Р Е Ш Е Н И Е
№260038
гр. Русе, 08.09.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански
състав в публично заседание на тридесет и първи август, две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1631
по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
К.Й.М. заявява, че е била в трудово правоотношение с „Итма моделс“ ЕООД,
основано на договор от 10.05.2018г., по силата на който заемала длъжността
„шивач“ с основно месечно възнаграждение в размер на 510 лева и допълнително
възнаграждение за прослужено време – 0.6%, при пълно работно време – 8 часа. С
допълнителни споразумения, съобразно измененията на минималната работна
заплата, трудовото възнаграждение на ищцата било увеличено на 610 лева.
Молителката пояснява, че през м.март 2015г. претърпяла медицински
интервенции, вследствие мозъчен инфаркт. Предвид влошеното здравословно
състояние била трудоустроена от НЕЛК с Експертно решение №0823/26.06.2018г. с
52% нетрудоспособност за срок от три години, за което работодателят бил
уведомен.
След обявяване извънредното положение в България и предвид заболяванията,
от които страдала, ищцата изпитвала притеснения за живота и здравето си. На
20.03.2020г. разбрала, че съпругът на
нейна колежка е шофьор международни превози и при завръщането си в страната е
поставен под карантина. Този факт сериозно я обезпокоил. Предвид възможността
колежката й да е преносител на зараза, приела, че е налице непосредствена
опасност за здравето й, с оглед което уведомила устно прекия си ръководител за
решението си да не се връща на работа.
Впоследствие работодателят изискал писмено обяснение относно неявяването й
на работа и на 31.03.2020г. ищцата предоставила такива, в които изложила
опасенията си от евентуална зараза. Заявила, че ще се върне на работа след
отстраняване на опасността. Въпреки даденото обяснения и знанието, че е
трудоустроена, ответникът й наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратил
трудовото правоотношение без да изиска разрешение от съответните здравни и
трудови органи.
Предвид изложеното, К.Й.М. моли съда да постанови решение, с което да
отмени като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение с „Итма моделс“ ЕООД.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът – „Итма моделс“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в
който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Твърди, че считано от
25.03.2020г. ищцата преустановила изпълнението на трудовите си задължения,
обстоятелство, което потвърдила в изисканите писмени обяснения.
Ответникът пояснява,
че въпреки извънредното положение в страната, предприятието продължило
дейността си при спазване на съответните противоепидемиологични мерки и с оглед
обстановката, приело поръчки за изработка на предпазни маски.
Предвид ситуацията,
работодателят предоставил на служителите си възможност при желание да прекратят трудовите си
договори и/или да ползват отпуск, но при
спазване на съответния ред. Помолил своевременно да бъде уведомяван за
отсъствието на служител и да се спазва реда по КТ, за да може да организира промяната
в технологичния процес, предвид спешността на възложените поръчки.
През м.март 2020г., С.
Т. – служител във фирмата съобщила на работодателя и колегите си, че предстои
съпругът й да се завърне в страната. Свързала се с РЗИ – Русе, за да се
осведоми за правилата и да се подготви за времето, през което той ще бъде
поставен под карантина. С оглед нейната безопасност и възможността да изпълнява
трудовите си задължения С. Т.осигурила отделно жилище, в което съпругът й да
пребивава в карантинния период.
Ответникът поддържа,
че ищцата не е имала основание да
преустанови трудовата си дейност, но без предупреждение спряла да се
явява на работа след 25.03.2020г. и не отговаряла на телефонните повиквания. В
писмените си обяснения заявила, че се притеснява от колежката си, чиито съпруг
е под карантина и затова няма да изпълнява трудовата си функция. Работодателят
нямал данни затова, че К.М. е трудоустроена към момента на налагане на
дисциплинарното наказание и поради липсата на обективно знание за наличие на
обстоятелства, водещи до прилагане на чл.333 КТ не бил обвързан със
задължението за преодоляване на предварителната закрила.
По изложените
съображения моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
Претендира направените
по делото разноски.
След
преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на договор
№25 от 09.05.2018г., по силата на който К.Й.М. заемала длъжността „шивач“ в
„Итма моделс“ ЕООД, с основно месечно възнаграждение в размер на 510 лева и
допълнително възнаграждение за прослужено време – 0.6%, при пълно работно време
– 8 часа. С допълнителни споразумения, съобразно измененията на минималната
работна заплата, трудовото възнаграждение на ищцата е увеличено на 610 лева.
Въз основа решение №0823/26.06.2018г. на НЕЛК, на К.М. е определена 52% ТНР
и срок на инвалидност – 3 години, с водеща диагноза „последици от мозъчен
инфаркт“.
Със заповед №37/06.04.2020г. работодателят наложил на ищцата дисциплинарно
наказание „уволнение“ и прекратил трудовото правоотношение.
От писмо с изх.№І3183/05.08.2020г. е видно, че „Итма моделс“ ЕООД не е
уведомявано по реда на чл.26 от АПК за издаденото ЕР на НЕЛК №0823/26.06.2018г.
За установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на С. К. Т.– шивачка в „Итма моделс“ ЕООД.
С показанията й се установява, че след обявяване извънредното положение в
България, фирмата продължила дейността си. Спряла изработването на дамска
конфекция и започнала изработка на предпазни маски. Предвид приетите поръчки,
работодателят разчитал на пълно присъствие на работниците. С оглед обстановката
в страната, управителят уведомил служителите за възможността всеки да ползва
отпуск (платен и/или неплатен) или да прекрати трудовото правоотношение, но
предупредил, че това следва да стане по съответния законоустановен ред.
Стриктно се спазвали предписаните от законодателя мерки: били осигурени
защитни маски за работниците; дезинфектанти за помещенията; ежедневен
инструктаж.
Свидетелката пояснява, че съпругът й е международен шофьор и на
23.03.2020г. влязъл в България през ГКПП „Дунав мост“. Твърди, че преди да се
прибере поддържали връзка по телефона и съгласували мерките, които ще бъдат
предприети след завръщането му в страната. С. Т.осигурила отделно жилище, което
оборудвала с вещите необходими за престоя на съпруга си, съобразно
предписанията на РЗИ. Тъй като нямала личен контакт с него, не била поставена
под карантина. Уведомила за ситуацията колежките си и поискала да разбере дали
някоя от тях се притеснява. Никой не създал проблем, затова, че ще продължи
работата си в цеха.
На 25.03.2020г. К.М. не отишла на работа. Вечерта, около 19 часа, С. Т.се
свързала с нея по телефона и поискала да разбере, дали заради нея не изпълнява
трудовите си задължения. Ищцата й казала, че се страхува, предполагайки, че
съпругът на свидетелката не е изолиран. Иронично отбелязала, че управителят на
„Итма моделс“ й звънял многократно, но тя не отговорила на обажданията.
Свидетелката пояснява, че до 23.03.2020г. ищцата била на работа и към този
момент, видимо нямала здравословни проблеми и не съобщила за такива. Преди това
споделяла „общо, с всички, че има проблеми със сърцето“.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Претенция е
допустима, предявена от лице, на което принадлежи това право, при спазване
изискванията за надлежно упражняване на правото на иск и липса на процесуални
пречки за неговото разглеждане.
По иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Не се спори по делото,
че между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено със заповед
№37/06.04.2020г. Като основание за прекратяване на трудовия договор, в акта е
посочена разпоредбата на чл.190, ал.1, т.2 от КТ, а като причина – неявяване на
работа в периода 25.03.2020г. – 06.04.2020г.
Работодателят е
носител на субективното право да прекрати съществуващо трудово правоотношение
без предизвестие при наличие на изискуем от закона фактически състав. Едно от
основанията за упражняване на това право е извършено от работника дисциплинарно
нарушение и налагане от работодателя на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Като носител на това право работодателят следва да установи при оспорване, че
го е упражнил законосъобразно, т.е. че е извършено дисциплинарно нарушение и
действията му във връзка с налагане на наказанието са съобразени с процесуално
и материалноправните норми.
При прекратяване на
трудовото правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“
се изисква писмена и мотивирана заповед на работодателя или упълномощено от
него лице, на база която съдът да извърши проверка за законосъобразност на уволнението
от фактическа и правна страна. В чл.195 КТ са визирани атрибутите, които акта
следва да съдържа. Императивно изискване от процесуална страна е даване
обяснения от работника в рамките на процедурата по налагане на наказанието. По
същество работодателят следва да докаже, че е извършено дисциплинарно
нарушение, правилно е определено по тежест дисциплинарното наказание и е
спазена процедурата по налагане на наказанието. Последното се счита наложено от
момента на връчване заповедта на работника.
В конкретния случай не
се спори, че атакуваната заповед отговаря на изискванията, визирани в чл.195 КТ
и е спазена процедурата по чл.193 КТ.
Ищецът счита, че
ответникът не е съобразил разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ и не е поискал разрешение
от Инспекция по труда.
Закрилата по чл.333 КТ
(в чието приложно поле е включено и уволнителното основание по чл.330, ал.2,
т.6 КТ) цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението
по социални и хуманни критерии. В конкретно посочени хипотези, уволнението е поставено
в зависимост от предварително разрешение на определен държавен или синдикален
орган.
В чл.333, ал.1, т.2 КТ
е предвидена предварителна закрила при уволнение за работници и служители,
които са трудоустроени, а в т.3 от същата норма – за такива, които страдат от
определени болести, изчерпателно изброени в Наредба №5/87г. на министъра на
здравеопазването. Органът, който дава разрешение в тези случаи е съответната
областна инспекция по труда и това разрешение не подлежи на съдебен контрол.
Според чл.333, ал.2 КТ преди да поиска разрешение за уволнението от инспекцията
по труда, работодателят е длъжен да поиска мнение на ТЕЛК относно
здравословното състояние на предвидения за уволнение работник или служител.
По приложението на
чл.333, ал.1, т.2 КТ и чл.330, ал.2, т.6 КТ има трайно установена практика. ВКС
е уеднаквил практиката по въпроса кога се счита, че е налице дадено предписание
за трудоустрояване на едно лице от кога това лице се счита трудоустроено.
Когато с решение на ТЕЛК е определен процент намалена работоспособност и са
посочени противопоказани условия на труд (какъвто е и настоящия случай),
работникът се счита трудоустроен по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 КТ (Решение
№137/02.03.2010г. на ВКС, ІV г.о. по гражданско дело №20/2009г.).
Закрилата по чл.333,
ал.1, т.2 КТ има обективен характер и се прилага без значение дали
работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали работникът е
представител съответните документи, с единствено изключение в случаите, когато
съответната информация е искана от страна на работодателя, но работникът
умишлено е укрил наличието на заболяване, за което се предвижда закрила
(Определение №4/04.01.2017г. на ВКС, ІV г.о. по гражданско дело №3166/2016г.).
ВКС категорично приема, че разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредба №5/87г.
вменява на предприятието, респективно работодателя, да събере информация от
работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени
в ал.1 на визираната правна норма.
В конкретния случай не
е установено по делото и не се твърди работодателят да е изискал от ищцата
информация за заболяванията, от които страда, респективно – ищцата да е укрила
от него съответното обстоятелство. От приложеното по делото ЕР на НЕЛК
№0402/21.03.2018г. и ЕР на НЕЛК №0823/26.06.2018г. е видно, че на ищцата е
призната намалена работоспособност 52% за общо заболяване с водеща диагноза
„последици от мозъчен инфаркт“. Срока на намалена трудоспособност е три години
– до 01.03.2021г. Отразени са противопоказни условия на труд – тежък физически труд,
нощни смени, нервно – псих. пренапрежение. След като с решение на НЕЛК е
определен процент на намалена работоспособност и са посочени изрично
противопоказни условия на труд, К.М. е трудоустроена по смисъла на чл.333,
ал.1, т.2 КТ и се ползва от закрилата по чл.333 КТ. Тази закрила не е
преодоляна, тъй като ответникът не е събрал информация за наличие на
заболявания, респективно не е поискал разрешение от Инспекцията по труда и
мнение на НЕЛК за уволнението на ищцата като трудоустроена.
Ако такова разрешение
не е искано или не е било дадено преди уволнението, в чл.344, ал.3 КТ е
указано, че съдът следва да отмени заповедта за уволнение като незаконна само
на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.
С оглед изложеното претенцията,
като основателна, следва да бъде уважена.
По разноските:
Предвид изхода на
спора, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски. В
случая се претендира адвокатско възнаграждение, което съобразно фактическата и
правна сложност на делото съдът определя в размер на 300 лева.
С оглед разпоредбата
на чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на
50 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като незаконосъобразна Заповед
№37/06.04.2020г. на
управителя на „Итма моделс“ ЕООД, с която на К.Й.М., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и на основание чл.330, ал., т.6 е прекратено трудовото
правоотношение.
ОСЪЖДА „Итма моделс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв.З. П. –
процесуален представител на К.Й.М., сумата 300 лева – възнаграждение за
процесуално представителство.
ОСЪЖДА „„Итма моделс“ ЕООД, ЕИК *********
да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: