Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. София, 07,05,2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ:Маргарита Апостолова
Галя
Вълкова
като разгледа частно гр.дело № 4259 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 от
ГПК - чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „Р.***“ЕООД
срещу постановление
на частен съдебен изпълнител н.П.по изп. д. 20148470400325 от 15,02,2019год., с което ЧСИ е отказал
да прекрати изпълнителното дело.
Релевират се
доводи, че са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Поддържа,
че от образуване на изпълнителното дело
през 2014год. срещу длъжника не са извършвани
изпълнителни действия в продължение на период от две години като не
всяка молба на взискателят е
доказателство за извършени
действия по изпълнителното производство.
Съобразно изложеното се поддържа отказът
на ЧСИ да е незаконосъобразен и моли
изпълнителното дело да бъде прекратено.
Взискателят – „ Център за градска
мобилност“ЕАД в срока за
отговор не излага становище по жалбата.
Частният съдебен изпълнител застъпва становище за недопустимост
и неоснователност на жалбата. Поддържа висящността на
производството да е поддържана през непродължителен период от време като липсва
период по-дълъг от две години.
Жалбата е
депозирана от активно процесуално легитимирана страна в изпълнителното
производство-длъжник срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл.435,
ал.2, т.6 от ГПК и в изискуемия законоустановен срок, поради което е
процесуално допустима. По същество същата е неоснователна.
Изпълнително дело №20148470400325 по описа на ЧСИ н.П.е
инициирано по молба на взискателя Център за градска мобилност ЕАД, с която е
възложено събиране на вземане срещу длъжника
Р.С.П.и Р.*** ЕООД, на основание изпълнителен лист от 24,09,2014год. на СРС, 29 състав, за сума
в размер на 507,00лв.-съдебни разноски.
С молба от 13,02,2019год. длъжникът е поискал
прекратяване на изпълнителното дело на
осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С обжалваното разпореждане ЧСИ е отказал
прекратяване.
Съгласно разясненията дадени с т. 10 на ТР №2/2015 ВКС и на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение
на две години изпълнителното
производство се прекратява по право като новата погасителна давност за вземането
започва да тече от датата на която е поискано
или предприето последното валидно изпълнително действие.
Основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е хипотезата взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. В конкретната хипотеза изпълнителното
производство е образувано с молба от 22.10.2014г. като изпълнителното действие предприето от
ЧСИ по възлагане от взискателя е извършено на 23,10,2014год.- извършване на
справка за имущество на длъжника, ПДИ-12,03,2015год., молба на взискателя от
25,09,2015год., 14,06,2016год. и 13,11,2017год. Ето защо не е налице изтекъл
двугодишен срок по смисъла на т.8 основание за прекратяване на изпълнителното
производство. Извършени са действия по насочване на изпълнението
върху имуществото на длъжника, чрез искане за справки, и др., поради което съдът
намира да не е налице прекратяване на изпълнението поради бездействие от страна
на кредитора-взискател. Следва да се отграничат действията по
инициатива на взискателя -лично или по
възлагане, чрез ЧСИ поддържащи висящността на производството и изпълнителните
действия, които прекъсват давността относно вземането на кредитора.
Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението, чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Т.е. извършените в конкретната хипотеза действия поддържат висящността на процеса, но не прекъсват давността, поради
което за длъжника съществува възможността да релевира възражение за погасителна
давност по съдебен ред, в който случай влязлото в сила решение би било
основание за прекратяване по чл.433, т.7 от ГПК.
Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
вх.№41838/27,03,2019год. по описа на СГС на
Р.*** ЕООД срещу отказ за прекратяване на ЧСИ Н.П., рег.№847, с район на
действие СГС на изп.д.№20148470400325, обективиран в постановление от
15,02,2019год.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.