Р Е Ш Е Н И Е
№………/21.10.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16254 по описа за 2020
година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от „Ф.т.г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***1 срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***-6 иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК от вр.
чл. 49 от ЗЗД за приемане за установено спрямо ответника съществуване на
вземане за 800 лв. претендирана като обезщетение за имуществени вреди, измерими
с разноските за процесуално представителство в полза на Калоян Иванов Стоянов,
ЕГН ********** по изпълнително дело № 20117110400716 на ЧСИ Даниела Петрова Якова, per. № 711,
прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 02.10.2019 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 19959/2020 г. на СРС.
В исковата молба
ищецът, чрез адв. Р.Д., поддържа, че за процесното вземане в негова полза е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ч.гр.д.№ 19959/2020 г. на СРС,
срещу която ответникът възразил в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, което поражда
правния интерес от завеждане на настоящото дело. Излага, че ответникът „Е.М.“
ЕООД е взискател по изп. дело № 20117110400716
на ЧСИ per. № 711, по което длъжник е Калоян Иванов Стоянов. За защита
по изпълнителното производство длъжникът е ангажирал процесуален преставител,
за което е заплатил възнаграждение в размер на 1450 лева. В рамките на
предприета защита от представителя по изпълнителното делото е депозирана молба
за прекратяването на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, съответно е постигнато
прекратяване на делото. Ищецът поддържа, че направените в изпълнителното
производство разноски представляват вреда за длъжника. Вземането на Калоян Иванов
Стоянов за вреди в размер на 1450 лева за разноски за процесуално
представителство е прехвърлено на ищеца „Ф.т.г.“ ЕООД, по силата на договор за
цесия от 02.10.2019г. Цедираният длъжник- ответникът по спора е уведомен за
цесията, но в предоставения му срок за доброволно изпълнение, не е погасил
задължението. Моли се за уважаване на предявения иск по изложените аргументи.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Е.М.“ ЕООД депозира писмен отговор на исковата молба, чрез адв. Маврова, с който
оспорва иска. Оспорва длъжникът по изп.
дело № 20117110400716 на ЧСИ да е упълномощавал адвокат по делото,
както и да е сключвал договор за цесия с ищеца. Оспорва се наличието на
противоправно поведение от страна на взискателя, както и причинно- следствена връзка между такова
поведение и понесените вреди от длъжника по изпълнението. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представител поддържат
становищата по спора.
С оглед събраните по делото
доказателства и при съобразяване на изложеното от страните и относимите правни норми, съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Безспорни между страните
са следните обстоятелства, че „Е.М.“
ЕООД е взискател по изп. дело №
20117110400716 на ЧСИ per. № 711, по което Калоян Иванов Стоянов е
длъжник; изп. дело № 20117110400716 на
ЧСИ per. № 711 е прекратено, на осн. чл.
433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Видно от представеното по настоящото производство изпълнително дело №
20117110400716 на ЧСИ per. № 711 е, че с разпореждане от 06.10.2011 г. е образувано изпълнително
производство срещу длъжниците Росица Илиева Иванова и Калоян Иванов Стоянов. С
постановление от 29.07.2019г. „Е.М.“ ЕООД е конституирано като взискател по горепосоченото изпълнително дело с оглед
сключения между него и „Обединена Българска банка“ АД договор за прокупко –
продажба на вземания на 31.01.2018 г. На 05.08.2021 г. длъжникът Калоян
Иванов Стоянов чрез упълномощения си процесуален
представител адв. Д. /видно от представено по делото пълномощно/ депозира
молба, с която отправя искане за прекратяване на изпълнителното производство
спрямо него, тъй като по същото повече от две години не са извършвани
изпълнителни действия. Към молбата се представя договор за правна защита и
съдействия от 20.07.2019 г., от който е видно, че Калоян Стоянов е заплатил
на адвокат Д. сумата от 1450 лева за процесуално представителство и защита по
изпълнително дело № 20117110400716
на ЧСИ per. № 711. С постановление от 07.08.2019 г. съдебният
изпълнител е прекратил изпълнителното дело само по отношение на длъжника Калоян
Иванов Стоянов, констатирайки, че взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
С отговора на исковата молба по реда на чл. 193,ал. 1 от ГПК ответникът е
оспорил автентичността на договор за правна защита и съдействие от 20.07.2019
г. в частта по отношение на подписа на Калоян Иванов Стоянов. Тъй като ищцовата страна не е изпълнила указнаията на съда чл. 183 от ГПК
да представи в оригинал оспорения документ, с протоколно определение от
28.04.2021г. същият е изключен от доказателствения материал по делото.
Същевременно относно
факта на договаряне на правна помощ между Калоян Иванов Стоянов и ангажирания адвокат- Р.Д., са събрани гласни доказателства. От разпира
на св. Калоян Стоянов става ясно, че последният е ангажирал адв. Д. са
осъществяване на процесуално представителство по изп. дело по описа на ЧСИ
Даниела Янкова. Свидетелят е заплатил хонорар на адвоката в размер на 1400
лева. Плащането е извършено на ръка.
От договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/, сключен между Калоян Иванов
Стоянов и „Ф.Т.Г.“ ЕООД на 02.10.2019 г.,
се установява, че Калоян Иванов Стоянов е прехвърлил вземането си спрямо „Е.М.“ ЕООД в размер на 1450 лева, представляващо претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и съдействие по изпълнително дело №
20117110400716 на ЧСИ per. № 711 срещу цена от 150 лева, която е
заплатена в момента на сключване на договора.
С отговора на исковата молба по реда на чл. 193,ал. 1 от ГПК ответникът е
оспорил автентичността на договор прехвърляне на вземане /цесия/, сключен между
Калоян
Иванов Стоянов и „Ф.Т.Г.“ ЕООД на 02.10.2019 г.,
в частта по отношение на подписа на Калоян Иванов Стоянов. В рамките на откритото производство по реда на чл. 193, ал. 2 от ГПК за
установяване истиността на документа е назначена съдебно-почеркова експертиза.
От заключението на вещото лице Ц.Ц., кредитирано като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните се установява, че подписът, положен под договора за Калоян
Иванов Стоянов е изпълнен именно от това лице.
По делото е прието уведомление за извършеното прехвърляне на вземането по
реда на чл. 99 ЗЗД и покана за доброволно плащане от 02.10.2019 г., изпратена
от процесуалния представител на Калоян Иванов Стоянов и „Ф.Т.Г.“
ЕООД, с която се уведомява настоящия ответника за извършеното прехвърляне на
вземането и се отправя искане за доброволно плащане на сумата. Видно от
приетото като писмено доказателство по делото известие за доставяне е, че на
09.01.2020 г. „Е.М.“
ЕООД е получило горепосоченото
уведомление от страна на Калоян Иванов Стоянов и поканата
за добрволно изпълнение, изпратена от „Ф.Т.Г.“ ЕООД.
Отговорността на ответника по предявения главен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Същият носи
отговорност заради виновните действия или бездействия на лицата, на които дружеството е възложило извършването на определена работа. Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите които виновно е причинил другиму.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементите на който са деяние
(действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между противоправното деяние и вредата, и вина. Съгласно ал.2 от чл. 45 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Всяко действие или бездействие,
с което се нарушава публичноправната забрана да не се вреди другиму е
противоправно. Тоест отговорността за непозволено увреждане се носи не само при нарушение на
конкретна правна норма, но и на общото правило да не се вреди другиму.
За да се уважи предявената искова претенция в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже, че взискателят е образувал изпълнително дело, по което е
бездействал повече от две години като не е предприемал изпълнителни действия и не е прекратил изпълнителното производство; че това негово поведение е неправомерно; че е претърпяна имуществена
вреда в претендирания размер; наличието на причинно-следствена връзка между
твърдяното неправомерно поведение и вредоносния резултат; че вредите са
причинени в резултат от възлагането на работа от ответника при или по повод
изпълнението на която са настъпили вредите; валидно сключен договор за цесия, с
предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента
на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на
вземането
Спорен в настоящото производство е въпросът дали липсата на предприемане на
действия от страна на взискателя по образуваното изпълнително дело и липсата на
неговото прекратяване, представлява противоправно деяние. На първо
място следва да се посочи, че с изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК не отпадат материалноправните предпоставки
на изпълнението, тъй като перемцията не погасява самото изпълняемо право. Последното
продължава да съществува, докато не се погаси по някой от предвидените в ЗЗД
способи. До този момент и съответно до изтичане на погасителната давност, за
взискателя съществува възможност да предприеме принудително изпълнение. На
следващо място, за взискателя не съществува задължение да поиска прекратяване
на изпълнителното дело в хипотезата на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. Преценката за наличие на предпоставките за
перемция се основава на данните по изпълнителното дело във връзка с
образуването му и за извършените от взискателя или от съдебния изпълнител в
случаите по чл. 18 ЗЧСИ действия,
а с такива данни разполага съдебният изпълнител, тъй като
изпълнително дело е образувано от него и той осъществява производството по
изпълнението, включително го прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК при непоискване от взискателя извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години. За наличието на хипотезата
на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК съдебният изпълнител следи служебно и за да
постанови акт, констатиращ настъпилото по силата на закона прекратяване, не е
необходимо да е сезиран от взискателя или от длъжника по делото. В този смисъл
липсвата на предприети изпълнителни действия от страна на
взискателя и липсата на прекратяване на изпълнителното производство от негова
страна не може да се окачестви като негово противоправно поведение, още повече
че последният винаги
има интерес от провеждането на принудително изпълнение, като дори и когато не е предприемал действия в продължение на повече от
две години
не е длъжен в противоречие на този си интерес именно той да иска
прекратяване на производството или да оттегля правата,
делегирани на ЧСИ и затова и отсъства негово противоправно поведение.
Бездействието от страна на
взискателя в образувано изпълнително дело повече от две години не е
противоправно. Всъщност касае се за неупражняване на определено право, а не за
неговото упражняване във вреда на длъжника/ хипотеза на чл. 3 от ГПК/. С
бездействието от страна на взискателя не се уврежда правната сфера на длъжника,
напротив последният само черпи благоприятни за себе си правни последици, тъй
като ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия повече от
две години изпълнителното производство се прекратява по силата на закона,
аргумент от чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. В този смисъл е и влязлото в сила решение
по в.гр.д. № 3717/2020 г. по описа на Окръжен съд – град Варна.
С оглед гореизложеното в
случая не е налице доказване на първия елемент от фактическия състав
на предявения иск, а именно наличие на противоправно поведение от страна на
ответника, поради което следва правния извод, че предявеният иск подлежи на отхвърляне.
За яснота съдът следва да отбележи също
така, че по делото отсъства пряка причинно-следствена връзка между поведението
на ответника и претърпените от праводателя на ищеца вреди, доколкото
поведението на ответното дружество като взискател не е самодостатъчно да се
прояви вредата, което допълнително обосновава достигнатия извод за
неоснователност на исковата претенция.
На следващо място съдът
намира, че в случая по делото не се установи с категоричност, че праводателят
на ищеца е претърпял вреди е предявения размер. Претендираните вреди се изразяват
в разноски за процесуално представителство по изп. производството. Като
доказателства за установяването им е ангажиран договор за правна защита и съдействия от 20.07.2019 г., който е изключен от
доказателствения материал с протоколно определение на съда от 28.04.2021г.
Събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Калоян
Иванов Стоянов на първо място не установяват по кое конкретно изп.
делото е ангажиран адвокат, съответно е заплатено адв. възнаграждение.
Посочването на ЧСИ, при когото в образувано делото не е достатъчно, тъй като
както сам свидетелят се позова при този съдебен изпълнител той е страна по
множество дела. На следващо място свидетелят посочи, че е заплатил
възнаграждение на процесуалния представител в размер на 1400 лева, който размер
не коресподира на претенцията по делото. Видното също договора зацесия, сключен между Калоян Иванов Стоянов
и „Ф.Т.Г.“ ЕООД на 02.10.2019 г.
прехвърленото в полза на ищеца вземане за вреди е в размер на 1450 лева. Следователно показанията на свидетеля Стоянов
освен че са непълни, не кореспондират и на останалия доказателствен материал.
По тези съображения съдът не кредитира изнесеното от свидетеля Калоян
Иванов Стоянов.
В заключение съдът
намира, че ищецът не установи по делото предпоставките за ангажиране
отговорността на отвеника за вреди. Не се установи както наличие на
противоправно поведение на лица, действащи по възлагане на ответника, така и
намаляването на имуществения патримониум на праводателя на ищеца. Предявеният
иск следва да се отхвърли.
Ответникът не е
претендирал разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.Т.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***1 срещу срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***-6 иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК от вр. чл. 49 от ЗЗД за приемане за установено спрямо ответника
съществуване на вземане за 800 лв. претендирана като обезщетение за имуществени
вреди, измерими с разноските за процесуално представителство в полза на Калоян
Иванов Стоянов, ЕГН ********** по изпълнително дело № 20117110400716 на ЧСИ Даниела Петрова Якова, per. № 711,
прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 02.10.2019 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 19959/2020 г. на СРС
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд, град Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: