Решение по дело №2371/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София,                      2019 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

                                                                                             МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Ваня Гаджева и в присъствието на прокурора Кирил Д., като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНАХД № 2371 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.

            С решение от 21.02.2019 г., постановено по НАХД № 17639/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 133-ти състав, обвиняемият Д.Д.Д. е признат за невиновен в това, че на 17.08.2017 г., около 09,40 часа, в гр. София, по ул. „Джеймс Баучер“, с посока на движение от бул. „Черни връх“ към ул. „Богатица“, управлявал МПС – л.а. марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. №********в срока на изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на СУМПС, наложена му със заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП – № 3334/13.07.2017 г., лично връчена на Д.Д.Д. на 13.07.2017 г., поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК, вр. чл. 78а от НК, обв. Д.Д. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

           

            Решението е протестирано от прокурор при СРП. С така подадения протест и допълнението към него се изтъква, че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Претендира се несъотносимост на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, приложена в процесния случай от първостепения съд, към извършеното от обв. Д. престъпление. Излагат се доводи, че престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК е уредено като формално или още на просто извършване, поради което и степента на обществена опасност на деянието е достатъчно висока, за да бъде криминализирано поради самия факт на осъществяването му. Изтъква се, че обв. Д. е многократно санкциониран за нарушения на ЗДвП, което го характеризира като водач с трайно изградени навици в насока неспазване на правилата за движение по пътищата. Сочи се, че на инкриминираната дата обв. Д. е управлявал МПС без СУМПС, като по този начин за пореден път е демонстрирал пренебрежителното си отношение към нормите, регламентиращи правилата за движение. Отправя се искане за отмяна на протестираното оправдателно решение и постановяване на ново такова, с което обв. Д. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение от СРП, и предвид наличието на предпоставките по чл. 78а НК, да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание.

 

            В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа протеста по съображенията, изложени в него и моли същият да бъде уважен. Посочва, че остават неясни съображенията на първия съд за оправдаване на обв. Д..

 

            Защитата на обвиняемия Д. – адв. Ж. – от САК, моли решението на СРС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а подаденият протест – оставен без уважение, като неоснователен. Излага доводи, че в мотивната част на атакувания съдебен акт, съдът подробно е изследвал фактическата обстановка, като правилно е приел, че липсва един от елементите от състава на престъплението, а именно – неговата обществена опасност.

 

            Обвиняемият Д.Д.Д. не се явява, редовно призован, и не изразява становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване в производството и по постъпилия протест.

                                  

            ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното:

           

            За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, обясненията на обвиняемия Д., депозирани в хода на съдебното производство, в о.с.з. на 21.02.2019 г.; показанията на свидетелите В.Й.Е.(л. 26 от досъд. п-во), С.И.Т.(л. 27 от досъд. п-во) и П.Г.П.(л. 28 от досъд. п-во); заверени преписи от НП № 17-4332-016359/15.08.2017 г. (л. 5 от досъд. п-во); АУАН бл. № 187423/13.07.2017 г. (л. 6 и л. 19 от досъд. п-во); Заповед № 3334/13.07.2017 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП (л. 7 и л. 20 от досъд. п-во); разписка за връчен препис от ЗППАМ от 13.07.2017 г. (л. 21 от досъд. п-во); полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № *******(л. 8 от досъд. п-во и л. 20 от съд. п-во ); сметка за платена глоба по електронен фиш (л. 9 от досъд. п-во);  справка – картон на водача обв. Д. (л. 10 – 13); справка за нарушител (л. 22 – 25 от досъд. п-во); оригинал на АУАН бл. № 062171/17.08.2017 г. (л. 18 от досъд. п-во) – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 1 от НПК, заверени преписи от електронни фишове и вносни бележки за заплатени глоби от обв. Д. (л. 22 – 28 от съд. п-во) и справка за съдимост на същия (л. 12 от съд. п-во) – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК, които е кредитирал изцяло, като е приел, че са единни, непротиворечиви и кореспондират помежду си.

            Въз основа на така събрания доказателствен материал, съдът е приел за установено, от фактическа страна, че обв. Д.Д. притежавал свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 28.11.2011 г. и валидно до 28.11.2021 г. Със заповед № 3334/13.07.2017 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП, свидетелството за управление на МПС на обв. Д. било отнето „до предоставяне на сключена валидна застраховка“. Заповедта касаела застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. №********собственост на „М – 2 П.“ ЕООД, с управител обв. Д.. Още на следващата дата – 14.07.2017 г., обв. Д. сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № *******за срок от една година – с валидност до 14.07.2018 г. На същия ден обв. Д. направил опит да представи в О „ПП“ – СДВР копие от полицата за сключената застраховка, но не успял да получи свидетелството си за управление на МПС, като му било обяснено от служител, че все още не е излязло наказателното постановление (НП) и съответно неговото СУМПС не е при него, като препоръчал да отиде отново след 7 дни. Семейството на Д. имало планирана почивка в чужбина, поради което Д. не отишъл в О „ПП“ – СДВР след 7 дни, а като се върнал имал намерение да посети отново О „ПП“ – СДВР, за да получи своето СУМПС, но проблемна ситуация на обект на фирмата му го накарала да тръгне отново към обекта, при което на 17.08.2017 г., около 09,40 часа в гр. София, на бул. „Джеймс Баучер“, с посока на движение от бул. „Черни връх“ към ул. „Богатица“, управлявайки същия автомобил – марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. №********Д. бил спрян от служителите на О „ПП“ – СДВР – св. С.Т.и П.П.. Обвиняемият не могъл да представи СУМПС при извършената проверка, а от направената справка с ОДЧ се установило, че СУМПС на Д. е отнето. Срещу Д. бил съставен АУАН.

            При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, от правна страна, че деянието, осъществено от обв. Д., макар формално да осъществява от обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК, е явно малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, като поради явно незначителната му степен на обществена опасност не следва да се третира като престъпно. За да формира изводите си в този смисъл, СРС е приел, че целта на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП е била постигната, тъй като още на следващия ден след издаването й – на 14.07.2017 г., обв. Д. е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите за процесното МПС със срок на валидност от една година, но по обективни причини не е представил полицата пред органите на О „ПП“ – СДВР и СУМПС не му е било върнато. Приел е, че към инкриминираната дата обв. Д. е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. №********поради което и степента на обществена опасност на осъщественото от него деяние, е явно малозначителна. Ето защо е признал подсъдимия за невиновен и изцяло го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление с горепосочената правна квалификация.

            Настоящата инстанция изцяло споделя както фактическите, така и правните изводи на СРС, изложени в мотивната част на постановения съдебен акт, като намира, че същите почиват на подробен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства.

            Правилно, при формиране на изводите си по фактите, съдът е кредитирал с доверие обясненията на обв. Д., снети в о.с.з. на 21.02.2019 г., като е преценил, че същите са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, и не са предназначени да формират защитна версия на обвиняемото лице по повдигнатото му обвинение. Така, по отношение на фактите и обстоятелствата, свързани с издадената ЗППАМ във връзка с управление на автомобила от обвиняемия без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите за процесното МПС, обясненията на Д. кореспондират по несъмнен и категоричен начин с отразеното в писмените доказателствени средства – заверени преписи от НП № 17-4332-016359/15.08.2017 г. (л. 5 от досъд. п-во), АУАН бл. № 187423/13.07.2017 г. (л. 6 от досъд. п-во), Заповед № 3334/13.07.2017 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП (л. 7 и л. 20 от досъд. п-во), разписка за връчен препис от ЗППАМ от 13.07.2017 г. (л. 21 от досъд. п-во), поради което и следва да се приеме, че са напълно обективни и допринасят за изясняване на обективната истина по делото. Категорична доказателствена опора – в показанията на св. Е., Т.иП., и в отразеното в АУАН бл. № 062171/17.08.2017 г. (приложен по делото в оригинал – л. 18 от досъд. п-во), намират и обясненията на обвиняемото лице касателно управлението на автомобила от негова страна на инкриминираната дата, извършването на полицейска проверка и резултатите от извършената проверка. В тази насока прави впечатление, че обвиняемият не отрича съпричастността си към деянието и в този смисъл изнася неизгодни за него твърдения, което допълнително сочи на обективност и добросъвестност на обясненията му. Кореспондиращи с писмените доказателствени средства и в частност – с представения и приет като доказателствено средство по делото заверен препис от полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № *******(л. 8 от досъд. п-во и л. 20 от съд. п-во), са и обясненията му в частта им, в която обвиняемият сочи да е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите за процесния лек автомобил още на следващия ден след издаването на ЗППАМ. Доколкото в обсъдените по-горе части обясненията на обвиняемия намират категорична доказателствена опора в останалите, събрани по делото, писмени доказателствени средства, то съдът намери, че следва да кредитира същите и в останалата им част като житейски убедителни и логични, и необорени от доказателствения материал, в която обвиняемият сочи на предприетите от него действия по представяне на препис от полицата за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите в О „ПП“ – СДВР, както и причините, поради които до датата на извършване на полицейската проверка от св. Т.иП. – 17.08.2017 г., не успял да представи полицата в съответната служба и да получи обратно своето СУМПС. Допълнителен аргумент в насока кредитируемост на обясненията на Д. по отношение на проведения от него диалог със служител на О „ПП“ – СДВР при посещението му там на 14.07.2017 г. е и датата на издаване на НП № 17-4332-016359, с което Д. е санкциониран за нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането – 15.08.2017 г., при което действително се установява, че към 14.07.2017 г. по административно-наказателната преписка, образувана във връзка със съставен АУАН № 187423/13.07.2017 г., все още не е имало произнасяне на наказващия орган, както съобщава Д.. При този анализ на обясненията на обвиняемия, СГС в този си състав съобрази, че същите са в основни линии единни, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото доказателствени източници, поради което и не са предназначени да формират защитната му версия по повдигнатото обвинение, а с тях обвиняемият цели да допринесе обективно и добросъвестно за изясняване на обективната истина. Поради изложеното, съдът прецени, че следва да кредитира обясненията на обв. Д. изцяло, като депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.

            Обосновани са и изводите на решаващия първоинстанционен съд досежно пълната кредитируемост на показанията на св. Е., Т.иП., снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК. Така събраните гласни доказателствени средства са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се, кореспондират с обясненията на обвиняемото лице и с писмените доказателствени средства по делото, и не се оборват от останалите, събрани по делото доказателствени средства, поради което и за инстанциите по същество не възникнаха съмнения, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Въз основа на същите съдът установи фактите и обстоятелствата, свързани с извършената на 17.08.2017 г. полицейска проверка на водача Д. и управлявания от него автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. №********и резултатите от извършената проверка. По отношение на тези факти и обстоятелства по делото са събрани достатъчен по своя обем и категоричност гласни и писмени доказателствени средства, които в своята съвкупност позволяват на съда да формира еднозначни изводи по фактите. Така събраните гласни доказателствени средства, освен че са напълно еднопосочни и безпротиворечиви, не се оспорват и от обвиняемото лице, което разпитано в хода на съдебното производство, признава да е управлявал процесния автомобил към датата на извършване на проверката от полицейските служители.

            Останалите, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство писмени доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателствени средства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване по делото.

            При този анализ на доказателствената съвкупност настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от решаващия първоинстанционен съд и изводите на съда по фактите се явяват правилни и обосновани.

 

            На базата на така установените фактически положения, които се споделят и от настоящата инстанция, първоинстанционният съд правилно е заключил, че с деянието си обв. Д. формално е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК, за което е ангажирана наказателната му отговорност в производството, но поради явно незначителната степен на обществена опасност на деянието му, същото е явно малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, поради което и няма престъпен характер.

            За съставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст, е необходимо да се установи, че наказателно-отговорното лице  управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка (ПАМ) за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС).

            За настоящия съдебен състав не възникна съмнение, че със Заповед № 3334/13.07.2017 г. спрямо обв. Д. е била приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до предоставяне на сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. №********собственост на „М – 2 Пром“ ЕООД, с управител обв. Д.. Заповедта за налагане на ПАМ била връчена на обв. Д. лично на 13.07.2017 г. Към 17.08.2017 г. СУМПС, издадено на обв. Д., не било върнато на водача, поради неявяването му в О „ПП“ – СДВР за представяне на препис от сключена застраховка „Гражданска отговорност“, след като при явяването му на 14.07.2017 г. му било обяснено, че не може да получи СУМПС, тъй като наказателното постановление срещу него не е било издадено. Безспорно се установява и това, че въпреки, че все още изтърпявал ПАМ за временно отнемане на СУМПС и свидетелството за правоуправление не му е било върнато, на 17.08.2017 г., около 09,40 часа, в гр. София, по ул. „Джеймс Баучер“, с посока на движение от бул. „Черни връх“ към ул. „Богатица“, обв. Д. управлявал МПС – л.а. марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. №********когато по отношение на него била предприета полицейска проверка от св. Т.иП.. При това следва да се приеме, че с деянието си, обв. Д. е осъществил от обективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК.

            Престъплението по този законов текст е уредено като умишлено и предвид естеството на инкриминираната изпълнителска деятелност, следва да се приеме, че може да се осъществи само при форма на вина пряк умисъл. При това деецът следва да има представа относно това, че управлява МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка (ПАМ) за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, и пряко да цели това. В конкретния случай безспорно се установява, че обв. Д. е имал представа за издадената му ЗППАМ, тъй като същата му била връчена лично на 13.07.2017 г.; съзнавал, че към 17.08.2017 г. все още изтърпява ПАМ, тъй като не се е бил явил в О „ПП“ – СДВР за представяне на препис от сключена застраховка „Гражданска отговорност“ след като при явяването му на 14.07.2017 г. му било обяснено, че не може да получи СУМПС, тъй като наказателното постановление срещу него не е било издадено; съзнавал, че на процесната по делото дата управлява МПС в срока на изтърпяване на ПАМ и пряко е целял това. Обвиняемият съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, съзнавал обществено-опасните му последици и пряко целял настъпването им. С това следва да се приеме, че с деянието си, обв. Д. е осъществил и от субективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК.

            При това обосновано и законосъобразно първият съд е заключил, че деянието, осъществено от обв. Д., е обективно и субективно съставомерно по вменения му престъпен състав, а именно – по чл. 343в, ал. 3, вр. ал.1 от НК.

             

            Същевременно, правилни и обосновани се явяват изводите на решаващия първоинстанционен съд, че макар обв. Д. формално да е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК, деянието му е явно малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, която не обуславя въздействието спрямо дееца посредством най-тежката форма на държавна принуда, каквато и наказанието. За да формира изводите си в горния смисъл, СГС съобрази следното.

            За да е налице явно малозначително деяние, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, е необходимо същото, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, да не е общественоопасно или степента му на обществена опасност да е явно незначителна. В конкретния по делото случай деянието, осъществено от обв. Д., разкрива незначителна степен на обществена опасност в сравнение с типичната такава, визирана от законодателя в състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК.

            Така, на първо място, обв. Д. не разкрива висока степен на обществена опасност – същият е с чисто съдебно минало, семейно ангажиран и трудово зает; в хода на съдебното производство депозира подробни обяснения по повдигнатото му обвинение, в които признава за извършеното от него деяние, проявява критично отношение към поведението си, с обясненията си съдейства за разкриване на обективната истина и изразява съжаление и разкаяние за извършеното. Вярно е, че от приложените по делото справка – картон за водача Д. и справка за нарушител водач се установява, че обвиняемият е многократно санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата, но не се установява да е санкциониран друг път за нарушение на изискването да управлява автомобил с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите, по смисъла на чл. 638, ал. 3 от КЗ, поради което и следва да се приеме, че нарушението за което на водача Д. е била издадена ЗППАМ, се явява случаен факт в живота му и не е израз на трайно незачитане на установения правов ред във връзка със застраховането му като водач на МПС.            На второ място, деянието, осъществено от обв. Д., също не разкрива висока степен на обществена опасност. Както вече се посочи, същото е случаен факт за обвиняемия, инцидентна проява, свързана с пропуск да заплати дължима вноска по сключената застраховка „Гражданска отговорност“, който пропуск е отстранен своевременно от Д., който още на 14.07.2017 г. сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите за лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. №********със срок на валидност от една година. При това правилно СРС е заключил, че издадената ЗППАМ и впоследствие – санкционирането на деца, е постигнало в цялост и в пълнота целите си, като подсъдимият е положил необходимите усилия да бъде изряден водач на МПС. Това, че месец по-късно водачът Д. все още не е бил представил в О „ПП“ – СДВР препис от застрахователната полица и не е бил получил своето СУМПС, добре се обяснява с посочените от обвиняемият обективни причини и не сочи на завишена степен на обществена опасност на деянието и на неговия извършител. Налице е, следователно, хипотеза на „явна малозначителност”, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.

            Прокурорът при СРП правилно сочи, че престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК е уредено като формално или още на просто извършване, поради което и степента на обществена опасност на деянието е достатъчно висока, за да бъде криминализирано поради самия факт на осъществяването му. Това обаче, не изключва възможността извършването на формално престъпление да бъде явно малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и в тази насока е константната съдебна практика, с която настоящата инстанция изцяло се солидаризира (вж. например ре­ше­ние № 448/23.11.1988 г. по н. д. № 497/1988 г., I н. о., ре­ше­ние № 870/17.10.2005 г. по н. д. № 242/2005 г., II н. о.,  ре­ше­ние № 676/18.07.2005 г. по н. д. № 86/2005 г., I н. о. и други). Деянието мо­же да се ха­рак­те­ри­зи­ра ка­то ма­лоз­на­чи­тел­но и при  по­се­га­тел­ст­ва, по­на­ча­ло за­ся­га­щи важ­ни об­щест­ве­ни от­но­ше­ния, както и такива, чието извършване е достатъчно за инкриминирането им, без да е необходимо да настъпи допълнителен общественоопасен резултат, ко­га­то уста­но­ве­на­та фак­ти­ческа об­ста­нов­ка сочи на ниска сте­пен на ув­реж­да­не на об­щест­ве­ни­те от­но­ше­ния, за­щи­те­ни чрез съ­от­вет­ни­те престъп­ни съста­ви, както е и в процесния по делото случай.

           

            Ето защо и като е оправдал обвиняемия Д. по обвинението да е осъществил състав на престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал.1 от НК, СРС, НО, 133-ти състав е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Съображенията на представителя на държавното обвинение в противния смисъл, се преценяват от настоящия съдебен състав като неоснователни.

 

            Тъй като при цялостната служебна проверка на решението, въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.

 

            Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.02.2019 г., постановено от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 133-ти състав, по НАХД № 17639/2018 г. по описа на същия съд.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1/

 

                                                                                                                      2/