Решение по дело №233/2019 на Окръжен съд - Плевен

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 №     /25.07.2019г.

 

                                              гр. Плевен,25.07.2019 г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ПЛЕВЕНСКИ  ОКРЪЖЕН     СЪД      ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

       ІІ-ри въззивен гр.с.в публичното  заседание на десети юли   

       през две хиляди и деветнадесета  година в състав :

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ   : РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                                              : РЕНИ  СПАРТАНСКА

при секретаря   Петър Петров                                        и в присъствието на прокурора                                                                   като разгледа докладваното от  съдията РЕНИ СПАРТАНСКА                          въззивно    гр. дело  № 233 по описа на съда за 2019г.,за да се произнесе съобрази следното :

          Производство по чл.258 ГПК.

 С решение на Плевенски Районен съд №353 от 22.02.2019г., постановено по гр.д.№7477/2018г. по описа на същия съд на основание чл.109 от ЗС В.Д.Т., ЕГН **********,*** е осъден да не пречи на Т.Д.Т., ЕГН **********,***  да ползва самостоятелния вход /да не ползва антрето след входната врата за баня и да не поставя движими вещи по стълбището към втория етаж/, който е по стълбищата за втория етаж на къщата, находяща се в с.***, в УПИ ***, стр.кв.102 по плана на селото, като за разликата до останалите две претенции - за осъждане на ответника да преустанови използването на входа за първия етаж откъм стълбището за втория етаж на къщата, находяща се в с.***, в УПИ ***, стр.кв.102 по плана на селото и за задължаване на ответника да ползва отделния вход към етажа си искът  е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          Недоволен  от така постановеното решение е  останал ищецът пред ПРС Т.Д.Т.,който чрез своя пълномощник-адвокат Ф.П. от ПАК го обжалва  изцяло пред ПОС като незаконосъобразно. В жалбата са изложени доводи ,че от събраните по делото доказателства-доброволна делба по гр.д.№94/1994г. и издадени в полза на всяка от страните констативни нот.актове  е безспорно установено,че ищецът Т. е собственик на втори етаж от къщата с отделен вход,а ответникът В.Т. е собственик на първи етаж с отделен  вход,като всеки притежава и по ½ ид.ч.от дворното място ,построените в него сгради,както и мазата и подпокривното пространство.Наведени са доводи,че ВЛ в производството пред ПРС е дало пристрастно заключение.Твърди се,че собственикът на първия етаж В.Т. независимо от приетото в делбата и нот.актове на всяка от страните е затворил своя вход,като по този начин си е разширил  ползването на първия етаж и е започнал да ползва входа за втория етаж,като започнал да обсебва цялото пространство, поставял различни вещи на стълбището,поставен е и душ под стълбището,без разрешение,с което се пречи на въззивника да  ползва свободно входа за втория етаж.Изложени са доводи,че ПРС неправилно е отказал да задължи ответника  да си ползва отделния вход, съгласно спогодбата от 1994г. и нот.актове.,че относно претенцията в ИМ за премахване на душа и другите дв.вещи ,които пречат на въззивника да използва стълбището за втория етаж няма изрично произнасяне на ПРС.Подробни съображения в тази насока са изложени във въззивната жалба.В заключение въззивникът моли Окръжния съд  да отмени изцяло решението на ПРС като неправилно ,незаконосъобразно, постановено в противоречие с доказателствата и в нарушение на материалния закон,като постанови друго,с което искът да бъде изцяло уважен.Претендират се и направените разноски за двете съдебни инстанции.В съдебното заседание на 10.07.2019г.въззивникът чрез своя пълномощник адвокат Ф.П. от ПАК поддържа така подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи. Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени и в депозираната от пълномощника писмена защита,а разноските за двете инстанции се претендират  съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

