Решение по дело №2024/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 297
Дата: 20 май 2022 г. (в сила от 20 май 2022 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20215640102024
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. гр. Хасково, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640102024 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване„
ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу В. А.. А...
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия
/ОУ/, които през процесния период били одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1
ОУ същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. По силата на
чл. 7, т. 1 ОУ ищцовото дружество поело задължение да снабдява ответника с
електрическа енергия за обект с ИТН 4392947, находящ се в гр. **********, с
открит клиентски номер **********. Последният от своя страна трябвало да
1
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ОУ.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от същите при неплащане в срок на дължими суми
клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
ден на просрочие. Сочи се още, че за периода 01.12.2020 г. - 31.01.2021 г.
ищецът доставил на ответника на горепосочения обект електроенергия на
обща стойност 256,60 лв., като поради забава в заплащане на издадените
фактури му се дължала лихва за забава в размер на законната лихва в общ
размер от 4,79 лв. за периода от 14.01.2021 г. до 08.04.2021 г. Самите
фактури, техният падеж, размерът и периодът на дължимата лихва били
подробно описани в приложен препис - извлечение от клиентската сметка на
ответника. За процесните вземания ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред РС-Хасково, по което било
образувано ч. гр. д. № 741/2021 г. по описа на съда, като издадената заповед
за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се
приеме за установено по отношение на ответника съществуването на
вземания на ищеца спрямо него, както следва: 256,60 лв., представляваща
стойността на консумираната от обект на потребителя електрическа енергия,
находящ се в гр. *****************, с открит клиентски номер ********** и
ИТН 4392947, електрическа енергия за периода 01.12.2020 г. - 31.01.2021 г. и
4,79 лв., представляващи лихва за забава върху нея за периода от 14.01.2021 г.
до 08.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по ч. гр. д. № 741/2021 г. по описа на РС-Хасково в
съда до окончателното им изплащане. Претендират се и направените
деловодни разноски по заповедното, както и в настоящото производство.
С молба вх. рег. № 1042/20.01.2022 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, е заявил, че поддържа исковете и е направил искане да бъде
постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор,
не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з.,
като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
2
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, като с Определение № 62/14.01.2022 г. на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки
за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с
което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2
ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само
указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния
установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил
процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му
за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 7441/2021 г. по описа на РС –
Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и възлизат на 75,00 лв. за платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и
своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК единствено на същия следва да се
присъдят такива в размер общо 175,00 лв., от които 75,00 лв. - държавна такса
3
и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78,
ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на
спора /липса на отговор на исковата молба и уважено искане за
неприсъствено решение/ и осъществената защита, изразяваща се в изготвяне
на искова молба и писмено становище.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на В. А.. А.. с ЕГН **********
от гр. ***************, съществуването на вземания на „ЕВН България
Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37 спрямо него, както следва: сумата от
256,60 лв., представляваща стойността на консумираната от обект на
потребителя електрическа енергия, находящ се в гр.
*************************, с открит клиентски номер ********** и ИТН
4392947, за периода 01.12.2020 г. - 31.01.2021 г. и 4,79 лв., представляващи
лихва за забава върху нея за периода от 14.01.2021 г. до 08.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по ч. гр. д. № 741/2021 г. по описа на Районен съд - Хасково - 08.04.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. А.. А.. с ЕГН ********** от гр. ****************, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, сумата от 250,00 лв., от която
175,00 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 75,00
лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 741/2021 г. по описа на
РС – Хасково, за които е издадена Заповед № 16/13.04.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
4

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
5