.
На 17.06.2003г. подс. Р. в качеството
си на едноличен собственик на капитала и управляващ дружеството „***” ЕООД
сключила договор за продажба на строеж със св. С. /Н.А № ***./ Договора бил сключен при отлагателно условие касаещ
собствеността върху имота, който ще настъпи в патримониума на купувачката при
изпълнение на всички свои задължения, произтичащи от договора за строителство и
продажба на имота.
През м.
декември 2003г. на два пъти и на 05.03.2004г. св. С. заплатила на „***” ЕООД
сумите от 1000 щ.д., на 04.12.2003г. сумата от 500 щатски долара и на
05.03.2004г.в размер на 4400 щ.д. Били и издадени ПКО /л. 220,221, т.1/.
За така настъпилите данъчни събития по
смисъла на чл. 25 от ЗДДС, подс. Р. не издала документи – фактури за
настъпилите плащания през 2003г. и 2004г. и не регистрирала същите с ЕКАФП.
Макар и наясно, че правото на собственост не е
прехвърлена към датата на плащането, не се е сбъднало отлагателното условие
съгласно Н.А № *** и че е налице частично авансово плащане, съгласно чл. 25,
ал.1, т.2 от ЗДДС, подс. Р. не издала данъчни фактури от името на
регистрираното лице „***” ЕООД, които да включи в отчетните регистри съгласно
чл. 104 от ЗДДС в дневника за продажби за данъчните периоди м. юни 2003г., м. декември 2003г. и м. март
2004г. и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в
подадените справки декларации по смисъла на чл. 100 от ЗДДС.
За нуждите на данъчното облагане по реда на ЗДДС чл.
24 от същия закон въвежда понятието “данъчно
събитие”, квалифицирайки го като доставката на стоки или услуги, извършена
от данъчнозадължени по ЗДДС лица и с място на изпълнение на територията на
страната, износът по смисъла на чл. 14 от ЗДДС, извършен от данъчнозадължено по
този закон лице, както и вносът на стоки по смисъла на чл. 11 от ЗДДС, като
датата на възникването на данъчното събитие и изискуместта на данъка в случаите
на доставка на стока и услуги се регулират с чл. 25 от ЗДДС, според който данъчното
събитие възниква на по-ранната от двете дати: датата на прехвърляне на правото
на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата или датата на плащането (цялостно
или частично авансово плащане). С понятието данъчна основа по смисъла на чл. 28 от ЗДДС се определя стойността,
върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали
доставката е облагаема или освободена. Съобразно чл. 53 от ЗДДС данъчната
ставка на ДДС е фиксирана в размер на 20 на сто за всяка облагаема доставка на
стока или услуга, включително при внос на стоки, освен когато този закон
предвижда друго.
Съгласно
заключението на вещото лице изготвило ССЕ сумата от 3960 щатски долара,
равняваща се по курса на БНБ – 1.6579 лева за щ.д е 6565.28 лева, която сума не
е отразена в дневника за продажби за данъчен период м. юни 2003г. и в справката
декларация. Дължимия ДДС, който е следвало да бъде начислен е в размер на
1094.21 лева.
Сумите
постъпили от св. С. на 04.12.2003г. в размер на 500 щ.д при курс на БНБ 1.61987
лева е 809.93 лева и 1000 щ.д на 30.12.2003г. при курс на БНБ 1.54856 е с
левова равностойност 1548.56 лева. Общо дължимия ДДС за данъчен период м.
декември е 1979.26 лева. Сумата постъпила през м. март 2004г. 4400щ.д при курс
на БНБ 1.60419лв. е с левова равностойност 7058.44 лева. Дължимия ДДС за
данъчен период м. март 2004г. от така постъпилата сума е в размер на 1411.68
лева.
На
28.12.2002г. подс.Р. в качеството си на едноличен собственик на капитала и
управляващ дружеството „***”ЕООД сключила договор за продажба правото на строеж
със св. Д.Д. /Н.А № ***/, съгласно,
който дружеството продава правото на строеж върху гараж №1, с площ от 17.69 кв. м от сграда
находяща се на ул. „***” № *** в гр. П.. Договорът бил сключен при отлагателно
условие касаещ собствеността върху имота, който ще настъпи в патримониума на
купувача при изпълнение на всички свои задължения, произтичащи от договора за
строителство и продажба на имота.
На
04.07.2003г. подс. Р. в качеството си на едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството „***” ЕООД подписала декларация, в която е заявила, че
св. Д. е изпълнил изцяло и добросъвестно всички свои задължения произтичащи от
договора, от което следва, че отлагателното условие се е сбъднало.
Макар и
наясно, че св. Д. е извършил плащане от 7 364.73 лева,подс. Р. не издала данъчна фактура от името на
регистрираното лице, не я включила в дневника за продажба за данъчен период м. юли 2003г., не начислила ДДС в
счетоводството като задължение към бюджета и в подадената справка декларация.
Съгласно
заключението на вещото лице допълнително начисления ДДС е в размер на 1227.46
лева.
На 20.11.2003г. подс. Р. в качеството си на едноличен
собственик на капитала и управляващ дружеството „***”ЕООД сключила договор за
продажба правото на строеж със С.И. /Н.А
№ ***/, съгласно, който дружеството продава правото на строеж върху
апартамент № 3 от сграда находяща се на ул. „***” № *** в гр. П.. Договорът бил
сключен при отлагателно условие касаещ собствеността върху имота, който ще
настъпи в патримониума на купувача при изпълнение на всички свои задължения,
произтичащи от договора за строителство и продажба на имота.