         Въззиваемият В.Д.Т. чрез своя пълномощник адвокат В.Н. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който изразява становище,че въззивната жалба е неоснователна.Посочено е,че с оглед приетото в първата инстанция заключение на ВЛ Ч. е установено,че процесната двуетажна жилищна сграда има само един вход,в нейния югозападен ъгъл,който обслужва и двата жилищни етажа,че от този вход се влиза в първия жилищен етаж-на въззивамеия,а оттам чрез вътрешно бетоново стълбище  без парила се стига до втория жилищен етаж на въззивника  и до общото на страните подпокривно пространство ,че няма друг вход за достъп до първия жил.етаж и до подпокривното  пространство.Твърди се,че и двата бивши някогашни входа отдавна са зазидани,че за дворното място също има само един общ вход,означен на скицата на ВЛ със стрелка,откъм описаната от ВЛ“нерегламентирана улица“,че единственият общ вход на сградата се ползва от въззиваемия и неговата съпруга  за подход към др.сгради в дворното място,а именно лятната кухня и стопанската постройка  в дъното на двора ,както и до общата на двамата съсобственици външна дворна тоалетна.Изложени са съображения,че правилно ПРС е приел,че жилищната сграда е в режим на етажна собственост ,съгласно чл.37 ЗС и съгласно чл.38 ал.1 ЗС общи на всички съсобственици са описаните части,в т.ч.външните входни врати на сградата  вратите към общи тавански и избени помещения,както и всичко друго,което по естеството си или по предназначение  служи за общо ползване.Въззиваемият счита,че както входната врата,така и площадката към нея и стълбището към втория етаж  и общото подпокривно пространство  в процесната сграда са общи части по естеството си и техният статус не може да бъде променян ,дори по общо съгласие на съсобствениците .Посочено е,че личните отношения между страните действително са силно влошени,вследствие спорове за ползване на сградите и съсобственото дворно място,но тези лоши отношения   не могат да бъдат основание за ограничаване правата на етажен собственик ,в.т.ч.и със съдебно решение да бъде задължаван  да избива нов вход за сградата,за да се ограничат до минимум възможностите за лични контакти.В заключение моли съда да потвърди изцяло решението на ПРС като правилно и законосъобразно. Претендират се и направените по делото разноски за въззивната инстанция.В съдебното заседание на 10.07.2019г.пред ПОС въззиваемият  В.Т. чрез своя пълномощник адвокат В.Н. от ПАК  поддържа изложените в отговора съображения и моли съда да потвърди обжалваното решение на ПРС.

        Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното :           

        Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен,поради което е допустима. Разгледана по същество е  частично основателна.            

          Предмет  на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.109 ЗС от Т.Д.Т. срещу В.Д.Т. ,като претенцията е ответникът да бъде осъден да прекрати използването на входа за първия етаж откъм стълбището  за втория етаж,да бъде задължен да си ползва  отделния вход към етажа ,съгласно нот.акт №197/1997г. и да не пречи на ищеца Т.Т. да си ползва самостоятелния вход, който е по стълбището за втория етаж,съгласно нот.актове за собственост на всеки от тях.

Безспорно по делото е,че страните са братя.Няма спор,че през 1994г.между двамата братя е извършена доброволна делба на процесния недвижим имот, който е наследствен,постигната е спогодба,приета и одобрена от ПРС по гр.д. №94/1994г.в съд.заседание на 12.01.1994г.,по силата на която в дял на ответника В.Т. е поставен следния недвижим имот:1/2 ид.част от дворно място,цялото от 760 кв.м.,парцела ***,в стр.кв.102 по плана на с.***, заедно с целия първи самостоятелен  етаж от двуетажната жилищна сграда , който етаж има самостоятелен вход,заедно с ½ ид.ч.от мазата и тавана в тази жил.сграда,1/2 ид.ч.от лятната кухня и от стопанската сграда.По силата на доброволната делба-спогодба в дял на ищеца Т.Д.Т. е поставена другата  ½ ид.ч.от гореописаното дворно място,заедно с целия втори самостоятелен етаж от двуетажната жил.сграда,който етаж има самостоятелен вход ,заедно с 1/2 ид.ч.от мазата и тавана на тази сграда,1/2 ид.ч.от лятната кухня и стоп.сграда в  дворното място.

Безспорно е,че през 1997г.всеки от двамата братя се е снабдил с констативен  нот.акт  за собственост по давност,наследство и делба за своята част от получения  по делбата имот,съответно нот.акт №118/1997г.легитимира Т.Т.  като собственик на ½ ид.ч.от дворното място,на целия втори етаж ,на ½ ид.ч. от тавана и мазата в сградата и на ½ ид.ч.от построените в дворното място лятна кухня и стопанска сграда.Нотариален акт №197/1997г. легитимира ответника В.Т. като собственик на  ½ ид.ч.от дворното място,на целия първи  етаж ,както и на ½ ид.ч. от тавана и мазата в сградата и на ½ ид.ч.от построените в дворното място лятна кухня и стопанска сграда.И в двата констативни нот.акта също е посочено,че всеки от двата етажа в сградата, които са индивидуална собственост на страните е със самостоятелен вход.

Независимо,че с въззивната жалба е посочено,че решението на ПРС се обжалва изцяло,съдът приема ,че същото е влязло в сила в частта, в която искът по чл.109 ЗС е уважен частично и ответникът В.Т. е осъден да ползва самостоятелния вход /да не ползва антрето  след входната врата за баня и да не поставя движими вещи по стълбището към втория етаж.В тази част ,в която искът по чл.109 ЗС е частично уважен,решението на ПРС не е обжалвано от ответника,а за въззивника Т.Т. не е налице правен интерес от обжалване,същото е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.Предмет на проверка в настоящото производство е решението на ПРС в неговата отхвърлителна част .

Спорни в настоящото производство са въпросите налице ли са предпоставките за уважаване на иска по чл.109 ЗС,установени ли са неоснователни действия от страна на ответника като собственик на първия етаж, които пречат на ищеца да ползва собствения си втори  етаж,с оглед фактическото положение в момента,при което жилищната сграда е с един вход,а старите входове са зазидани.

 За изясняване на спорните по делото въпроси са събрани гласни доказателства ,приети са две технически експертизи,съответно заключение на ВЛ М. Ч. пред ПРС и заключение на ВЛ Й.Б.,назначено и прието от въззивната инстанция.

 От показанията на св.Ю.Т.,съпруга на ответника, се установява,че е дошла в процесната къща преди повече от 50 години, че освен сега използвания вход, към първия етаж е имало още два входа,като  единият е бил зазидан много отдавна още  преди тя да се омъжи за ответника,а вторият вход е зазидан от съпруга й в периода около  делбата на къщата през 1997г.За този втори вход свидетелката посочва,че  вратата съществува само от външна страна,а от вътре вратата е зазидана.От показанията й се установява,че тя и съпруга й са поставили душ под стълбището на първия етаж,за да го ползват,тъй като къщата  няма баня,нито санитарен възел.

От показанията на св.А. Т.,син на ищеца, се установява, че към настоящия момент всички влизат от един вход за къщата,че преди около 20 години в къщата се е влизало през  друг вход,който е откъм главната улица  и е вход за първия етаж,че той и родителите му не са използвали този вход повече от 15 години,тъй като е вход на къщата само за първия етаж.Свидетелят посочва, че отношенията между баща му и чичо му са много влошени,че не може да ползва свободно етажа на баща си, тъй като ответникът ползва стълбището за втория етаж като склад и счита,че стълбите са негови,като по тях  непрекъснато са  поставяни най-различни вещи-захар,щайги с грозде и др.,които са препятствали преминаването му през стълбите.Същият твърди,че на първия етаж е поставен бойлер и душ,че когато се е опитвал да влезе през общия вход не му е позволявано ,тъй като някой се е къпел и е трябвало да изчака,че  за да не стават дрязги,родителите му не живеят  на втория етаж, а в лятната кухня. Свидетелят твърди, че мазата си има самостоятелен вход ,който е различен от входа на къщата и се ползва и от двете страни,а достъпът до тавана е през входа и стъпалата за нагоре.

