Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 12.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седми февруари
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №9035 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание правно основание
чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 53,25 лв., чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 14,10 лв.,
иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска
11,86 лв. и чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 2,15 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК ***, представлявано от Г.Б.срещу Р.А.В., ЕГН **********,***,
***, в която се твърди, че на
01.09.2016г. ищеца е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК вх. № 3058052 срещу Р.А.В. и В.М.В.за сумата 162,70лв., от
които 106,49лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м. 11.2013 г. - м. 04.2015 г., и 23,72лв. - законна
лихва за забава от 31.12.2013 г. до 10.08.2016г., както и 28,20лв,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.11,2013 г.- м.04.2015 г. и 4,29лв. законна лихва за забава за периода от
31.12.2013 г. до 10.08.2016 г. като претендира и законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че с
определение, постановено по описа на РС- гр. Плевен, Х-ти състав е уважено
искането и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. Твърди, че Р.А.В., в
качеството му на съсобственик на процесния имот, е клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003 г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм., ДВ. бр. 18 от
25.02.2005 г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005 г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006
г., шм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006 г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г., Изм. -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17,07.2012г./, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т, 2 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Счита, че с оглед изложеното и по силата
на нормативните актове, ответника е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Излага съображения, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "***на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Т.С."
ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Твърди, че с тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че за процесния
период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от "***на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002
г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕР на основание чл. 106а, ал. 1 от
ЗЕЕЕ/, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"***на потребители в гр. София, приети с Решение по т. 5 от Протокол №
35/11.11.2004 г. и с Решение по т. 7 от Протокол № 45/15.09.2005 г. на Съвета
на директорите иа "***и одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на
ДКЕВР, ОУ - одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от
14.01.2008г., като и сега действащите ОУ- одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. В раздел XI от ОУ от 2014
г. - „Заплащане на ТЕ", чл. 33, ал.1 /раздел УШ от ОУ от 2008 г., чл. 33,
ал.1 ;раздел VII от ОУ от 2005 г., чл. 32, ал. 1 ;раздел VI - чл. 30, ал. 1 от
ОУ от 2002 г./ е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Твърди, че с
приетите Общи условия с Решение №ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г. са регламентирани освен права така и съответните задълженията на
битовите клиенти, а именно в чл. 33, ал.1 ОУ „Клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на Продавача". Твърди, че в
предвид цитираната разпоредба, „Т.С." ЕАД за отоплителен сезон 2014 г.
ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими
суми за ТЕ за месец февруари до месец август включително /месеци касаещи
процесния период/ в присъствието на Нотариус, като са съставени констативни
протоколи, удостоверяващи явяването на Нотариус и извършените действия по
публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп
до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който
достъп се осъществява чрез официалната
уеб-страница на
„***на адрес:
http:/toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка. Твърди, че ответникът, видно от
приложеното извлечение от сметки за абонатен № ***е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през периода от м. 11.2013 г. - м. 04.2015 г.
Твърди, че претендираната сума е само за топлоенергия, отдадена от сградна
инсталация. Твърди, че „***е изпратила покана за доброволно изпълнение на
задължението до длъжника, с която същият е уведомен за размера на дължимите
суми, както и че ако сумите не бъдат заплатени доброволно в 7-дневен срок, ще
бъдат предприети действия за събирането им по съдебен ред. Твърди, че въпреки
отправената писмена покана да заплати доброволно дължимата сума и обезщетение
за неизпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата до изплащането
й, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът не е погасил задължението си. Излага съображения, че на основание чл. 139
от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда — етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по
чл. 139 а. В настоящия случай, на 19.09.2002 г., сградата - етажна собственост,
в която се намира имота на ответника е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Т." ООД, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката. Твърди, че
съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от
"Т.С." ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - "Т." ООД на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването
/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68
от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г./. Твърди, че за имота на ответника са
издадени изравнителни сметки и сумите за топлинна енергия за процесния имот, са
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота. Твърди, че съгласно Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от
изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима
сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е
сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените
задължения, като се започне от най-старото. Моли да бъде признато за установено
по отношение на срещу Р.А.В., ЕГН **********, че дължи на „Т.С." ЕАД сума
за консумирана топлинна енергия в общ размер на 81,35лв., от които 53,25лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м. 11.2013 г. - м. 04.2015 г., и 11,86лв. - законна лихва за забава от
31.12.2013 г. до 10.08.2016г., както и 14,10лв. , представляващи сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от м.11.2013 г.- м.04.2015 г. и
2,15лв. законна лихва за забава за периода от 31.12.2013 г. до 10.08.2015 г.,
ведно със законната лихва от 01.09.2016г. датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане
на сумите. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпила молба от отвтеницата, в към която е приложен фискален
бон за извършено плащане.
По делото е
конституран като трето лице-помагач на страната на ищеца "***със седалище
и адрес на управление:***.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Не спорно между страните, че ответницата Р.А.В. е съсобственик с В.М.В.на процесния топлоснабден имот- ***, находящо се в ***. Този факт се установява и от НА за покупко-продажба на недвижим имот № 194, том II, рег.№ 8196, дело № 372/2007 на нотариус Р.Р.№ 203 на НК.
Не е спорно между страните и се установява от Протокол от 28.07.2008г., че етажната собственост на адрес ***, е избрала Т. ООД за отчитане и разпределяне на доставената топлинна енергия.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** на потребители в гр.София и същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се урежда продажбата на топлинна енергия между “Т.С.” ЕАД, наричана “продавач” и потребители на топлинна енергия за битови нужди, ползващи топлинна енергия за отопляване, климатизация и горещо водоснабдяване посредством гореща вода, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване.Съгласно чл. 33, ал.1 купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергияа в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал.2 дължимата сума от изравнителните сметки се заплаща в 30-дневен срок след датата на издаване на съобщението за дължимата сума.
Ответницата не оспорва размера на задължението за топлинна енергия за процесния период само противопоставя правопогасяващо възражение за заплащането на задължението за главница и лихва.
Признава се от ищеца в депозирана писмена молба, че Р.А.В. е заплатила на ищеца ***на дата 04.01.2018г. сумите за главница и лихва в претендираните с исковата молба размери, като незаплатено е останало само юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Видно от Фискален бон от 04.01.2018г.Този факт се установява и от Вносна бележка от 12.10.2017г./л.32 от делото/.
От справка от Топлофикация –София ЕАД банковата сметка на ищеца за превод на съдебни вземания е: IBAN: ***, BIC ***, Общинска банка АД, ФЦ Красно село.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По исковете с правно основание чл.422, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена
на иска 53,25 лв., чл.422, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 14,10 лв.:
Не спорно между страните, че ответницата Р.А.В. е съсобственик с В.М.В.на процесния топлоснабден имот- ***, находящо се в ***. Този факт се установява и от НА за покупко-продажба на недвижим имот № 194, том II, рег.№ 8196, дело № 372/2007 на нотариус Р.Р.№ 203 на НК.
Съдът
намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия.
Съгласно
редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В
съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това
са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези
разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно
основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е
видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на
топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на
общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо
сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно
като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител,
респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана
топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право
на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор
или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на
ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата
на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право
върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор
за топлоснабдяване.
Не е
спорно между страните и се установи, че собствения на ответника имот се намира
в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване. В качеството си на
клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за
отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга
дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да
участва в заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия,
съобразно своя дял в нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и
чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление
и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от
ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва
да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както
се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния
съд на РБ,заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не
е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща
част по предназначение,от която никой не може да се откаже,поради което и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на
чл.153,ал.6 от ЗЕ,в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Ответника
не оспорва дължимостта на предявените претенции, но прави правопогасяващо
възражение, че е заплатил сума в размер на 381,05 лв. Този факт се признава от ищеца
и се установява от фискален бон от 04.01.2018г. Видно от фискалния бон платената сума за главница
е в размер на 134,69 лв., като не е спорна между страните, че като част от
посочената сума са платени и сумите от 53,25 лв. и 14,10 лв. представляващи
съответно стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.11.2013г. до м.април 2015 г. и сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от м.11.2013г. до м.04.2015г.
Поради
изложеното следва предявените искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска
53,25 лв., чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 14,10 лв. да бъдат отхвърлени като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
По исковете с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 11,86 лв. и чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 2,15 лв:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на
главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на
потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима
изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е
изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на
претендираната лихва за забава не е оспорен от ответника по делото и се
установява чрез самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162 ГПК, че
лихвата за забава за периода, считано от дата на изпадането в забава 31.12.2013г.
до 10.08.2016г. е в размер на 11,86 лв. върху сумата от 53,25 лв. и 2,15 лв.
върху сумата от 14,10 лв.
Ответника прави правопогасяващо възражение, че
е заплатил претендираните суми. Този факт се признава от ищеца и се установява
от Фискален бон от 04.01.2018г., поради което следва предявените искове правно
основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 11,86 лв. и
чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 2,15 лв да бъдат отхвърлени
като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 75,00 лв.,
но видно от Фискален бон от 04.01.2018г. ответницата по делото е заплатила 200
лв. съдебни разноски. Ищеца признава полученото плащане, но твърди, че в тази
сума са включени само държавните такси в заповедното и в исковото производство,
които са общо 200 лв./25 лв. ДТ в заповедното производтво и 175 лв. в исковото
производство/, като не е заплатено юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, която сума претендира.
Предвид изложеното следва ответницата да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Ищеца в писмена молба от 07.02.2018г. е заявил,
че отвтеницата е заплатила всички дължими суми за съдебното производство с
изключение на юрисконуслтско възнаграждение в заповедното производтво, поради
което съдът намира, че не следва да се произнася по дължимостта на разноските в
настоящото производство.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК
***, представлявано от Г.Б., против Р.А.В.,
ЕГН **********,***, *** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 53,25 лева,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия от
ответника за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2015г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 4361/30.08.2017г. по ч.гр.д.№6653/2017г. по описа на
РС-Плевен, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК
***, представлявано от Г.Б., против Р.А.В.,
ЕГН **********,***, *** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 14,10 лева,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
01.11.2013г. до 30.04.2015г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4361/30.08.2017г.
по ч.гр.д.№6653/2017г. по описа на РС-Плевен, като погасен чрез плащане в хода
на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК
***, представлявано от Г.Б., против Р.А.В.,
ЕГН **********,***, *** иск
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 11,86 лева, представляваща
лихва за забава върху сумата от 53,25 лева за периода от 31.12.2013г. до 10.08.2016г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4361/30.08.2017г. по ч.гр.д.№6653/2017г.
по описа на РС-Плевен, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК
***, представлявано от Г.Б., против Р.А.В.,
ЕГН **********,***, *** иск
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 2,15 лева, представляваща
лихва за забава върху сумата от 14,10 лева за периода от 31.12.2013г. до 10.08.2016г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4361/30.08.2017г. по ч.гр.д.№6653/2017г.
по описа на РС-Плевен, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК Р.А.В., ЕГН **********,***, *** ДА ПЛАТИ на "***, със седалище и адрес
на управление:***, ЕИК ***, представлявано от Г.Б., сумата от 50,00 лв. направени разноски
за производството по ч.гр.д.6653/2017 по
описа на РС-Плевен.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца "***със седалище и адрес на управление:***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: