РЕШЕНИЕ
Номер 126226.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасIV въззивен граждански състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Диана И. Асеникова Лефтерова
Секретар:Ваня С. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20202100502109 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Н. Н. Т.
от *** – ищец по исковете, чрез процесуален представител адв. Христо Спиров, срещу
Решение №70/09.03.20г., постановено по гр.д.№1278/18г. по описа на Районен съд
Несебър, с което е отхвърлен иска на въззивника за осъждане на ответника Д. Н. В. да
предаде на ищеца владението върху недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор***, целият с площ 541 кв.м., ведно със самостоятелен
обект, представляващ жилище – апартамент, на първия етаж от двуетажната
двуфамилна жилищна сграда, с идентификатор ***, с площ 101 кв.м.
Доколкото в жалбата не са изложени оплаквания срещу решението в частта, с
което е отхвърлен иска на въззивника, за осъждане на въззиваемия да му заплати
обезщетение за лишаване от право на ползване на гореописания недвижим имот, в
размер на 500 лева месечни или 7000 лева, за периода 19.04.2018г., до датата на
насрочване на съдебното заседание – 17.06.2019г., въззивната инстанция намира, че
решението не се обжалва в тази част и е влязло в сила.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени.
Проследява се хронологията на фактите и документите, установяващи правото на
собственост, респ. – площта на процесния имот: договор за разпределение на
ползването от 28.02.2006г., нотариален акт №***г., постановление за възлагане,
вписано на 22.05.2018г., протокол за въвод във владение; обсъждат се останалите
1
писмени доказателства, в т.ч. нотариални актове; извършва се подробен анализ на
показанията на свидетелите, за да се обоснове извод, че ипотекираният имот, който той
е придобил чрез публична продан, е на площ 101 кв.м. Излага съображения за
извършено след ипотеката преустройство от длъжниците, в т.ч. събаряне на част от
имота и изграждане и завладяване на нови части, включващи пристройка – „спалня“,
без за това да е уведомен ипотекарния кредитор „Банка ДСК“ – ЕАД.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК, от въззиваемият - ответник Д. Н. В. чрез адв
Ройдева се представя писмен отговор. В него се излагат съображения за
потвърждаване на решението. Оспорват се твърденията на въззивника, че въз основа на
одобрени строителни книжа е изградена изцяло нова жилищна сграда със застроена
площ 78.30 кв.м., върху част от съществуващите основи на стара двуетажна
двуфамилна жилищна сграда и върху част от сградата, предмет на ипотеката. Заявява
се, че новата сграда, посочена в строителните книжа като пристройка към
съществуваща жилищна сграда, е изградена върху нови основи и зидове и съставлява
нова сграда, различна от ипотекираната и закупена от ищеца.
Излагат се подробни съображения, че закупеният от ищеца имот – първи
жилищен етаж, никога не е бил на площ 101 кв.м., като в тази връзка се обсъждат
събраните в хода на делото писмени доказателства; сграда №2 е изградена и построена
чрез кредитиране от „Банка ДСК“ – ЕАД, но не е била предмет на ипотека, не е
описана от ЧСИ е не е била предмет на публичната продан.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259 ГПК, от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди твърденията на страните и
събраните за установяването им писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства и извършените съдебно – технически експертизи в първоинстанционното
производство, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, сключен с нотариален акт №***г., П.И. прехвърля на С.И. правото на
собственост върху ½ ид.ч. от дворно място, с площ 570 кв.м., съставляващо пар. XIX-
187 в кв.11 по плана на с.Равда, ведно с първи жилищен етаж, от двуетажна
двуфамилна жилищна сграда. Площта на първия етаж не е посочена.
С договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №***г., С.И.
продава на П.М., Е.В. и М.В., ½ ид.ч. от гореописаното дворно място, както и първи
2
жилищен етаж. В този договор площта на жилището е посочена на 101 кв.м. Имотът
е закупен с кредит от „Банка ДСК“ – ЕАД, която е вписала законна ипотека върху
придобитото с вх.№2867/02.06.2006г. В документацията във връзка с ипотеката,
обектът е записан като състоящ се от три стаи, баня, санитарен възел и антре. В нея се
съдържа Таблица №1 – определяне стойност на имот по сравнителен метод, в която е
записано, че се касае за „целия първи жилищен етаж от двуфамилна двуетажна къща“,
а площта е посочена – 75 кв.м., а площта на дворното място – 528 кв.м. и при огледа
от вещото лице по настоящото дело е констатирана идентичност на помещенията. В
молбата за вписване на ипотеката, площта на жилищния етаж е посочена на 101 кв.м.
Видно от нотариален акт за собственост на основание давностно владение
№***г. и договор за дарение, сключен с нот. акт №***г., собственик на останалата част
от дворното място е Л.К., спрямо която производството по делото е прекратено.
Същата е собственик на втория жилищен етаж от посочената двуетажна двуфамилна
жилищна сграда, който е на площ 73 кв.м. Видно от заключението на СТЕ – л.259,
надстрояването на втория жилищен етаж е извършено през 1967г., налице са частично
запазени проекти. Съгласно тях, двата етажа се състоят от стълбище, салон, две големи
стаи, кухня, а на втория етаж е предвидена южна тераса. Сградата е без изба. Подходът
към първия етаж се осъществява през дворното място от ***, като след 1997г. е
изграден външен покрит вход от изток и баня и тоалетна към него.
С договор за суперфиция, сключен с нот. акт №***г., приобретателите М. и
В. учредяват на Н.В. и Е.В. право на строеж, за построяване на двуетажна жилищна
сграда с използваемо подпокривно пространство в североизточната част на имота, със
застроена площ 78.30 кв.м. и РЗП 158.40 кв.м. С договор за прехвърляне срещу
задължение за издръжка и гледане, Недьо. и Е.В. прехвърлят на ответника Д.В.
придобитото от тях право на строеж. С договор за ипотека, сключен с нотариален акт
№***г., за обезпечаване на отпуснат в полза на Д.В. кредит, той и съпругата му са
учредили в полза на Банка ДСК ипотека върху изградената от тях двуетажна масивна
жилищна сграда, на площ 78.30 кв.м. Сградата е изградена и достъпът до нея е от ***.
Видно от експертизата, старата сграда и изградената триетажна сграда,
собственост на ответника не са функционално свързани; старата сграда е запазена в
съществуващия вид, вкл. четирискатния покрив. При строежа на новата не са засегнати
основите на старата сграда, нито по проект е предвидено нарушаване на основите или
функционално свързване. Видно от поясненията на вещото лице, дадени в съдебно
заседание на 16.10.2019г., сграда №2 по документи е била с площ 26 кв.м., но
фактически е била на площ 17 кв.м. Построена през 1997г. По проекта от 1962г., сграда
№2 никога не е била част от сграда №1. Сграда №2 цялата е съборена от ответника при
строежа на сградата, за която му е учредена суперфицията. Площта, върху която е била
3
построена попада в площта, върху която е изградена сградата на ответника, но не са
били използвани основи или зидове на съборената сграда. Сгради 1 и 2 нямат общ зид,
долепени са и между тях има делатационна фуга. Между тях, поради денивелацията на
терена има денивелация от около 30-35 см. в подовете, които са на различни коти
(допълнително заключение – стр.302).
Според обясненията на вещото лице, дадени в двете съдебни заседания, с
оглед прекомерното застрояване на поземления имот, респ. – опасението, че няма да
бъде издадено разрешение за изграждане на изцяло нова сграда, визата е издадена за
застрояване и преустройство и е изготвен като пристрояване на съществуваща сграда -
тази с №2, макар че същата не е съществувала вече на място – била е съборена.
От представената по делото скица №15-538407/01.08.2018г. е видно, че в
поземления имот са изградени 5 сгради. По КККР на с.Равда, като сграда
идентификатор *** е заснета старата съществуваща сграда. С идентификатор *** е
заснета долепена до нея сграда, на площ 26 кв.м. Скицата не отразява действителното
фактическо състояние и постройките, изградени в поземления имот – не е заснета
изградената въз основа на суперфиция сграда от ответника Д.В.. Не е заснета
изградената въз основа на суперфиция сграда от третото за спора лице Л.К.. Това се
потвърждава и от извършените експертизи, в т.ч. и от обясненията на вещото лице в с.з.
на 14.11.2019г.
Не се спори, че с Постановление за възлагане от 04.04.2018г., по изп.д.
№587/2013г. на ЧСИ Росица Стоянова, ищецът Н. Н. Т. е придобил правото на
собственост върху ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** целият с площ 541
кв.м., ведно със самостоятелен обект, представляващ жилище – апартамент, на първия
етаж от двуетажната двуфамилна жилищна сграда, с идентификатор ***. В
постановлението е записано, че жилището е с площ 101 кв.м.
В представената схема на СОС №15-538477-01.08.18г. на АГКК – Служба
ГКК – Бургас, за този обект, с идентификатор ***, няма данни за площ. Съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, процесното дворно място съставлява
поземлен имот с идентификатор ***.
След въведени допълнителни уточнения на исковата молба, ищецът твърди,
че в площта от 101 кв.м. на закупеният от него на публична продан първи жилищен
етаж, се е включвала освен площта на етажа от 75 кв.м. и площта на сграда №2,
изградена до него, на площ от 26 кв.м. Поради това тази площ е била посочена в
нотариалните актове за прехвърляне право на собственост, в учредената законна
ипотека и в постановлението за възлагане, от което той черпи правата си. Твърди, че
сграда №2, попада понастоящем в площта на построената от ответника Данаил
4
Василев жилищна сграда. Претендира установяване на правата му върху 26 кв.м. от
тази сграда и предаване на владението върху нея.
Претендира да му бъде заплатено обезщетение поради това, че е лишен от
ползването на тези 26 кв.м. от ответника, за периода 19.04.2-18г. – 17.06.2019г. в
размер на 500 лева месечно, равняващи се на 7000 лева.
Ответникът оспорва иска. Заявява, че първият жилищен етаж е изграден с
площ 75 кв.м., която не е била променяна. Съществувалата на терена сграда №2 не е
била част от първия етаж. Собствеността върху нея не е придобита от ответника.
За установяване на площта, респ. – вида и броя на помещенията, в
първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Т.Д.А., В.В.С. и К.С.А..
Свидетелят С. установява, че е през 2004 – 2005г. имал намерение да закупи
процесния имот. Направил оглед, установил, че етажът се състои от две стаи, баня,
тоалетна и кухня, на площ от 70 – 75 – 80 кв.м. При огледа установил, че до къщата
има залепена дървена постройка – навес (св.Атанасов), която не влизала в къщата. Тази
постройка била съборена преди строежа и терена – разчистен. Според свидетеля към
настоящия момент няма промяна в площта и разположението на етажа. През 2007 –
2008г. свидетелят работел в „Прима бетон“ и в това си качество посещавал имота, за да
доставя бетон за строежа на къщата на ответника. Новата сграда била отделна от
старата. Старата била „вдигната“ на 1.25 м., като за да се влезе в нея са изградени
стъпала. Новата сграда била по – ниска, защото основите са вкопани - на кота 0.
Свидетелят А. потвърждава казаното от св.С..
Свидетелят А. установява, че в качеството си на вещо лице е извършил оглед
и оценка на процесния имот, по изпълнителното дело. Заявява, че не е извършвал
измервания на площта на етажа, а е използвал данните от документацията,
предоставена му от ЧСИ Стоянова.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Бургаският окръжен съд намира, че от събраните и обсъдени по-горе
доказателства се установява, че площта на първия жилищен етаж, закупен от ответника
чрез публична продан по изп.д. №587/13г. на ЧСИ Р.Стоянова, е била 75 кв.м., като
5
след пристрояване на входно антре с тоалетна, е станала 81.75 кв.м.
Хронологически, на първо място, тази площ е посочена в договора за
дарение, с който на Л.К. е прехвърлено правото на собственост върху втория етаж от
сградата – 73 кв.м. Това обстоятелство косвено сочи, че площта на първия етаж е била
в тези рамки. На второ място, тази площ е посочена в оценката, извършена при
учредяване на договорната ипотека. Броят на помещенията, които са описани съвпада с
броя на помещенията, които са били предмет на публичната продан.
Трето – от показанията на незаинтересован свидетел – очевидец – С. се
установява, че към 2005 година – преди учредяване на суперфицията в полза на
праводателите на ответника и преди започване на строителството на неговата сграда,
първият жилищен етаж е бил с приблизителна площ 70-80 кв.м. и се е състоял от две
стаи, баня с тоалетна и кухня – общо три жилищни помещения, колкото е и
понастоящем. Този свидетел, както и св. А. потвърждават, че съществувалата
постройка/навес не е била функционално свързана с първия етаж, в нея се складирали
вехтории; същата била съборена, теренът – разчистен и изградена сградата на
ответника – изцяло с нови зидове и основи.
На следващо място от извършените две основни и една допълнителна
съдебно – технически експертизи, както и от дадените от вещото лице в съдебно
заседание пояснения се установява, че не е била налице функционална свързаност
между първия жилищен етаж и условно наречената сграда №2; последната е съборена
изцяло и при строежа на сградата на ответника не са били използвани стени и основи.
При обобщаване на изложеното следва да се направи извод, че от
изграждането му и към настоящия момент, процесният първи жилищен етаж не е
претърпял изменения – към неговата площ не са били прибавяни или изключвани
помещения. Видно и от експертизата, не са налице документи, удостоверяващи площ
от 101 кв.м. Вярно е, че тази площ математически се получава от сбора на
действителната площ – 75 кв.м. и тази на съборената сграда №2 – 26 кв.м., но както
вече многократно стана дума, не са налице доказателства площта на сграда №2 да е
била по някакъв начин присъединена към тази на жилището.
Извън горното, нормата на чл.210 ЗЗД урежда хипотезата на различия в
площта/пространството при продажба на недвижим имот, но нормата на ал.3 изрично
изключва приложението на нормите на ал.1 и 2 по отношение на публичните
продажби.
Въз основа на извършения по-горе анализ, настоящата инстанция намира, че
искът е неоснователен. Първоинстанционното решение, с което е отхвърлен е
6
правилно и законосъобразно и следва да потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят съдебно деловодни разноски,
съставляващи 800 лева - адвокатско възнаграждение за въззивно производство.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №70/09.03.20г., постановено по гр.д.№1278/18г.
по описа на Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА Н. Н. Т. ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. В.
ЕГН**********, сума, в размер на 800 лева СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7