№ 641
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000503750 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби
на двете страни, срещу Решение №900948/02.08.2021 г., по гр.д.№282/2019 г. на ОС –
Благоевград, постановено по предявен от Г. Д. К. срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве“АД, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за сумата от 50 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
травматични увреждания – изкълчване на раменната става и счупване на големия
туберкул на дясната раменна кост, и за сумата от 100 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди – разходи за рентгеново изследване и КАТ на дясна
раменна става, вследствие на настъпило ПТП на 03.04.2019 г., причинено от водача на
лек автомобил „БМВ 330Д“ с рег.№********, ведно със законната лихва върху тези
суми за периода от 10.04.2019 г. до окончателното плащане, с което решение съдът е
осъдил ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20 000 лв. и застрахователно обезщетение за имуществени вреди в
размер на 100 лв., ведно със законната лихва върху тези суми за периода от 01.10.2019
г. до окончателното плащане, като е отхвърлил предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 20 000 лв., до претендирания размер
от 50 000 лв., както и е отхвърлил претенцията за законна лихва върху обезщетенията
за периода от 10.04.2019 г. до 01.10.2019 г., и е осъдил страните да заплатят разноски
по съразмерност. Недоволни от така постановеното решение са останали и двете
страни.
С Въззивна жалба вх.№900513/09.09.2021 г. ищецът Г. Д. К., чрез адв. П.К.,
обжалва решението в неговата отхвърлителна част - с която е отхвърлен иска за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 20 000
лв., до размера от 40 000 лв., като част от сумата 50 000 лв., КАКТО И В ЧАСТТА, в
1
която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетенията
за неимуществени вреди и за имуществени вреди, за периода от 10.04.2019 г. до
01.10.2019 г., като се настоява за присъждане на допълнително застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 20 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 10.04.2019 г., а при условията на евентуалност –
от 01.07.2019 г., до окончателното плащане, КАКТО и за допълнително присъждане на
законната лихва върху вече присъдените обезщетения за неимуществени и за
имуществени вреди, за периода от 10.04.2019 г. до 01.10.2019 г. Релевирани са
оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части, поради нарушение на
чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в игнориране
на част от събраните доказателства, неправилно е прието, че липсва причинна връзка
на нарушената сетивност на кожата при ищеца, и счупването на ребро, с настъпилото
увреждане при процесното ПТП, в резултат от неизясняването на част от релевантните
въпроси относно получените увреждания. Съдът неправилно е приел, че нямало
категорични доказателства нарушената сетивност да е в резултат от увреждането, и
според съда такива увреждания не били посочени в исковата молба. Ищецът не е
длъжен да изчерпи в исковата молба всички неблагоприятни изменения на
здравословното си състояние, за да получи обезщетение за тях, като е достатъчно те да
бъдат установени по делото. Наличието на счупено ребро в дясна гръдна половина се
установява от приетите СМЕ и ДСМЕ, както и от свидетелските показания.
Нарушената сетивност на кожата се установява от ДСМЕ, като не се установява
ищецът преди процесното ПТП да е страдал от други болестни увреждания, които
могат да доведат до такова страдание. Липсва задълбочен анализ на събраните
доказателства относно вида и характера на уврежданията, продължителността на
процеса на лечение и възстановителния период, икономическите условия към момента
на увреждането и повишените застрахователни лимити. Неправилно е отхвърлена
претенцията за законна лихва за периода от 10.04.2019 г. до 01.10.2019 г., като е
прието, че лихва се дължи след изтичането на 3- месечния срок за отговор на
застрахователя. В случая застрахователят е уведомен от самия пострадал на 01.07.2019
г., от която най-късна дата той дължи заплащане на законна лихва върху
обезщетението. Релевирано е доказателствено искане на основание чл.266, ал.3 от
ГПК, за допускане на допълнителна СМЕ, която да бъде изготвена от вещо лице -
невролог, по поставените въпроси към ДСМЕ, изготвена в първоинстанционното
производство.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, във вр. чл.62, ал.2
от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, жалбоподателят е освободен от
задължението за внасяне на държавна такса на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, въззивната
жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, който в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор.
С Въззивна жалба от 20.09.2021 г., ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве“АД, чрез адв. В. П., обжалва решението частично в осъдителната му част, с
която ответникът е бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди за размера над 15 000 лв. до присъдения размер от 20 000 лв., както и в която
ответникът е бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди за
2
размера над 75 лв. до присъдения размер от 100 лв., ведно със законната лихва върху
тази част от присъдените суми, считано от 01.10.2019 г. Релевирани са оплаквания за
нарушение на чл.52 от ЗЗД във връзка с определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, като не е отчетено удължаването на времетраенето на
оздравителния процес поради непроведена рехабилитация и несъобразяване на
обществено-икономическите условия. Неправилно не е уважено възражението за
принос на пострадалия чрез непоставянето на обезопасителен колан - следва да бъде
отчетен принос на пострадалия до размер на ¼ . Настоява се за отмяна на решението в
частта му, в която е присъдено обезщетение над 15 000 лв. за неимуществени вреди, и
над 75 лв. за имуществени вреди, и вместо това да се постанови друго по същество, с
което предявените искове за присъждане на застрахователно обезщетение да бъдат
отхвърлени над размера от 15000 лв. до размера от 20 000 лв. за неимуществените
вреди, и над размера от 75 лв. до размера от 100 лв. за имуществените вреди, като
съобразно този резултат да бъдат редуцирани и разноските, които ответникът е осъден
да заплати. Заявява се претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, във вр. чл.62, ал.2
от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба от 29.11.2021 г., подаден
от Г. Д. К., чрез адв. П.К., в който се застъпва становище за неоснователност на
въззивната жалба на ответника. Неоснователно се поддържа принос на пострадалия –
САТЕ е оспорена в тази част, и изводите на вещото лице не се подкрепят от останалите
доказателства, поддържа се недоказаност на възражението за съпричиняване, и липса
на причинна връзка между непоставянето на колан и настъпване на уврежданията.
Възразява се срещу присъждането на разноски в полза на ответника, и се релевира
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение. Заявява се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., заедно с начислен ДДС.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен след подадена извънсъдебна застрахователна претенция, от
родово компетентния съд, поради което е допустимо. По правилността на обжалвания
съдебен акт съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
Пред въззивната инстанция не се спори, че на 03.04.2019 г. е настъпило
процесното ПТП, както и по механизма на настъпването му. Не се спори, че към
момента на ПТП е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП, не се спори по вината
на водача на застрахованото при ответника МПС, качеството на ищеца на увредено
лице, претърпяло неимуществени вреди, както и претърпените от него имуществени
вреди в размер на 100 лв., представляващи разходи за медицински изследвания.
Спорът между страните пред въззивната инстанция е фокусиран върху вида и обема на
претърпените от ищеца травматични увреждания в причинна връзка с процесното
ПТП, размерът на справедливото обезщетение за тях за размера над 20 000 лв., и
3
наличието на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат чрез
непоставянето на обезопасителен колан до размера на 1/4. По акцесорния иск се спори
по началния момент, от който следва да се присъди законната лихва за забавено
плащане на обезщетението.
Във връзка със спора пред въззивната инстанция за наличието на принос на
пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, съдът намира следното:
От приетите по делото писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №1 /23.05.2019 г. /на л.6 от делото на СГС/, Протокол от 30.06.2020 г.
по дело №20201240200304 по описа за 2020 г. на РС – Разлог, с инкорпорирано в него
Споразумение за решаване на наказателно производство, одобрено от съда с
протоколно определение, №2671/30.06.2020 г., влязло в сила на 30.06.2020 г. /на л.88-
90/, Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.04.2019 г. /на л.95-98/, и Експертно
заключение от 29.02.2021 г. /на л.139/, се установява следния механизъм на ПТП,
който не е спорен между страните:
На 03.04.2019 г., в дневно време около 16:20 ч., и мокра асфалтова настилка,
водачът Д. Я. е управлявал л.а.“БМВ 330d“, с рег.№********, по ул.“Отец Паисий“ в
гр. Банско, като ищецът Г.К. е пътувал в същия автомобил като пътник на задната
дясна седалка, и вероятно се е държал за ръкохватката на тавана на купето, монтирана
над седалката. В района на №11 и преди №13А, в участък преди навлизане в десен
завой, водачът е управлявал автомобила със скорост от около 66,2 км/ч., като скоростта
е принудила водача да предприеме действия за отклоняване на автомобила вдясно още
преди завоя, и за да не допусне странично занасяне на автомобила наляво при
преминаване през завоя, водачът е отклонил автомобила допълнително надясно, при
което автомобилът се е насочил към десния тротоар. Възприемайки насочването на
автомобила към тротоара и къщите, водачът е задействал ефективно спирачната
система, съчетано със задействане на кормилната уредба на автомобила за корекция на
траекторията на автомобила в посока наляво. Последвало е последователно качване на
предната и задна десни губи върху тротоара вдясно пред дом №13. С качването на
тротоара на десните гуми, левите гуми са се отклонили наляво. Поради задействането в
този момент на спирачната уредба, гумите са блокирали, а поради рязката промяна на
посоката на движение е настъпило странично занасяне на автомобила и ротация на
автомобила около задната дясна гума по посоката на часовниковата стрелка, и
завъртане на предната част на автомобила надясно, като е продължило и постъпателно
движение на автомобила напред, след което предната част на автомобила се е насочила
към тротоара отляво на улицата и офиса пред дом №14. Последвало е бързо и
последователно качване на предните гуми върху тротоара пред офиса, веднага след
което предния ляв габарит достига и чупи стъклената конструкция и стъклата на
фронталната витрина на офиса. Непосредствено след първия удар вляво, е последвал
много силен челен удар със скорост около 43,5 км/ч. в обхвата на предния десен
габарит в предната носеща бетонна колона на офиса. Вследствие на този удар са
настъпили тежки деформации в предната дясна част на купето, а вследствие на рязкото
спиране телата на пътниците в автомобила са били подложени на действието на силни
инерционни сили в посока към зоната на удара на л.а. в колоната.
Относно механизма на увреждането, приетата по делото автотехническа
експертиза установява, че при настъпилия силен челен удар със скорост около 43-44
км/ч. в неподвижна носеща бетонна колона в зоната на десния преден габарит на
автомобила, тялото на пътника на задната дясна седалка – ищеца К., е политнало
напред от седящото му положение. За да получи посоченото тежко увреждане на
4
раменната става, експертизата обосновава извод, че той се е държал за ръкохватката на
тавана на купето, монтирана над седалката, и ръката му се е явявала опорна точка за
тялото, той е политнал напред и надясно, в резултат от съпротивлението на ръката.
Вследствие на значителната тежест, съсредоточена в раменната става, е настъпило
травматичното увреждане – изкълчване на ставата и счупване на големия туберкул на
дясната раменна кост. Последвал е преден контакт на тялото в облегалката и удар в
горната част от усилващ вътрешен панел с тапицерия на задната дясна врата в зоната
под подвижното стъкло, при който удар вероятно е настъпило счупването на 5-то
ребро вдясно. След тези контакти, от еластичната компонента на облегалката и масата
на тялото, пътника К. се е върнал в посока назад към задната седалка, където тялото му
се е установило неподвижно в крайното му положение.
Според автотехническата експертиза, получените травматични увреждания от
пътника на задната седалка – изкълчване на дясната раменна става и счупване на
големия туберкул на дясната раменна кост, както и счупването на 5-то ребро вдясно,
тялото на пътника не е било фиксирано от предпазен инерционен колан. Тъй като
коланът се захваща над дясното рамо на пътника, той би позволил незначително
изместване на рамото напред, което не би довело до полученото тежко травматично
увреждане на раменната става, дори пътникът да е бил захванат с дясната си ръка за
ръкохватката над дясната задна врата. Фрактурата на 5-то ребро вдясно вероятно е
настъпила при удара на тялото в задната дясна врата на автомобила, която на
съответното място има тапцирана изпъкнала обла част, който удар, според вещото
лице, не би бил с толкова голяма кинетична енергия при правилно поставен предпазен
колан. Допълнителен аргумент на експертизата за формиране на извод за непоставен
обезопасителен колан е обстоятелството, че при ищеца не са констатирани
характерните лентови травми от обезопасителния колан. При правилно поставен
обезопасителен колан и установената скорост от 43-44 км/ч., при която е настъпил
удара, тялото на ищеца би останало фиксирано към задната седалка, и той не би
получил травматичното увреждане на раменната става.
Тези изводи на автотехническата експетиза се подкрепят и от приетото по
делото заключение на съдебно-медицинската експертиза /на л.129-137/, от която се
установява, че травматичните увреждания на ищеца биха могли да се получат, ако
пътникът в автомобила е бил без поставен обезопасителен колан. Тази експертиза
допълва, че същите увреждания биха могли да се получат и при правилно поставен
обезопасителен колан, но в хипотеза, при която въздействието на инерционните сили е
с преобладаваща странична компонента. Тази хипотеза обаче не кореспондира на
безспорно установения механизъм на конкретното ПТП, при който ударът, причинил
травматичното увреждане на раменната става, е бил челен кос - т.е. страничната
компонента на инерционните сили е била със значително по-нисък интензитет от
инерционните сили, въздействали върху тялото на пътника в посока напред с голяма
кинетична енергия. Вещото лице, изготвило автотехническата експертиза изрично
заявява при изслушването на експертизата, че при предходното занасяне на
автомобила надясно инерционните сили са били слаби, и от тяхното въздействие не би
могла да се получи установеното травматично увреждане на раменната става.
По изложените съображения съдът намира, че двете експертизи в частта им,
относима към механизма на увреждането, са непротиворечиви помежду си,
компетентно изготвени от гледната точка на специалните знания на всеки един от
двамата експерти, обосновани и кореспондиращи на събраните по делото
доказателства, поради което ги кредитира.
5
Във връзка с механизма на ПТП по делото са събрани и гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Константин Загорчин – пътувал в същия автомобил в
момента на процесното ПТП на предната дясна седалка. Същият твърди, че ищецът
бил с поставен обезопасителен колан в момента на ПТП, тъй като непосредствено след
удара свидетелят „свалил“ колана, за да извади ищеца от колата. Тези показания на
свидетеля не кореспондират със заключенията на САТЕ и СМЕ, приети по делото, а
също така не се подкрепят от други доказателства – липсват характерни коланни
травми, които да са документирани в медицинската документация /наличието на такива
не се и твърди в исковата молба/, каквито според вещото лице - автоексперт биха били
налице при високата скорост от 43-44 км/ч., с която е настъпил удара. Ето защо, съдът
не кредитира показанията на този свидетел в частта им, в която същият твърди ищецът
да е пътувал с поставен предпазен колан в момента на процесното ПТП.
При така събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна, че в момента на произшествието ищецът е пътувал без поставен
обезопасителен колан, което обстоятелство е в пряка причинна връзка с вида и
тежестта на полученото от него травматично увреждане на раменната става.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че
ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като е пътувал без
поставен предпазен колан в нарушение на задължението си по чл.137а, ал.1 от ЗДвП,
поради което са налице предпоставките на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на
дължимото от ответника обезщетение. Приноса на ищеца за настъпване на
вредоносния резултат обаче е значително по-малък от този на делинквента, който е
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал
автомобила със скорост над пределно допустимата в населено място скорост от 50
км/ч., изгубил е контрол върху управлението на автомобила, с което е причинил
процесното ПТП, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г. Д. К.,
с което е извършил престъпление по чл.343, ал.3 от НК във вр. чл.342, ал.1, предл.3 от
НК, за което е признат за виновен с влязло в сила Споразумение за решаване на
наказателното производство от 30.06.2020 г. по дело №20201240200304 по описа за
2020 г. на РС – Разлог. Наред с това, съдът взема предвид, че ако ищецът бе пътувал с
правилно поставен обезопасителен колан, той пак би получил травматични увреждания
от съприкосновението на крайниците и тялото му с интериора на автомобила, но
основното увреждане на раменната става би било избегнато. Ето защо, съдът намира,
че следва на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД справедливото обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди следва да бъде намалено с 20%.
Доколкото по отношение на претърпените от ищеца имуществени вреди в
размер на 100 лв. пред въззивната инстанция не се спори, дължимото за тях
обезщетение в размер на 100 лв. също следва да бъде намалено с 20%, като ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 80 лв.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са
приети две съдебномедицински експертизи пред първостепенния съд, както и
допълнителна експертиза, допусната и приета от въззивната инстанция.
От първоначалната Съдебномедицинска експертиза от 04.11.2020 г. /на л.129/ се
установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 03.04.2019 г. ищецът Г.
Д. К., тогава на 26 години, е получил травматични увреждания, изразяващи се в
изкълчване на дясната раменна става и счупване на големия израстък – голям туберкул
на дясната раменна кост. Проведено е консервативно лечение – закрито наместване на
костните фрагменти и обездвижване на ставата с мека превръзка. Във връзка с
6
проведеното лечение ищецът е бил хоспитализиран в МБАЛ „Разлог“ЕООД за един
ден, след което лечението му е продължило амбулаторно. На 09.05.2019 г. е извършена
контролна кумпютърна томография, при което е установено и счупване на едно ребро
– V-то ребро в дясната половина на гръдния кош, в гръбния му отдел. Изкълчването на
дясната раменна става и счупването на големия туберкул на дясната раменна кост е
причинило на ищеца трайно затруднение на движенията на крайника за срок от 2
месеца. Счупването на едно ребро му е причинило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, което не е затруднило движението на снагата. За лечение на
увреждането на рамото ищецът е търпял обездвижване на десния горен крайник с мека
превръзка, за около 30 дни, а счупването на едно ребро не е изисквало обездвижване на
снагата. След премахването на имобилизацията на дясната раменна става, ищецът се е
нуждаел от период на раздвижване за около още един месец, като общият
възстановителен период за възстановяване на движенията на десния горен крайник е
продължил около два месеца и половина. Счупването на едно ребро без разместване на
костните фрагменти, каквото е установеното при ищеца, се консолидира за срок от
около 2-3 седмици. В медицинската документация няма данни за настъпили
усложнения във възстановителния процес. Във връзка с получените травматични
увреждания ищецът е търпял болки с голям интензитет през първите 3-4 дни, които
след обездвижване на крайника са започнали да намаляват интензитета си. След около
2 седмици костните фрагменти са се консолидирали, и болките са намаляли.
Установеното по-късно счупване на едно ребро не може да бъде определено само от
образното изследване с каква давност е, но локализацията и характера на увреждането
отговарят на механизма на произшествието. При изслушването на експертизата в
открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че при първоначалната
хоспитализация не е отразено в епикризата да е правена рентгенография на гръден
кош. Възможно е първоначално такова увреждане да не се открие при извършване на
образни изследвания непосредствено след увреждането, но при извършеното по-късно
образно изследване същото да е ясно видимо.
Съдът кредитира заключението в тази част, като го намира за компетентно
изготвено, подробно, обосновано, и кореспондиращо на събраните по делото писмени
доказателства – Епикриза от ИЗ №2014/289 от МЗ“МБАЛ – Разлог“ЕООД –
Хирургично отделение, за хоспитализация на ищеца на 03.04.2019 г. /на л.12/, Етапна
епикриза от18.04.2019 г. /на л.13/, Медицинско направление №502 /на л.14/, Искания за
образно изследване от 15.04.2019 г. и от 09.05.2019 г. /на л.15/, Протокол за компютър-
томографско изследване от 09.05.2019 г./на л.16/.
От Допълнителното заключение към СМЕ №71/2020 г. от 28.05.2020 г. /на л.218-
219/, изготвено от вещо лице със специалност „съдебна медицина“, се установява, че
при извършен личен преглед на ищеца за нуждите на експертизата, е установено, че
ищецът е със запазени пасивни движения и ограничени активни движения на дясната
раменна става, намалена сетивност на кожата в областта на горния десен крайник,
обхващаща зоната, инервирана от нерви, изхождащи от нивото на седми и осми шийни
прешлени вдясно, като двигателната функция не е засегната. Към момента на
изготвянето на тази експертиза същата констатира, че функционално не е настъпило
пълно възстановяване. Основната функция на десния горен крайник е възстановена,
пасивните движения са възможни и неболезнени в пълен обем, от което се установява,
че изкълчената става е възстановена и счупените кости са правилно наместени и
оздравели. Активните движения не са възстановени в пълен обем, като е налице
усещане на болка при определени активни движения, което налага провеждане на
7
кинезитерапия. Неврологичните оплаквания от намалена сетивност се дължат на
увреда на два гръбначномозъчни нерва, изхождащи от нивото на седми и осми шийни
прешлени, като експертизата счита, че това увреждане може да е свързано с
процесното ПТП, но би могло да бъде причинено и от болестни или дегенеративни
изменения на шийните прешлени.
Пред въззивната инстанция е допусната допълнителна СМЕ, изготвена от вещо
лице – невролог въз основа на извършени за нуждите на експертизата личен преглед на
ищеца на 14.03.2022 г. и образно изследване на раменната става от 16.03.2022 г., от
които се установява, че към момента на изготвяне на заключението при ищеца не са
установени данни за нарушена сетивност на десния горен крайник. Такива обаче се
установява, че са били налице в периода 01.01.2021 г. – 12.03.2021 г., като същите са
потвърдени от извършени обективни изследвания /ЕМГ/, от които се установява данни
за увреда на две нерва – перифернонервна увреда на нервус мускулокутанеус декстер
(десен кожно-мускулен нерв) и проксимална увреда на нервус улнарис декстер (десен
лакутен нерв), в резултат на която се нарушава чувствителността по външната
повърхност на дясната предмишница, чувствителността в областта на V-ти пръст,
вътрешната повърхност на IV-ти пръст, и вътрешната част на китката. Тези нарушения
са настъпили непосредствено след инцидента и са в пряка причинна връзка с
настъпилото на 03.04.2019 г. ПТП. Тези нарушения са продължили около една година и
половина след увреждането, като са били придружени от умерено изразени болки и
страдания, без клинично значимо отражение върху двигателната функция на крайника.
Впоследствие постепенно са отзвучали, и към момента на изготвяне на
допълнителното заключение, вече не са налице. Към настоящия момент продължава да
е налице ограничение на активните движения на дясната раменна става при повдигната
нагоре ръка и завъртане, което води до дефицит във функцията на ръката за
извършване на определени движения, и за някои дейности. Тези ограничения не се
проявяват при ежедневните битови дейности, могат да се усетят при тежка физическа
работа, както и при посягане към нещо високо. Когато ръката не е в повдигнато
положение, ограничение на движенията няма.
Съдът констатира противоречие между Допълнителното заключение към СМЕ
№71/2020 г. от 28.05.2020 г. и изготвената пред въззивната инстанция допълнителна
СМЕ досежно точния вид на неврологичната увреда и наличието на причинна връзка с
процесното ПТП. В тази част съдът кредитира заключението на СМЕ, прието пред
въззивната инстанция, предвид обстоятелството, че същото е изготвено от вещо лице
със специални знания в областта на конкретно на неврологията и е основано на лично
извършени от вещото лице неврологични изследвания чрез личен преглед и обективни
изследвания, докато заключението пред първостепенния съд е изготвено от вещо лице
със специалност „съдебна медицина“, която е с по-общ характер, като вещото лице не
е имало необходимите специални знания в областта на неврологията /същото е
ползвало консултация с невролог, за да изготви заключението/.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди по делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. Б. и В. Х.. Св. Б.
установява, че в деня след инцидента ищецът бил в недобро състояние, с шина на
ръката, оплаквал се, че не може да диша, не могъл да спи, лежал на леглото. В
продължение на 3-4 месеца се оплаквал, майка му и брат му го подпомагали за
ежедневните дейности, тъй като не можел да движи дясната си ръка. Налагало се да му
приготвят храната, за поддържане на личната хигиена, за обличане, затруднявал се да
се храни. Към момента на разпита ищецът все още не може да използва ръката си в
8
пълен обем – не може да прави някои движения и да изправя дясната си ръка нагоре.
Двата пръста на дясната му ръка не функционират съвсем добре, което му пречи да
изпълнява работата си като секретар – да работи на компютър и да пише с химикал.
Увреждането му се отразило и психически, тъй като няколко месеца бил затворен
вкъщи и още не бил годен за тежка физическа работа. След инцидента не се е връщал
на същата работа. Свидетелят Х. установява, че в деня след инцидента ищецът бил
обездвижен, със затруднено дишане, оплаквал се, че не може да спи от болки в гърба.
Тези оплаквания продължили 2-3 месеца. В този период ищецът изпитвал затруднения
да се къпе и да се храни. След 4 месеца му махнали превръзката, но все още /към
момента на разпита/ не бил възстановен напълно – не можел да цепи дърва, поради
което приятелите му идвали да му помагат за тази дейност. И към настоящия момент
изпитва притеснение, когато пътува в автомобил. Преди катастрофата работел в офис,
на компютър. Към момента на разпита ищецът не работи.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 03.04.2019 г.
ищецът Г. Д. К., тогава на 26 години, е получил травматични увреждания, изразяващи
се в: изкълчване на дясната раменна става и счупване на големия израстък – голям
туберкул на дясната раменна кост, счупване на V-то ребро в дясната половина на
гръдния кош, в гръбния му отдел, както и – перифернонервна увреда на нервус
мускулокутанеус декстер (десен кожно-мускулен нерв) и проксимална увреда на
нервус улнарис декстер (десен лакутен нерв). Проведено е консервативно лечение –
закрито наместване на костните фрагменти и имобилизация на раменната става с мека
превръзка, за период от 30 дни, след което е проведено раздвижване. Във връзка с
проведеното лечение ищецът е бил хоспитализиран в МБАЛ „Разлог“ЕООД за един
ден, след което лечението му е продължило амбулаторно. Изкълчването на дясната
раменна става и счупването на големия туберкул на дясната раменна кост е причинило
на ищеца трайно затруднение на движенията на крайника за срок от 2 месеца.
Счупването на едно ребро му е причинило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, което не е затруднило движението на снагата, не е изисквало
обездвижване и не е провеждано специфично лечение. В резултат на неврологичната
увреда е била нарушена чувствителността по външната повърхност на дясната
предмишница, чувствителността в областта на V-ти пръст, вътрешната повърхност на
IV-ти пръст, и вътрешната част на китката. Общият възстановителен период за
възстановяване на движенията на десния горен крайник е продължил около два месеца
и половина. Костните фрагменти на счупеното ребро са се консолидирали за срок от
около 2-3 седмици. Не са настъпили усложнения във възстановителния процес. Във
връзка с получените травматични увреждания ищецът е търпял болки с голям
интензитет през първите 3-4 дни, които след обездвижване на крайника са започнали
да намаляват интензитета си. След около 2 седмици костните фрагменти са се
консолидирали, и болките са намалели. Във връзка със счупеното ребро, през първите
дни след увреждането ищецът е търпял болки при дишане, и болки в областта на гърба,
които са нарушили съня му през първите дни непосредствено след увреждането
Ищецът е търпял страдания в резултат от неврологичното увреждане за период от
около година и половина, изразяващи се в болки с умерен интензитет, изтръпване на
четвърти и пети пръст на дясната ръка, които са го затруднили да упражнява
обичайната си работа като секретар – работа на компютър и водене на записки с
химикал. През периода на имобилизацията – за период от около един месец, се е
нуждаел от чужда помощ за поддържане на личната хигиена, обличане, приготвяне на
храна, затруднявал се е да се самообслужва и да се храни. Не е настъпило пълно
9
възстановяване от травматичното увреждане на дясната раменна става – налице е
остатъчно ограничение на активното движение на дясната ръка в крайните фази при
изправянето и нагоре, което създава затруднение на ищеца при някои конкретни
движения, но не смущава нормалното осъществяване на обичайните ежедневни
дейности на ищеца. Ищецът все още не може да осъществява тежък физически труд, и
за някои дейности /като цепене на дърва/ той все още има нужда от чужда помощ.
Съдът взема предвид, че ищецът е претърпял увреждането на възраст от 26 години,
като през възстановителния период е бил в невъзможност да води обичайния за
възрастта му активен начин на живот, което му е причинило психологически
дискомфорт, наложило се е да преустанови работата си като секретар, от която е
реализирал трудови доходи.
При така установените болки и страдания, търпяни от ищеца, съдът намира че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди на ищеца следва да бъде
определено в размер на 40 000 лв., който размер съответства на изискванията на чл.52
от ЗЗД, и е съобразен с формулираните критерии за справедливост с ППВС №4/1968 г.,
с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и със
съдебната практика по сходни случаи.
Поради приетата основателност на възражението за принос на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат чрез непоставянето на обезопасителен колан, така
определеното справедливо обезщетение следва да бъде намалено на осн. чл.51, ал.2 от
ЗЗД, с 20%, поради което предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди се явява основателен до размер на 32 000 лв.
Във връзка с акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
обезщетенията за имуществени вреди и за неимуществени вреди, ищецът е
претендирал присъждане на законна лихва от датата 10.04.2019 г. – от изтичане на 7
дневния срок от ПТП, в който делинквентът е длъжен да уведоми застрахователя си за
настъпилото застрахователно събитие, а при условията на евентуалност – от датата
01.07.2019 г., на която застрахователят е бил уведомен от самия пострадал за
настъпилото ПТП чрез предявяването на застрахователната претенция. Съобразно
разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 във вр. ал.3 от КЗ, в застрахователното обезщетение се
включват и лихвите за забава, за които застрахованият отговаря пред увреденото лице,
но в границите на застрахователната сума, и само за периода от уведомяването на
застрахователя – от самия застрахован в изпълнение на задължението му по чл.430,
ал.1, т.2 от КЗ, или от увреденото лице – чрез нарочно писмено уведомяване за
застрахователното събитие или чрез предявяването на застрахователната претенция.
Доказателствената тежест за установяване на най-ранната дата, на която
застрахователят е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие лежи върху
ищеца. В конкретния случай, по делото не са събрани доказателства застрахователят да
е бил уведомен за настъпването на застрахователното събитие на дата, предхождаща
датата на предявяването на застрахователната претенция от ищеца със заявление вх.
№1985/01.07.2019 г., която се установява от приетото по делото Известие за доставяне
/на л.7 от делото на БлОС/ и от Уведомление изх.№3685/30.09.2019 г. /на л.9/, поради
което претенцията за осъждане на застрахователя да заплати на ищеца лихва за забава
върху дължимото обезщетение, за периода преди 01.07.2019 г. е неоснователна.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е релевирал възражение за
недължимост на лихва за забава за периода преди датата на депозиране на исковата
молба, на 09.12.2019 г., с правно основание чл.380, ал.3 от КЗ за забава на кредитора,
поради непредставянето на данни за банкова сметка. Във връзка с така релевираното
10
възражение, от представеното по делото Уведомление изх.№2761/22.07.2019 г. /на
л.67/, ведно с известие за доставката му на получателя на 23.07.2019 г. /на л.66/, от
което се установява, че ищецът е бил уведомен чрез пълномощника си адв. П.К., че
заявената застрахователна претенция с вх.№1985, по която е образувана преписка по
щета №0801-002480/2019-01, според застрахователя е нередовна, тъй като счита, че
същата е депозирана от адв. К. без надлежно учредена представителна власт за
предявяване на претенцията, липсват данни за банкова сметка, по която евентуално да
бъдат изплатени исканите обезщетения, като освен това застрахователят изисква:
представяне на план-схема към съставения Констативен потокол за ПТП с пострадали
лица №00-2496/23.05.2019 г.; копия от документи, съставени по образуваното
досъдебно производство, в това число от протокола за оглед на местопроизшествието,
ведно с изготвените към него скица и фотоалбум, автотехнически и
съдебномедицински експертизи; акт за приключване на наказателното производство
/евентуално за ангажиране на административно-наказателна отговорност на водача, ако
наказателното производство е прекратено/, талон за медицинско изследване на водача.
От Уведомление №3685/30.09.2019 г. /на л.9/ се установява, че ответникът е отказал да
се произнесе по определянето на исканите от ищеца обезщетения, поради
непредставянето на исканите доказателства за вината на извършителя, представляващи
документи от образуваното досъдебно производство, както и поради непредставянето
на данни за банковата сметка. Съгласно чл.496, ал.3 от КЗ, застрахователят не може да
откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен пене един от
документите, установяващи настъпването на ПТП, изброени в същата разпоредба, в
това число изброеният в т.1 констативен протокол за пътнотранспортно произшествие.
В конкретния случай, от текста на представеното по делото Уведомление изх.
№2761/22.07.2019 г. /на л.67/ се установява, че със застрахователната претенция е бил
представен на застрахователя Констативен потокол за ПТП с пострадали лица №00-
2496/23.05.2019 г. Съгласно чл.496, ал.4 от КЗ, в случаите, в които представените
документи, удостоверяващи настъпването на ПТП не са достатъчни за удостоверяване
на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно
произшествие, застрахователят може да изисква представянето на документи и
доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица. Изрично е
предвидено във второто изречение на същата разпоредба, че увредените лица имат
право също да представят допълнителни доказателства. По аргумент за противното,
увреденото лице няма задължение да представя други доказателства, извън
предвидените в чл.496, ал.3 от КЗ, и застрахователят не може да откаже да определи и
изплати застрахователно обезщетение на основание недостатъчност на
доказателствата. Това е така, тъй като в чл.107, ал.1 от КЗ е предвидено изрично право
на застрахователя да изисква необходимото му съдействие от държавните органи и
третите лица за определяне на обезщетението, включително да изисква преписи от
документи, съставени във връзка с провеждано досъдебно производство, имащи
отношение към определянето на виновността на дееца, както и медицински документи,
свързани със здравния статус и лечение на увредените лица. Ето защо, съдът намира,
че не е налице забава на кредитора по смисъла на чл.380, ал.3 от КЗ, тъй като
непредставянето на данни за банковата сметка би възпрепятствало изплащането на
определеното обезщетение. В конкретния случай застрахователят е отказал да
определи и изплати обезщетение в нарушение на чл.496, ал.3 от КЗ, поради което
непредставянето на банковата сметка не е в причинна връзка със забавеното изплащане
11
на обезщетението, и не освобождава застрахователя от отговорността за забавено
плащане.
По изложените съображения ответникът дължи заплащане на увреденото лице
на лихвите за забава върху обезщетението, за периода от 01.07.2019 г. до
окончателното плащане.
Като е достигнал до различни фактически и правни изводи във връзка с размера
на справедливото обезщетение, наличието на принос на пострадалия, и началната дата,
от която ответникът дължи лихва за забава върху обезщетението, първостепенният съд
е постановил частично неправилно решение, което следва да бъде частично отменено в
отхвърлителната му част по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, за сумата над 20 000 лв. до размера 32 000 лв., като на ищеца се присъди
допълнително обезщетение в размер на още 12 000 лв. за претърпените неимуществени
вреди, което обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва върху тази
сума, за периода от 01.07.2019 г. до окончателното плащане, както и да се присъди в
полза на ищеца и законната лихва върху вече присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., за периода от 01.07.2019 г. до 01.10.2019
г.. Решението на първостепенния съд следва частично да се отмени и в осъдителната
му част по иска за обезщетение за имуществени вреди, за размера над сумата от 80 лв.
до присъдения размер от 100 лв. В останалата обжалвана част – с която предявеният
иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за размера над сумата от 15 000
лв. до размера от 20 000 лв., както и в която предявеният иск за обезщетение за
имуществени вреди е уважен за размера над 75 лв. до размера от 80 лв., както и в
частта, в която е присъдена законна лихва върху обезщетението от 20 000 лв. за
неимуществени вреди, и от 80 лв. за имуществени вреди, за периода от 01.10.2019 г. до
окончателното плащане, решението следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Съобразно този резултат по предявените искове, решението на първостепенния
съд следва да бъде коригирано и в частта му, в която ответникът е бил осъден да
заплати адвокатско възнаграждение на адв. П.К.. Съобразно уважения с въззивната
жалба размер на предявените искове, на процесуалния представител на ищеца следва
да се присъди 32/50 части от минималното адвокатско възнаграждение по иска за
обезщетение за неимуществени вреди, както и 80/100 части от минималното
адвокатско възнаграждение, дължимо по иска за обезщетение за имуществени вреди.
По реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение по иск с
материален интерес от 50 000 лв. е в размер на 2030 лв., а с начислен ДДС – в размер
на 2436 лв., от който в полза на адв. К. следва да се присъдят 32/50 части, или сумата
от 1559,04 лв. Минималното адвокатско възнаграждение по иска за обезщетение за
имуществени вреди с материален интерес от 100 лв. е в размер на 300 лв., от който в
полза на адв. К. следва да се присъдят 80/100 части, или сумата от 240 лв., а с начислен
ДДС – 288 лв. Или общо по двата иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. К. адвокатско възнаграждение в размер на 1847,04 лв. за производството пред
първостепенния съд. С решението на първостепенния съд в полза на адв. К. е
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1356 лв., поради което с въззивното
решение следва ответникът да бъде осъден да й заплати допълнително адвокатско
възнаграждение за производството пред първата инстанция в размер на 491,04 лв.
С оглед резултата от въззивната инстанция, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции
12
18020/50100 части от направените разноски от ответника. Ответникът е претендирал
със списък по чл.80 от ГПК разноски в размер на 755 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът не е определил юрисконсултско възнаграждение на ответника,
като е присъдил в негова полза само сумата от 302 лв., съответстваща на
пропорционалната част от направените разноски, съразмерно на уважената от
първостепенния съд част от предявените искове. Ответникът не е искал по реда на
чл.248 от ГПК допълване на решението с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, поради което такова не следва да се
присъжда и от въззивната инстанция. Съразмерно на отхвърлената част от иска с
въззивното решение, от претендираните разноски в размер на 755 лв. следва да се
присъдят на ответника 18020/50100 части, или сумата от 271,55 лв. Над тази сума, до
присъдения на ответника размер от 302 лв., решението на първостепенния съд ще
следва да се отмени.
При този изход от спора пред въззивната инстанция, на страните следва да се
присъдят разноски по съразмерност, съобразно уважения и отхвърления обжалваем
интерес. Със списък по чл.80 от ГПК, инкорпориран във въззивната жалба, ищецът е
претендирал заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му
представител по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Ответникът е претендирал със списък по
чл.80 от ГПК присъждане на разноски за държавни такси в размер на 125 лв. С
въззивната жалба ответникът е релевирал и искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, но такива не са включени в списъка за разноски, и
доказателства за направени такива за въззивното производство не са представени.
Общият обжалваем интерес по иска за обезщетение за неимуществени вреди е
25 000 лв., като 5000 лв. е обжалваемият интерес по жалбата на ответника, а 20 000 лв.
е обжалваемият интерес по жалбата на ищеца. Обжалваемият интерес на ответника по
този иск е изцяло отхвърлен, поради което заплатената от ответника държавна такса за
въззивното производство по този иск, в размер на 100 лв., следва да остане за негова
сметка. Ищецът е бил освободен от държавни такси и разноски по делото, поради което
на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи заплащане по сметка на САС
дължимата държавна такса върху допълнително присъденото обезщетение в размер на
12 000 лв. за производството пред двете съдебни инстанции в размер на 6% - т.е.
сумата от 720 лв. за държавни такси, както и 12/20 части от заплатените от ищеца
разноски за експертиза от бюджета на съда в размер на 300 лв. – т.е. сумата от 180 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр.
чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. К. 17/25 части /съразмерно на удовлетворения обжалваем
интерес на ищеца по двете въззивни жалби/ от адвокатско възнаграждение в размер на
1280 лв., а с начислен ДДС – в размер на 1536 лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.4
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнагражения, изчислено на
базата на обжалваемия интерес по този иск по двете въззивни жалби /общо в размер на
25 000 лв./ - или сумата от 1044,48 лв. с включен ДДС. По иска за обезщетение за
имуществени вреди обжалваемият интерес е в размер на 25 лв., поради което по този
иск се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., изчислено по
реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. От този размер, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК във вр. чл.38, ал.2 от ЗАДв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.
К. адвокатско възнаграждение в размер на 5/25 части от тази сума, или сумата от 60
лв., а с начислен ДДС – сумата 72 лв. Или общо по двата иска ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. К. сумата от 1116,48 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС.
13
По иска за обезщетение за имуществени вреди обжалваемият интерес на
ответника е частично удовлетворен до размер на 20/25, поради което ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника такава част от дължимата държавна такса по този
иск, която се изчислява в размер на 2% от 25 лв. – т.е. сумата от 20/25 части от сумата
0,50 лв. – т.е. сумата от 0,40 лв. Съдът констатира, че на ответника неправилно е
указано да внесе по сметка на САС държавна такса в по-голям от дължимия размер по
двата иска /125 лв. вместо 100,50 лв./, поради което разноските за надвнесената
горница от ответника в размер на 24,50 лв. не се дължат от насрещната страна, а
подлежат на връщане. Предвид обстоятелството, че ответникът дължи заплащане на
държавна такса за допълнително уважената част от иска на осн. чл.78, ал.6 от ГПК в
размер на 720 лв., надвнесената държавна такса в размер на 24,50 лв. следва да се
приспадне от тази сума, като ответникът бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съда по сметка на САС разликата от 695,50 лв. за държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №900948 от 02.08.2021 г., постановено по гр.д.№282 по
описа за 2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, В ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен
предявеният от Г. Д. К. против ЗАД“ДаллБогг: Живот и здраве“АД иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, за сумата над 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ до
размера от 32 000 лв. /тридесет и две хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от изкълчване на раменната става и счупване на
големия туберкул на дясната раменна кост, в резултат от ПТП, реализирано на
03.04.2019 г. с лек автомобил „БМВ 330Д“ с рег.№********, КАКТО И В ЧАСТТА, с
която е уважен предявеният от Г. Д. К. против ЗАД“ДаллБогг: Живот и здраве“АД иск
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за сумата над 80 лв. /осемдесет лева/ до размера
от 100 лв. /сто лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди –
разходи за лечение, претърпени в резултат от ПТП, реализирано на 03.04.2019 г. с лек
автомобил „БМВ 330Д“ с рег.№********, КАКТО И В ЧАСТТА, в която е отхвърлено
искането за присъждане на законна лихва върху присъдените обезщетения за
неимуществени вреди /с размер на главница от 20 000 лв./ и за имуществени вреди
/върху главница до размера от 80 лв./, за периода от 01.07.2019 г. до 01.10.2019 г.,
КАКТО И В ЧАСТТА, в която е осъден ищеца Г. Д. К. да заплати на ЗАД“ДаллБогг:
Живот и здраве“АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата над размера от 271,55 лв.
/двеста седемдесет и един лева и петдесет и пет стотинки/ до размера от 302 лв. /триста
и два лева/ за разноски, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к.1172, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“ №1, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на Г. Д. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***,
ул.“***“ №**, сумата от още 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща
допълнително застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на ПТП,
осъществено на 03.04.2019 г. по вина на Д. П. Я., като водач на лек автомобил марка
„БМВ“, модел „330 Д“, с рег.№********, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума
за периода от 01.07.2019 г. до окончателното плащане.
14
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к.1172, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“ №1, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на Г. Д. К., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ***, ул.“***“ №**, законната лихва върху главницата в размер на
20 000 лв. на присъденото застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, КАКТО и законната лихва върху главница до размера от 80 лв. на присъденото
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ЗА ПЕРИОДА от 01.07.2019 г. до
01.10.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Д. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
***, ул.“***“ №**, против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к.1172, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“ №1, иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, за сумата над размера от 80 лв. /осемдесет лева/ до
размерa от 100 лв. /сто лева/, представляваща претендирано застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, настъпили в
резултат на ПТП, осъществено на 03.04.2019 г. по вина на Д. П. Я., като водач на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „330 Д“, с рег.№********.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №900948 от 02.08.2021 г., постановено по гр.д.
№282 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която ответникът ЗАД“ДаллБогг: Живот и здраве“АД е осъден
на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на ищеца Г. Д. К., сумата от 20 000 лв.
/двадесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от
01.10.2019 г. до окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, в която е ответникът
ЗАД“ДаллБогг: Живот и здраве“АД е осъден на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да
заплати на ищеца Г. Д. К., сумата над размера от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ до
размера от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за периода
от 01.10.2019 г. до окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявеният от Г. Д. К. против ЗАД“ДаллБогг: Живот и здраве“АД иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, за сумата над размера от 32 000 лв. /тридесет и две
хиляди лева/, до претендирания размер от 40 000 лв., представляваща претендирано
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП, реализирано на
03.04.2019 г. с лек автомобил „БМВ 330Д“ с рег.№********, КАКТО И В ЧАСТТА, в
която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва върху присъдените
застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди и имуществени
вреди, за периода от 10.04.2019 г. до 30.06.2019 г.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к.1172, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“ №1, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на съда, по сметка на САС, сумата
от 695,50 лв. /шестстотин деветдесет и пет лева и петдесет стотинки/ за държавна
такса, КАКТО И сумата от 180 лв. /сто и осемдесет лева/ за разноски за експертиза от
бюджета на съда.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к.1172, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“ №1, на основание
15
чл.78, ал.3 от ГПК във вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв., да заплати на адвокат П.К., от САК, със
служебен адрес: гр. София, ул.“Лом“ №1, ап.9, сумата от 1116,48 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, за производството пред въззивната
инстанция, КАКТО И сумата от 491,04 лв. /четиристотин деветдесет и един лева и
четири стотинки/, представляваща допълнително адвокатско възнаграждение за
производството пред първата инстанция, за процесуалното представителство на Г. Д.
К., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Г. Д. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ул.“***“ №**,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к.1172, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Д-р
Г.М.Димитров“ №1, сумата от 0,40 лв. /четиридесет стотинки/, представляваща
разноски за държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16