№ 138
Гр. Силистра, 03 декември 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова, като разгледа докладваното от съдията адм. д
№ 41 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от
Закона за здравето (ЗЗ).
Производството по делото е образувано по жалба на Б.И.К.
***, против Експертно решение (ЕР) №
0617 на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по
неврологични и УНГ болести, взето на заседание
№ 076, проведено на 08. 05. 2019 г., в частта в която е отменен протокол
на ЛКК с изх. № 2591 / 17. 08. 2018 г. за отпускане на рингова инвалидна
количка и комбиниран стол за баня. Първоначално по жалбата е било образувано
адм. д. № 7134 / 2019 г. на
Административен съд – София град, но с
Определение № 1757 / 04. 03. 2020 г. производството е прекратено и делото е
изпратено по подсъдност на Административен съд – гр. Силистра.
Жалбоподателят счита, че оспореното решение е незаконосъобразно.
С протоколно определение от 20. 07. 2020 г. съдът е допуснал оказване на правна
помощ на жалбоподателя под формата на процесуално представителство. Назначеният
на жалбоподателя процесуален представител изразява становище, че оспореното
решение следва да бъде отменено, тъй като здравословното състояние на лицето
изисква то да ползва помощни средства.
Ответникът – Национална
експертна лекарска комисия, в съпроводителното писмо до съда при изпращането на
административната преписка (л. 382 от делото) е изразил становище, че жалбата е неоснователна.
Като
заинтересовани страни в процеса на
конституирани Териториална експертна лекарска комисия към "УМБАЛ – д-р Г.
Странски" ЕАД – гр. Плевен, ТП на
НОИ гр. Силистра, Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Дулово и Агенцията за
хората с увреждания. От посочените лица становище по делото е изразила само
дирекция „Социално подпомагане“ гр. Дулово, която счита, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли (л. 408).
Съдът,
като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На
22. 08. 2018 г. Б.К. *** заявление – декларация за отпускане на целева помощ за
покупка на рингова инвалидна количка и комбиниран стол за баня и тоалет. Към
заявлението е бил приложен Медицински
протокол с изх. № 2591 / 17. 08. 2018 г. на Специализирана неврологична ЛКК към
„ДКЦ Плевен“ ЕООД гр. Плевен. Според заключението на ЛКК лицето е с тежък
функционален дефицит (долна парапареза) и невъзможност за самообслужване и
самостоятелно придвижване. По заявлението е извършена проверка от служители на
ДСП – Дулово, резултатите от която са отразени в Констативен протокол от 28.
08. 2018 г. При проверката е било констатирано, че Б. К. се придвижва
самостоятелно на къси и дълги разстояния. Същият е заявил пред социалните
работници, че не е ходил в Плевен и не е преглеждан от специалистите от
специализираната ЛКК към „ДКЦ Плевен“ ЕООД.
Въз
основа на резултатите от проверката и съгласно предвидената възможност в чл.
112, ал. 1, т. 2 от ЗЗ директорът на ДСП – Дулово е подал жалба чрез РКМЕ при
РЗИ - Плевен, с която е оспорил Медицински протокол с изх. № 2591 / 17. 08.
2018 г. на Специализираната неврологична ЛКК към „ДКЦ Плевен“ ЕООД гр. Плевен. Жалбата
е препратена на ТЕЛК към "УМБАЛ – д-р Г. Странски" ЕАД – гр. Плевен,
която я е разгледала и въз основа на документите, съдържащи се медицинското
експертно досие на лицето, е постановила ЕР № 2820, взето на заседание № 170 /
03. 10. 2018 г., с което анулирала оспорения протокол, тъй като е приела, че заключението на ЛКК не отговаря на
действителното здравословно състояние на освидетелствания, поради което не му
се следват поисканите помощни средства.
Недоволен
от постановеното решение е останал Б. К., който на основание чл. 112, ал. 1, т.
3 е оспорил решението на ТЕЛК пред Националната експертна лекарска комисия. Със
свое решение № 0617, прието на заседание № 76 / 08. 05. 2019 г., постановено
въз основа на документите в МЕД, НЕЛК -специализиран състав по неврологични и
УНГ болести е отчела, че лицето е инвалидизирано с 96 % степен на увреждания с
чужда помощ пожизнено, но въз основа на епикризите от неврологично отделение от
м. 02. 18 г. и м. 10. 18 г., от които се установява, че при дехоспитализацията на лицето и в двата случая то е изписано със
самостоятелна походка с помощта на бастун, комисията е приела, че в този случай
липсват предпоставки по т. 12 а и т. 13 от приложение 7 към чл. 40, ал. 1 от
ППЗИХУ, поради което не му се следва рингова инвалидна количка и комбиниран
стол за тоалет и баня. Въз основа на
този извод НЕЛК е потвърдила оспореното ЕР на ТЕЛК и е отменила протокола на
ЛКК за отпускането на помощните средства.
В
проведеното съдебно заседание на 16. 11. 2020 г. на жалбоподателя бяха зададени
конкретни въпроси във връзка с издаването на отменения протокол на ЛКК. Същият
призна, че не е ходил на лекарска комисия в гр. Плевен, но не уточни как се е
сдобил с протокола. Посочи, че е лежал в болница в Плевен, но документите в МЕД
сочат, че това е станало в периода 17. 10. – 22. 10. 2018 г. , т. е. два месеца след издаването на
протокола, а освен това лечението е проведено в МБАЛ „Сърце и мозък“, докато протоколът е издаден от ЛКК
при ДКЦ „Плевен“ ЕООД.
По
делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която изложи
основната част от заключението си в съдебното заседание на 16. 11. 2020 г.
Според вещото лице навсякъде в медицинската документация, съдържаща се в МЕД, е
отразено, че лицето се движи самостоятелно и няма данни към момента на
издаването на оспореното решение то да има затруднение с придвижването. На 07 и
13
октомври 2020 г. са
извършени прегледи на лицето от невролог и ортопед, при които е установено
влошаване на състоянието на долните му крайници и наличие на предпоставки за
отпускане на помощни средства.
Оспорването на посоченото решение № 0617 на НЕЛК - специализиран състав по
неврологични и УНГ болести е станало повод за инициирането на настоящото
производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва
да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните
и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
преследвана от закона.
Съгласно
чл. 112, ал. 1, т. 2,3 и 4 от ЗЗ както оспореното решение, така и предходните
актове, издадени в административното производство,
изхождат от материално компетентни лица.
Оспореното решение е обективирано в писмена форма и съдържа правни и
фактически основания за издаването му, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В
съответствие с разпоредбата на чл. 43, т. 1 от
Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
(ПУОРОМЕРКМЕ) специализираните състави на НЕЛК разглеждат и се произнасят по
обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента
на постановяване на обжалваното решение, както е сторено в случая. При
произнасянето си органът се е съобразил с предметните рамки на производството,
посочени в чл. 45, ал. 1 и 3 от цитирания правилник, в относимата редакция на
текстовете към датата на произнасянето.
По отношение на материалната
законосъобразност на акта:
Доколкото протоколът с изх. № 2591 / 17. 08.
2018 г. на Специализираната неврологична ЛКК към „ДКЦ Плевен“ ЕООД гр. Плевен,
чиято законосъобразност е била предмет на преценка първоначално от ТЕЛК, а в
последствие от НЕЛК, е издаден при действието на ППЗИХУ, респ. при съобразяване
на критериите по т. 12а и т. 13 от Приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от
цитирания правилник, то съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК независимо от
последващата отмяна на нормативния акт преценката за материалната
законосъобразност на оспореното решение
следва да се извърши спрямо него.
Съгласно т. 12, б. „а“ и т. 13 от Приложение
№ 7 към чл. 40, ал. 1 от ППЗИХУ (отм.) рингови инвалидни колички и комбиниран
стол за тоалетна и баня се отпускат при идентични условия - на лица с частична (пълна) парализа на
долни крайници или други увреждания, при които самостоятелното придвижване е
невъзможно. Видно е, че основното условие и при двете хипотези е невъзможността
за самостоятелно придвижване. В настоящия случай в МЕД на лицето не се е
съдържал документ, който да удостоверява това обстоятелство, поради което, както ТЕЛК, така и в последствие
НЕЛК, при преглед на документацията и
съобразно чл. 40, ал. 1 и чл. 43, т. 1
от ПУОРОМЕРКМЕ, са дали заключение, че на лицето не се следват помощни
средства. Категорично заключение относно
липсата на информация в тази насока в МЕД дава
и вещото лице, назначено по делото.
Обстоятелството, че в последствие -
две години след постановяването на решението на ТЕЛК, е настъпило
влошаване на здравословното състояние на лицето, следва да бъде съобразено при
евентуалното му ново освидетелстване, но не би могло да повлияе на
законосъобразността на оспореното решение. Дори към настоящия момент, когато
според вещото лице състоянието на Б. К. се е влошило, същият успя да присъства
във всички проведени съдебни заседания. В този смисъл отразените обстоятелства
в отменения протокол на ЛКК относно наличието на тежък функционален дефицит
(долна парапареза) и невъзможност за самообслужване към датата на
освидетелстването очевидно не кореспондират с наличната медицинска документация
и действителното здравословно състояние на лицето. Нещо повече– предвид
обстоятелството, че жалбоподателят отрича да е посещавал лекарска комисия в гр.
Плевен, то явно издаването на протокола не е станало след задължителен клиничен
преглед съгласно чл. 27, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, поради което достоверността на
отразеното е напълно разколебана. Ето защо не може да се приеме, че лицето не е
могло да се придвижва самостоятелно, а след като това е така, отмяната на
оспорения ЛКК е правилна, респ. правилно е отречена потребността на лицето от
помощни средства.
В
заключение на гореизложеното съдът счита, че процесният акт е издаден от
материално компетентен орган, при спазване на предвидените
административнопроцесуални правила и в съответствие с материалния закон, а
депозираната срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд гр. Силистра
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.И.К. ***, против Експертно решение (ЕР) № 0617 на
Националната експертна лекарска комисия - Специализиран състав по неврологични
и УНГ болести, взето на заседание № 076,
проведено на 08. 05. 2019 г., в частта в която е отменен протокол на ЛКК с изх.
№ 2591 / 17. 08. 2018 г. за отпускане на рингова инвалидна количка и комбиниран
стол за баня.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: