Определение по дело №666/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 876
Дата: 30 август 2021 г. (в сила от 30 август 2021 г.)
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20211200500666
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 876
гр. Б. , 12.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева

Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500666 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 –чл.279 във вр. с чл.419, ал.1 от ГПК и чл.413, ал.1 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от ИЛ. ГР. СП., ЕГН **********, с
адрес: гр.Б., ул.“П.В.“ *, против Разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно
изпълнение на издадена Заповед за изпълнение въз основа на писмен документ по чл.417 от
ГПК №917/31.01.2020 г., по ч.гр.д.№195/2020 г. по описа на РС-Б., както и против заповедта
за изпълнение в частта относно разноските.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на разпореждането за
незабавно изпълнение. Твърди се, че документът въз основа на който е издадено
разпореждането не е редовен от външна страна, доколкото вземанията, които се
претендират, са погасени по давност. Твърди се, че на основание чл.110 ЗЗД с изтичането на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок, а съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват
вземанията за лихви. В този смисъл се поддържа, че документът не е редовен от външна
страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на молителя. Посочва се, че
било видно от т.1. на приложения към заявлението нотариален акт, че В.П. е дал в заем на
И.С. сума в размер на 5000 евро, равняваща се на 9779, 15 лв., която сума е следвало да бъде
върната на заемодателя в едногодишен срок, считано от датата на подписване на договора,
т.е. до 05.11.2005 г., след която дата е започнал да тече указаният в закона давностен срок –
пет години, който към 05.11.2010 г. е изтекъл, предвид което се поддържа, че вземането е
погасено по давност, а документът е нередовен от външна страна и не удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане на молителя. На следващо място, в жалбата се поддържа,
че лихвата в договора била определена в размер на 5% месечно, поради което липсвало
определено по размер вземане за лихва за забава, а така определеният размер – „5%
1
месечно“, не бил съобразен с качеството на лицето, което е предоставило заема, доколкото
същото не е учреждение или институция, имаща право да предоставя заеми с уговорени по
този начин лихви. Посочва се още, че вземането за лихва е и погасено по давност на
основание чл.111, б.“в“ ЗЗД. Не на последно място, в жалбата се посочва, че заявлението не
е отговаряло и на изискванията по чл.127, ал.1 ГПК. Несъобразени с претенцията били и
присъдените в полза на молителя разноски. Иска се отмяна на атакуваните съдебни актове.
По реда на чл.276, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от В. Н. П., ЕГН
**********, чрез адв.Н.А.. В отговора се съдържат съображения за недопустимост и
неоснователност на частната жалба. Твърди се, че частната жалба е недопустима, тъй като
имала недопустим предмет – в нея се правело искане за отмяна на обжалваното
разпореждане, за отхвърляне на заявлението и за обезсилване на издадения изпълнителен
лист, което било недопустимо. Твърди се още, че частният жалбоподател прави
недопустими доводи за погасяване на вземанията по давност, които доводи е недопустимо
да се разглеждат в рамките на настоящото производство. Твърди се, че дори и да се приеме,
че възражението за давност е допустимо, то същото било неоснователно, в която насока се
излагат подробни съображения. Навежда се, че в случая са били налице и двете условия за
издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение – представеният със заявлението
документ е редовен от външна страна и документът удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане на молителя срещу длъжника, в която насока също се излагат подробни
съображения. Иска се потвърждаване на атакуваното разпореждане, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и съобрази доказателствата по
настоящето дело, намира за установено от фактическа страна следното:
Заповедното производство е образувано във връзка с подадено Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК с вх.*88/30.01.2020 г., подадено от В. Н. П., ЕГН
**********, с адрес: гр.Б., ул.“О.“ *, с което е поискано издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист против длъжника ИЛ. ГР. СП., ЕГН **********, с адрес:
гр.Б., ул.“П.В.“ *, за заплащане на сумите, както следва: 5000 евро (пет хиляди евро), с
левова равностойност 9779, 15 лв. (девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и
петнадесет стотинки), представляваща главница по договор за заем, обективиран в
Нотариален акт №187, том II, рег.№7416, дело №377/2004 г. на нотариус К.Т., рег.№242 на
НК, с район на действие РС-Б., както и договорна лихва съгласно цитирания нотариален акт
за единадесет месеца, считан от 05.12.2004 г. до 05.11.2005 г. в размер на 2750 евро (две
хиляди седемстотин и петдесет евро), с левова равностойност 5378, 45 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
Към горепосоченото заявлението са приложени: Нотариален акт №187, том II, рег.№7416,
дело №377/2004 г. на нотариус К.Т., рег.№242 на НК, с район на действие РС-Б. – в
2
оригинал, Декларация от ИЛ. ГР. СП., както и съдебни актове – решение по гр.д.№65/2014 г.
по описа на БлОС, решение по гр.д.№2427/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд и
Определение по гр.д.№119/2019 г. по описа на ВКС.
Според т.1 на приложения Нотариален акт №187, том II, рег.№7416, дело №377/2004 г. на
нотариус К.Т., рег.№242 на НК, с район на действие РС-Б., В.Н. Поповсеки дава в заем ИЛ.
ГР. СП. сумата от 5000 (пет хиляди) евро, равняващи се на 9779, 15 лв. (девет хиляди
седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки) по фиксинга на БНБ към
датата на подписване на настоящия договор, която сума заемополучателят ще изплати на
заемодателя в едногодишен срок, считано от днес – датата на подписване на настоящия
нотариален акт, ведно с лихва върху главницата в размер на 5 % (пет процента) месечно,
дължима до десето число на текущия месец, като първата вноска на лихвата се заплаща до
тридесето число на месеца, в който е подписан настоящия нотариален акт. В декларация от
14.10.2019 г., с нотариална заверка, ИЛ. ГР. СП. посочва, че са се договорили с кредитора В.
Н. П. падежа на горепосочения заем да бъде променен на 06.10.2011 г., което е отразено и в
декларация от 27.04.2017 г. на И.Г., също с нотариална заверка на подписа.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
с №917 от 31.01.2020 г. по ч.гр.д.№195/2020 г. по описа на РС-Б. е разпоредено длъжникът
ИЛ. ГР. СП., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.“П.В.“ *, да заплати на заявителя В. Н. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.“О.“ *, следните суми: 5000 евро (пет хиляди евро) –
представляваща главница по Договор за заем, обективиран в Нотариален акт №187, том II,
рег.№7416, дело №377/2004 г. на нотариус К.Т., рег.№242 на НК, с район на действие РС-Б.,
ведно със законната лихва, считан от датата на депозиране на заявлението в съда –
30.01.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата от 2750 евро (две хиляди седемстотин и
петдесет евроцента), представляваща договорна лихва за периода от 05.12.2004 г. до
05.11.2005 г.; 620 лв. (шестстотин и двадесет лева) – заплатено адвокатско възнаграждение и
303, 15 лв. (триста и три лева и петнадесет стотинки). Допуснато е незабавно изпълнение на
издадената заповед и издаването на изпълнителен лист.
При така установеното от фактическа страна и след съобразяване на приложимите
разпоредби на закона, съдът приема за установено от правна страна следното:
Частната жалба по чл.419, ал.1 ГПК е процесуално допустима. Същата изхожда от
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол от Б.ския окръжен съд.
Съгласно изричната норма на чл.419, ал.1 ГПК разпореждането, с което се уважава молбата
за незабавно изпълнение, каквото е и обжалваното такова с жалбата, може да се обжалва с
частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, в рамките на
който срок е подадена и настоящата частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба в частта срещу разпореждането за незабавно
изпълнение е неоснователна:
3
В принципен аспект за законосъобразното постановяване на разпореждане за незабавно
изпълнение на заповед по чл.417 от ГПК, е необходимо кумулативното наличие на две
условия, а именно: 1) представеният със заявлението документ да бъде редовен от външна
страна и 2) той да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника (арг. от
чл.418, ал.2, изр. първо от ГПК). А когато според документа изискуемостта на вземането е
поставена в зависимост от изпълнение на насрещно задължение или от настъпването на
друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството
трябва да бъдат удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ (чл.418, ал. 3
ГПК). Ето защо и във въззивната проверка по чл.419, ал.1 от ГПК се включва спазването на
изискванията, регламентирани в чл.418, ал.2 ГПК.
В конкретния случай заявителят е сезирал РС – гр.Б. със заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на договор за заем, обективиран в
горепосочения нотариален акт, сключен между заявителя и настоящия частен жалбоподател.
Същият по своето естество представлява едно от предвидените от закона основания, при
които може да се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
съгласно чл.417, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.417, т.3 ГПК изрично предвижда възможност
за издаване на заповед за изпълнение и тогава, когато вземането, независимо от неговата
цена, се основава на договор, с нотариална заверка на подписите (в случая е сключен под
формата на нотариален акт) относно съдържащите се в него задължения за заплащане на
парични суми.
С оглед горното съдът приема, че в случая е налице документ от тези, визирани в чл.417 от
ГПК. Съдът намира, че представеният пред заповедния съд документ е редовен от външна
страна по смисъла на чл.418, ал.2 ГПК. Същият съдържа всички данни, индивидуализиращи
кредитора и вземането, по отношение на което е поискано издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Той е и надлежно оформен от нотариус по реда Наредба
№32 на Министерство на правосъдието за служебните архиви на нотариусите и
нотариалните кантори. Ето защо документът е редовен от външна страна по смисъла на
чл.418, ал.2 от ГПК.
След проверка на документа от формална страна, съдът пристъпва към проверка дали този
документ по своето съдържание удостоверява годно за изпълнение притезателно право. В
настоящият казус съдът намира, че представеният документ за изплащане на визираните в
заявлението суми за главница и лихва, тъй като сроковете за плащане на вземанията са
отдавна изтекли, а по делото липсват данни за плащането им. Това прави вземанията
изискуеми, а оттук и подлежащи на изпълнение съобразно разпоредбата на чл.418, ал.2
ГПК. В този контекст съдът намира, че законосъобразно заповедния съд е издал атакуваното
разпореждане за незабавно изпълнение, а частната жалба в тази част е неоснователна.
Изложените от жалбоподателя съображения за погасяването по давност на претендираните
със заявлението вземания не могат да се разгледат в исковото производство, понеже не
4
касаят съображения, извлечени от чл.417 ГПК, на каквото основание може да се атакува
незабавното изпълнение на заповедта на заповедта за изпълнение /по арг. от чл.419, ал.2
ГПК/. Тези възражения следва да се релевират и съответно разгледат в производството по
установяване на вземането. Такова производство длъжникът вече е инциирал, подавайки
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Неоснователни са и
възраженията касаещи претендираната мораторна лихва. Същата е определяема, поради
което обстоятелството, че не е посочена като конкретна сума, т.е. че липсва в договора
вземане с конкретен размер, е ирелевантно.
В контекста на горното може да се направи обобщаващият извод, че обжалваното
разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист
следва да се потвърди.
Що се касае до жалбата в частта й относно заповедта за изпълнение в частта за разноските,
съдът намира следното:
Съобразно разясненията, дадени в т.12 на ТР * от 18.06.2014 г. по тълк.д.*/2013 г. ОСГТК
на ВКС ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на
чл.413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, както е в случая, същата
не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 ГПК. При подадено
възражение и образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ. чл.422 ГПК,
администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по
установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила
решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в
исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение.
Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на
делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната
жалба по чл.413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се администрира, както и се
разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с
определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при
които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото
производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна
спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната
жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл.414, ал.2
ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл.414, ал.1 ГПК. В
посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното
производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.
В случая се установява, че има подадено възражение по чл.414, ал.1 ГПК от длъжника И.С.,
дадени са указания на заявителя, като същият е представи доказателства за предявяване на
вземанията по реда на чл.422 ГПК. В този смисъл не е била налице нито една от
гореизброените предпоставки, даващи правото на заповедния съд да администрира частната
5
жалба против заповедта за изпълнение в частта относно разноските. Както вече се посочи
администрирането и разглеждането на частните жалби против заповедта за изпълнение в
частта за разноските е обусловено от изхода по установителния иск, а към настоящият
момент все още не е ясен този изход.
Съобразно изложеното по-горе и в съответствие с разрешението дадено в т.12 на ТР
*/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, частната жалба в частта срещу заповедта за
изпълнение относно разноските не следва да бъде разглеждана на този етап от
производството. Ето защо ще следва производството по делото относно частна жалба, в
частта за разноските да бъде прекратено, а жалбата в тази си част, следва да се върне на
заповедния съд за съобразяване с дадените в цитираното ТР разяснения.
Водим от горното, Б.ският окръжен съд


ОПРЕДЕЛИ:


ПОТВЪРЖДАВА разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен
лист, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК №917 от 31.01.2020 г., издадена по ч.гр.д.№195/2020 г. по описа на Районен
съд – гр.Б..
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№666/2021 г. по описа на ОС-Б. в частта,
касаеща обжалването на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК №917 от 31.01.2020 г., издадена по ч.гр.д.№195/2020 г. по описа на
Районен съд – гр.Б., в частта за разноските, като ВРЪЩА делото в тази част на РС-Б., за
администриране на частната жалба в частта й касаеща разноските по заповедта за
изпълнение след приключване на евентуалното исково производство по оспорената заповед
(по указанията дадени с т.12 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС) и съобразно указанията в
обстоятелствената част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7