Свидетелят
И. извършил плащания към „***” ЕООД на 20.11.2003г.
в размер на 2 812.00 евро, на 21.11.2003г. в размер на 2 109.00 евро,
на 13.11.2003г. в размер на 500 евро, на 17.03.2004г. в размер на 703.00 евро,
на 07.12.2004г. в размер на 703 евро и на 04.11.2004г. в размер на 703 евро.
За така
постъпилите плащания от страна на св. И., подс. Р. не издала данъчни фактури,
които да включи в дневника за продажби за данъчни периоди м. ноември 2003г., м. март, ноември и декември 2004г. не начислила
дължимия ДДС като задължение към бюджета и в справките декларации, с което
минимизирала данъчния резултат за периодите.
На 20.11.2003г.
подс. Р. в качеството си на
едноличен собственик на капитала и управляващ дружеството „***” ЕООД сключила
договор за продажба правото на строеж със св. Г.И. /Н.А № ***/, съгласно, който дружеството продава правото на строеж
върху апартамент № 6 от сграда находяща се на ул. „***” № *** в гр. П..
Договорът бил сключен при отлагателно условие касаещ собствеността върху имота,
който ще настъпи в патримониума на купувача при изпълнение на всички свои
задължения, произтичащи от договора за строителство и продажба на имота.
Свидетелят
И. извършил плащания към „***” ЕООД на 20.11.2003г. в размер на 6 476.00
евро, съгласно договора, на 13.11.2003г. в размер на 1610.00 евро, на
15.12.2003г. в размер на 4866.00 евро, на 17.03.2004г. в размер на
1 619.00 евро, на 07.12.2004г. в размер на 1619.00евро и на 04.11.2004г. в
размер на 1619.00 евро, на 11.05.2005г. в размер на 1320.00 евро, и на
02.12.2005г. в размер на 1619.00 евро.
За така
постъпилите плащания от страна на св. И., за което му били издадени ПКО, с
изключение на плащането от 20.11.2003г. съгласно договора подсъдимата не издала
данъчни фактури, които да включи в дневника за продажби за данъчни периоди м. ноември, м. декември 2003г., м. март,
ноември и декември 2004г., м. май и
декември 2005г. не начислила дължимия ДДС като задължение към бюджета и в
справките декларации, с което минимизирала данъчния резултат за периодите.
Съгласно
заключението на вещото лице дължимия данък – ДДС за данъчен период м. ноември
2003г. за получените, но не отразени в дневника за продажби плащания от Г. и С.
И. е в размер на 4422.46 лева. За м. декември 2003г. е в размер на 1979.26 лева
за получени, но не отразени плащания от Г.И. и И.С..
На 20.01.2004г. подс. Р. в качеството си на едноличен
собственик на капитала и управляващ дружеството „***” ЕООД сключила договор за
продажба правото на строеж със св. Х.Б. /Н.А
№ ***/, съгласно, който дружеството продава правото на строеж върху
апартамент № 8 от сграда находяща се на ул. „***” № *** в гр. П.. Договорът бил
сключен при отлагателно условие касаещ собствеността върху имота, който ще
настъпи в патримониума на купувача при изпълнение на всички свои задължения,
произтичащи от договора за строителство и продажба на имота.
Б. извършила
плащания към „***” ЕООД на 16.11.2004г. в размер на 2000.00 евро съгласно
договора, на 20.01.2004г. в размер на 8000.00 евро, на 15.02.2004г. в размер на
2000.00 евро и на 17.03.2005г. в размер на 3000.00 евро.
За така
постъпилите плащания от страна на Б. й били издадени ПКО /л. 93, 94, т. 7/, с
изключение на плащането от 16.01.2004г. съгласно договора по които подс. Р. не
издала данъчни фактури, които да включи в дневника за продажби за данъчни
периоди м. януари, февруари и март 2004г.,
не начислила дължимия ДДС като задължение към бюджета и в справките декларации,
с което минимизирала данъчния резултат за периодите.
На 05.08.2004г. подс. Р. в качеството си на едноличен
собственик на капитала и управляващ дружеството „***” ЕООД сключила договор за
продажба правото на строеж с Н. и С.П. /Н.А
№ ***/, съгласно, който дружеството продава правото на строеж върху
апартамент № 9, гараж №1 и магазин №3 от сграда находяща се на ул. „***” № ***
в гр. П.. Договорът бил сключен при отлагателно условие касаещ собствеността
върху имота, който ще настъпи в патримониума на купувача при изпълнение на
всички свои задължения, произтичащи от договора за строителство и продажба на
имота.
Н. и С.П.
извършили плащания към „***” ЕООД на 05.08.2004г. в размер на 26 000.00
евро, съгласно договора, на 21.07.2004г. в размер на 10 400.00 евро,
съгласно капаро, на 24.09.2004г. в размер на 7800 евро, съгласно банков превод
от Великобритания и на 11.11.2004г. в размер на 7800.00 евро, съгласно банков
превод от Великобритания /л. 184-194,т.7/
За така
постъпилите плащания от страна на П., подсъдимата не издала данъчни фактури, които да включи в
дневника за продажби за данъчни периоди м.
юли, август, септември и ноември 2004г. не начислила дължимия ДДС като
задължение към бюджета и в справките декларации, с което минимизирала данъчния
резултат за периодите.
Съгласно
заключението на вещото лице дължимия данък – ДДС за данъчен период м. януари
2004г. е в размер на 3259.72 лева, за получените, но не отразени плащания към
дружеството от страна на Х.Б.. За данъчен период м. февруари е в размер на
1251.94, от неначислен ДДС върху продажбите от постъпили плащания от Х.П.. За данъчен
период м. март 2004г. е в размер на 3711.24 лева от неначислен данък върху
продажбите от постъпили плащания от Б. Г. И.,***, И.С.. За данъчен период м.
юли 2004г. е в размер на 3390.11 лева, поради неотчитане на получените суми от
Н. и С.П.. За данъчен период м. август 2004г. е в размер на 8475. 26 лева от
неотчетени суми получени от Н. и С. П.. За данъчен период м. септември 2004г. е
в размер на 2542.58 лева от неотчетени суми от Н. и С.П.. За данъчен период м.
ноември 2004г. е в размер на 3299.49 лева от неотчетени суми от Н. и С.П.. За
данъчен период м. декември 2004г. е в размер на 756.91 лева от неотчетени суми
от С. и Г. И..За данъчен период м. май 2005г. е в размер на 430.28 лева от
неотчетени суми постъпили от Г.И..***05г.е в размер на 756.91 лева от
неотчетени суми постъпили от С. и Г.И..
На 09.03.2007г.
св. Р. сключил договор от името на „***” ЕООД, за строителство,
количествено-стойностна сметка със З.К. за ремонт на жилищна сграда в с. П.,
общ. Ч.. Съгласно договора още същия ден на дружеството са били заплатени в
аванс сумата от 5 300 лева. За посочената сума обв. Р. не издала данъчна
фактура. На 30.03.2007г. постъпили плащания в размер на 1200 лева, като отново
дружеството не издало данъчна фактура, такива плащания към дружеството
постъпили и през м. април 2007г. в общ размер на 2000 лева. За тези суми отново
не били издадени документи.
За така
постъпилите плащания съгласно договора, подс. Р. не издала данъчни фактури,
които да включи в дневника за продажби за данъчни периоди м. март и м. април 2007г. не начислила дължимия ДДС като задължение
към бюджета и в справките декларации, с което минимизирала данъчния резултат за
периодите.
Съгласно
заключението на вещото лице дължимия данък за данъчен период м. март 2007г. е в
размер на 1083.33 лева, от получени плащания от К., но не осчетоводени. За
данъчен период м. април 2007г. е в размер на 333.33 лева, неначислен данък
върху продажбите от постъпили плащания от К..
Във
връзка с правилното прилагане на ЗДДС на „***” ЕООД управлявана от подсъдимата
била извършена данъчна ревизия за периода 12.12.2002г. - 31.05.2007г. Издаден е
бил РД № 800465/23.04.2008г. от св. В.К. и С.Ш. на длъжност - инспектор по
приходите.
Свидетелите
К. и Ш. в хода на ревизията установили, че регистрирания субект „***” ЕООД е
сключил като продавач договори за продажби правото на строеж върху апартаменти,
изби, гаражи от сграда находяща се в гр. П., ул. „***” № ***. Въз основа на
приложените документи, снетите обяснения от лицата фигуриращи в договорите като
купувачи установили, че купувачите са извършили плащания, макар и правото на
собственост да не е била прехвърлена към датите на извършените плащания и не е
бил издаден акт № 15. Приели, че е налице разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.2 от ЗДДС, тъй като е документирано частично авансово плащане. В резултат на
констатациите ревизиращия екип приел, че е налице основанието визирано в
разпоредбата на чл. 55, вр. с чл. 56, ал.2 от ЗДДС и начислили ДДС по периоди
според постъпилите плащания.Издаден е бил РА № *********/27.06.2008г., който е
влязъл в законна сила и с който са били установени данъчни задължения по ЗДДС.
Съгласно
заключението на вещото лице изготвило ССЕ данъчните задължения по периоди са
формирани на база неиздадени данъчни фактури, по постъпили авансови плащания,
неотразяването им в дневниците за продажби и в справките декларации:
Подсъдимата
Р.
съгласно разпоредбите на чл.100 от ЗДДС/отм./ и чл.125 от ЗДДС подавала СД от
името на регистрираното лице „***” ЕООД, в които потвърдила неистина относно
размера на начисления ДДС по облагаемите доставки в раздел „А” от декларациите,
както следва:
На 12.12.2003г. подала СД по ЗДДС, вх.
№ *** за данъчен период 01.11.-30.11.2003г., пред ТД- НАП-Пловдив в която не
отразила размера на начисления ДДС по облагаемите доставки в раздел „А” от
декларацията в който посочила нулев резултат при действително установен в
размер на 4422.46 лева. и е променила резултата за периода, като в раздел „В” е
декларирала ДДС за внасяне в размер на 00 лева при действително установения ДДС
за внасяне в размер на 4422.46 лева.
На 14.04.2004г. подала СД по ЗДДС, вх.
№ *** за данъчен период 01.03.2004г. – 31.03.2004г., пред ТД - НАП-Пловдив в
която не отразила размера на начисления ДДС по облагаемите доставки в раздел
„А” от декларацията от постъпилите плащания. Посочила сумата от 1240.00 лева
при действително установен в размер на 4951.24 лева. С това променила резултата
за периода, като в раздел „В” е декларирала ДДС за възстановяване в размер на
96.13 лева при действително установен ДДС за внасяне в размер на
3 615.11лева.
На
14.09.2004г. подала СД по ЗДДС, вх. № *** за данъчен период 01.08.2004
г. – 31.08.2004 г., пред ТД -НАП-Пловдив в която не посочила размера на
начисления ДДС по облагаемите доставки в раздел „А” от декларацията, като е
декларирала нулев резултат при действително установен в размер на
8 475.26лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В” е
декларирала ДДС за възстановяване в размер на 614.56 лева при действително установения
ДДС за внасяне в размер на 7860.70лева.
На
14.12.2004г. подала СД по ЗДДС, вх. № *** за данъчен период 01.11.2004
г. – 30.11.2004 г., пред ТД -НАП-Пловдив в която не посочила действителния
размер на начисления ДДС по облагаемите доставки в раздел „А” от декларацията,
като е декларирала 3700.17 лева при действително установен в размер на
6999.66лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В” е декларирала
ДДС за внасяне в размер на 1240.16 лева при действително установения ДДС за
внасяне в размер на 4539.65лева.
Съгласно заключението на вещото лице за
посочените по горе периоди избегнатите данъчни задължения са в големи размери
съгласно критерия посочен в чл. 93, т.14 от НК.
За тези данъчни периоди на подс.
Р. е подвигнато обвинение по чл. 257,
ал.1, пр.1 /отм./, вр. с чл. 255, ал.1, пр.2, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 2,
ал.1 и ал.2 от НК, тъй като за всяко едно деяние избегнатото данъчно задължение
е в размер над 3000 лева: на
14.07.2003г. подс.Р. ***/14.07.2003г. пред ТД - НАП-Пловдив, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, като е декларирала ДДС по облагаеми доставки в раздел „А” в
размер на 400.00 лева, при действително установен 1494.21 лева и е променила
резултата за периода като е декларирала в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на
43.90 лева при действително установен 1138.11 лева с цел да се избегне
заплащане на дължими данъци-ДДС в размер на 1094.21 лева.На
12.08.2003г. подала СД вх.№ *** в ТД - НАП-Пловдив, в която декларирала
ДДС по облагаеми доставки в раздел „А” в размер на 283.33 лева, при
действително установен 1510.79 лева и е променила резултата за периода като е
декларирала в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на 199.36 лева при действително
установен 1426.82 лева с цел да се избегне заплащане на дължими данъци-ДДС в
размер на 1227.46 лева. На 14.01.2004г. подала СД вх.№ *** в
ТД-НАП-Пловдив, като е декларирала ДДС
по облагаеми доставки в раздел „А” в размер на 820.00 лева, при действително
установен 2799.26 лева и е променила резултата за периода като е декларирала в
раздел „В” ДДС за внасяне в размер на 297.18 лева при действително установен
2276.44 лева, с цел да се избегне заплащане на дължими данъци-ДДС в размер на
1979.26 лева.На 12.08.2004г. подала СД
вх. № *** в ТД-НАП-Пловдив, като е декларирала ДДС по облагаеми доставки в
раздел „А” в размер на 00 лева, при действително установен в размер на 3390.11
лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В” е декларирала ДДС за
възстановяване в размер на 1507.85 лева при действително установен ДДС за
внасяне в размер на 1882.26лева с цел да се избегне заплащане на дължими
данъци-ДДС в размер на 1882.26 лева. На
14.10.2004г. подала СД вх.№ *** в ТД-НАП-Пловдив, като е декларирала ДДС
по облагаеми доставки в раздел „А” в размер на 00 лева, при действително
установен 2542.58 лева и е променила резултата за периода като е декларирала в
раздел „В” ДДС за внасяне в размер на 00 лева при действително установен
2542.58 лева с цел да се избегне заплащане на дължими данъци-ДДС в размер на
2542.58 лева.На 13.01.2005г. подала СД
вх.№ *** в ТД-НАП-Пловдив, като е декларирала ДДС по облагаеми доставки
в раздел „А” в размер на 833.33 лева, при действително установен 1590.24 лева и
е променила резултата за периода като е декларирала в раздел „В” ДДС за
възстановяване в размер на 57.15 лева при действително установен ДДС за внасяне
в размер на 756.91 лева с цел да се избегне заплащане на дължими данъци-ДДС в
размер на 756.91 лева.На 14.06.2005г.
подала СД вх.№ *** в ТД-НАП-Пловдив, като е декларирала ДДС по облагаеми
доставки в раздел „А” в размер на 750.00 лева, при действително установен
1180.28 лева и е променила резултата за периода като е декларирала в раздел „В”
ДДС за възстановяване в размер на 49.26 лева при действително установен ДДС за
внасяне в размер на 381.02 лева с цел да се избегне заплащане на дължими
данъци-ДДС в размер на 430.28 лева.На
16.01.2006г. подала СД вх.№ *** в ТД-НАП-Пловдив, като е декларирала ДДС
по облагаеми доставки в раздел „А” в размер на 727.50лева, при действително
установен 1484.41 лева и е променила резултата за периода като е декларирала в
раздел „В” ДДС за внасяне в размер на 644.76 лева при действително установен
1401.67 лева с цел да се избегне заплащане на дължими данъци-ДДС в размер на
756.91лева. На 13.04.2007г. подала СД вх.№ ***, в ТД-НАП-Пловдив, като е
декларирала ДДС по облагаеми доставки в раздел „А” в размер на 00 лева, при
действително установен 1083.33 лева и е променила резултата за периода като е
декларирала в раздел „В” ДДС за възстановяване в размер на 15.26 лева при
действително установен ДДС за внасяне в размер на 1068.07 лева с цел да се избегне
заплащане на дължими данъци-ДДС в размер на 1068.07 лева. На 14.05.2007г. подала СД вх.№ *** в
ТД-НАП-Пловдив за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като е
декларирала ДДС по облагаеми доставки в раздел „А” в размер на 00 лева, при
действително установен 333.33 лева и е променила резултата за периода като е
декларирала в раздел „В” ДДС за внасяне 00 лева при действително установен ДДС
за внасяне в размер на 333.33 лева с цел да се избегне заплащане на дължими
данъци-ДДС в размер на 333.33лева.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира,че подсъдимата К.Р.Р. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 257, ал.1, пр.1 /отм./, вр. с чл. 255, ал.1,
пр.2, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 2, ал.1 и ал.2 от НК и по чл. 313, ал.2,
вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, затова, че в периода 12.12.2003г. – 14.12.2004г. в гр. П. при условията на продължавано престъпление
като с четири деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и
също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, който закон е по-благоприятен
за дееца, в качеството й на управител на „***” ЕООД-гр. П. е избегнала
плащането на данъчни задължения в особено големи размери –20 437.92 лева
като е потвърдила неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на
закон и правилник за приложението му (чл.100 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗДДС /отм.
действащ до 01.01.2007г./ и чл.89 ал.1 от ППЗДДС – отм.) за удостоверяване на
определена информация свързана с неговата дейност, както следва:
1.На 12.12.2003г. е избегнала плащането
на данъчни задължения в големи размери – 4 422.46 лева като в СД по ЗДДС,
вх. № *** за данъчен период 01.11.-30.11.2003г., подадена пред ТД- НАП-Пловдив
е потвърдила неистина относно размера на начисления ДДС по облагаемите доставки
в раздел „А” от декларацията, като е декларирала нулев резултат при
действително установен в размер на 4422.46 лева и е променила резултата за
периода, като в раздел „В” е декларирала ДДС за внасяне в размер на 00 лева при
действително установения ДДС за внасяне в размер на 4422.46 лева.
2.На 14.04.2004г. е избегнала
плащането на данъчни задължения в големи размери – 3 615.11лева като в СД
по ЗДДС, вх. № *** за данъчен период 01.03.2004г. – 31.03.2004г., подадена пред
ТД - НАП-Пловдив е потвърдила неистина относно размера на начисления ДДС по
облагаемите доставки в раздел „А” от декларацията в размер на 1240.00 лева при
действително установен в размер на 4951.24 лева и е променила резултата за
периода, като в раздел „В” е декларирала ДДС за възстановяване в размер на
96.13 лева при действително установен ДДС за внасяне в размер на
3 615.11лева.
3.На
14.09.2004г.в гр. П. е избегнала плащането на данъчни задължения в
големи размери - 7860.70 лева като в СД по ЗДДС, вх. № *** за данъчен период
01.08.2004 г. – 31.08.2004 г., подадена пред ТД -НАП-Пловдив е потвърдила
неистина относно размера на начисления ДДС по облагаемите доставки в раздел „А”
от декларацията, като е декларирала нулев резултат при действително установен в
размер на 8 475.26лева и е променила резултата за периода, като в раздел
„В” е декларирала ДДС за възстановяване в размер на 614.56 лева при
действително установения ДДС за внасяне в размер на 7860.70лева.
4.На
14.12.2004г.в гр. П. е избегнала плащането на данъчни задължения в
големи размери -4539.65 лева като в СД по ЗДДС, вх. № *** за данъчен период
01.11.2004 г. – 30.11.2004 г., подадена пред ТД -НАП-Пловдив е потвърдила
неистина относно размера на начисления ДДС по облагаемите доставки в раздел „А”
от декларацията, като е декларирала 3700.17 лева при действително установен в
размер на 6999.66лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В” е
декларирала ДДС за внасяне в размер на 1240.16 лева при действително установения
ДДС за внасяне в размер на 4539.65лева.
Подсъдимата е осъществила от
обективна и от субективна страна съставомерните признаци и на чл. 313 ал.2,вр.
ал.1,вр. чл. 26 ал.1 от НК понеже в
периода 14.07.2003г. – 14.05.2007г. в гр. П. като управител на „***” ЕООД
при условията на продължавано престъпление е ПОТВЪРДИЛА НЕИСТИНА в писмени декларации: СПРАВКА-ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ДАНЪК
ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, КОИТО СЕ ИЗИСКВАТ ПО СИЛАТА НА чл.100 от ЗДДС
/отм./, чл. 125, ал.1 от ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./ пред орган на властта -
ТД – НАП – Пловдив, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства:
1.На 14.07.2003г. в гр. П. е
потвърдила неистина в СД вх.№ ***, която се изисква по силата на закон -
чл.100, ал.3 от Закон за данък върху добавената стойност /обн.ДВ
бр.153/23.12.1998г.,в сила от 01.01.1999г./: ”За всеки данъчен период
регистрираното лице е длъжно да подаде справката-декларация в съответната териториална
данъчна дирекция до 14-о число включително на месеца,следващ данъчния
период, за който се отнася.” пред орган на властта –ТД - НАП-Пловдив, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като е декларирала
ДДС по облагаеми доставки в раздел „А” в размер на 400.00 лева, при
действително установен 1494.21 лева и е променила резултата за периода като е
декларирала в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на 43.90 лева при действително
установен 1138.11 лева , като деянието е извършено с цел да се избегне
заплащане на дължими данъци-ДДС в размер на 1094.21 лева.