В обясненията си , дадени пред съда, ищецът Т.Т. посочва, че единия вход за първия етаж е зазидан преди около 40 години, а другият е зазидан сега,след като ответникът е узнал за делото.Същият твърди,че  не си ползва втория етаж,защото го е страх от ответника,който  може да го пребие,че  никой не му е искал разрешение за  поставяне на  бойлер на  стълбището,а последното се ползва от брат му като склад.

В дадените от  ответника В.Т. обяснения същият посочва, че след като се поделили,зазидал входа откъм улицата към бившата стая-бръснарница,тъй като не се използвал много отдавна. Твърди се, че откъм улицата е високо и трябва да се направи стъпало 80 см., за да се влезе в стаята, към която нямало дори малко антренце.Същият посочва,че при извършване на                     делбата са имали уговорка брат му  да си направи външно стълбище към втория етаж,като това стълбище се свърже с голямата тераса на втория етаж ,откъдето има врата за втория етаж,че това не е направено до момента.Ответникът счита,че след като първият етаж е негов,няма общи части и  бойлерът е поставен на ъгъла на собствената му стена .

От заключението на ВЛ М. Ч.,прието от ПРС се установява, че входът на двуетажната жилищна сграда е само един,откъм дворното място, разположен в югозападния ъгъл на сградата и обслужва двата етажа.Съгласно експертизата този  вход съставлява външна входна врата и малко предверие, от където с две-три стъпала се влиза през входна врата към стаите, разположени на първия етаж  и бетонова стълба, водеща към втория етаж и подпокривното пространство.Посочено е ,че достъпа до стаите на втория етаж е също посредством външна входна врата за етажа,че входа за втория етаж на двуетажната жилищна сграда е от антрето на първия етаж и оттам по вътрешна бетонова стълба до втория етаж, като от това антре се влиза и към първия етаж. Според експертизата, друг вход за достъп до първия етаж няма, като преди много години на първия етаж е имало кръчма и бръснарница с входове към тях от към улицата, които отдавна са зазидани.Към момента на огледа ВЛ е установило,че по стълбата към втория етаж няма поставени вещи и препятствия, но в нишата,която се образува на първия етаж в антрето, под стълбището, има монтирана душ-батерия,която е свързана с ел.бойлер, които обаче не препятстват подхода към стълбището за втория етаж.

         От заключението на ВЛ Й.Б.,прието от въззивната инстанция, което не е оспорено от страните и като обективно   съдът възприема изцяло се установява,че съгласно приложените документи и свидетелски показания може да се приеме,че са съществували два самостоятелни входа за първи и втори етаж от жилищната сграда  към момента на доброволната делба -спогодба между страните ,одобрена от ПРС през 1994г. по гр.д.№94/1994г. и към момента на издадените два констативни нот.акта №118/1997г. и №197/1997г.Видно от експертизата  в момента на огледа няма фактически отворен и обособен самостоятелен вход за първия етаж,поради това,че между двете врати-външна метална и вътрешна дървена на югоизточната фасада на сградата откъм улицата има малък зид.Това е онагледено  в Приложение №1-снимка №1 и Приложение №3-снимка №11,където е показана  външната метална врата в югоизточната фасада към главна улица и вътрешната врата зад металната външна към улица.За тази именно врата ответникът В.Т. в обясненията си посочва,че я е зазидал.ВЛ е установило,че зад вътрешната дървена остъклена врата е вратата към голямата стая,откъдето се излиза през вестибюл –кухня,а оттам през задния вход към северозападната врата на двора/Приложение №2,снимка №4/.Съгласно експертизата именно този вход към северозападната врата на двора в момента се ползва и от двете страни,като  достъпът  до втория етаж и таванското пространство е по вътрешни бетонови стълби без парапет/Приложение №3, снимки №7 и №10/.ВЛ е установило,че тази именно врата откъм двора на северозападната фасада на сградата се ползва за достъп до първи и втори етаж,която  е на разстояние 236 см от външната порта на имота.Общата входна врата за първи и втори етаж,съгласно фактическото положение в момента е показана в Приложение №2, снимка №4 на северозападната фасада на сградата , а по скицата на ВЛ/л.38/общият вход е обозначен с черна точка.В приложение №5,а  на скицата/л.39/ ВЛ е обозначило двете зазидани врати с черни точки, съответно  метална входна врата към първия етаж ,намираща се в югоизточната фасада на жилищната сграда  към главната улица,малък зид и втора вътрешна дървена врата ,а по снимките  снимка №1 и снимка №11.Втората зазидана врата е на югозападната фасада на жил.сграда,като според ВЛ е видимо зазидана стара врата към първия етаж,обозначена на снимка №2 и снимка №3 .Становището на ВЛ е,че зазиданата към улицата врата е възможно да бъде отворена,при което ползваното помещение като спалня в момента следва да стане антре към първи етаж,а неудобството е от факта,че влизането е директно от улицата.Посочено е,че най-старият зазидан отвор откъм югозападната фасада ,който е с по-голям размер за входна врата към жилище ще изисква укрепване на отвора и задължително предписание от проектант-конструктор,както и изграждане на предверие към основното жилищно помещение.

           Съдът намира,че заключението на ВЛ Б. следва да бъде изцяло кредитирано като компетентно,доколкото с него е даден отговор на спорните по делото въпроси,а и с оглед приложените снимки и скици нагледно е обозначено фактическото положение в момента с ползването на един общ вход за двата етажа на сградата и местоположението на двете  зазидани врати.Съдът кредитира заключението на ВЛ М.Ч. в частта,в която фактическите констатации съвпадат с тези на ВЛ Б..

          При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,Окръжният съд приема,че от страна на ответника са налице действия,които пречат на ищеца да упражнява пълноценно правата си на собственик на втори етаж от двуетажната жилищна сграда.При доброволната делба-спогодба,приета и одобрена от съда по гр.д.№94/1994г.,която се приравнява на влязло в сила съдебно решение,а и съгласно двата констативни нот.акта ,всеки от двата етажа на жилищната сграда има обособен самостоятелен вход. Със затварянето  на едната  врата откъм югоизточната фасада на сградата към главната улица,ответникът В.Т.  на практика е зазидал входа към собствения си първи етаж,което противоречи на постигнатото споразумение по делбата спогодба и двата констативни  нот.акта,а именно  всеки етаж да има обособен самостоятелен вход.През  последните години е създадено положение, при което и двамата етажни собственици ползват един и  същ вход за двата етажа, намиращ се на северозападната фасада на сградата ,откъм двора, който се явява и единствен вход за достъп към втория етаж.Установява се от събраните по делото гласни доказателства,че така създаденото фактическо положение препятства въззивника Т.Т. като собственик на втория етаж да ползва имота си по предназначение.С оглед влошените отношения между двамата братя той реално не живее и не ползва  втория етаж,а ползва лятната кухня в двора.Установено бе ,че  ответникът е поставил бойлер и душ-батерия при общото стълбище между двата етажа,като е обособил   баня без стени,което също създава пречки и неудобства за ищеца да ползва собствения си етаж от къщата,доколкото ако някой се къпе,в този момент не може да се преминава по общото стълбището,осигуряващо достъп до втория етаж,в който смисъл са показанията на свидетеля А. Т..Недоказани са твърденията на ответника,че ищецът е поел задължение да изгради външна стълба ,която да се свърже с терасата на втория етаж и по този начин да си осигури достъп и вход за втория жилищен етаж.В  тази насока не ангажирани никакви  доказателства,а и такава уговорка не е упомената нито в делбата от 1994г.,нито в издадените впоследствие през 1997г. два нот.акта в полза на всяка от страните. Правилни са изводите на ПРС,че в резултат на придобиването на отделните етажи от сградата от различни собственици,тя се е превърнала в етажна собственост ,съгласно чл.37 ЗС, че стълбището и външните входни врати на сградата по естеството си са общи части на сградата ,съгласно чл.38 ЗС.В този смисъл неоснователна е претенцията на ищеца ответникът да бъде задължен да преустанови ползването на сегашния вход на сградата откъм северозападната й фасада,тъй като се касае за обща част по естеството си.Чрез този единствен в момента вход се осигурява достъп както до първи и втори  етаж на  сградата,така и до общото стълбище,а чрез него и до тавана/подпокривно пространство.В тази части изводите на ПРС съвпадат с тези на въззивната инстанция и решението на ПРС в отхвърлителната му част следва да бъде потвърдено на осн.чл.271 ГПК.

           Искът по чл.109 ЗС е основателен в частта,в която се претендира ответникът да бъде задължен да възстанови съществуващото положение към момента на делбата и издадените нот.актове ,при което е имало два обособени входа за всеки от етажите.Действията на ответника ,с които е затворил входа към собствения си първи етаж са в нарушение на постигнатото от страните споразумение по делбата от 1994г.От др.страна  тези действия създават пречки и неудобства за ищеца да упражнява правата си на собственик на втория етаж от сградата в пълен обем. Установи се от заключението на ВЛ Б.,че зазиданата към улицата врата е възможно да бъде отворена,без някакви съществени преустройства.В тази част искът по чл.109 ЗС е основателен,доказан и следва да бъде уважен като ответникът  бъде осъден да не пречи на ищеца да ползва самостоятелния вход откъм северозападната фасада на сградата и стълбището към втория етаж на сградата,които са общи части по естеството си,като  възстанови съществуващия  обособен вход за собствения си първи етаж чрез отваряне на  зазидания вход от югоизточната фасада на сградата,към главната улица.

          При този изход на процеса ,съобразно уважената част от иска на осн.чл.78 ал.1 ГПК,ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 983лв.Съобразно отхвърлената част от иска и на осн.чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски за двете инстанции в размер на 233 лв.По компенсация съобразно уважената и отхвърлената част от иска ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски за двете инстанции в размер на 750лв.

          Водим от горното,Окръжният  съд

 

Р     Е     Ш    И :          

 

          ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК  решението на Плевенски  Районен съд №353 от 22.02.2019г.,постановено по гр.д.№7477/2018г. по описа на същия съд В ЧАСТТА,в която е отхвърлен като неоснователен предявения от Т.Д.Т.,ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.109 ЗС срещу В.Д.Т. , ЕГН ********** ***,относно претенцията ответникът да бъде задължен да ползва отделния вход към етажа си КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

          ОСЪЖДА на основание чл.109 ЗС В.Д.Т. , ЕГН ********** *** да  не пречи на Т.Д.Т. ,ЕГН ********** *** да ползва самостоятелния вход откъм северозападната фасада на сградата и стълбището към втория етаж на двуетажната сграда ,находяща се в с.***,УПИ ***,кв.102 по плана на селото,като възстанови  съществуващия обособен вход за собствения си първи етаж от двуетажната  сграда,чрез отваряне на  зазидания вход от югоизточната фасада на сградата,към главната улица/в момента метална входна врата/.

          ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК  решението на Плевенски Районен съд В  ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

       ОСЪЖДА   на основание чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК В.Д.Т. , ЕГН ********** *** ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат В.Н. ***, офис 1   ДА ЗАПЛАТИ  на Т.Д.Т. ,ЕГН ********** ***,със съдебен адрес за призоваване: адвокат Ф.П. ***  деловодни разноски за двете съдебни инстанции,по компенсация,съобразно уважената и отхвърлената част от иска  в размер на 750лв. .

            Решението подлежи на касационно  обжалване  по реда на чл.280 и следв. от ГПК  пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ :