Р Е Ш
Е Н И Е
№……………
гр. Варна
..................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, в публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова
Димитър Михов
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура –
Варна – Владислав Томов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова
к.н.а.х.д. № 142/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от РД „Автомобилна администрация“ – Варна против Решение
№ 1113/15.12.2021 г. по НАХД № 4182/2021 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено
Наказателно постановление № 23-0001197 от 12.07.2021 г. на директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което за нарушение
на чл.91в, т.2 от ЗАвП, на осн. чл.104, ал.7 от ЗАвП на „Булфери” ЕООД е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Жалбоподателят
сочи, че оспореното решение е в противоречие на материалния закон, тъй като не
е съобразено че превозвачите носят отговорност съгласно чл.91в, т.2, пр.2 от
ЗАвП и санкционната норма на 104, ал.7 от ЗАвП не предвижда наличие на двете
изпълнителни деяния. Намира, че датата и мястото на нарушението са посочени.
Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП.
Претендира присъждане на възнаграждение за процесуално представителство.
Ответната
страна – „Булфери” ЕООД, чрез адв. М.
оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на РС –
Варна. Претендира присъждане на сторени разноски в производството.
Представителят
на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила
оспореното решение.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният
съд е приел за установено следното:
В
хода на извършвана проверка, на 15.01.2021 г. на превозвачът „Булфери” ЕООД,
притежаващ лиценз на общността за обществен превоз на товари, била връчена
покана в срок до седем дни да представи изрично изброени документи, сред които
и данни за дейностите на водачите, извлечени от дигитален тахограф № 973111,
монтиран на т.а. с рег. № В 5334 ВС за проверявания период 01.07.2020 г. до
30.09.2020 г. От дигиталната карта на водача А. П. било видно, че в периода са
извършвани обществени превози. Исканата информация не била предоставена не само
в 7 - дневен срок, но и до приключване на проверката. За нарушение, извършено
на 10.05.2021 г. срещу дружеството бил издаден АУАН, предявен и връчен срещу
подпис, а въз основа него обжалваното наказателно постановление.
Съдът
е приел от правна страна следното:
НП
е издадено от компетентен орган и в шестмесечния преклузивен срок. АУАН и НП
обаче, не съдържат изискуемите по чл.42 и 57 ЗАНН реквизити. Не са описани
обстоятелствата, касаещи съставомерните елементи на нарушението и последното не
е достатъчно индивидуализирано. Наказанието по чл. 104 ал.7 от ЗАвтП са налага
както в случаите на отказ, така и в случаите на несъхранение. В АУАН и НП, не е
описано за отказ или несъхранение е наложено наказание. В тежест на АНО е да
докаже нарушението. До приключване на съдебното следствие АНО не ангажира
доказателства за това да е имало съхранена такава информация за посочения
период. Напротив, в хода на проверката е депозирана изрична декларация, че
информацията не може да бъде предоставена по технически причини, но АНО не е
изследвал това обстоятелство и не става ясно дали дружеството е наказано за
това, че не съхранява информацията, или че отказва да я предостави.
Непредставянето на документи е частен случай на осуетяване на проверка. Това
предполага тези документи да са налични, но да не са представени с цел да се
попречи на проверката. В случая не са описани факти, но и не се доказва такива
документи да са съществували към датата на поискването им. Несъхраняването на
информацията за дейностите на водачите е административно нарушение, различно от
непредставянето им при проверка. АНО е издал НП без да изясни фактическата
обстановка и в съдебната фаза на процеса не ангажира доказателства за това да е
осъществен състава на нарушението. Отделно от това е прието, че в случая,
седмодневният срок за представяне на документи е определен не само нормативно в
чл.12 ал. 5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата
и организацията на контролните проверки на пътя, но е определен и от АНО с
поканата. Поради това нарушението, изразяващо се в непредставяне на тези данни
в срок, следва да се счита извършено в първия ден на забавата, т.е. на
23.01.2021 г. - в първия ден след изтичане на срока за предоставянето им, като
срокът изрича на 22.01.21 г. - присъствен ден.
Оспореното
решение е правилно и законосъобразно.
Съгласно
чл. 91в, т.2 от ЗАвтП - превозвачите,
ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
са длъжни да съхраняват най-малко
една година след тяхното приключване и да
предоставят за проверка от контролните органи: информацията, извлечена от
паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача;
На
основание чл. 104, ал.7 от ЗАвтП - На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа,
разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача
за период 365 дни или отказват да ги
предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция
2000 лв.
В НП
изпълнителното деяние е посочено „не е представило за проверка“ информация, с
данните за дейността на водачите, извлечена от паметта на дигитален тахограф. Следва
че отговорността е ангажирана за непредставена информацията, извлечена от
паметта на дигиталния тахограф. АНО не е отчел представената декларация на
10.05.2021 от управителя на наказаното
дружество, в която е заявено, че поради технически проблем със сървъра на
доставчика не могат да представят информация от дигиталните записи за периода
01.07.2020 г. до 30.09.2020 г. Следвало е с оглед представената декларация да
се извърши преценка за наличие на нарушение относно несъхраняване на
информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф. Законосъобразно е
приел РС – Варна, че при установените факти, липсва отказ от страна на
наказаното лице за представяне на документи, тъй като то сочи, че не е
съхранило документите.
Законосъобразен
е и извода, за неправилно посочена дата на нарушението. Поканата е връчена на
15.01.2021 г., срокът за изпълнение е 7 – дневен, т.е. до 22.01.2021 г.
Нарушение от вида – несъхраняване или отказ за представяне на документи е
осъществено на 23.01.2021 г., а не както е посочил АНО на 10.05.2021 г. Посочване
точната дата на нарушението е от изключително значение, както за гарантиране
правото на защита на наказаното лице, така и за преценка изтичане на
абсолютната давност за административнонаказателно преследване. Допуснатото
нарушение е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП. Предвид
изложеното неоснователен е доводът на касатора, че след като част от
документите са представени на 10.05.2021 г. и тогава АНО е установил, че
дружеството не представя информацията, извлечена от паметта на дигиталния
тахограф на тази дата е извършено нарушението.
С
оглед изложеното съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не
са налице, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено
в сила.
Искането
на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за процесуален представител е
неоснователно поради липса на извършено процесуално представителство и по
аргумент на противното на чл. 63д, ал.1, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, поради което
се отхвърля от съда.
Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане
на възнаграждение за адвокат е основателно. От представен договор за правна
защита и съдействие е видно, че е договорено и платено възнаграждение за
адвокат в размер на 300 лева. Същото е под предвидения минимален размер - 370
лева предвиден с чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което на основание
чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК от АПК на ответника следва да се
присъди възнаграждение за адвокат в размер на 300 лева, платимо от администрацията
към която се числи ответника – РД „Автомобилна администрация“ - Варна.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №1113/15.12.2021
г., постановено по НАХД №4182/2021 г.
по описа на Районен съд – гр. Варна.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна да заплати в полза на „Булфери“ ООД, ЕИК ********* сумата в размер
на 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение за адвокат.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.