Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди
и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 8 539 по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./
за сумата от 1 400 000 лв.
В исковата молба на Д.Х.Ш., А. А.Ш.,
А. К.К., действаща лично и със съгласието на
попечителя си Д.Х.Ш. и М.К.К., действащ чрез
настойника си Д.Х.Ш. се твърди, че на 29.08.2015 г. на главен път І-6 /Бургас –
София/ при ПТП са загинали Б.Д.Ш. и К.Т.К.. Твърди се, че ищците са техни
низходящи от първа степен и родители на Б.Ш.. Твърди се, че ПТП-то е причинено
от водача на лек автомобил „Киа“ модел „С.“ с ДКН ******– Т.Г.Д., чиято вина
била установена с влязла в сила присъда на наказателния съд. Заявени са
твърдения, че ищците изключително тежко понесли смъртта на родителите съответно
на дъщеря си. Твърди се, че децата не могат и не искат да повярват, че повече
няма да видят родителите си. Търсят и ги и често плачат, а родителите на
загиналата Б.Ш. били съсипани от необратимата загуба на детето си, но правели
всичко възможно да компенсират отсъствието на родителите на внуците си. Взели
решение да живеят преимуществено поотделно, с оглед интересите на внуците им,
което налагало баба им, ищцата Ш., да заживее с тях в гр. Сливен, отделно от
съпруга си, ищецът Ш., който останал в семейното им жилище в с. Кремен. Твърди
се, че животът и на четиримата ищци бил непоправимо съсипан, а скръбта и болката
не отминавали.
Предвид тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от
предявяване на исковете и искат от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Киа”, да им заплати сумата от 1 400 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, както следва – 500 000 лв. / по
250 000 лв. всеки от двата предявени иска/ – за ищцата А.К. от смъртта на
родителите й Б.Ш. и К.К., сумата от 500 000 лв.
/ по 250 000 лв. всеки от двата предявени иска/ – за ищеца М.К. от смъртта
на родителите му Б.Ш. и К.К., сумата от 200 000
лв. – за ищеца Д.Ш. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
дъщеря му Б.Ш. и сумата от 200 000 лв. – за ищцата А.Ш. като обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Б.Ш.. Претендира се законна лихва
и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „А.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения. Претендира разноски,
съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е и допълнителна искова
молба в срока по чл. 372 ал.1 от ГПК, където ищците са развили съображения, досежно неоснователността на възраженията, релевирани от ответното дружество в отговора му по делото.
Не е депозиран допълнителен писмен отговор.
По делото като трето лице – помагач
на ответника е конституиран Т.Г.Д., който заявява възражение за съпричиняване респ. за прекомерност на претенциите в
открито съдебно заседание чрез процесуален представител.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
Д..
Възраженията на ответното дружество
се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Е..
Третото лице помагач на ответника се представлява от адв.
Ж..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представена присъда № 5/06.03.2017 г., постановена по нохд 52/2017 г. от ОС - Сливен, НО. От съдържанието на
същата се установява, че Т.Г.Д. е признат за виновен в това, че на 29.08.2015
г., в община Сливен, на път І-6, км. 406, при управление на МПС – лек автомобил
„Киа С.“ с ДК № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
чл. 8 ал.1 от ЗДвП, чл. 16 ал.1 т.2 от ЗДвП, чл. 37 ал.3 от ЗДвП, чл. 96 ал.1
от ППЗДвП и чл. 101 ал.1 т.3 от ППЗДвП
и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на К.Т.К. и на Б.Д.Ш..
Присъдата е влязла в законна сила на 22.03.2017 г., видно от стореното
отбелязване.
Представено е и удостоверение за наследници изх. № 9400-18625/10.09.2015 г.
на Община Сливен, от което се установява, че Б.Д.Ш. е починала на 29.08.2015 г.
и е оставила за свои наследници по закон А.К.К. и М.К.К. /низходящи от първа степен/.
По делото е представено удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт за раждане № 2749 на ГНС – Сливен, от което се установява, че Б.Д.Ш. е
родена от майка А. А.Х.и баща Д.Х.Ш..
Представено е и удостоверение за наследници изх. № ГР-02-1009/09.11.2016 г.
на Община Сливен, район – гр. Кермен, от което се установява, че К.Т.К. е
починал на 29.08.2015 г. и е оставил за свои наследници по закон А.К.К. и М.К.К. /низходящи от първа
степен/.
Представено е удостоверение от 07.09.2015 г. на Общинска администрация –
Сливен, от което се установява, че Д.Х.Ш. е назначен за попечител на
непълнолетната А.К.К..
Представено е удостоверение от 07.09.2015 г. на Общинска администрация –
Сливен, от което се установява, че Д.Х.Ш. е назначен за настойник на малолетния
М.К.К..
По делото е допусната и изслушана комплексна съдебно автотехническа
и медицинска експертиза, изготвена от вещите лица инж. В.К.Д. и д-р К.А.С.. В
заключението си вещото лице, изготвило автотехническата
част от заключението е обосновало извод, че скоростта на движение на мотоциклет
„Хонда“, с който са пътували двамата загинали,
непосредствено преди удара е била 123 км/ч, а скоростта на лек автомобил „Киа“
е била 11,2 км/ч като няма данни и следи от предприети действия за намаляване
на скоростта от страна на водачите. Посочено е, че опасната зона за спиране при
движение със скорост от 123 км/ч е 125, 42 метра, а при скорост от 11,2 км/ч е
5,62 м. Вещото лице е посочило, че от момента на навлизане в лентата за
движение на мотоциклета същият се е намирал на 99,18 метра от мястото на удара
като това разстояние е по-малко от опасната зона за спиране и водачът не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара. Посочено в заключението
е, че водачът на лек автомобил „Киа“ е имал техническата възможност да
възприеме движещият се мотоциклет и да спре преди навлизане в лентата за
движение към град Бургас. Вещото лице е обосновало извод, че няма данни за
пътни знаци и маркировка, ограничаващи скоростта на движение като максимално
разрешената извън населени места е 90 км/ч, при която скорост опасната зона за
спиране е 76, 54 метра. Обоснован е извод, че при управление на мотоциклета със
скорост от 90 км/ч неговият водач е имал техническата възможност да спре преди
мястото на удара при своевременна маневра за аварийно спиране. Вещото лице,
изготвило медицинската част от заключението, е посочило, че причина за смъртта
при К.К. и Б.Ш. са съчетаните травми с обхващане на
главата, гръдния кош, корема и крайниците и изпадането им в тежко шоково
състояние, вследствие множествените тежки травми и масивни кръвоизливи.
Посочено е, че на мястото на произшествието е описано наличието на специални
предпазни облекла и предпазни каски, като каската на водача е счупена отпред.
Вещото лице е обосновало извод, че в конкретния случай, дори наличието на
предпазни каски не е могло да предотврати смъртния изход при пострадалите.
В съдебно заседание от 23.04.2018 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите А.Х.К., Р.А.Х., Д.М.Е. и Г.Й.Б..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява,
че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се З.ължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни
последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в
нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не спорят, че към датата
на процесното ПТП по отношение на лек автомобил «Киа» е налице сключен договор за застраховка, покриващ риска «гражданска отговорност» при ответното дружество.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като
субективен елемент на фактическия състав, респ. противоправността на деянието и причинно следствената връзка между деянието и причиненият вредоносен
резултат е установена с присъда на наказателния съд, която е З.ължителна
за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК.
Ищците са низходящи и възходящи от първа степен на починали в ПТП, предвид
което притежават активна материалноправна легитимация да претендират репарация
на причинените им, вследствие смъртта на техните родители респ. тяхната дъщеря,
вреди. Същите са от кръга на близки родственици, посочени в Постановление №
4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което настоящият съдебен състав следва да
съобрази. Понесените от ищците неимуществените вреди се установяват от
събраните гласни доказателства, които при спазване на условията на чл. 172 от ГПК по отношение показанията на свидетеля А.К., съдът цени като непосредствени
лични впечатления, които пресъздават обективно състоянието на ищците.
Доколкото понесените от ищците неимуществени веди, изразяващи се в болки и страдания
от загубата на родители и дете представляват пряка и непосредствена последица
от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968 г. на ВС, при определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца, отношенията
им с починалото лице и други обстоятелства. Под други обстоятелства
следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от тях. Настоящият съдебен
състав счита, че предвид възрастта на ищците К., интензитета на тяхното страдание,
вследствие загуба на двамата им родители, следва да бъде отчетено
обстоятелството, че същите в детска възраст са лишени от възможността да
получат родителска грижа, любов и подкрепа, което неминуемо води не само до
значителна промяна в стереотипа им на живот, но и до тежки последици от емоционално
и психологическо естество, които ще ги съпътстват през целия им живот. Предвид
тези съображения настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на
обезщетенията възлиза на сумата от по 200 000 лв. за всеки от тези двама
ищци за загубата на всеки един от родителите им като за горниците до пълните
предявени размери от по 250 000 лв. исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни. По отношение на исковете на ищците Ш.вследствие загубата на
дъщеря им, настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази
обстоятелството, че същите са поддържали близка емоционална връзка с дъщеря си,
взаимно са се подкрепяли и помагали, възрастта на починалата, справедливо би
било да се присъди сума от по 150 000 лв. за всеки един от двамата като за
горницата до пълните предявени размери от по 200 000 лв. исковете следва
да се отхвърлят като неоснователни.
При проведено насрещно доказване е заявено възражение за съпричиняване, обосновано с обстоятелството, че пострадалите
не са били с предпазни каски респ. че с поведението си, изразяващо се в
управление на МПС със скорост над пределно разрешената, пострадалият К.К. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Възражението, касаещо наличието на поставени
предпазни каски на пострадалите настоящият съдебен състав намира за
неоснователно. Вещото лице, изготвило медицинската част от комплексната
експертиза е посочило, че и двамата пострадали са били с поставени предпазни
каски и са били със специално предпазно облекло т.е. същите са изпълнили
изискването на чл. 182 т.3 от ППЗДвП. Основателно,
според настоящият съдебен състав, е възражението за съпричиняване,
касаещо поведението на пострадалия К.. От
неоспорената комплексна експертиза е видно, че същият е управлявал мотоциклета
със скорост на движение от 123 км/ч при максимално разрешена за съответния
пътен участък от 90 км/ч. Вещото лице, изготвило автотехническата
част от експертизата е посочило в същата, че при движение със скорост,
съизмерима с позволената от закона за пътния участък същият е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на удара чрез предприемане на маневра за
аварийно спиране, което обуславя извод, че с поведението си е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Настоящият съдебен състав намира, че
процентът на съпричиняване от пострадалия е 50% и с
толкова следва да бъдат редуцирани обезщетенията, определени на ищците К. от
факта на смъртта на К.К..
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта като размерът й
подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл
в сила съдебен акт.
По разноските: Процесуалният представител на ищеца е заявил и искане да
му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от
ЗА. Искането е заявено в преклузивния по ГПК срок.
Видно от представения договор за процесуално представителство /стр. 75 и сл./ е
посочено, че е на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА, поради което искането е
основателно. В списъка по чл. 80 от ГПК са посочени размери на това
възнаграждение с включен ДДС, който се дължи с оглед представените
доказателства, че процесуалният представител е лице, регистрирано по ЗДДС. Досежно посочените размери е сторено изрично изявление от
процесуалния представител на ответника, че не заявява възражение по реда на чл.
78 ал. 5 от ГПК. Предвид уважената част от претенциите припадащата се част от
соченото в списъка по чл. 80 от ГПК възнаграждение в неговия глобален размер
възлиза на 28 681, 71 лв. с ДДС.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете, която част с оглед списъка по
чл. 80 от ГПК възлиза на 414, 29 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ в размер на 36 000 лв.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на А.К.К.,
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на попечителя си Д.Х.Ш., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – АД „К.И.и Я.Н.“ сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 29.08.2015 г.,
с което е причинена смъртта на Б.Д.Ш., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.09.2015 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 250 000 лв. като неоснователен,
както и сумата от 100 000 /сто
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, реализирано на 29.08.2015 г., с което е причинена смъртта на К.Т.К.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.09.2015 год. до
окончателното им изплащане, като отхвърля иска за горницата до 200 000 лв.
поради уважено възражение за съпричиняване, а за
горницата до пълния предявен размер от 250 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да
заплати на М.К.К., ЕГН **********, действащ чрез
настойника си Д.Х.Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – АД „К.И.и Я.Н.“ сумата
от 200 000 /двеста хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, реализирано на 29.08.2015 г., с което е причинена смъртта на Б.Д.Ш., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 29.09.2015 год. до
окончателното им изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 250 000 лв. като неоснователен, както и сумата от 100 000 /сто хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, реализирано на 29.08.2015 г., с което е причинена смъртта на К.Т.К., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 29.09.2015 год. до
окончателното им изплащане, като отхвърля иска за горницата до 200 000 лв.
поради уважено възражение за съпричиняване, а за
горницата до пълния предявен размер от 250 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да
заплати на Д.Х.Ш., ЕГН ********** и А. А.Ш., ЕГН **********, и двамата със
съдебен адрес: *** – АД „К.И.и Я.Н.“ сумата от по 150 000 /сто
и петдесет хиляди/ лв. за всеки един
от двамата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 29.08.2015 г., с което е причинена
смъртта на Б.Д.Ш., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.09.2015
год. до окончателното им изплащане, като отхвърля исковете за горницата до
пълния предявен размер от по 200 000 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на АД „К.И.и Я.Н.“сумата от 28 681, 71 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.К.К., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на попечителя си Д.Х.Ш., ЕГН **********, М.К.К.,
ЕГН **********, действащ чрез настойника си Д.Х.Ш., ЕГН **********, Д.Х.Ш., ЕГН
********** и А. А.Ш., ЕГН **********, и четиримата със съдебен адрес:*** – АД „К.И.и
Я.Н.“ да заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД „А.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 414, 29 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС на основание
чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 36 000 лв.
– дължима ДТ.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника – Т.Г.Д., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: