№ 156
гр. Плевен, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20224430200235 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0938-000803 от
19.04.2021г. на *** сектор към ОД на МВР-Плевен, с-р „Пътна полиция“, с
което на ЕВГ. СТ. АС. с ЕГН ********** от от гр. Плевен на осн. чл. 175,
ал.3, пр.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер
на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
това, че на 27.03.2021г. в 14:20 часа в гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ до №80
с посока на движение към бул. „Христо Ботев“ управлявал собствения си лек
автомобил *** с рег. № ***, придобит на 28.11.2020г. с Договор за покупко-
продажба №*** на *** М.З. с рег. № *** на НК от А.Ц.П. от гр. Пловдив,
който бил със служебно прекратена регистрация от 30.01.2021 година на осн.
чл. 143, ал.1 от ЗДвП– нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание на осн. чл.
175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП е останал жалбоподателят, който е подал жалба до
Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН
Наказателно постановление № № 20-0938-000803 от 19.04.2021г. на ***
сектор към ОД на МВР-Плевен, с-р „Пътна полиция“. В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява. Представлява се от пълномощника си – адв. П.
П. от ПлАК, който взема становище, че А. по никакъв начин не е бил
уведомен за прекратяването по служебен ред на регистрацията на моторното
1
превозно средство. Претендира направените по делото разноски.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и депозирана в
законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок, поради което следва
да бъде разгледвана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.03.2021г. в 14:20 часа в гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ до №80,
актосъставителят А.М. Й. и свидетелят Н.В. Г. спрели за проверка
управлявания от жалбоподателя А. лек автомобил *** с рег. № *** - негова
собственост, като след извършена справка в информационната система
констатирали, че моторното превозно средство е било придобито на
28.11.2020г. с Договор за покупко-продажба №*** на *** М.З. с рег. № *** на
НК от А.Ц.П. от гр. Пловдив и било със служебно прекратена регистрация от
30.01.2021 година на осн. чл. 143, ал.15 от ЗДвП.
С оглед така констатираното нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП срещу
жалбоподателяа бил съставен АУАН № 927729 от 27.03.2021 година. За
случая била сезирана РП-Плевен, като с Постановление от 08.04.2021г. по пр.
преписка №1998/2021г. по описа на посочената прокуратура, наблюдаващият
прокурор е постановил отказ да образува наказателно производство за
извършено престъпление п очл. 345, ал.2 вр. с ал.1 от НК и изпратил препис
от същото на ОД на МВР-Плевен за продължаване на административно-
наказателното производство.
На 19.04.2021г. било издадено обжалваното наказателно постановление,
в което е отразено, че на 27.03.2021г. в 14:20 часа в гр. Плевен, ул. „Сан
Стефано“ до №80 с посока на движение към бул. „Христо Ботев“ управлявал
собствения си лек автомобил *** с рег. № ***, придобит на 28.11.2020г. с
Договор за покупко-продажба №*** на *** М.З. с рег. № *** на НК от А.Ц.П.
от гр. Пловдив, който бил със служебно прекратена регистрация от 30.01.2021
година на осн. чл. 143, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1-во от
ЗДвП на А. било наложено административно наказание - глоба в размер на
200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП
Горната фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните по делото
гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя АС. М. Й., чиито
показания съдът приема с доверие като логични, последователни и обективни.
От показанията му се установява, че на посочените в АУАН и в НП дата и
място жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил. Установява
се също така, че при извършената проверка била направена справка с
2
дежурния служител в дирекцията, от който проверяващите узнали, че
съгласно данните в информационния масив управлявания от жалбоподателя
лек автомобил бил със служебно прекратена регистрация поради липса на
праерегистрация. Свидетелят Г. заявява, че няма конкретен спомен за случая
поради множеството подобни в практиката му, но потвърждава, че подписът
срещу свидетел е негов и положен след запознаване със съдържанието на
АУАН. В подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка са и
приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства, а именно: наказателно постановление №21‐
0938-000803 от 19.04.2021г. на *** сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР -
Плевен; напомнително писмо рег. №316р-1621, екз. №2 от 14.01.2022г. на ***
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен; постановление за отказ да
се образува досъдебно производство от 08.04.2021г. на РП-Плевен; акт за
установяване на административно нарушение Бл. №927729 от 27.03.2021г.;
обяснения от ЕВГ. СТ. АС.; копие от свидетелство за регистрация част II;
справка за нарушител; Заповед рег. №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи.
От така установеното от фактическа страна не може да се направи
категоричен и обснован извод, че жалбоподателят ЕВГ. СТ. АС. е автор на
нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление.
Съгласно цитираната правна норма “по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.” От материалите по делото става
ясно, че не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и
като водач на същото по смисъла легалната дефиниция по § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, предприемайки управлението е бил
субект на задълженията, визирани в нормите на ЗДвП относно установените
правила за движение по пътищата, в частност и към изискванията относно
регистрацията на МПС. За последните действа регистрационен режим,
регламентиран в подзаконов нормативен акт, а именно Наредба I-45 от
24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС /обн., ДВ, бр.
105/2002 г./. В посочената Наредба I-45 от 24.03.2000г. намира своята
нормативна уредба и процедурата по служебно прекратяване. Съобразно чл.
18, т. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи
регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, а според чл. 18б,
т. 10 от цитираната Наредба регистрацията на превозно средство се
прекратява служебно по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Следва да се
3
посочи, че нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. при
прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 10 не предвижда уведомяване на
собственика на превозното средство.
Съдът констатира, че в хода на административно - наказателното
производство пред наказващия орган е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до нарушаване на правото на
защита на санкционираното лице. Както в АУАН, така и в НП нарушението
не е описано с всички признаци от обективна страна, тъй като липсва
твърдение, че след закупуването на автомобила, собственикът му не го е
представил за пререгистрация в двумесечен срок от датата на сделката. Това
обстоятелство се установява едва в хода на съдебното следствие с дадените от
актосъставителя Й. показания. Налице е и несъответствие между основанието
за служебно прекратяване на регистрацията на процесното МПС посочено в
АУАН и отразеното такова в НП, съответно по чл. 143, ал.15 от ЗДвП и по чл.
143, ал.1 от ЗДвП.
Така допуснатото нарушение е съществено, тъй като значително
затруднява правото на защита на наказаното лице, тъй като препятства
възможността да узнае за какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност и адекватно да организира
защитата си. Същото не може да бъде санирано в хода на проведеното
съдебно следствие и поради това предпоставя отмяната на обжалваното
наказателно постановление.
По направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (Нова, ДВ бр.94/2019г.),
страните имат право на разноски. Видно от приложения на стр. 26 в делото
Договорз за правна защита и съдействие е че заплатения от жалбоподателя
адвокатски хонорар на адв. П. П. е в размер на 300,00 лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган.
С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН ОД на МВР-
Плевен следва да бъде осъдена да заплати на ЕВГ. СТ. АС. с ЕГН **********
от от гр. Плевен сумата от 300,00 лева (триста) лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 20-0938-000803 от 19.04.2021г. на *** сектор към ОД на
МВР-Плевен, с-р „Пътна полиция“, с което на ЕВГ. СТ. АС. с ЕГН
********** от от гр. Плевен на осн. чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП е наложено
4
административно наказание - глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено на 27.03.2021г. в
гр. Плевен нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН ОД на МВР-Плевен да заплати
на ЕВГ. СТ. АС. с ЕГН ********** от от гр. Плевен сумата от 300,00 лева
(триста) лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5