Р Е Ш Е Н И Е
№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав, в публичното заседание
на пети юли две хиляди двадесет и втора година
в състав:
|
Административен съдия: |
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА |
|
||
|
при
секретаря |
Калинка Ковачева |
и с участието |
||
|
на
прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от
съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм.
дело № 564/2022г. |
||||
Производството е по реда на чл.203,
ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.285 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по предявен от А.С.С., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София /ГДИН/, за присъждане на
обезщетение в размер на 50000лв. за претърпени неимуществени вреди в периода от
07.02.2021г. до настоящия момент, вследствие на престоя му в Затвора-Варна,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че през м. януари
2021г. изтърпявал наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие /ЗО/
от открит тип в с. Разделна към Затвора – Варна. Посочва, че по това време е
работил в производството на палети, като за тази дейност не са му осигурявани
обувки и работно облекло. На 20.01.2021г. установил, че има рани на 3-ти,
4-ти и 5-ти пръст на левия крак, за което веднага уведомил дежурния офицер,
както и че има нужда от медицинска помощ. Твърди, че няколко дни
администрацията на затвора не му обърнала внимание, като едва на 29.01.2021г.
го прегледал лекар в затворническото общежитие, според който пръстите му не са
добре и трябва да постъпи в болница. След настояване от негова страна го завели
на преглед при д-р Р. Б. в Затвора – Варна, който му изписал „спрей“ и го
уверил, че ще се излекува. Вместо това, пръстите му ставали по-зле и бил приет
в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където д-р П. А. му обяснил, че е закъснял с
постъпване в болница и ще се наложи ампутация на 3-ти и 4-ти пръст на ляво
ходило. Твърди, че са последвали още две хоспитализации и се е стигнало до
извършена на 04.06.2021г. ампутация през средна трета на ходилото. След
изписването му от болницата на 02.08.2021г. му било издадено медицинско
направление за ТЕЛК. С експертно решение № ****/09.12.2021г.
му била призната 60 % трайно намалена работоспособност. Твърди, че
ампутацията е следствие от инфекция, причинена от измръзване, което пък се
дължи на неосигуряването от страна на ответника на обувки и работно облекло,
необходими за работата в зимни условия. Твърди и че не му е осигурено качествено
медицинско обслужване, в резултат на което раните му се инфектирали, което
наложило първоначалната ампутация на пръстите. Впоследствие нито един лекар от
Затвора-Варна не е преглеждал раните му, не е воден на посочените в епикризите
контролни прегледи, в резултат на което кракът му се е инфектирал и влошил
повече, което наложило ампутация на част от ходилото. Твърди, че в резултат на
тези действия на ответника е чувствал страх, незащитеност и малоценност по
време на престоя си в
Затвора-Варна. След случилото се, се чувства изключително зле психически, дори
многократно е имал желание да сложи край на живота си. Не може да си намери
работа, защото никой не иска да вземе трудноподвижен човек като него. Не може
да си намери жена, защото никой не иска да живее с човек като него. Живее при
леля си, защото няма средства и се чувства абсолютно безполезен. Твърди, че
всички тези обстоятелства го съсипват психически, нe може да
спи, да говори, дори не може да се храни, а преди случилото се, бил
изключително подвижен и работещ млад мъж. С оглед изложеното твърди, че са
налице всички изискуеми от закона кумулативни предпоставки за ангажиране
отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
В съдебно заседание ищецът се явява
лично и с процесуални представители – адв.Н.Б. и адв.Б.Б.. Поддържа предявения
иск и моли същият да бъде уважен в претендирания размер. В пледоария по
същество, адв.Б.Б. счита, че искът е доказан по основание и размер, и моли да
бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на деликта. Твърди, че
телесните увреждания на ищеца са причинени от недобрите медицински грижи от
страна на администрацията на
Затвора-Варна, което е потвърдено от заключението на изслушаната по делото
Съдебно-медицинска експертиза. Твърди, че вследствие на ампутацията на част от
крака му, са му причинени значителни болки, страдания и психически проблеми,
което се установява и от заключението на Съдебно-психиатричната експертиза. При
преценката за справедливост на претендираното обезщетение, моли съдът да
съобрази, че се касае за травма, която остава за цял живот. Претендира и
присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – София, чрез процесуалния си представител ст.юрк. С.С.,
оспорва предявения иск по основание и размер по подробни съображения, изложени
в писмен отговор С.д. № 5413/04.04.2021г. /л.40-42/. Сочи, че за да се приложи
презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, ищецът следва да докаже
незаконосъобразни действия или бездействия на специализираните органи по
изпълнение на наказанията. В производствата за обезщетения за неимуществени
вреди, причинени на лишени от свобода от неправомерни по смисъла на чл.3 ЗИНЗС действия
или бездействия, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното изпълнение на
основните елементи от фактическия състав: 1/ незаконосъобразно действие
или бездействие на съответния специализиран орган по изпълнение на наказанията
при или по повод на административната му дейност, при това свързано точно с
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС; 2/ неимуществена вреда на ищеца,
обективирана в неправомерно засягане на неимуществената му правна сфера, като
конкретно следва да се установи в какво се изразява това засягане; 3/ причинно-следствена
връзка между незаконните действия/ бездействия и вредата, т.е. последната да е
настъпила при или по повод изпълнение на
административна дейност. Твърди, че в случая от исковата молба не се установява
неизпълнение на вменено от закона задължение за ответника, което да ангажира
отговорността. Твърденията на ищеца относно неосигуряване на медицински грижи в
Затвора-Варна не водят до извод, че са настъпили неблагоприятни последици за
него и че са нарушени правата му. Служителите на ответника са изпълнили всички
свои регламентирани задължения и не са допуснали нарушения при изпълнение на
същите, като стриктно са съблюдавали правата и законните интереси на ищеца,
вкл. и за осигуряването на необходимата медицинска грижа. Твърди, че на ищеца
са извършвани медицински прегледи в ЗО – Разделна и в Медицински център при
Затвора-Варна, и е проследявано здравословното му състояние. Позовава се на
справка рег.№ ***/31.03.2022г. по описа на Затвора-Варна, според която ищецът е
бил хоспитализиран в МБАЛ „Света Анна-Варна“ за следните периоди: 05.02.2021г.
– 16.02.2021г; 22.03.2021г. – 10.05.2021г. и
02.06.2021г. – 02.08.2021г., т.е. в тези периоди медицинските грижи за ищеца са
полагани от външни специалисти на територията на специализирано здравно
заведение. В представени по делото писмени бележки С.д. № 10854/12.07.2022г.
сочи, че ищецът не е успял да докаже цялостното изпълнение на фактическият
състав на разпоредбата на чл.284 от ЗИНЗС. Не са установени незаконосъобразни
действия/бездействия на служители на ответника, а още по-малко такива, които да
са довели до унизително отношение, пораждащо чувство на страх и незащитеност по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, поради което липсва основание за реализиране на
отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Счита, че от
доказателствата по делото се установява, че служителите на ответника са
проявили необходимата грижа към ищеца с оглед хуманното отношение и третиране
при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. На ищеца многократно са
извършвани медицински прегледи, за което е приложена съответната медицинска
документация. От представените конвойни писма се установява, че ищецът
многократно е бил конвоиран до външно болнично заведение. По тези съображения
моли съдът да не кредитира заключението по СМЕ, в частта, в която вещото лице
заключава, че в
Затвора-Варна не са полагани адекватни медицински грижи, както и че няма данни
ищецът да е воден на контролни прегледи. Позовава се на практика на Европейския
съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по приложението на чл.3 „Забрана за изтезания“
от ЕКПОС, като сочи, че ищецът следва да докаже, че претърпените страдания и
унижение, са надвишили неизбежния минимум, присъщ на определената форма на
наказанието му, като по делото няма данни и не се установява конкретно
увреждане на здравето /физическо или психическо/, което да бъде разглеждано
като последица от престоя му в Затвора-Варна. От събраните доказателства не се
установява причинно-следствена връзка между здравословното състояние на ищеца и
престоя му в Затвора-Варна, респ. не са налице твърдените неимуществени вреди.
По изложените съображения моли искът да се отхвърли като неоснователен. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за основателност на исковата претенция.
Счита, че по делото са събрани доказателства, които сочат, че служителите на
ответника не са изпълнили задълженията си за осигуряване на адекватна и
своевременна медицинска помощ, в резултат на което са настъпили усложнения и се
е стигнало до ампутация на част от стъпалото. Това незаконосъобразно
бездействие представлява нарушение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС и е основание за
ангажиране на отговорността на ответника по чл.284 от ЗИНЗС. По отношение на
размера на исковата претенция счита, че същият следва да се определи по
справедливост.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената от началника
на Затвора-Варна справка с
рег. № ***/31.03.2022г. /л.44-45/, ищецът А.С.С. *** на 13.03.2020г. Изтърпял е
наказание по НОХД № ***/2020г. на Районен съд-Варна за деяние по чл.196, ал.1,
т.2, чл.195, ал.1 и ал.2 от НК в размер на 1 година и 10 месеца при
първоначален „Строг“ режим на изпълнение на наказанието. На 27.03.2020г. е
разпределен в ЗО „Разделна“. По повод изразено желание в молба с рег. № ***/30.04.2020г.
по описа на ЗО „Разделна“ /л.46/, със Заповед № **/04.05.2020г. на Началника на
ЗО „Разделна“ /л.47/, л.св. А.С. е назначен да полага труд в бригада за
разглобяване на палети. За дейността по разглобяване на палети се използват
ръчни инстР.ти, с които чрез елементарни движения и прилагане на физическа
сила, се разковават прикрепващи гвоздеи, след което дъските от палетите се
стифират, т.е. не се изискват специални умения. Механизирани инстР.ти не се
използват.
Видно от приложения към справката
„Работен списък за полагане на платен труд 8 часа на лишените от свобода при ЗО
– Разделна за м.януари 2021г.“ /л.56/, л.св.А.С.С., е полагал труд в следните
работни дни: 04.01. – 08.01.2021г.;
13.01. – 15.01.2021г.; 18.01. – 22.01.2021г.; 25.01. – 26.01.2021г. и 28.01. –
29.01.2021г.
Според цитираната по-горе справка, на
датите 22.01.2021г., 02.02.2021г. и 04.02.2021г. л.св. А.С.С. е записан три
пъти в книгата на етажа за извършване на медицински прегледи в ЗО „Разделна“,
като на 02.02.2021г. е прегледан в медицински кабинет в ЗО „Разделна“ от доктор
А.Б.. На
29.01.2021г., 04.02.2021г. и 16.02.2021г. л.св. е конвоиран от ЗО „Разделна“ до
Медицински център в Затвора-Варна, където отново са му извършвани медицински
прегледи. На 04.02.2021г. л.св. А.С.С. е прегледан от доктор А.Б. – лекар в ЗО
„Разделна“, който констатирал „некроза на трети и четвърти пръст на левия
крак“. На 05.02.2021г. л.св. е конвоиран до МБАЛ „Света Анна – Варна“, където е
хоспитализиран. На 16.02.2021г. С. е изписан от здравното заведение. На същия
са извършвани периодични медицински прегледи, за които към справката са
приложени копия от медицинските документи. Впоследствие л.св. А.С. отново е
хоспитализиран в клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Света Анна –
Варна“ за времето от 22.03.2021г. до 10.05.2021г. и от 02.06.2021г. до 02.08.2022
година.
Видно от отбелязванията в „Книга за вписване
на лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ“ /л.59-61/, водена
в ЗО – Разделна, на л.св. А.С.С. са извършени медицински прегледи на
22.01.2021г., 02.02.2021г. и на 04.02.2021 година.
Видно от писма на ВПД НС ЗО Разделна
до н-ка на Затвора-Варна с
изх.№ 2**9/29.01.2021г., №**/04.02.2021г. и № **/16.02.2021г. /л.62-64/, ищецът
е изпращан за медицински прегледи в МЦ Затвора-Варна.
Видно от „Дневник за регистриране на
л.св. нуждаещи се от медицинска помощ“ – започнат на 20.01.2021г. и завършен на
23.07.2021г. /л.102-106/, воден от МЦ към Затвора-Варна, за периода
22.01.2021г. – 05.02.2021г., за л.св.С., са вписани следните бележки на
лекаря/манипулации и изписани лекарства: на 22.01.2021г. – рана флегмон,
ходило ляв крак – риванол, марли; на 28.01.2021г. – микоза – клобедерм,
темпалгин; на 04.02.2021г. – консулт за извеждане, генералгин; на 05.02.2021г.
– консулт.
С докладна записка от 05.02.2021г.,
инсп.Т.Г.В., деж.гл.надзирател в ЗО Разделна, на основание чл.60, ал.4 от
Наредба № 2/2010г. на МП и МЗ, чл.115, ал.2 и ал.3, чл.309, ал.3, т.4 и т.6 от
ППЗИНЗС и чл.135, ал.2 от ЗИНЗС, направил предложение А.С.С. да бъде изпратен
във външно лечебно заведение МБАЛ „Св.Анна – Варна“ – ортопедия, ет.7, ст.1.
Със Заповед № **/05.02.2021г. на ВПД
началник на ЗО „Разделна“ /л.66/ е наредено л.св. А.С.С. да бъде изпратен във
външно лечебно заведение МБАЛ „Света Анна – Варна“ – в ортопедия. Представени
са предложение за извеждане на 05.02.2021г. и Заповед № **/05.02.2021г. за
конвоиране и определяне на маршрут /л.133-134/ .
Съгласно амбулаторен лист № ***/05.02.2021г.
/л.69/, издаден от доктор Р.Р., на А.С.С. е поставена основна диагноза „абсцес
на кожата, фурункул и карбункул на крайниците“ и придружаващи заболявания и
усложнения „измръзване с некроза на тъканите в областта на глезена и стъпалото“.
Видно от
епикриза на А.С.С., И.З. № ***/2021г. по КП 158 Оперативни интервенции при
инфекции на меките и костни тъкани /л.72-73/, издадена от Клиниката по
ортопедия и травматология при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, гр.Варна и подписана
от лекуващ лекар д-р Л. Б. и началник клиника доц.д-р П. М., ищецът е постъпил
в болничното заведение на 05.02.2021г. и е изписан на 16.02.2021г., като му е
поставена окончателна диагноза: L 08.8 „Други уточнени локални инфекции и подкожна тъкан –
ляво ходило“. Според анамнеза, снета по данни на пациента, преди две
седмици получава рани в областта на 3, 4 и 5-ти пръст на ляв крак, оплаква се
от болка в същите. При извършен преглед е установена рана по ляво ходило в областта на трети,
четвърти и пети пръст, както и локална инфекция покрита с черна круста. На
07.02.2021г. на А.С. е извършена операция. Съгласно оперативен протокол № 121, под
местна анестезия е извършено ексцизионно почистване на рана, инфекция или
изгаряне и ексцизия на лезия на друга мека тъкан – д-р А.. Под местна анестезия и след
щателно прочистване на оперативното поле при ревизия е установено наличие на
некротична материя в областта на 2-3 и 3-4 пръст. Извършено е ексцизионно
почистване на некротичната тъкан и ексцизия на лезия на друга мека тъкан.
Обичен лаваж, стерилна превръзка. Според оперативен протокол № 126, след
въвеждане на спинална анестезия е извършена ампутация на пръст на стъпало –
доц.П.. След поставяне на спинална анестезия е почистено оперативното поле на
метатарзофалангеалните стави на 3-ти и 4-ти пръст на ляво ходило. Извършен е
обилен лаваж, почистено и затворено с послоен шев и стерилна превръзка. В
епикризата е вписан „Постоперативен статус“ – афебрилен, спокойни оперативни
рани, „Изход от заболяването“ – добро общо състояние, афебрилен, спокойни
оперативни рани, изписва се за амбулаторно лечение. Назначени са контролни
прегледи на дати: 24.02.2021г. и 16.03.2021г. в к-т № 201 от 09,00 часа до
12,00 часа в Медицински център „Св.Анна – Варна“. Вписани са „Препоръки и
назначения“ – превръзки през 2-3 дни, сваляне на конците на 14-ти
следоперативен ден. Антибиотична терапия за 7 дни. Изваждане на Киршнеровата
игла след 40 дни. Дадени са препоръки на ОПЛ – да следи за състоянието на
пациента.
Видно от „Дневник за
регистриране на л.св. нуждаещи се от медицинска помощ“ – започнат на
20.01.2021г. и завършен на 23.07.2021г. /л.107-113/, и от вписванията за
„Спешно нуждаещи се извънработно време“ за периода 21.02.2021г. – 17.03.2021г.,
за л.св.С., са вписани следните бележки на лекаря/манипулации и изписани
лекарства: на 21.01.2021г. в 18,00 часа – диклак 4бр.; на
22.02.2021г. – беналгин; диклак; да не получава повече диклак; на
24.02.2021г. – болки в крака; аулин на прах;
на 24.02.2021г. – диклак 6бр.; на 08.03.2021г. – ампутацио;
доксициклин 12 капсули;
на 15.03.2021г. – ампутацио; доксициклин 6т; на 15.03.2021г. –
ампутацио – превръзка;
на 17.03.2021г. – ампутацио, …/не
се чете/…, доксициклин.
Представени
са предложения за извеждане от 24.02.2021г., 02.03.2021г., 16.03.2021г., 19.03.2021г.
и 22.03.2021г., както и заповеди за конвоиране и определяне на маршрут № ***/24.02.2021г.,
№ ****/01.03.2021г., № ***/15.03.2021г. и
№ ***/19.03.2021г. /л.121-132/.
Видно от рецептурни бланки на МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД
издадени от д-р Д. и д-р П. /л.146-148/, на А.С.С. са изписани, съответно
„сребърни превръзки – Atrauman Ag – 1x1“ и кисел серум. Според заверките,
рецептурните бланки са изпълнени от Аптека „Окръжна болница“, съответно с №
1803/31.03.2021г. и
№ 11082/26.04.2021г.
Видно от епикриза на А.С.С.,
И.З. № ***/2021г. по КП 219 „Оперативни процедури на таза и долния крайник със среден
обем и сложност“ /л.74-75/, издадена от Клиниката по ортопедия и травматология
при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, гр.Варна, ищецът е постъпил в болничното
заведение на 22.03.2021г. и е изписан на 10.05.2021г., като му е поставена
окончателна диагноза: T 84.3 „Усложнение
от механичен произход при други костни устройства, имплантати и трансплатати –
ляво ходило“. Според вписана анамнеза, снета по данни на пациента,
същият постъпва по спешност за отстраняване на Киршнерова игла. Вписан е статус
на ляво ходило – наличие на рана, болка, зачервяване, оток, проминиращ имплант.
Ограничени движения. При извършване на разширена антибиограма е изолирано наличието на Enterococcus faecalis. На 23.03.2021г. е извършена операция на пациента –
усложнение от механичен произход при други костни устройства, имплантати и
трансплантати, ляво ходило. Според оперативен протокол № 256, под спинална
анестезия и след щателно почистване на оперативното поле е извършено
отстраняване от костта на имплантирани уреди – тарзални и метатарзални кости.
Извършена е екстракция на 1бр. Киршнерова игла от ляво ходило, извършена некректомия.
Операцията е завършена с обилен лаваж и поставяне на стерилна превръзка- д-р ДЖ..
Според оперативен протокол № 296, на 12.04.2021г. под обща анестезия и щателно
почистване на оперативното поле, е извършено ексцизионно почистване на рана,
инфекция или изгаряне. Извършено е почистване на гранулационната тъкан на ляво
ходило, взет материал за микробиологично
изследване. Извършен дебридман, обилен лаваж, дренажи, поставена супа стерилна
превръзка – д-р С.. Според оперативен протокол № 323, на 22.04.2021г. под
спинална анестезия и щателно почистване на оперативното поле, е извършено ексцизионно
почистване на рана, инфекция, или изгаряне. Взет материал за микробиологично
изследване. Извършен обилен лаваж и поставена стерилна превръзка – д-р П..
Вписан е „Постоперативен статус“ – афебрилен, спокойна оперативна рана. „Изход
от заболяването“ – в добро общо състояние. С подобрение, спокойна оперативна
рана. Стабилна хемодинамика. Без циркулаторни смущения. Изписва се за
амбулаторно лечение. Назначени са контролни прегледи на дати 26.05.2021г.
и 10.06.2021г. от 09,00 – 12,00 часа в МЦ „Св.Анна-Варна“, к-т 201. Дадени са
„Препоръки и назначения“ – превръзки с кисел серум за 10 дни, както и
„Препоръки към ОПЛ на пациента“ – да следи за състоянието на пациента.
Видно от „Дневник за
регистриране на л.св. нуждаещи се от медицинска помощ“, воден от МЦ към
Затвора-Варна /л.114-116/, за периода 13.05.2021г. – 25.05.2021г., за л.св.С.,
са вписани следните бележки на лекаря/манипулации и изписани лекарства: на
13.05.2021г. – измервания на темп. АСП, кръвно; на 21.05.2021г. – темпалгин,
течен аналгин; на 25.05.2021г. – течен аналгин.
Представени
са предложение за извеждане на 02.06.2021г. и Заповед за конвоиране № ***/01.06.2021г.
/л.143-145/.
Според
епикриза на А.С.С., И.З. № ***/2021г. по КП 219 „Оперативни процедури на таза и
долния крайник със среден обем и сложност“ /л.76-78/, издадена от Клиниката по
ортопедия и травматология при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, ищецът е постъпил в
болничното заведение на 02.06.2021г. и е изписан на 02.08.2021г., като му е
поставена окончателна диагноза: L 08.8 „Други уточнени локални инфекции и подкожна тъкан –
ляво ходило“. Според вписана анамнеза – в момента се оплаква от
зачервяване, оток в областта на 3-ти и 4-ти лъч на ляво ходило. Установена е
инфекция на кожа и подкожие в областта на ляво ходило. Установен изразен
остеомиелит на метатарзални кости и фрактура на проксимална фаланга на 5-ти
пръст и сублуксация на проксимална фаланга на 2-ри лъч. Остеопоротични промени.
Според оперативен протокол № 426, на 04.06.2021г. под спинална анестезия е
извършена ампутация на стъпало – д-р М.. Под спинална анестезия и след щателно
почистване на оперативното поле е извършена ампутация през средна трета на
ходилото. Взет материал за антибиограма. Послоен шев, стерилна превръзка.
Вписан е „Постоперативен статус“ – афебрилен, спокойна оперативна рана. „Изход
от заболяването“ – добро общо състояние, афебрилен, спокойна оперативна рана,
стабилна хемодинамика. Липсва медицински риск от приключване на болничното
лечение, изписва се за амбулаторно лечение. Назначени са контролни прегледи на дати 16.08.2021г. и 31.08.2021г. в к-т 201 от
09,00 – 12,00 часа в МЦ „Св.Анна-Варна“. Вписани „Препоръки и назначения“ –
превръзки през 2 дни, както и „Препоръки към ОПЛ на пациента“ – да следи за
състоянието на пациента.
Видно от „Дневник за
регистриране на л.св. нуждаещи се от медицинска помощ“ – започнат на 27.07.2021г.
и завършен на 06.12.2021г. /л.114-116/, за периода 02.08.2021г. – 09.08.2021г.,
за л.св.С., са вписани следните бележки на лекаря/манипулации и изписани
лекарства: на 02.08.2021г. – „не
се чете“, мокра превръзка; на 09.08.2021г. – преглед.
Представени са предложение за
извеждане за 06.08.2021г. (според рег.номер, а според текстовата част –
06.05.2021г.) и за 13.08.2021г., както и заповеди за конвоиране и определяне на
маршрут № ***/06.08.2021г. и № ***/11.08.2021г. /л.137-142/.
Според амбулаторен лист № ****/02.08.2021г.
/л.79/, издаден от д-р Р. Р., на А.С.С. е извършен вторичен преглед. Вписана
основна диагноза МКБ L088 – други
уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан. Придружаващи заболявания
и усложнения Т 348 – измръзване с некроза на тъканите в областта на глезена и
стъпалото.
На 02.08.2021г. от МЦ към
Затвора-Варна /л.80/, д-р Р. Р., е издадено медицинско направление за ТЕЛК № ***/02.08.2021г.
Според
амбулаторен лист № ***/11.08.2021г. /л.70/, издаден от д-р Р. Р., на А.С.С. е
извършен вторичен преглед. Основна диагноза МКБ S 983 –
травматична ампутация на други части от стъпалото. Изпраща се за обработка и
превръзка в МБАЛ „Св.Анна“.
Според Експертно
решение № **** от зас. № ***/09.12.2021г. /л.15/ на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Марина“
– Варна, на А.С.С. е призната 60% трайно намалена работоспособност, считано от
02.08.2021г. – пожизнен.
Според
Медицинско удостоверение № **/2021г. /л.16/, издадено от д-р Д. Г. – лекар в
отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна“, на 13.01.2022г. е извършен
преглед на А.С.С. – по негово желание, със задача да установи какви травматични
увреждания е получил. Дадено е заключение, че се касае за състояние следи
инфектирани рани в областта на пръстите на ляво стъпало, трикратно преведено
консервативно и оперативно лечение, последно – ампутация на ляво стъпало на
ниво тарзометатарзални кости. Проведената ампутация е в причинна връзка с
получените инфектирани рани, ангажиращи впоследствие кожа, подкожие, костите на
ляво стъпало /остеомиелит/. Към момента на провеждане на клиничния преглед е
налице затруднение в движенията на левия долен крайник, без да е налице
осакатяване.
С Експертно
решение № ****/09.12.2021г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, на А.С.С. пожизнено
е призната 60 % трайно намалена работоспособност, считано от 02.08.2021г.
