РЕШЕНИЕ
№ 991
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20225330105625 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 410, ал. 1 КЗ на ЗАД „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша“ № 89 Б,
против Община Пловдив, ЕИК *********, адрес: гр. Пловдив, район Централен, пл.
„Стефан Стамболов“ № 1 за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 508, 34
лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване исковата молба -
*** г. до окончателното изплащане, представляваща регресно вземане за платено от
застрахователя застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско+”, полица №
****, сключен със Е. Г. П., за настъпило на **** г. пътнотранспортно произшествие/ПТП/,
както и сумата от 48, 86 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от
02.05.2021 г. до 12.04.2022 г.
Ищецът твърди, че е застраховател по договор за застраховка „Каско+”, полица №
****, сключен със Е. Г. П., за лек автомобил „Ф.“, модел „П.“, с peг. № ****. Сочи, че на
**** г. е настъпило пътнотранспортно произшествие, като управляваният от водача
автомобил, при движение в гр. П., по улица „Б.“ № *, е попаднал в необезопасена и
необозначена шахта на пътното платно, стопанисвано и поддържано от ответната община,
вследствие на което били увредени задна дясна гума, задна дясна джанта, заден десен
шенкел и кора под задна дясна броня на автомобила. Твърди се, че била образувана щета №
****** г., като в полза на доверения сервиз, отстранил щетите, била платена сумата от 508,
34 лв. Обосновава се, че общината е правно задължена да поддържа общинските пътища в
добро техническо състояние, като вследствие на нейното бездействие са настъпили
1
процесните вреди, за които ищецът има право на регрес за сумата от 508, 34 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба г. до
окончателното изплащане. Твърди се, че до ответната община била изпратена регресна
покана, с която й бил предоставен 15-дневен срок за изпълнение на задължението, като с
писмо с вх. № ***** г. общината отказала плащане, поради което се претендира
обезщетение за забава в размер на 48, 86 лв. за периода от 02.05.2021 г. до 12.04.2022 г.
Претендират се разноски.
Ответникът в писмен отговор възразява за отхвърляне на предявения иск. Оспорва
осъществяването на всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност.
Акцентира върху задължението на водачите да контролират непрекъснато управляваните от
тях автомобили, като твърди, че липсата на контрол върху автомобила и евентуалната му
техническа неизправност са довели до произшествието. Възразява за съпричиняване.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната
рамка на спора, приема исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за
основателна, като съображенията за това са следните:
Според чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск следва да се докаже наличието на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил застрахователното
обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск, като за увредения е
възникнало деликтно вземане. Необходимо да се установи причинната връзка между
увреждането и вредоносния резултат, за който отговорност носи на възложителят на
работата, както и действителният размер на вредата. Ответникът по регресния иск не е
обвързан от размера на платеното от застрахователно обезщетение, тъй като застрахователя
се суброгира до размера на иска на увредения спрямо възложителя на работата, т.е. следва
да се докажат всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.
Установява се от приетите писмени доказателства, че ищецът е платил
застрахователно обезщетение за вреди от шахта на пътното трасе, в размер на исковата
претенция. Пътнотранспортното произшествие е настъпило на пътен участък, който се
поддържа от община Пловдив, чрез съответните технически лица, натоварени с тази
дейност. Последното се установява от представения по делото протокол за ПТП,
представляващ официален удостоверителен документ. Ето защо ответната община носи
отговорност по чл. 49 ЗЗД в качеството си на юридическо лице, възложител на работа по
поддръжка на общинската пътна мрежа, като юридическите лица могат отговарят за вреди
2
само на основание чл. 49 ЗЗД или чл. 50 ЗЗД, в който смисъл са разясненията на т. 1 от
ППВС № 7 от 1959 г.
Съдът приема, че вредите са причинени по описания в исковата молба механизъм,
видно от протокола за ПТП. Оспорването на ответника, че не е установен механизмът на
ПТП се явява неоснователно, тъй като всички доказателства по делото са еднопосочни.
Пазарната стойност на увредените елементи възлиза претендираната, видно от
представената по делото фактура.
Ответникът следва да бъде осъден на разноските по делото – за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, които са в общ размер на 410 лева. Правото на разноски е
имуществено право на страната, постигнала благоприятен изход на спора в рамките на
съответната инстанция, като на присъждане подлежат действително направените и доказани
разноски, според разясненията на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ Община Пловдив, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, представлявана
кмета Д. да заплати на ЗАД „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша“ № 89 Б, против Община
Пловдив, ЕИК *********, адрес: гр. Пловдив, район Централен, пл. „Стефан Стамболов“ №
1 сумата от 508, 34 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване
исковата молба - ****г. до окончателното изплащане, представляваща регресно вземане за
платено от застрахователя застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Каско+”, полица № ****, сключен със Е. Г. П., за настъпило на ****. пътнотранспортно
произшествие/ПТП/, както и сумата от 48, 86 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане за периода от 02.05.2021 г. до 12.04.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1, представлявана
кмета Д. да заплати на ЗАД „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша“ № 89 Б сумата от 410 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п./_________________
3