2.На 12.08.2003г. в гр. П. е потвърдила
неистина в СД вх.№ ***, която се изисква по силата на закон - чл.100,
ал.3 от Закон за данък върху добавената стойност /обн.ДВ бр.153/23.12.1998г.,в
сила от 01.01.1999г./: ”За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да
подаде справката-декларация в съответната
териториална данъчна дирекция до
14-о число включително на месеца,следващ данъчния период, за който се
отнася.”пред орган на властта –ТД - НАП-Пловдив, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като е декларирала
ДДС по облагаеми доставки в раздел „А” в размер на 283.33 лева, при
действително установен 1510.79 лева и е променила резултата за периода като е
декларирала в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на 199.36 лева при
действително установен 1426.82 лева , като деянието е извършено с цел да се
избегне заплащане на дължими данъци-ДДС в размер на 1227.46 лева.
3.На 14.01.2004г. в гр. П. е
потвърдила неистина в СД вх.№ ***, която се изисква по силата на закон -
чл.100, ал.3 от Закон за данък върху добавената стойност /обн.ДВ
бр.153/23.12.1998г.,в сила от 01.01.1999г./: ”За всеки данъчен период
регистрираното лице е длъжно да подаде справката-декларация в съответната териториална
данъчна дирекция до 14-о число включително на месеца,следващ данъчния
период, за който се отнася.”пред орган на властта –ТД-НАП-Пловдив, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като е декларирала
ДДС по облагаеми доставки в раздел „А” в размер на 820.00 лева, при
действително установен 2799.26 лева и е променила резултата за периода като е
декларирала в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на 297.18 лева при
действително установен 2276.44 лева , като деянието е извършено с цел да се избегне
заплащане на дължими данъци-ДДС в размер на 1979.26 лева.
4. На
12.08.2004г. в гр. П. е потвърдила неистина в СД вх. № ***, която се изисква по
силата на закон - чл.100, ал.3 от Закон за данък върху добавената стойност
/обн.ДВ бр.153/23.12.1998г.,в сила от 01.01.1999г./: ”За всеки данъчен период
регистрираното лице е длъжно да подаде справката-декларация в съответната териториална
данъчна дирекция до 14-о число включително на месеца,следващ данъчния
период, за който се отнася.”пред орган на властта –ТД-НАП-Пловдив, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като е декларирала
ДДС по облагаеми доставки в раздел „А” в размер на 00 лева, при действително
установен в размер на 3390.11 лева и е променила резултата за периода, като в
раздел „В” е декларирала ДДС за възстановяване в размер на 1507.85 лева при
действително установен ДДС за внасяне в размер на 1882.26лева, като деянието е
извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци-ДДС в размер на
1882.26 лева.
5.На 14.10.2004г. в гр. П. е потвърдила
неистина в СД вх.№ ***, която се изисква по силата на закон - чл.100,
ал.3 от Закон за данък върху добавената стойност /обн.ДВ бр.153/23.12.1998г.,в
сила от 01.01.1999г./: ”За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да
подаде справката-декларация в съответната
териториална данъчна дирекция до
14-о число включително на месеца,следващ данъчния период, за който се отнася.”,
пред орган на властта –ТД-НАП-Пловдив,
за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, като е декларирала ДДС по облагаеми доставки в раздел „А”
в размер на 00 лева, при действително установен 2542.58 лева и е променила
резултата за периода като е декларирала в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на
00 лева при действително установен 2542.58 лева, като деянието е извършено с
цел да се избегне заплащане на дължими данъци-ДДС в размер на 2542.58 лева.
6.На 13.01.2005г. в гр. П. е потвърдила
неистина в СД вх.№ ***, която се изисква по силата на закон - чл.100,
ал.3 от Закон за данък върху добавената стойност /обн.ДВ бр.153/23.12.1998г.,в
сила от 01.01.1999г./: ”За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да
подаде справката-декларация в съответната
териториална данъчна дирекция до
14-о число включително на месеца,следващ данъчния период, за който се отнася.”,
пред орган на властта –ТД-НАП-Пловдив,
за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, като е декларирала ДДС по облагаеми доставки в раздел „А”
в размер на 833.33 лева, при действително установен 1590.24 лева и е променила
резултата за периода като е декларирала в раздел „В” ДДС за възстановяване в
размер на 57.15 лева при действително установен ДДС за внасяне в размер на
756.91 лева, като деянието е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими
данъци-ДДС в размер на 756.91 лева.
7.На 14.06.2005г. в гр. П. е потвърдила
неистина в СД вх.№ ***, която се изисква по силата на закон - чл.100,
ал.3 от Закон за данък върху добавената стойност /обн.ДВ бр.153/23.12.1998г.,в
сила от 01.01.1999г./: ”За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да
подаде справката-декларация в съответната
териториална данъчна дирекция до
14-о число включително на месеца,следващ данъчния период, за който се отнася.”,
пред орган на властта –ТД-НАП-Пловдив,
за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, като е декларирала ДДС по облагаеми доставки в раздел„А” в
размер на 750.00 лева, при действително установен 1180.28 лева и е променила
резултата за периода като е декларирала в раздел „В” ДДС за възстановяване в
размер на 49.26 лева при действително установен ДДС за внасяне в размер на
381.02 лева, като деянието е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими
данъци-ДДС в размер на 430.28 лева.
8.На
16.01.2006г. в гр. П. е потвърдила неистина в СД вх.№ ***, която се
изисква по силата на закон - чл.100, ал.3 от Закон за данък върху добавената
стойност /обн.ДВ бр.153/23.12.1998г., в сила от 01.01.1999г./: ”За всеки
данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде справката-декларация в
съответната териториална данъчна дирекция до 14-о число включително на
месеца,следващ данъчния период, за който се отнася.”, пред орган на властта
–ТД-НАП-Пловдив, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, като е декларирала ДДС по облагаеми доставки в раздел „А” в
размер на 727.50лева, при действително установен 1484.41 лева и е променила
резултата за периода като е декларирала в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на
644.76 лева при действително установен 1401.67 лева, като деянието е извършено
с цел да се избегне заплащане на дължими данъци-ДДС в размер на 756.91лева.
9.На 13.04.2007г. в гр. П. е потвърдила
неистина в СД вх.№ ***, която се изисква по силата на закон - чл.125,
ал.1 от Закон за данък върху добавената
стойност /в сила от 01.01.2007г./:”За всеки данъчен период регистрираното лице
подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.
124./ пред орган на властта –ТД-НАП-Пловдив за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, като е декларирала ДДС по облагаеми доставки в раздел „А”
в размер на 00 лева, при действително установен 1083.33 лева и е променила
резултата за периода като е декларирала в раздел „В” ДДС за възстановяване в
размер на 15.26 лева при действително установен ДДС за внасяне в размер на
1068.07 лева, като деянието е извършено с цел да се избегне заплащане на
дължими данъци-ДДС в размер на 1068.07лева. и
10.На 14.05.2007г. в гр. П. е
потвърдила неистина в СД вх.№ ***, която се изисква по силата на закон -
чл.125, ал.1 от Закон за данък върху
добавената стойност /в сила от 01.01.2007г./: ”За всеки данъчен период
регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните
регистри по чл. 124./ пред орган на властта –ТД-НАП-Пловдив за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, като е декларирала ДДС по облагаеми
доставки в раздел „А” в размер на 00 лева, при действително установен 333.33
лева и е променила резултата за периода като е декларирала в раздел „В” ДДС за
внасяне 00 лева при действително установен ДДС за внасяне в размер на 333.33
лева, като деянието е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими
данъци-ДДС в размер на 333.33лева.
Описаната по-горе
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
показанията на свидетелите П. К., С. Ш., С.,П., Б., Д., П.И., П., С., К., А. и Р.,дадени
на досъдебното производство,а така също
и от Ревизионен акт от
27.06.2008г и Ревизионен доклад т. 8 л. 50-243 от ДП, ССчЕ т. 2 л. 73-91 от ДП, Справка декларации на годишни
отчети за 2002,2005г и 2006г т.5 от ДП,
СД на подсъдимата т. 6 от ДП, фирмени документи т. 9 от ДП, св. Съдимост л.
143,характеристична справка л. 144 т.2 от ДП, инкриминирани СД №- *** за
периода 01.06.-30.06.2003г, №- *** за периода 01.07.-31.07.2003г, №- *** за
периода 01.12.-31.12. 20023г, №- *** за периода 01.07.-31.07.2004г, №- *** за
периода 01.09. – 30.09.2004г, №- *** за периода 01.12.-31.12.2004г ,№-*** за
периода 01.05. – 31.05.2005г, №- *** за периода 01.12.- 31.12. 2005г,№- *** за
периода 01.03.-31.03.2007г и №- *** за периода 01.04. – 30.04.2007г.
От заключението на вещото лице А. Г. по назначената
ССчЕ на досъдебното производство се установява,че счетоводната отчетност на
фирмата се водело от подс. Р.,като данъчните
задължения по периоди са формирани на база неиздадени данъчни фактури, по
постъпили авансови плащания, неотразяването им в дневниците за продажби и в
справките декларации – т. 2 л. 73- 91 ДП.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице, което намира за изготвено с необходимия
професионализъм и познания в съответната област.
От субективна страна подсъдимата Р. е
осъществила двете деяния под формата на пряк умисъл, като е съзнавала
общественоопасния характерна деянията,предвиждала е общественоопасните им последици
и е искала тяхното настъпване.
От правна страна
изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 257, ал.1, пр.1
/отм./, вр. с чл. 255, ал.1, пр.2, вр. с чл. 26, ал.1 от НК включва този род престъпления,чрез които се
избягва заплащането на данъчни задължения,като
правната теория обобщава понятието данъчни задължения в широк
смисъл,тоест данъчни задължения свързани с
всякакви доходи,мита, лихви,наеми,акцизи, и производства.Установяване на
данъчното задължение се извършва чрез
разнообразни и законово определени начини и най.често чрез данъчна
декларация.Количествените критерии определящи
размера на данъчното задължение са диференцирани в пределите на чл. 255
ал.1 от НК,като законодателят е обвързал този размер изрично предвид
разпоредбата на чл. 93 н.14 от НК,която
дефинира понятието избягване на данъчни задължения в големи размери,ведно
с понятието особено големи размери. По същество
изпълнителното деяние на престъплението
е именно избягването на заплащането,като
изрично е индивидуализиран начините за това
- чрез неподаване на декларация
изискуема по закон или чрез потвърждаване или затаяване на истина в подадена
декларация. Престъплението по чл. 255 ал.1 от НК е резултатно престъпление и е
довършено в момента,когато деецът е избегнал плащането на данъчното задължение,тоест
с изтичане срокът на плащане посочен в съответния материален данъчен
закон.Субект на това престъпление е всяко данъчно задължено физическо
лице,което е адресат на изискуемо
данъчно задължение.Конкретизацията на
инкриминираното деяние в случая
обвързва настъпването на данъчни
задължения по отношение на подс. Р. в инкриминирания период 12.12.2003г.
– 14.12.2004г.,в който в качеството й на управител на „***” ЕООД-гр. П. е
избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери
–20 437.92 лева като е потвърдила неистина в писмени декларации, които се
изискват по силата на закон и правилник за приложението му (чл.100 ал.1, ал.2 и
ал.3 от ЗДДС /отм. действащ до 01.01.2007г./ и чл.89 ал.1 от ППЗДДС – отм.),относно
настъпили данъчни събития свързани със сключени договори за продажба правото на
строеж на множество физически лица, на индивидуализирани строителни обекти, с
отлагателните условия за довършване на строителството на обектите и окончателното прехвърляне на неговата
собственост от страна на подсъдимата на тези лица.В съответствие с правилата на
чл. 257 ал.1 от НК фактическия състав на това престъпление определя по-високата
диференцирана отговорност, чието изпълнително деяние е осъществено
от подсъдимата с извършване
на престъплението по основния престъпен
състав по реда на чл. 26 ал.12 от НК и
общата инкриминирана сума на
избегнатото данъчно задължение в размер на 20 437.92 лева .
От правна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 313, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26,
ал.1 от НК е специфично насочено против
финансовата и данъчна система на Държавата. Същото преследва дефинираната в
него специална цел на дееца за избягване заплащането на данъчни
задължения,чрез осъществяване на общите
форми на изпълнителното деяние по ал.1
затаяване на истина или потвърждаване на
неистина в писмена декларация през орган
на власт.От субективна страна престъплението осъществено от подс. Р. е
умишлено,тъй като по силата на нормата на чл. 100 ЗДДС/отм/,вр. чл. 125 ал.1 ЗДДС в условията на продължавано престъпление е пътвърждавала неистина в СД за
съответните отчетни по ДДС периоди
включващ 14.07.2003г –
14.05.2007г . с цел да избегне заплащането на дължимите данъци.
При така
посочената правна квалификация и след
като се съобрази с целите на специалната и генералната превенция и на
обстоятелствата на чл.373 ал.2 НПК,вр.
чл. 58А,вр. чл. 2 ал.2 ,вр. ал.1 от НК,съдът намира,че следва да определи
наказанията на подсъдимата в съответствие с чл. 55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК.
Наред с императивната разпоредба на чл. 58а /отм/ НК
при определяне на наказанието следва да се има предвид проявената престъпна
упоритост на подсъдимата за осъществяване и довършване на престъпленията,което определя необходимостта от налагане на наказание под,но и близко до
минимално предвидения в закона и съобразно нормата на чл. 2 ал.2 от НК се приложи най-благоприятния за дееца закон.
Най-справедливо
е за така извършеното престъпление по чл. 257, ал.1, пр.1 /отм./, вр. с чл.
255, ал.1, пр.2, вр. с чл. 26, ал.1, вр.чл. 58а/отм/,вр. чл. 55 ал.1 т.1,вр. чл. 2,
ал.1 и ал.2 от НК на подс. Р. да се наложи наказание от една година и шест месеца лишаване от
свобода,както и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер от 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева.
Най-справедливо е за така извършеното престъпление по чл. 313, ал.2,
вр. с ал.1, вр. чл. 58а / отм/, вр.чл. 55 ал.2,вр. чл. 26, ал.1 от НКна подс. Р.
да се наложи наказанието глоба в размер
на 200 /двеста/ лева.
Налице са основанията на чл. 23ал.1 от НК да се определи едно общо
най-тежко наказание на подсъдимата, а
именно от една година и шест месеца
лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал.3 от НК
наложеното наказание глоба в размер от 4 500 / четири хиляди и
петстотин/ лева следва да се присъедини
изцяло към наложеното наказание лишаване от свобода,тъй като съдът намира
че този обем на наказанието напълно
отговаря на условията на чл. 36 от НК.
Налице са основанията на чл. 66 ал.1 от НК така определеното наказание лишаване от свобода да се
отложи,тъй като от една страна са налице императивните условия на тази норма,а
така също и защото съдът намира,че целите на наказанието и поправянето на подсъдимата може да се
изпълнят без ефективното изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
Изпитателният срок на отлагателното условия по чл. 66 ал.1 от НК следва
да бъде определен над минимално предвидения, предвид проявената престъпна
упоритост и специална цел на подсъдимата за постигане на престъпните
намерения и като най-справедлив съдът
определя този от четири години считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189 ал.2 от НПК подс. Р. следва да заплати разноските
по делото в размер от 445 / четиристотин и четиридесет и пет / лева.
Причини за извършване на престъпленията са занижения самоконтрол и
ниска правна култура.
Предвид на изложеното съдът постанови и присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: