Определение по дело №29/2020 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на

10.02.2020 г., в състав:

 

          Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

      Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА

                                                                                     

Като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр.дело N 29 по описа

за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г.М.Г., чрез пълномощника му адв.И.М., против Определение № 4067/05.11.2019 г. по гр.д.№ 1589/2017 г. на Районен съд-Враца, с което е отменено Определение № 5533/23.05.2017 г. по същото дело за спиране на принудителното изпълнение на основание чл.420 ГПК.

В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като в ГПК не е предвидена възможност заповедният съд да отмени определение по чл.420 ГПК. Навеждат се доводи, че отмяна на определението за спиране на принудителното изпълнение е могла да бъде извършена единствено от исковия съд в производството по чл.422 ГПК, но такова искане не е било направено. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна "БАНКА ДСК" ЕАД, гр.София, в който се оспорва частната жалба. Навеждат се доводи, че атакуваното определение не подлежи на обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл.274, ал.1 ГПК - определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото и в закона не е предвидена възможност да бъде обжалвано. Развиват се и съображения за неоснователност на жалбата, като се посочва, че спирането на принудителното изпълнение е било обусловено от изхода на исковото производство, което е приключило с влязло в сила решение, с което е уважена исковата претенция на Банката против длъжника Г.М.Г..

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.402, ал.2, изр.2 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред Районен съд-Враца е постъпило заявление от "БАНКА ДСК" ЕАД за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу Г.М.Г. *** за следните суми: 12 025,13 евро-главница, 225,15 лева - заемни такси, 4 677,99 евро - договорна лихва, 216,62 евро - санкционна лихва, законната лихва върху главницата и направените деловодни разноски. Заявлението е уважено изцяло и е издадена Заповед № 1152/06.04.2017 г., като с разпореждане № 3964/06.04.2017 г. е допуснато незабавно изпълнение на заповедта и е постановено издаване на изпълнителен лист.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 20177900400920 по описа на ЧСИ Р.М..

С молба от 22.05.2017 г. длъжникът е поискал да бъде спряно изпълнителното производство. Тази молба е уважена от заповедния съд и с Определение № 5533/23.05.2017 г. е спряно принудителното изпълнение по изп.д.№ 20177900400920 по описа на ЧСИ Ренета М., с рег.№ 790 и район на действие СГС, до разрешаване на спора между страните по същество.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника Г.М.Г. и в срока по чл.415 ГПК е образувано исково производство пред Районен съд-Враца.

С Решение № 789/07.12.2017 г. по гр.д.№ 3353/2017 г. Районен съд-Враца е уважил изцяло предявения от "БАНКА ДСК" ЕАД иск с правно основание чл.422 ГПК, като е признал за установено, че ответникът Г.М.Г. дължи всички суми по издадената заповед за изпълнение.

С Решение № 159/29.05.2018 г. по в.гр.д.№ 91/2018 г. Окръжен съд-Враца е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения установителен иск по чл.422 ГПК за сумата 4677,99 евро - договорна лихва за периода 03.12.2011 г.-04.04.2017 г. и за сумата 216,62 евро - наказателна лихва за периода 04.12.2011 г. - 04.04.2017 г. В останалите части решението на РС-Враца е потвърдено.

С Определение № 257/25.04.2019 г. по т.д.№ 2855/2018 г. на ВКС, ІІ т.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

С молба вх.№ 16789/30.09.2019 г. "БАНКА ДСК" ЕАД е поискала от заповедния съд по ч.гр.д.№  1589/2017 г. да отмени наложената обезпечителна мярка "спиране на изпълнението" по изп.д.№ 20177900400920 по описа на ЧСИ Р.Милева.

С обжалваното Определение № 4067/05.11.2019 г. РС-Враца е отменил Определение № 5533/23.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 1589/17 г., с което е спряно принудителното изпълнение. Изложени са мотиви, че производството за отмяна е по реда на чл.402 ГПК и в рамките на същото се констатира, че с оглед окончателно постановения съдебен акт в исковото производство, вече не съществува причината, поради която е било спряно изпълнителното производство. Посочва се, че поради настъпилата промяна в обстоятелствата определението, с което е спряно изпълнителното производство, следва да бъде отменено на основание чл.253, пр.1 ГПК.

При така констатираната фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

В Глава Тридесет и седма на ГПК, чиито норми уреждат провеждането на заповедното производство, не се съдържа разпоредба, предвиждаща възможност за страните по това производство да поискат и за заповедния съд да постанови отмяна на определението по чл.420, ал.2 ГПК за спиране на принудителното изпълнение. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото спирането по чл.420 ГПК има обезпечителен характер, то при липсата на изрична уредба на основание чл.46, ал.2 ЗНА при произнасянето по подадената молба за отмяна на спирането приложение следва да намери разпоредбата на чл.402 ГПК, отнасяща се до подобни случаи. Посочената норма предвижда възможност за отмяна на обезпечението при наличие на някоя от следните предпоставки: когато вече не съществува причината, поради която е било допуснато обезпечението, или при наличието на условията по чл.398, ал.2 ГПК.

Целта на спирането по чл.420 ГПК е да гарантира защитата на длъжника срещу евентуална незаконосъобразност на образуваното изпълнително производство въз основа на заповедта за незабавно изпълнение до окончателното приключване на производството по иска с правно основание чл.422 ГПК с влязъл в сила съдебен акт. Резултатът от спора по исковото производство е основание или за продължаване на изпълнението, или за обезсилване на заповедта и изпълнителния лист и прекратяване на изпълнението. В конкретния случай в слязъл в сила съдебен акт по чл.422 ГПК е признато за установено, че ответникът Г.М. дължи на "БАНКА ДСК" ЕАД част от сумите по издадената заповед за изпълнение, в т.ч. главница по договор за кредит в размер на 12 025,13 евро, ведно със законната лихва върху тази сума. При това положение следва да се приеме, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнителното производство, и принудителното изпълнение трябва да продължи за събиране на съдебно признатите суми.

Районният съд правилно е приел, че производството е по реда на чл.402 ГПК, и е достигнал до същия извод за отпадане на причината, поради която е било спряно изпълнителното производство. Неправилно обаче е извършил отмяна не на обезпечението, а на определението си, с което е допуснато същото, прилагайки разпоредбата на чл.253 ГПК. Само определенията, които са по движение на делото и не са от категорията на обжалваемите по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд при наличие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Определението за спиране по чл.420 ГПК подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.420, ал.3 ГПК, поради което не е налице процесуална възможност за отмяната му от същия съд при условията на чл.253 ГПК. Ето защо обжалваното определение, с което е отменено Определение № 5533/23.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 1589/17 г. по описа на ВРС, следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено определение, с което на основание чл.402, ал.2 ГПК бъде отменено обезпечението, допуснато с посочения съдебен акт.

Наведените в частната жалба доводи, че отмяната на обезпечението не е в компетентността на заповедния, а на исковия съд, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Компетентност на исковия съд за произнасяне по искането за спиране по чл.420 ГПК е въведена с нова алинея 5 на посочената разпоредба /обн.ДВ бр.100 от 20.12.2019 г./. До този момент компетентен да се произнесе по искането за спиране на принудителното изпълнение, респ. за отмяна на допуснатото обезпечение, е заповедният съд. В конкретния случай подаването на молбата и постановяването на обжалваното определение са преди измененията на ГПК /обн.ДВ бр.100 от 20.12.2019 г./, поради което не е допуснато процесуално нарушение в частта относно компетентността на заповедния съд.

Съгласно т. 8 на ТР № 4/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения постановени в заповедно производство не подлежат на касационно обжалване. В случая съдът е сезиран с искане, свързано със заповедното производство, поради което са приложими тези разяснения за касационна необжалваемост на въззивното определение.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОТМЕНЯ Определение № 4067/05.11.2019 г. по гр.д.№ 1589/2017 г. на Районен съд-Враца, с което е отменено Определение № 5533/23.05.2017 г. по същото дело, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ на основание чл.402, ал.2 ГПК спирането на принудителното изпълнение по изп.д.№ 20177900400920 по описа на ЧСИ Ренета М., с рег.№ 790 и район на действие СГС, допуснато с Определение № 5533/23.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 1589/2017 г. на Районен съд-Враца.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........            2..........