По искане
на ищеца по делото е назначена Съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, по която е
прието заключение С.д. № 8478/30.05.2022г. /л.149-150/, изготвено от
д-р К.П.Г. – хирург. Заключението е изготвено въз основа на представената
медицинска документация към отговора С.д. № 5413/04.04.2022г., като не са
съобразени постъпилите впоследствие документи към молба С.д. №
8243/26.05.2022г.
Въз основа
на наличната към момента на изготвяне на заключението медицинска документация,
в.л. д-р Г. посочва, че преди 20.01.2021г. ищецът не е съобщавал оплаквания от
страна на пръстите на левия крак. Само в амбулаторния лист на д-р Р. се
споменава за „измръзване“, но и че ищецът е имал оплаквания от преди три
седмици. Никъде в медицинската документация – И.З. на водещата ортопедична
клиника на МБАЛ „Св.Анна-Варна“, лекувала пациента за периода 05.02.2021г. –
02.08.2021г., не се споменава за измръзване. При тези факти д-р Г. дава
заключение, че не може със сигурност да се твърди, че се касае за измръзване, [т.к.] при
измръзването има друга клинична симптоматика – побледняване на пръстите, болка,
оток, поява на мехури и след това рани и некроза. В наличната [към момента
на изготвяне на заключението] медицинска документация няма данни с какво и как
е лекуван ищецът, какви превръзки са му правени и какви грижи са полагани за
него. На 15-тия ден от оплакванията му е изпратен за хоспитализация с некроза
на пръстите на левия крак. При извършена антибиограма в болничното заведение на
секрет от раните не са установени патогени. При втората хоспитализация е
изолиран „Ентерококус фекалис“, което говори за тежка инфекция и недобра грижа
за раните. След анализ на приложената медицинска документация, изготвена в
лечебното заведение – епикризи и оперативни протоколи, вещото лице дава
заключение, че ищецът е лекуван професионално в ортопедичната клиника към
„Св.Анна- Варна“, положени са неимоверни грижи при престоя на ищеца в
болничното заведение за спасяване на крайника. При всяка следваща
хоспитализация са установявани тежки възпалителни промени и наличие на
остеомиелит на костите на ляво ходило, което говори, че от страна на
затворническата администрация не са полагани адекватни грижи. В представената
документация липсват данни как са изпълнявани препоръките за превръзки на
засегнатия крайник, какви грижи са полагани, как е лекуван. Няма данни ищецът
да е воден на контролни прегледи на посочените в епикризите дати. По данни на
ищеца сам е превързвал раните си и му е отказвана медицинска помощ в затвора.
Било е възможно да се избегне ампутацията на ходилото на левия крайник при
своевременно почистване на раната, обработване на същата, проследяване на
раните и своевременна медицинска помощ. Относно степента на увреждането, вещото
лице дава заключение, че се касае за средна телесна увреда, както и че не е
възможно възстановяване изцяло на функциите на засегнатия крайник. Ищецът е
изгубил работоспособността си да извършва тежка физическа работа, вследствие на
липсата на медицинско обслужване от страна на ответника.
При
изслушване на заключението в с.з. на 7 юни 2022г., д-р Г. в допълнение към
заключението посочва, че към момента на прегледа, ищецът все още не може да
стъпва на крака си, придвижва се с патерици. Изпитва постоянна болка при опит
за движение и все още не може да носи обувки. На оглед, кракът му е в доста
ужасно състояние. Д-р Г. заявява, че все още оздравителният процес след
ампутацията не е приключил, като са необходими още поне над 6 месеца, за да
може ищецът да стъпва на крака си, да свикне с помощните средства – специална
обувка, ортопедичен калъп на ампутираната част на ходилото, като за пълно
възстановяване изобщо не може да се говори. Относно първопричината за
инфекцията д-р Г. посочва, че няма достатъчно медицинска документация за
„измръзване“, но със сигурност твърди, че се касае поначало за една много тежка
инфекция, която не е лекувана адекватно в първите дни от забелязването ѝ
– т.е. от 20.01.2021г., като ищецът е изпратен в лечебно заведение едва на
15-тия ден. Винаги, когато е напускал лечебното заведение – МБАЛ „Св.Анна“,
Клиника по ортопедия и травматология, раните му са били в добро състояние.
След
запознаване от страна на съда с документите, представени от ответника с уточняващата
молба С.д. № 8243/26.05.2022г. и конкретно с отбелязванията за ищеца в
представените медицински дневници за извършени манипулации и изписани
лекарства,
д-р Г. заявява, че същите нямат нищо общо с препоръките, дадени в епикризите
при напускане на лечебното заведение. Относно изписаните сребърни превръзки и
кисел серум, д-р Г. посочва, че това са специални превръзки за секретиращи
рани, които се сменят през 3-4 дни, но по думи на ищеца такива не са закупувани
за него. Относно представените предложения за извеждане от затвора и заповеди
за конвоиране, в.л. посочва, че всъщност липсва медицинска документация, която
да удостоверява извършването на контролните прегледи на посочените в епикризите
дати – амбулаторни листи, които да са заведени в съответния регистър на лицата,
посещавали болничното заведение.
По делото
е работила и Съдебно-психиатрична експертиза /СПЕ/, по която е прието
заключение със С.д. № 8489/30.05.2022г., изготвено от д-р. Т.К.А. – специалист психиатър.
При обективно снемане на психичен статус, вещото лице посочва, че при прегледа
ищецът е видимо спокоен, придвижва се трудно с помощни средства, с подредено
поведение, ориентиран цялостно, със съзнание за телесно заболяване; емоционално
състояние – леко дистимен, ситуативно лабилен, раздразнителен, склонен към
афективни отреагирания, с инсомния при хроничен болков синдром.
След
анализ на данните от снетата анамнеза, психичния статус и приложената
медицинска документация, д-р А. дава заключение, че анализът на наличните данни
дава основание да се приеме, че ищецът не страда от психично заболяване в
тесния смисъл на думата – психоза. Вследствие на преживяната психотравма са
налице данни за невротично разстройство – смесено тревожно-депресивно
разстройство, което е невротично по своя характер и е част от групата
разстройства според Международната класификация на болестите – Невротични,
свързани със стрес и соматоформни разстройства /F 40 – F 48/. Диагнозата се поставя, когато тревожността и
депресията се срещат едновременно, но нито едно от тях не е толкова интензивно,
че само по себе си да оправдае поставянето на друга диагноза. Периодът на
отшумяването, намаляването интензитета на симптомите е пряко свързан с
подобрение на телесното му състояние, в случая отшумяването на болковия
синдром. Дадено е заключение, че в резултат на претърпените телесни повреди
ищецът е развил симптомите на Смесено тревожно-депресивно разстройство.
Състоянието е от реактивния/невротичния кръг психични заболявания и периодът на
отшумяването е пряко свързан с подобрение на телесното му състояние, в случая
отшумяването на болковия синдром.
При изслушване
на заключението в с.з. на 7 юни 2022г. д-р. А. допълва, че докато ищецът
продължава да изпитва силна болка, ще поддържа и депресивна симпотоматика, а
тревожността е пряко свързана с депресията и болката, защото те са много силни.
Касае се не само за директна болка в тъканите, а вероятно и за т.н. фантомни
болки от липсващата част на крайника, които са изключително силни, продължават
много дълго време и трудно се влияят от лечение. В тази връзка д-р. А. посочва,
че ако болковият синдром бъде овладян и състоянието на крайника се подобри,
респ. по някакъв начин се използват помощни средства, би се подобрило и
състоянието му, но в него ще остане една лека депресия от това, че той не е
изцяло пълноценен. Много зависи и от социалната среда, от това каква работа би
си намерил, от обкръжението, но основното е възможността да се самообслужва и
да се чувства пълноценен. В него, в определени ситуации, ще остане едно
понижено самочувствие, ще повлиява на реакциите, на настроението му, на съня и
изобщо на психичните му функции, които са свързани със самовъзприемането по
някакъв начин.
Като
доказателства по делото са приети и писма изх. № 276/20.06.2022г. /л.190/ и
изх. № 287/30.06.2022г. /л.191/ от „ДКЦ 4 – Варна“ ЕООД, според които за
периода м.януари – м.август 2021г., лицето А.С.С. не е посещавало
„ДКЦ 4 – Варна“ ЕООД.
В
последното по делото открито заседание като свидетели са разпитани В.В.О. и И.М.Х.
– и двамата понастоящем изтърпяващи наказание лишаване от свобода в Затвора –
Варна, които заявяват, че не познават ищеца и нямат спомен на никой лишен от
свобода да са му правили операция на крака, да му изрязват пръстите.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3. Искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането
или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл.284, ал.1, от чиито
актове, действия или бездействия са причинени вредите – чл.285, ал.2 от ЗИНЗС.
Съгласно чл.12 от ЗИНЗС
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със
седалище в гр. София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, а
затворите са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Осигуряването на медицинско обслужване и организирането на
лечение на лицата в местата за лишаване от свобода е вид администриране от
страна на ръководството на Затвора – Варна/ЗО – Разделна, а ръководството на
местата за лишаване от свобода се изпълнява от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“.
С оглед изложеното съдът
приема, че искът е предявен от лице с правен интерес (към момента на твърдяното
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС – лишен от свобода, който твърди претърпени неимуществени
вреди), против надлежна страна по смисъла на чл.205 от АПК,
поради което е ДОПУСТИМ.
По същество исковата
претенция е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3.
За да възникне
право на обезщетение по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, е необходимо установяването на
следните кумулативни предпоставки: нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от страна на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила вреда в
правната сфера на ищеца и наличие на пряка и непосредствена причинна връзка
между нарушението и вредата. В тежест на ищеца е да сочи доказателства относно
условията, при които е поставен и от които претендира да е претърпял вреди,
като в случай на установено нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, настъпването на
неимуществените вреди се предполага до доказване на противното – чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС.
Следователно, за разлика
от отговорността по чл.45 и сл. от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/,
при претендирането на която увреденият трябва да докаже наличието на причинени
неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от неправомерното
деяние, при отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, в контекста на въведената в
чл.284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция, ответникът е този, който носи
тежестта да разколебае презумираното от закона настъпване в патримониума на
лишения от свобода на твърдените от него неимуществени вреди, вследствие на
нарушената от специализираните органи по изпълнение на наказанията забрана по
чл.3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл.3, ал.2
от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
В случая ищецът
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинено телесно увреждане, физически и психически болки и страдания, в т.ч. негативни
емоции – чувство на страх, незащитеност и малоценност, претърпени в периода от
07.02.2021г. до настоящия момент, вследствие на
ампутация на част от ходилото на ляв крак, причинена от неосигуряването на адекватно
медицинско обслужване от затворническата администрация.
В контекста на § 197 от решението на
ЕСПЧ по делото Н. и др., и чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, претенцията на ищеца следва
да се разгледа от гледна точка на кумулативното въздействие на твърдените от
него нарушения и в контекста на общата забрана за нечовешко и унизително
отношение, предвидена в чл.3 от Конвенцията, респ. в чл.3 от ЗИНЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл.2, т.3 от ЗИНЗС изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели
чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото им
здраве, което е задължение именно на администрацията в конкретното място за
лишаване от свобода. Същият принцип е регламентиран и в разпоредбата на чл.128,
ал.1 от ЗИНЗС,
според която при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават
условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода.
Съгласно чл.129,
ал.1 от ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в
медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към
местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона
за лечебните заведения.
Съгласно чл.133,
ал.1 и чл.134,
ал.1 от ЗИНЗС към затворите се създават медицински центрове, в които се осъществява
следната медицинска дейност: 1/ спешна медицинска и дентална помощ; 2/ първична
медицинска помощ; 3/ специализирана извънболнична медицинска помощ; 4/ дентално
обслужване; 5/ профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична
дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода и 6/ медицинско освидетелстване на здравословното състояние
на лишените от свобода. Лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се
приемат от лекар в срок до 24 часа, а тези със спешни състояния се приемат от
лекар незабавно по всяко време – чл.143 от ЗИНЗС.
Съгласно чл.135,
ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата
за лишаване от свобода, когато: 1/ в лечебните заведения към местата за
лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение;
2/ се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3/ са необходими консултативни
прегледи или специализирани изследвания. Изпращането на лишени от свобода за
лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва
със заповед на началника на затвора по предложение на директора на
специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора
на медицинския център.
Съгласно чл.115,
ал.2 от ППЗИНЗС, лишените от свобода се изпращат за лечение в лечебни заведения
извън местата за лишаване от свобода от началника на затвора по предложение на
директора на специализираната болница за активно лечение на лишените от
свобода, директора на медицинския център или друг медицински специалист от
съответното място за лишаване от свобода. Лишените от свобода от
затворническите общежития от открит тип могат да се настаняват за лечение в
лечебните заведения по ал.2 без охрана – чл.115, ал.3 от ППЗИНЗС.
Идентична правна
регламентация се съдържа и в чл.60 от издадената на основание чл.128,
ал.3 от ЗИНЗС Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в
местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/22.03.2010г./, в която е
регламентирано по какъв начин се извършва медицинското обслужване на лица,
изтърпяващи наказание лишаване от свобода.
Съгласно чл.5, ал.3
от Наредба № 2/22.03.2010г., предписанията на медицинските специалисти имат
задължителен характер за началниците на затворите, поправителните домове и
арестите. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения
от свобода.
Анализът на
цитираната нормативна уредба води до извод, че нормативно установеното
задължение на администрацията в местата за лишаване от свобода, е създаването
на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода
при изпълнението на наложеното им наказание /чл.128, ал.1, вр. с чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Това задължение кореспондира с едно от основните права на лицата,
изтърпяващи наказание лишаване от свобода, регламентирано в разпоредбата на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, включително на умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от медицинско обслужване
/чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдържанието на
административното задължение се свързва от една страна с изискване за
предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от
друга – с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение
при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно
състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за
хуманност при изпълнение на наказанието.
В конкретния случай
от доказателствата по делото безспорно се установява неспазване от страна на
затворническата администрация при Затвора-Варна на разпоредбите на ЗИЗНС,
ППЗИВЗС и Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване
в местата за лишаване от свобода, касаещи предоставянето на адекватно медицинско
обслужване на лишените от свобода, което е довело до нарушаване на забраната по
чл.3, ал.1, вр.ал.2 от ЗИНЗС.
Европейският съд по
правата на човека определя едно отношение като „нечовешко“ когато, inter alia,
е било предумишлено, продължило е с часове без прекъсване и е причинило, било
телесни увреждания, било силно физическо или психическо страдание. Съдът е
приемал за „унизително“ такова третиране, което е в състояние да предизвика у
жертвата чувства на страх, терзание и малоценност, способни да я унизят и
принизят (К с/у Полша [GC], № ***/96, § 92). Съдът взема предвид дали
конкретното третиране е имало за цел да унизи жертвата и дали я е засегнало по
несъвместим с чл.3 начин (Р с/у Финландия, 16.12.1997г., Reports ***-VIII, §
55), но липсата на подобна цел не изключва констатацията за нарушение на чл. 3
(П с/у Гърция, № ***/95, § 74).
ЕСПЧ посочва още,
че задължение на държавата е да гарантира, че лицето е задържано в условия,
които са съвместими със зачитането на неговото човешко достойнство, че начинът
и методът на осъществяване на мярката не го подлагат на стрес или лишения с
интензитет, който надхвърля присъщото на задържането неизбежно ниво на
страдание, и като се имат предвид практическите изисквания на лишаването от
свобода, неговото здраве и благосъстояние са адекватно осигурени. При оценката
на условията на задържане следва да се има предвид и кумулативният ефект от
тези условия и продължителността на задържането (D v. G , no. ***/98, § 46,
ECHR ***II и K срещу Русия, § 95). По-конкретно, Съдът следва да има предвид
здравословното състояние на задържаното лице (А и др. срещу България,
28.10.1998г., § ***).
Така установените от
ЕСПЧ стандарти са приложими спрямо ищеца, като в случая настоящият съдебен състав
намира за безспорно установено извършено от затворническата администрация нарушение
по чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
Относно твърдението
на ищеца, че инфекцията, вследствие на която се е стигнало като краен резултат до
ампутация през средна трета на ляво ходило е причинена от измръзване, което пък
е следствие от неизпълнение от страна на затворническата администрация на
задължението да му осигури подходящи за зимния сезон обувки (чл.84, ал.2, т.3
от ЗИНЗС), съдът намира същото за недоказано.
Действително от
„Работен списък за полагане на платен труд от лишените от свобода“ за
м.01.2021г. – когато се твърди, че е станало измръзването, се установява, че
ищецът е полагал труд през м.01.2021г. на датите: 04.01 – 08.01.2021г., 13.01 –
15.01.2021г.,
18.01 – 21.01.2021г., 25.01 – 26.01.2021г. и 28.01 – 29.01.2021г., като според
справка
рег. № ***/31.03.2022г. работата му се е състояла в разглобяването на палети. С
оглед твърденията в исковата молба, на основание чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, в с.з.
на 26.04.2022г. съдът е указал на ответника, че в негова тежест е да представи
доказателства за това, че е осигурил на ищеца работно облекло и обувки, както и
че не сочи доказателства за тези обстоятелства. Ответникът не представя
доказателства за осигуряването на обувки за зимния сезон на ищеца, но от
заключението по СМЕ се установява, че не може със сигурност да се твърди, че
раната, респ. инфекцията на левия крак на ищеца, са причинени от измръзване.
Вещото лице д-р Г. е категоричен, че при измръзването е налице друга клинична
симптоматика – побледняване на пръстите, болка, оток, поява на мехури, след
това рани и некроза. Данни раната, а впоследствие инфекцията, да са причинени
от измръзване липсват и в епикризата от първата хоспитализация на ищеца в МБАЛ
„Св.Анна-Варна“, в която само е констатирана рана по ляво ходило в областта на
3, 4 и
5 - ти пръст, както и наличието на локална инфекция, но не е и причината за
тях. Единствено в амбулаторен лист № ***/05.02.2021г. д-р Р. посочва
„измръзване с некроза на тъканите в областта на глезена и стъпалото, което
според настоящия състав, в контекста на експертното становище на в.л. Г., не
може да се приеме за безспорно доказателство относно твърдението, че раната и
инфекцията са причинени от измръзване.
Независимо от
изложеното, съдът намира за безспорно доказано, че затворническата
администрация не е изпълнила навременно, качествено и в пълен обем задължението
си по чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, вр.чл.2, т.3 от ЗИНЗС за опазване на физическото и
психическо здраве на ищеца и полагането на адекватни медицински грижи в интерес
единствено на неговото здраве – принцип, регламентиран в чл.5, ал.3 от Наредба
№ 2/22.03.2010г., което е довело до ампутация през средна трета на лявото
ходило на ищеца.
От представената по
делото „Книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от
медицински преглед“, водена в ЗО - Разделна, се установява, че първото
посещение на ищеца е регистрирано на 22.01.2021г., като от вписването не се
установяват конкретни оплаквания. Наличието на рана на ходилото на ляв крак е
установено от МЦ към Затвора-Варна, регистрирано в „Дневника за регистриране на
лишените от свобода, нуждаещи се от медицинска помощ“, като е отразено още
третиране с риванол и марли. На 28.01.2021г. е вписана констатация – микоза и
лечение с клобедерм, и темпалгин. На 02.02.2021г. в Книгата водена от ЗО -
Разделна /л.61/ е констатирана „некроза на ІІІ и
ІV-та фаланга на ляв крак. В Дневника на МЦ, два дни по-късно – на 04.02.2021г.,
е регистриран „консулт за извеждане“, както и изписване на генералгин –
болкоуспокояващо. На 05.02.2021г. отново в Дневника е вписан консулт, и едва на
тази дата, т.е. 14 дни след първия регистриран преглед (на 22.01.2021г.) и 3
дни след констатираната „некроза“, дежурният главен надзирател в ЗО - Разделна,
е направил предложение относно разкриването на пост – Болница и извеждането на
ищеца за извършване на оперативно лечение в МБАЛ „Св.Анна-Варна“, респ. със
Заповед
№ **/05.02.2021г. на н-ка на ЗО - Разделна, е разпоредено извеждането на ищеца
за болнично (оперативно) лечение.
Не отговаря на
истината посочването в докладната записка от 05.02.2021г., че некрозата на 3-4-ти
пръст на ляв крак на ищеца, е установена от д-р Б. на 04.02.2021г., т.к. тази
констатация е направена и регистрирана в „Книга за вписване на лишените от
свобода, които се нуждаят от медицински преглед“, водена в ЗО - Разделна, два
дни
по-рано – още на 02.02.2021г. Данните от Книгата, кореспондират и със снетата
анамнеза при хоспитализацията на ищеца на 05.02.2021г. в МБАЛ „Св.Анна-Варна“ –
че преди две седмици (т.е. около твърдяната с исковата молба дата 20.01.2021г.)
ищецът е получил рани в областта на 3, 4 и 5-ти пръст на ляв крак и се оплаква
от болки в същите, като при прегледа е установена локална инфекция. На 07.02.2021г.
на ищеца е извършена операция, като според оперативни протоколи № 121 и № 126,
д-р А. и д-р П., са извършили почистване на некротичната тъкан в областта на
2-3 и 3-4 пръст и ексцизия на лезии на др.мека тъкан, както и „ампутация на
пръст на ляво стъпало“. Ищецът е изписан на 16.02.2021г. за амбулаторно лечение
в добро общо състояние, афебрилен и със спокойни оперативни рани.
По делото не са
представени доказателства след изписването на ищеца, затворническата
администрация да е изпълнила препоръките и назначенията, дадени в епикризата – превръзки
през 2-3 дни и антибиотична терапия за 7 дни. Според епикризата, ищецът е
изписан на 16.02.2021г. в 14,00 часа, като в периода до последващата
хоспитализация – на 22.03.2021г., в Дневника на МЦ е регистрирана една
единствена превръзка – на 15.03.2021г., т.е. месец, след изписването на ищеца
от МБАЛ „Св.Анна-Варна“. Едва на 08.03.2021г. е вписано лечение с антибиотик –
доксициклин, т.е. на
20-тия ден след изписването за амбулаторно лечение. Така регистрираните в
Дневника манипулации и лечение свидетелстват за пълно неизпълнение на
препоръките на лекуващия лекар от МБАЛ „Св.Анна-Варна“ за смяна на превръзките през
2-3 дни и антибиотична терапия в първите 7 дни от изписването.
Вписванията в
дневника на медицинския център към Затвора-Варна потвърждават изцяло посоченото
от ищеца при прегледите му от в.л. д-р Г. и в.л. д-р А., а именно, че сам е
сменял превръзките си. До 08.03.2021г. – т.е. 20 дни след изписването, в
дневника са регистрирани само обезболяващи – беналгин, аулин, диклак, поради
което съдът намира за безспорно установено, че затворническата администрация е
извършила нарушение на чл.128, ал.1 ЗИНЗС и чл.5, ал.3 от Наредба №
2/22.03.2010г., според която предписанията на медицинските специалисти имат задължителен
характер за началниците на затворите, поправителните домове и арестите. Същата
разпоредба въвежда и принципа, че медицинските решения следва да се вземат
единствено в интерес на здравето на лишения от свобода, който принцип е нарушен
в случая.
От страна на
ответника не са ангажирани и доказателства ищецът да е воден на контролни
прегледи в МЦ „Св.Анна-Варна“ на датите, посочени в епикризата - 24.02.2021г. и
16.03.2021г. По делото са представени предложения за извеждане и заповеди за
конвоиране и определяне на маршрут, но от отговора на „ДКЦ-4 - Варна“ ЕООД
/л.191/ безспорно се установява, че през целия период от м.01.2021г. – м.08.2021г.,
ищецът не е посещавал медицинския център. Липсват издадени амбулаторни листи за
извършени посещения за контролни прегледи, които да са регистрирани по
надлежния ред, поради което съдът приема за безспорно доказано твърдението, че
предписанията на лекуващите лекари от МБАЛ „Св.Анна-Варна“ за извършване на
контролни прегледи, не са изпълнени от страна на затворническата администрация.
Вместо това, на
22.03.2021г. се е стигнало до повторна хоспитализация на ищеца в МБАЛ „Св.
Анна-Варна“, за периода от 22.03. – 10.05.2021г., наложила се по спешност за
отстраняване на проминираща Киршнерова игла (преди определения в епикризата от
първата хоспитализация 40 дневен срок за изваждането ѝ).
Видно от издадената
от болничното заведение епикриза, при прегледа във връзка с втората хоспитализация,
са установени рана, болка, зачервяване и оток. При извършване на разширена антибиограма
е изолирано наличието на Enterococcus feacalis, което според вещото лице д-р Г.,
говори за тежка инфекция и недобри грижи за раните, и която според съда безспорно
е получена именно при амбулаторното лечение в Затвора-Варна след първата
хоспитализация. В потвърждение на този извод са както безспорните данни за
неспазени препоръки за честота на смяна на превръзките и антибиотично лечение в
първите дни след изписването, така и вписаните в първата епикриза резултати от
извършената разширена антибиограма, при която не са изолирани микроорганизми. Според
оперативен протокол № ***/23.03.2021г., от д-р С. е извършено изваждане на
Киршнерова игла от ляво ходило (по спешност) и некректомия – отстраняване на
мъртва тъкан. Според оперативен протокол № *** от д-р П. е извършено
ексцизионно почистване на рана, обилен лаваж и стерилна превръзка. В епикризата
е вписан постоперативен статус – афебрилен, спокойна оперативна рана.
Определени са дати за контролни прегледи – на 26.05.2021г. и 10.06.2021г. в МЦ
„Св.Анна-Варна“, както и са дадени препоръки – превръзки с кисел серум за 10
дни.
Отново от страна на
ответника не са ангажирани доказателства да са изпълнени указанията на
лекуващите лекари от болничното заведение след изписването на ищеца за
амбулаторно лечение. Приложените по делото рецептурни бланки /л.146-148/ за
сребърни превръзки и кисел серум, са изпълнени според положените печати от Аптека
„Окръжна“ - Варна на 31.03.2021г. и 26.04.2021г. и се отнасят за престоя на
ищеца в МБАЛ „Св.Анна-Варна“. След изписването на ищеца на 10.05.2021г. в
Дневника на МЦ са регистрирани прегледи за периода 13.05 - 25.05.2021г., като
липсва отразяване за смяна на превръзки в указания в епикризата 10-дневен
период от изписването. В Дневника на МЦ за 13.05.2021г. са регистрирани
извършени измервания – на температура, АСП, кръвно, а на 21.05. и 23.05.2021г. –
изписване на темпалгин и течен аналгин, т.е. само на болкоуспокояващи. Не са
представени доказателства от страна на ответника да са спазени препоръките за
превръзки с кисел серум за 10 дни, както и ищецът да е воден на контролни
прегледи на датите, посочени в епикризата – 20.05.2021г. и 10.06.2021г., като по-горе
съдът вече изложи мотиви, обосноваващи този извод. Независимо от представените
предложения за извеждане и заповеди за конвоиране и определяне на маршрут,
липсва надлежно оформена и официално регистрирана медицинска документация,
която да удостоверява посещения на ищеца в МЦ „Св.Анна-Варна“ за извършване на
контролни прегледи.
Вместо това, седмица
преди определената дата за втори контролен преглед – 10.06.2021г., на
02.06.2021г. е последвала трета хоспитализация на ищеца, отново в МБАЛ
„Св.Анна-Варна“, за период от два месеца – до 02.08.2021г. Видно от изготвената
епикриза, ищецът е приет с оплаквания от зачервяване и оток в областта на
лекуваната преди това инфекция на 3-4 пръст на ляво ходило. Установен е изразен
остеомиелит на метатарзални кости и фрактура на проксимална фаланга на 5-ти
пръст и сублуксация на проксимална фаланга на 2-ри лъч, остеопоротични промени.
На 04.06.2021г. според оперативен протокол № 426, от д-р М. е извършена
ампутация през средна трета на ходило на ищеца. Същият е изписан за амбулаторно
лечение на 02.08.2021г. в добро общо състояние, афебрилен, със спокойна
оперативна рана и стабилна хемодинамика. Назначени са контролни прегледи на
16.08.2021г. и на 31.08.2021г. в МЦ „Св.Анна-Варна“, дадени са и препоръки за
превръзки през 2 дни.
Според Дневника на
МЦ, на 02.08.2021г. на ищеца е извършена мокра превръзка, а на 09.08.2021г. е
извършен преглед. По вече изложени съображения, съдът намира, че по делото не
са представени доказателства на ищеца да са извършвани назначените контролни
прегледи, на посочените в епикризата дати.
От заключението по
СМЕ, прието без оспорване от страните и което съдът кредитира изцяло като
компетентно дадено и кореспондиращо с писмените доказателства по делото, съдът
приема за безспорно установено, че в МБАЛ „Св.Анна-Варна“ са полагани
професионални грижи за ищеца по време на престоя му в болничното заведение, при
изписването му е посочено, че е в добро състояние и оперативните рани са
спокойни, като при всяка следваща хоспитализация – в следствие на липсата на
адекватни медицински грижи и неизпълнение препоръките на лекуващите лекари за
смяна на превръзките, антибиотично лечение и контролни прегледи – са
установявани тежки възпалителни промени, впоследствие и остеомиелит на костите,
които са довели до наложилата се ампутация през средна трета на лявото ходило
на ищеца.
Бездействията на
затворническата администрация, изразяващи се в неизпълнение на препоръките за
извършване на контролни прегледи на назначените дати и неспазване на указанията
за третиране и лечение на раните на ищеца при амбулаторното му лечение в
Затвора-Варна, са в грубо нарушение на принципа по чл.5, ал.3 от Наредба
№ 2/22.03.2010г. затворническата администрация да спазва препоръките на
лекуващите лекари и да взема решения единствено в интерес на здравето на ищеца,
което обосновава извод за неизпълнение на задълженията по чл.128, ал.1,
вр.чл.2, ал.3 от ЗИНЗС за осигуряване на адекватно по време, качество и обем
медицинско обслужване.
При изслушване на
заключението по СМЕ в.л. д-р Г. изрично посочва, че регистрираните в Дневника
на МЦ манипулации и лекарства (основно обезболяващи), нямат нищо общо с
препоръките на лекуващите лекари от МБАЛ „Св.Анна-Варна“ и е категоричен в
заключението си, че при своевременно извършване на почистване, обработване и
проследяване на раните, и своевременна помощ, е било възможно да се избегне
ампутацията на ходилото на левия крайник, като не е възможно изцяло
възстановяване на функциите му. Удостоверение № **/2021г. издадено от д-р Д.Г.
- лекар в отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Анна-Варна“, също
потвърждава, че ампутацията е в причинна връзка с получените инфектирани рани.
Тоест, безспорно е доказано наличието на причинно-следствена връзка между
полученото от ищеца телесно увреждане и противоправното поведение на
затворническата администрация. В резултат на ампутацията, с ЕР № ****/09.12.2021г.
на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Марина-Варна“ на ищеца пожизнено е призната 60 % трайно
намалена работоспособност.
При така
установените факти, съдът приема за безспорно установено, причиняването на ищеца
на средна телесна повреда, вследствие недобрите грижи за него от страна на
затворническата администрация по време на амбулаторното му лечение в
Затвора-Варна между трите хоспитализации – нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.
Т.к. по делото се установява пълно пренебрегване на препоръките на лекуващите
лекари от МБАЛ „Св.Анна-Варна“ за честота на смяна на превръзки, антибиотично
лечение и извършване на контролни прегледи, съдът намира, че нарушението на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС е извършено умишлено и е особено тежко, с висок интензитет
и в продължителен период от време – първите оплаквания на ищеца са от
22.01.2021г., а ампутацията е извършена на 04.06.2021г., като физическото
увреждане в резултат на ампутацията е невъзвратимо, а физическите болки и
страдания на ищеца, продължават и до момента.
В с.з. на
07.06.2022г. в.л. д-р Г. посочва, че и към момента ищецът изпитва болки, не
може да стъпва на крака си и са необходими поне над още 6 месеца за
възстановяване и изготвяне на протеза. Нещо повече, при изслушване на
заключението по СПЕ д-р А. посочва, че ищецът изпитва не само директна болка в
тъканите, а
най-вероятно и т.н. фантомни болки от липсващата част на крайника, които са
много силни и трудно се повлияват от лечение. При снемане на обективния статус
за целите на заключението по СПЕ, д-р А. е установила още инсомния (безсъние) с
хроничен болков синдром.
Освен причинени
физически болки и страдания, и телесно увреждане на ищеца, от заключението по
СПЕ, отново прието без оспорване на страните, се установява и че вследствие
преживяната психотравма, ищецът е получил и смесено тревожно-депресивно
разстройство, като периодът на отшумяване и намаляване на интензитета на
симптомите е пряко свързан с подобрение на телесното състояние на ищеца, в
случая – с отшумяване на болковия синдром. Д-р А. при изслушване на
заключението изрично посочва, че независимо че след отшумяване на болката и
използването на помощни средства, състоянието на ищеца би се подобрило, у него
винаги ще остане една лека депресия от това, че не е изцяло пълноценен.
Състоянието му зависи и от социалната среда, от това каква работа би могъл да
си намери, от обкръжението му и основно – от възможността да се самообгрижва и
се чувства пълноценен.
При така даденото
заключение по СПЕ съдът приема за безспорно установено, че на ищеца освен телесно
увреждане – призната пожизнено 60% ТНР (средна телесна повреда), както и физическо
страдание (болки за продължителен период от време, неизменно свързани с
претърпените хирургични интервенции, както и към момента – поради
невъзстановяването му напълно от извършената преди почти една година ампутация),
са причинени и психическо увреждане и страдание – смесено
тревожно-депресивно разстройство, ведно със съпътстващите ги чувство на страх,
незащитеност, малоценност – също нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.
Това емоционално
състояние на ищеца се потвърждава и от споделеното от него по време на
интервюто с в.л. д-р А., проведено за целите на психиатричната експертиза – „От двата пръста на левия крак ми тръгна, там
в затвора през 2021г. Обърнах се към лекаря, не е хубаво да се говори, но се
принуждавам, помолих директора в ЗОТ да ми помогне. Каза ми, че двата пръста са
за махане и постъпих в Окръжна болница „Св.Анна“ и ги отстраниха. Чувствах се
зле, от много мислене не можех да спя и се храня, мислех си, че ще остана
инвалид. Върнаха ме в Затвора Варна, трябваше да ми се правят превръзки и още
докато ме видеше вашият колега ме гонеше и аз сам си правех превръзките. След
като махнаха двата пръста и после едни болки пак, и ме закараха в болницата.
Тогава ми махнаха по-голямата част от стъпалото, много ме болеше. В момента
имам силни болки…[…]. На моменти хващат силни болки, не мога да спя заради тях…[…]. Мисля си само за
крака защото съм инвалид, аз бях много подвижен. Някой път забравям, гледам да
не мисля много-много, преди три-четири дни една сутрин станах, плаках много,
като три годишно дете…“.
При безспорно
доказани от страна на ищеца нарушения на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС извършени от
затворническата администрация, е приложима презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, поради което настъпването на твърдените неимуществени вреди е безспорно
доказано. Безспорно е установено по делото, че бездействията на затворническата
администрация, свързани с неосигуряване на необходимата по време, обем и
качество медицинска грижа за здравето на ищеца, са му причинили телесно
увреждане, физически и психически болки и страдания, вкл. такива от чувство на
страх, малоценност, поради което искът е доказан по основание и са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за причинените на
ищеца неимуществени вреди.
По изложените
по-горе съображения, съдът намира, че е доказан и периода, през който се претендират
вредите – от 07.02.2021г. /датата, на която според епикризата от първата
хоспитализация на ищеца в МБАЛ „Св.Анна-Варна“ за пръв път по надлежен ред е
диагностицирана инфектирана рана на ляво ходило, в областта на 3, 4 и 5 пръст и
според оперативен протокол № *** е осъществена първата оперативна интервенция за
отстраняване на некротична материя в областта метатарзофалангеалните стави на 3
и 4-ти пръст/, до настоящия момент, т.е. до завеждане на исковата молба –
07.03.2022г.
По арг. от чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да се
определи съобразно общите стандарти за справедливост и след преценка на
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства към уврежданията, от които се
претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.
В конкретния
случай, при определяне размера на обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди, съдът съобразява, че затворническата администрация е
бездействала през продължителен период от време – от момента на първите
регистрирани оплаквания на 22.01.2021г., по време на амбулаторното лечение в
Затвора-Варна между трите хоспитализации и извършената при последната ампутация
през средна трета на ляво ходило, през който период ищецът е търпял физически и
психически болки и страдания, чувствал е психическо напрежение и несигурност да
не остане инвалид – до какъвто краен резултат все пак се е стигнало.
По делото по
безспорен начин се установи пълно и умишлено несъобразяване от страна на
затворническата администрация с препоръките на лекуващите лекари от
„Св.Анна-Варна“ относно водене на ищеца на контролни прегледи на назначените
при изписването му дати, честота на смяна на превръзки и антибиотично лечение в
първите дни след ампутацията на 3 и 4-ти пръст на ляво ходило при първата
хоспитализация – антибиотичното лечение е започнало 20 дни след изписването, а
не в първите седем дни, каквито са били указанията на лекуващия лекар, а смяна
на превръзка е извършена чак месец след изписването, а не през 2-3 дни, каквато
е била дадената препоръка. Неадекватното лечение на раните на ищеца по време на
престоя му в Затвора-Варна е довело до тежка инфекция и впоследствие ампутация
на част от стъпалото на ляв
крайник – факт, който се установява безспорно от заключението по СМЕ и
издаденото от д-р. Д. Г. удостоверение. Горното обосновава извод за
неизпълнение на основното задължение на затворническата администрация за
полагане на адекватни медицински грижи и вземане на адекватни по време и обем решения
в интерес на здравето на ищеца и в контекста на фактите по делото се преценява
от настоящия съдебен състав като особено тежко нарушение на забраната по чл.3,
ал.1, вр.ал.2 от ЗИНЗС.
Без съмнение
тежестта на нарушението рефлектира и върху размера на претърпените
неимуществени вреди. На ищеца са причинени едновременно физически и психически
страдания, както и физическо увреждане, довело до 60 % трайно намалена работоспособност,
призната пожизнено с ЕР на ТЕЛК. Степента и видът на получените увреждания –
телесни и психически, изключват пълното физическо и психическо възстановяване
на ищеца, болките в тъканите, както и фантомните болки от липсващия крайник, са
с висок интензитет, търпени са през продължителен период от време – осем месеца
до ампутацията, вкл. и към момента, което говори за изключително тежко
нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, довело до трайна невъзможност ищецът да
използва пълноценно левия си крак и при липса на възможност за пълното му
възстановяване.
Отделно, ищецът е млад
мъж, в активна възраст – обстоятелство, което ведно с данните по делото за
липса на образование (при снемане анамнезата за целите на СПЕ е посочен завършен
трети клас), както и за призната пожизнено ТНР 60%, обосновават извод за
значително ограничена възможност същият да си намери работа, да се чувства
пълноценно и да се издържа сам, вкл. да проведе адекватно лечение за постигане
на оптимално за степента на увреждането възстановяване на все още лошото
състояние на крака му. Освен физически болки и телесно увреждане, на ищеца са причинени
и психически болки и страдания, като според в.л. д-р А., у него винаги ще
остане една лека депресия, причинена от усещането не е пълноценен. Т.е. касае
се за телесни и психически увреждания и страдания, които са необратими и ще останат
за цял живот, поради което и в контекста на конкретните обстоятелства, от които
същите произтичат, трайното им негативно въздействие върху телесното и
психическо здраве на ищеца, продължаващо и до настоящия момент, съдът намира, че
претендираното обезщетение от 50000лв. отговаря изцяло на понятието
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД и искът следва да се уважи изцяло.
Освен със
спецификата и конкретиката на казуса, при определяне на размера на
обезщетението съдът съобрази и практиката на ВАС и ВКС за подобен вид
увреждания – вж. Решение на ВАС №
10419/06.08.2018г. по адм.д. № 10111/2017г; Решение на ВКС № 42/21.05.2021г. по
т.д. № 494/2020г.; Решение на ВКС № 127/13.11.2018г. по
гр.д. № 3724/2017г.; Решение на ВКС № 248/02.08.2018г. по гр.д. № 1565/2017г.
С исковата молба
ищецът претендира лихва върху обезщетението от датата на завеждане на иска, а в
пледоария по същество – от датата на деликта.
В тази връзка
следва да се има предвид т.4 от ТР №3/22.04.2005г. на ВКС по
т.д. № 3/2004г., според което мораторната лихва се дължи от момента на
признаване със съдебното решение на фактическите действия и бездействия за
незаконни. Съгласно чл.86 при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. По
аргумент от чл.84, ал.3 ЗЗД, длъжникът е в забава от поканата за
изпълнение на задължението, а именно от предявяването на исковата молба. Едва
от този момент задължението става изискуемо. Поради това лихвата върху обезщетението
за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на
затворническата администрация е дължима от датата на завеждане на исковата
молба - 07.03.2022г. до окончателното им изплащане - Решение на ВАС № 16499/04.12.2019г. по адм.д. № 2660/2019г.; Решение на
ВАС № 7079/13.05.2019г. по адм.д. № 1354/2018г.
При този изход на
спора, на основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените разноски, които съгласно представен списък по чл.80 от ГПК
възлизат общо в размер на 3715,00лв. от които 15,00лв. държавни такси (10,00лв.
за завеждане на дело и 5,00лв. за съдебно удостоверение), 700лв. възнаграждения
за вещи лица и 3000,00лв. адвокатско възнаграждение, което видно от договор за
правна защита и съдействие от 02.03.2022г. е изплатено изцяло в брой.
Водим от
горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София да заплати в полза на А.С.С. ***, ЕГН **********, сумата в
размер на 50000,00лв. (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди в периода от 07.02.2021г. до 07.03.2022г.,
вследствие на извършено от администрацията на Затвора-Варна нарушение на чл.3,
ал.1, вр.ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по чл.128,
ал.1, вр.чл.2, т.3 от ЗИНЗС за опазване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода чрез осигуряването на адекватно медицинско обслужване,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 07.03.2022г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати в полза на А.С.С. ***, ЕГН **********,
сумата в размер на 3715,00лв. (три хиляди седемстотин и петнадесет лева), представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред тричленен състав на Административен съд – Варна, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: