Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп, 02.05.2019
г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в
публично съдебно заседание на седми март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя
Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 328 по описа
на съда
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по
искова молба, подадена от „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: ********* чрез юрк. Й.С. срещу В.Х.Д.,
ЕГН: **********, в качеството му на наследник на Николина Иванова Драгнева, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: 803.49 лв.- главница, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 08.12.2017г. до
окончателното плащане на задължението; 172.10 лв. – договорна лихва за периода
от 09.08.2017г. до 07.12.2017г; 26.27 лв.- санкционираща лихва за периода от
09.08.2017г. до 07.12.2017г.; 30.00 лв.- заемни такси, както и 58.14 лв.
деловодни разноски, които суми представляват ¼ от вземането, присъдено
на ищеца със заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
930/2017г. на РС-Пирдоп. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че съгласно договор за текущо
потребление от 12.06.2013г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД- от една страна,
като кредитодател и Николина Иванова Драгнева, ЕГН: ********** от друга страна,
като кредитополучател, Банката е предоставила кредит в размер на 4500 лв., при
лихва и други условия, подробно уговорени в договора за кредит, която сума била
отпусната и усвоена от кредитополучателката на 12.06.2013г. по посочена в
договора разплащателна сметка. Описани са уговорките по договора, а именно:
падежна дата – 7-мо число на месеца; лихвен процент в размер на 10,95% годишно
или 0,03% на ден; обезпечение със залог на вземане за пенсия, заедно със залог
на вземане за сметка. Сочи се, че плащанията по договора за кредит били
преустановени и към 23.11.2017г. не били погасени 22 броя погасителни вноски по
кредита, всяка в размер, посочен в приложеното извлечение по сметка, вследствие
на което, поради наличие на забава в плащанията над 90 дни и на основание
чл.19.2 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление от „Банка
ДСК“ЕАД, за банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем в пълния му остатък. Твърди се в исковата молба, че кредитополучателят
Николина Иванова Драгнева е починала на 29.11.2015г. и нейни наследници са Иван
Д., В.Д., Драго Д. и Георги Д., спрямо които банката е трансформирала кредита в
предсрочно изискуем, с изпращане на нотариално заверена покана, изразяваща
волята на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем и съгласно наследниците,
на осн. чл.84, ал.1 ЗЗД, изискуемостта е настъпила. Пояснява се, че на
08.12.2017г. банката е депозирала заявление по чл.410 ГПК, срещу наследниците
на кредитополучателката и е образувано ч.гр.д. №930/2017 по описа на РС-Пирдоп,
по което съдът е уважил искането изцяло и е издал заповед за изпълнение,
осъждайки наследниците да заплатят разделно следните суми: по 803,49 лв.,
представляваща ¼ от главница в общ размер 3213,94 лв.; по 172,10 лв.,
представляваща ¼ от договорна лихва върху главницата в общ размер от
688,38 лв. за периода от 22.06.2016г. до 07.12.2017г.; по 26,27 лв.,
представляваща ¼ от санкциониращата лихва в общ размер 105,06 лв. за
периода от 09.08.2017г. до 07.12.2017г.; по 30 лв., представляваща ¼ от
заемни такси в общ размер от 120 лв., както и законна лихва върху главницата от
08.12.2017г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от по 58,14 лв. –
¼ от направените разноски по делото. Само от един от длъжниците обаче е
постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение, а именно: от
ответника В.Д., като спрямо останалите заповедта за изпълнение е влязла в сила
и са издадени изпълнителни листове. Ищецът счита, че фактът на подаване на
възражение по чл.414 ГПК от страна на В.Х.Д., който към възражението не е
приложил документ, удостоверяващ извършен отказ от наследството на
кредитополучателката Николина Драгнева, обосновава интереса на „Банка ДСК“ ЕАД
да подаде иск за установяване частта от вземането, дължима от ответника В.Д. до
размера на дела, получен от него от наследствената маса.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК ответникът В.Х.Д. не е депозирал отговор и не
е взел становище.
В съдебно
заседание ищецът „Банка ДСК“ ЕАД се представлява от упълномощения
юрк. Й.С., която поддържа исковата молба изцяло и моли съда да признае за
установено, че ответникът В.Х.Д. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството си на
наследник на Николина Иванова Драгнева сумите, посочени в исковата молба, като
установяването бъде съобразено с дела му в наследствената маса. Претендират се
и разноски.
В
съдебно заседание ответникът В.Х.Д. се явява лично, приведен от затвора
гр.София, където бе установено в хода на процеса, че изтърпява присъда
„лишаване от свобода“ от 15.09.2016г., като заявява, че не е изтеглил заема и
не счита, че го дължи, а в хода по същество на делото моли съда да отхвърли
исковете, тъй като не е знаел за този заем и е разбрал едва когато от съда
започнали да му изпращат документи.
Съдът, след като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от
фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.д. №930/2017г. на РС-Пирдоп, с постановена по същото Заповед №42/17.01.2018г.
(с поправена в нея ОФГ с разпореждане №355/28.05.2018г.), се установява да е разпоредено
Иван Х.Д., В.Х.Д., Драго Х.Д. и Георги Х.Д., в качеството им на наследници на
кредитополучателя Николина Иванова Драгнева, да заплатят разделно по ¼
част, съобразно наследствените им квоти, на ищеца „Банка ДКС“ ЕАД следните
суми: сумата от 803.49 лева – ¼
част от главница в общ размер от 3213.94 лв. за предсрочно изискуемо
задължение, произтичащо от договор за кредит от 12.06.2013г. между „Банка ДСК“
ЕАД и Николина Иванова Драгнева; сумата от
172.10 лева - ¼ част от
договорна лихва върху главницата в общ размер от 688.38 лв. за периода от
22.02.2016г. до 07.12.2017г.; сумата от 26.27
лева – ¼ част от санкционираща лихва в общ размер 105.06 лв. за периода
от 09.08.2017г. до 07.12.2017г.; сумата от 30.00 лв. – ¼ част от заемни
такси в общ размер на 120.00 лв., ведно със законна лихва върху главницата от
08.12.2017г. до изплащане на вземането, както и разноски от 58.14 лв.
В
законоустановения срок е постъпило Възражение по реда на чл.414 ГПК само от
един от сочените за длъжници- В.Х.Д., в което той е заявил, че задължението не
е дължимо от никой от четиримата длъжници, като съдът е приел възражението само
като негово лично такова, а за останалите трима е счел заповедта за изпълнение
за влязла в сила и е издал изпълнителни листове срещу всички тях, с изключение
на възразилия В.Д..
Във
връзка с това възражение, което е постъпило в срок, ищецът „Банка ДСК“ ЕАД е
уведомен да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в негова
полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 930/2017г. на РС-Пирдоп
в едномесечен срок. Съобщението е получено от него на 08.05.2018г., а настоящият
установителен иск е предявен на 25.05.2018г. - в законоустановения срок.
От
представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 315 от 03.12.2015 г., издадено от длъжностно
лице при община Златица,
съдът установява, че ответникът
по делото В.Х.Д.
е един от четиримата синове и наследници по
закон на Николина Иванова Драгнева, починала на 29.11.2015 г.
От
приложения към исковата молба Договор за кредит за текущо потребление, се установява
такъв да е сключен на 12.06.2013г. в гр.Пирдоп между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД и
кредитополучател Николина Иванова Драгнева, ЕГН:**********, по силата на който
е предоставен кредит в размер на 4500 лв., който се усвоява по разплащателна
сметка с титуляр Николина Иванова Драгнева и се погасява чрез същата
разплащателна сметка на месечни вноски, съгласно погасителен план-приложение,
при падежна дата на месечни вноски – 07-мо число на месеца и за срок от 84
месеца. В чл.8 от договора е уговорено и задължение за заплащане на лихва върху
предоставения кредит – преференциален лихвен процент от 10,95% годишно,
обезпечен със залог на вземане на пенсия, заедно със залог на вземане по
сметка, като при нарушение на условията по договора кредитополучателят губи
правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен
процент се увеличава. В чл.15 от Договора е уговорено и задължение за заплащане
на такси и комисионни по тарифата на банката за извършваните от нея услуги, с
която тарифа кредитополучателят е запознат. Според чл.14 от договора неразделна
част от него са ОУ на банката.
С
договора за кредит са представени договорът за залог върху вземания и ОУ на
банката за предоставяне на кредити за текущо потребление, подписани от
кредитополучателя. Според
чл. 19.2 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо
потребление, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред остатъкът по кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка в размер 10 процентни пункта. Според чл. 20.1,
т.1 и 20.2 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, кредиторът има право
да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на
уговорените погашения по лихва и/или главница, а изискуемия кредит се отнаса в просрочие и се олихвявя съгласно чл.19.1.
Наред с договора за
потребителски кредит ищецът е представил и извлечение от счетоводните си книги,
подписано от длъжностно лице – инспектор по проблемни кредити към „Банка ДСК“
ЕАД. В него е посочена подробна информация за кредита, който според
извлечението е станал предсрочно изискуем на 23.11.2017г., като към
08.12.2017г. (датата на съставяне на извлечението) е допусната забава в плащанията
на 22 бр. месечни погасителни вноски. Като основание за предсрочната
изискуемост е посочено: допусната забава в плащанията на месечните погасителни
вноски повече от 90 дни и уведомление до длъжниците, че банката е упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Видно от нотариална
покана с рег. №2226,
том I, акт №97 на нотариус Донка Апостолова с адресат В.Х.Д., „Банка
ДСК“ ЕАД е изпратила до последния, в качеството му на наследник на Николина
Иванова Драгнева, уведомление, според което поради забава в погасяване на
задължението на Николина Драгнева по цитирания договор за кредит (процесния)
банката обявява кредита за предсрочно изискуем и от датата на получаване на
писмото цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху
нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с
предвидената в договора надбавка за забава. Длъжникът е предупреден, че Банка
ДСК ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред съгласно действащото
законодателство. Нотариалната покана е получена срещу разписка на 26.10.2016г.
от брата на длъжника със задължение да бъде предадена на адресата В.Д..
По
делото е допусната, изслушана и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, извършена от вещото лице А.И.
след проверка на счетоводните записвания на ищеца по делото, от която се установява, че предоставения кредит по договора за кредит за текущо
потребление от 12.06.2013г. е усвоен от кредитополучателката Николина Иванова
Драгнева на 12.06.2013г., като сумата от 4500 лв. е преведена в пълен размер,
еднократно по разплащателна сметка с титуляр Николина Иванова Драгнева. В
табличен вид вещото лице е отразило какви суми и на кои дати са постъпвали за
погасяване на кредита. Установено е, че сумите, постъпвали за погасяване на
процесния кредит до 14.12.2015г. автоматично са удържани от сметката на лицето
Николина Драгнева, след постъпване на суми от НОИ за пенсия за съответния
месец, а на 11.05.2016г. (след смъртта на лицето) е постъпила сума в размер на
150 лв., внесена от Георги Х.Д., с основание „вноска по разплащателна сметка –
наследници на Николина Иванова Драгнева“ и покрива задължението по кредита
/главница, лихва и санкционираща лихва/ до 07.01.2016г. Посочено е, че
редовното обслужване на кредита е преустановено от 07.02.2016г. Пропуснатите
/незаплатени/ погасителни месечни вноски преди 26.10.2016г. са 8 броя пълни
вноски по 76.93 лв. и 1 брой частична на стойност 54.57 лв., като общата сума
на просрочените погасителни вноски към тази дата е 670.01 лв., а броят на дните
забава е 288. Според експертното заключение размерът на неизплатеното
задължение към „Банка ДСК“ ЕАД, включващо главница, лихви, такси по договора и
лихва за забава към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 08.12.2018г.
е следният: редовна главница – 3213.94 лв., редовна лихва – 688.38 лв.,
санкционираща лихва – 91.71 лв., наказателна лихва – 13.35 лв. и такса
изискуемост - 120.00 лв. Вещото лице е изчислило и размера на сумите,
представляващи ¼ от цялото задължение, а именно: 803.49 лв. главница,
172.10 лв. договорна лихва, 26.27 лв. санкционираща лихва и 30.00 лв. такса
изискуемост.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл.9 ЗПК за
заплащане на произтичащи от договор за банков потребителски кредит задължения,
обхващащи главница, договорна възнаградителна лихва, санкционираща лихва и
такси. Доказателствената тежест е била разпределена и указана на страните.
Установителният
иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в
резултат от своевременно депозирано възражение по чл. 414 ГПК от длъжника в
заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
От
приложените по делото доказателства се установява, че между "Банка
ДСК" ЕАД като кредитор и Николина Иванова Драгнева като кредитополучател
се е породило заемно правоотношение. Установено е също така, че в срока на
издължаване на процесния кредит кредитополучателката е починала и като свои
наследници е оставила четиримата си синове, в чийто патримониум следва да е
преминало процесното вземане, доколкото същите са наследници по закон и няма
твърдения, нито доказателства да са се отказвали от наследството на своята
майка. За трима от наследниците заповедта за изпълнение е влязла в сила, като
предмет на обсъждане е единствено частта от кредитния дълг, претендирана от В.Д..
Нормата
на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на
която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството, по смисъла на
чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по
опис или отказ от наследството, каквото доказване в настоящия процес не е
проведено.
От една
страна се установява наличието на валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит между „Банка ДСК“ ЕАД и Николина Иванова Драгнева -
наследодател на ответника, като е налице реалното заемане на договорената сума
от страна на кредитора по договора, видно от ССчЕ. От друга страна се установява
неизпълнение от страна на законните наследници на кредитополучателката след
нейната смърт и в частност – от страна на настоящия ответник В.Д. за заплащане
на припадащата му се част от остатъчното задължение по договора.
Установява
се от извлечение по сметка и от съдебно-счетоводната експертиза, че кредитът е
погасяван редовно до датата на смъртта на кредитополучателя Николина Иванова
Драгнева, а именно 29.11.2015г. г., като последната изтеглена от сметката
погасителна вноска е на 09.11.2015 г., след която дата единствено на датите
07.12.2015г. и 14.12.2015г. са удържани сумите от 3.10 лв. и 29.25 лв. от
сметката на Николина Драгнева. След 14.12.2015г. погасяването на кредита е
преустановено до 11.05.2016г., на която дата е внесена сумата от 150 лв. от
един от наследниците- Георги Х.Д.. Установява се, че към момента, към който
ищецът е направил кредита предсрочно изискуем, не са били заплатени 8 бр. пълни
месечни вноски и 1 бр. частична месечна вноска, а плащания от страна на
ответника В.Д. не са постъпвали, като той и не твърди да е правил такива. В
този смисъл, условието за настъпване на предсрочна изискуемост по чл.19.2 от ОУ
по процесния договор – забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни –
е настъпило.
Две са задълженията
на банката-ищец в настоящия случай, които е следвало да изпълни и които са
предпоставка за нея да възникне вземане за припадащата се на наследника част от
задължението по кредита, усвоен от неговата майка, а именно: да постави
длъжника в забава, изпращайки му покана за заплащане на просрочените задължения
по договора /чл.84, ал.1 ЗЗД/ и да обяви остатъка от кредита за предсрочно
изискуем, когато са налице основанията за това /чл.60, ал.2 ЗКИ/. Едва след
изпълнение на тези си задължения кредитодателят може да счете задължението по
кредита за изискуемо, като изискуемостта следва да е настъпила към датата на
предявяване на вземането по реда на чл.410 ГПК.
Съдът
счита, че с нотариалната покана, заверена под рег. № 2226/17.10.2016 г., том I, акт 97 на нотариус
Донка Апостолова, банката прави две волеизявления – с едното обявява кредита е
предсрочно изискуем, а с другото - дава възможност на наследника на починалия длъжник
да погаси изискуемите суми преди да се пристъпи към събиране по съдебен ред. В
действителност второто изявление не е ясно и недвусмислено отразено в
нотариалната покана, но според съда то се съдържа имплицитно в нея, предвид направеното в нотариалната покана изявление,
че цялата главница става дължима и ще се начисляват лихви, а и ще се пристъпи
към събиране на вземането по кредита по съдебен ред. Прецизността е
изисквала ищецът първо да изпрати покана за доброволно изпълнение до ответника
за сумите, неиздължени към онзи момент, посочвайки точната сума, по която е
настъпил падеж и срока за изпълнение, едва след което да обяви кредита за
предсрочно изискуем с ново уведомление. Въпреки това, считано от 26.10.2016г.,
когато нотариалната покана е била връчена на ответника чрез негов родственик,
той е имал достатъчен на разположение срок преди депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК, да предприеме действия по погасяване на вземанията, чиято
изискуемост е била настъпила, но не го е сторил. Не може да се счете, че
ответникът В.Д. не е получил нотариалната покана, доколкото такова твърдение
той е навел едва в хода по същество на делото, а не в законоустановения срок за
отговор на исковата молба и доказателства за такова обстоятелство не е искал да
бъдат събирани. Нотариалната покана е получена на 26.10.2016г., а кредитът е
отнесен в просрочие едва на 23.11.2017г., видно от извлечението от счетоводни
книги, в който срок длъжникът е могъл да предприеме действия по изпълнение, но
не го е сторил. Всъщност предприемането от
страна на ищеца на действия по смисъла на чл.84, ал.1, предл. 2 ЗЗД има значение само за поставяне на
наследниците на починалия кредитополучател в забава, но не е определящо от кога
настъпва предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит. Налице е
упражнено от Банка ДСК, уговореното в чл.20.1 от приложените към Договора за
кредит ОУ, право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като изпрати
уведомления за това на наследниците на починалия кредитополучател. От датата,
на която тези уведомления са получени, следва и да се счете кредитът да е
обявен за предсрочно изискуем. Към датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК - 08.12.2017г. кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, като
са спазени постановките на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – налице е неплащане на задължението с настъпил падеж и упражнено от
Банката преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
правомощие да обяви кредита за предсрочно изискуем спрямо ответника-длъжник.
Горното обосновава основателност на
претенцията за главница и договорна лихва, за които е настъпила предсрочна
изискуемост по процесния кредит. Освен това, с оглед възприетото
по-горе, че ответникът е бил поставен в забава посредством уведомяването му за
съществуването на процесния кредит и налични просрочия по него, то
санкционираща лихва е могла да започне да се начислява най-малко след изтичане
на 7 дни от получаване на уведомлението, т.е. от 03.10.2016г. В действителност
такава лихва се претендира и е начислявана от по-късна дата – 09.08.2017г.,
поради което е дължима. Сумите по издадената заповед за изпълнение съвпадат с
претендираните в исковото производство и с тези, които вещото лице е посочило в
заключението по ССчЕ.
Предвид
изложеното, съдът намира предявения установителен иск за изцяло основателен и
доказан по всички пера на вземането. Налице е неизпълнение за връщане на
заетата сума по процесния договор, за което наследниците по
закон на потребителя, сред които ответникът В.Х.Д., отговарят съобразно
наследствените си квоти. С договора кредитополучателят се е задължил да върне
заетата сума, ¼ от което задължение е преминало ex lege в патримониума
на ответника В.Д., с откриването на наследството, като уведомлението,
достигнало до знанието на наследника, е изиграло ролята на покана за доброволно
изпълнение и същевременно е превърнало кредита в предсрочно изискуем, а плащане
по дълга не е реализирано.
На ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото разноски. Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Съгласно цитираното тълкувателно решение, на ищеца следва да се
присъдят разноски по ч.гр.д. № 930/2017
г. на РС-Пирдоп в размер на 58.14
лв. – ¼ част от държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, а по настоящото дело- 29.36 лв. държавна такса, 250 лв. заплатен депозит за експертиза и
150 лв. юрисконсултско
възнаграждение /последното определено от съда при условията на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 НЗПП/.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл. 422
ГПК вр.
чл.
430 ТЗ вр. чл.9 ЗПК,
съществуването на вземане на "БАНКА ДСК" ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление:
гр.София, ул. „Московска“
№19 против В.Х.Д.,
ЕГН: **********,
с адрес: *** за следните суми: сумата от 803.49 лв./осемстотин и три лева и четиридесет и девет
стотинки/, представляваща ¼
част от главница в общ размер от 3213.94 лв. за предсрочно изискуемо
задължение, произтичащо от договор за кредит от 12.06.2013г. между „Банка ДСК“
ЕАД и Николина Иванова Драгнева – наследодател на длъжника,
ведно със законната лихва върху главницата от 08.12.2017г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата
от 172.10 лв.
/сто седемдесет и два лева и десет
стотинки/, представляваща ¼
част от договорна лихва върху главницата в общ размер от 688.38 лв. за периода
от 22.02.2016г. до 07.12.2017г.; сумата от
26.27 лв. /двадесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/,
представляваща ¼ част от санкционираща лихва в общ размер 105.06 лв. за
периода от 09.08.2017г. до 07.12.2017г.; сумата от 30.00 лв. /тридесет
лева/, представляваща ¼ част от заемни такси в общ размер на 120.00 лв.,
относно което вземане е издадена заповед за изпълнение № 42 от 17.01.2018 г. по ч.гр.д. № 930/2017г. по описа на
РС-Пирдоп.
ОСЪЖДА В.Х.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК"
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление:
гр.София, ул. „Московска“
№19, на осн. чл.78, ал.1
ГПК, сумата 429.36 лв.
/четиристотин двадесет и девет лева и тридесет и шест
стотинки/, представляваща деловодни разноски в настоящото производство за
заплатена държавна такса, депозит за
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, както и 58.14 лв.
/петдесет и осем лева и четиринадесет
стотинки/ - деловодни разноски,
направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 930/2017
г. на Районен съд-Пирдоп.
Решението може
да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването му пред
Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: