Р Е Ш Е Н И
Е
№152/26.2.2021г.
Гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Пазарджик, I състав,
в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия ШОТЕВА административно дело № 1200 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
Образувано е по предявен иск от „
Лес-транс-строй ЕООД, с ЕИК *********, със съдебен адрес ***, против Регионална
дирекция на горите Пазарджик, с адрес гр.
Пазарджик, бул. „ Александър Стамболийски № 50, с цена на иска от 300лв.
представляващи претърпени от лицето имуществени вреди от незаконосъобразен
административен акт отменен по съответния ред - Наказателно постановление
№130/23.03.2018г., издадено от Директора на РДГ Пазарджик, отменено със съдебно
Решение №87/08.06.2018г. по АНД №173/2018г. по описа на РС Велинград,
необжалвано и влязло в законна сила, както и законна лихва от 03.08.2020г.-
дата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В постъпилите писмени бележки на ищеца, чрез адв. А. с вх. №
803/26.01.2021г, се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се
уважи исковата претенция, като доказана в пълен обем по основание и размер.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Предоставен е списък
на разноските и договор за правна защита и съдействие ведно с пълномощно.
Ответникът по делото РДГ Пазарджик в
постъпило становище с вх. № 200/11.01.2021г., счита че исковата молба е
недопустима, предоставят се доказателства и се излагат съображения по същество.
Контролираща страна- ОП гр. Пазарджик,
редовно призована, чрез прокурор Савов счита исковата молба за допустима и
основателна и моли същата да бъде уважена.
След като разгледа твърденията на страните
и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
На „Лес-транс-строй“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Сърница, ул. Калафат 13, представлявано от Р. Кемалов Бозов с ЕГН **********
е издадено НП №130 от 23.03.2018г. от Директора на РДГ гр. Пазарджик и на
основание чл. 270 от Закона за горите е наложена имуществена санкция в размер
на 100,00 лева, за нарушение на чл. 148, ал. 12 от Закона за горите.
Наказателното постановление е обжалвано пред РС Велинград, образувано е
АНД 173/2018г. и с Решение №87/08.06.2018г., влязло в законна сила, оспореният
акт е отменен.
В хода на производството пред въззивния
съд жалбоподателят е представляван от адв. А., като съгласно представения
Договор за правно съдействие и защита № 003222 от 22.05.2018 г. договореното
възнаграждение е в размер на 300лв. и е заплатено в брой при сключване на
договора.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът
е предявен в петгодишния давностен срок от влизане в сила на решението, с което
е отменено наказателното постановление.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015 г. на ВКС и ВАС делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да бъде ангажирана отговорността на
ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи
наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната норма, а
именно установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт,
настъпването на преки и непосредствени вреди от акта и причинно-следствена
връзка между действието на акта и настъпилия в поддържания от ищеца размер на
вредоносния резултат.
Между страните липсва спор, а и от
доказателствата по делото се установява, че на „ Лес-транс-строй“ ЕООД е
издадено наказателно постановление от Директора на РДГ гр. Пазарджик, което е
отменено с окончателен съдебен акт. Безспорно претендираните имуществени вреди
от отмяната на това наказателно постановление са заплатено адвокатско
възнаграждение и са пряка последица от него.
Съдът намира за доказани претендираните от
ищеца имуществени вреди от отменен с окончателен съдебен акт наказателно
постановление - разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. От
материалите по АНД № 173/2018 г. на РС Велинград е видно наличието на
представен договор за правна защита и съдействие с посочване както на
договореното възнаграждение, така и на заплащането му в брой на датата на
договора, поради което и възражението на ответника за липсата на доказателства
за заплащане на възнаграждение за адвокат е неоснователно.
С Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г.
на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този закон. Необходимо с оглед възраженията на ответната
страна е да се добави, че заплатеното от „ Лес-транс-строй“ ЕООД адвокатско възнаграждение, като размер на
сумата, в пълнота отговаря на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, относно изискването да е
„обосновано и справедливо“, тоест съразмерно на осъществената правна защита и
съдействие. Присъждането му в полза на ищеца, очевидно ще обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството.
Все в тази насока, следва да се съобрази,
според чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения(в действалата към момента редакция ДВ, бр. 28 от
2014 г.), за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
Като доказана и основателна по изложените
до тук съображения се явява и акцесорната претенция на ищеца, да се присъди
обезщетение за забавено плащане на паричното задължение от 300,00лв. в размер
на законната лихва, съответно считано 03.08.2020г., тоест от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
В този смисъл Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г., постановено по гр.д. № 3 по описа за 2004 г. на ВКС, ОСГК сочи,
че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението,
както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното
издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи -
от момента на преустановяването им.
С оглед изложеното, настоящият състав
намира, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и исковата
претенция е основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора, основателно се
явява искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски в размер
на 300,00лв, при наличие на доказателства за действителното им извършване.
На основани чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски. Те, съобразно представения по делото списък, се констатираха в размер
на 350,00лв. от които 50,00 лв., заплатената държавна такса и 300,00лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“,
№50, да заплати на „Лес-транс-строй“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сърница, ул. Калафат № 13, представлявано от
Р. Кемалов Бозов с ЕГН **********,
сумата от 300,00лв.(триста лева), представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на извършени разноски по заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №
173 по описа на Районен съд Велинград за 2018г., както и обезщетение за
забавено плащане на същата парична сума съразмерно на законната лихва, считано
от 03.08.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
Регионална
дирекция по горите гр. Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“, №50, да
заплати на „Лес-транс-строй“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сърница, ул. Калафат № 13,
представлявано от Р. Кемалов Бозов с ЕГН **********, сумата от 350,00лв.
(триста и петдесет лева), представляващи извършени от последния разноски по
настоящото производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия :/п/